вторник, 12 юли 2016 г.

music recommendations #1

Electric Century


Преди няколко месеца, докато си търсех нови неща, които да слушам, съвсем случайно попаднах на EP-то на новата група на Майки Уей (бившия басист на My Chemical Romance) - а именно Electric Century. Тогава не можех да спра да слушам тези четири песни и най-вече I Lied, която все още е сред любимите ми. Оказа се, че това е музикално дуо, създадено от Майки и приятеля му David Debiak, който е вокалист на групата. Единственото, което мога да ви кажа за тях, е че наистина заслужават да им дадете шанс - музиката им е изключително приятна, текстовете са много добри, а гласът на Дейвид е просто завладяващ. Това са и някои от причините, поради които когато най-после успях да си сваля албума им For The Night To Control, го слушах непрекъснато - наистина са невероятни.

Sleeping At Last


Открих Sleeping At Last наскоро и отново случайно. Поразрових се и се оказа, че в началото групата се е състояла от трима човека, но двама от тях в последствие са напуснали и е останал само Ryan O'Neal, който е продължил сам под същото име, като оттогава се занимава основно с EP-та вместо с албуми. Проектите му в момента са изключително интересни - има например EP с по няколко песни за всеки месец от годината под общото заглавие Yearbook. Интересна е и поредицата Atlas, а на мен лично особено много ми харесват Space 1 & 2, които включват песни, посветени на планетите от Слънчевата система (аз съм много Neptune и Jupiter, и Mars, и Mercury). Има също песни със заглавия посоките на света, човешките сетива и т.н., и т.н., все интересни неща. Освен това музиката му е невероятно успокояваща, текстовете са си чиста поезия, общо взето - космос. Космос, който си струва да се изслуша.

Alt-J


Алт-Джей са просто. Невероятни. Британска алтернативна и инди рок група с текстове, пълни с интересни и объркващи стихове, които те карат да се върнеш и да чуеш песента отново, и да прочетеш текста пак, и да се замислиш. Какво повече? Сигурно сте чували Breezeblocks, но и останалите им песни заслужават да им се обърне внимание - ако това е вашият стил, със сигурност няма да останете разочаровани. Рядко слушам песни с прекалено объркващи и пълни с препратки текстове, но при alt-J наистина си струва да се поразровиш и да прочетеш малко повече, защото голяма част от песните им (например Taro или Nara) разказват някои доста интересни истории. Освен това музиката им е много catchy, клиповете им са интересни и като цяло са много, много добри.

Kodaline


Тези дни това е всичко, което слушам. Не знам дали е понеже съм в инди настроение, или пък просто защото песните на Kodaline са едни от най-добрите, на които съм попадала в последно време. Текстовете им са просто невероятни - простички и пълни със смисъл, и много красиви. Песните им са толкова... проникновени и мъничко меланхолични, но едновременно с това изпълнени с позитивизъм и много зарибяващи. Изобщо - чуйте ги. Прекрасни са. Тук оставям само High Hopes, защото ми е много любима в момента (а клипът е невероятен), но си заслужават също One Day, All I Want, Honest, Talk, Brand New Day, Love Like This, After The Fall, The One и т.н...

The Lumineers


Музиката на The Lumineers е страшно приятна за слушане, дори без да се заслушвате в текста. Китара, пиано, барабани, дори мандолина и чело... резултатът е зареждащо звучене и мелодия, която те кара да танцуваш и да си я тананикаш непрекъснато. Текстовете им са не по-малко добри - изключително интересни и смислени, когато се заслушаш. Много от историите им са тъжни и меланхолични, но все пак звучат приповдигнато. Почти съм сигурна, че сте слушали Ho Hey - имаше я в една реклама, която още дават по телевизията - но и другите им песни също са доста добри. Лични фаворити са ми Big Parade, Ophelia, Stubborn Love, Dead Sea, Flowers In Your Hair, Angela.

неделя, 10 юли 2016 г.

spring/summer book haul



И така, причина за първия ми book haul пост са изминалите два месеца, през които имаше доста поводи за нови попълнения сред лавиците ми - като например Пролетния панаир на книгата в НДК и рождения ми ден. Затова и получих някои книги като подаръци, покупката на други обмислях доста време, а трети избирах спонтанно. В крайна сметка съм тук с 20 нови книжни придобивки, някои от които вече прочетох, а с други нямам търпение да се запозная.

През май в Благоевград имаше книжно изложение на няколко издателства, сред които и Жанет-45 - което значи, че нямаше как да го пропусна. От там си взех "Балади и разпади" и "Там, където не сме" на Георги Господинов, както и "Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)" на Е. Е. Къмингс. Прочетох стихосбирките на Господинов още тогава - просто нямаше как да ги отлагам, невероятни са, затова само последната книга все още е в tbr списъка ми.
Както споменах и в wrap-up поста за месец май, с няколко приятелки посетихме Панаира на книгата в София. От там се върнах със 7 книги - "Тайната история" на Дона Тарт, "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер, "Първите петнайсет живота на Хари Август" на Клер Норт, "Нощният цирк" на Ерин Моргънстърн, "И всичко стана луна" на Георги Господинов, "Закуска в Тифани" на Труман Капоти и "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл. От изброените вече прочетох "И всичко стана луна" и "Закуска в Тифани", а в момента чета "Тайната история", която е в списъка ми за четене от доста време заедно със "Светлината, която не виждаме" и "Нощният цирк". Колкото до останалите книги - "Закуска в Тифани" и "Първите петнайсет живота на Хари Август" бяха импулсивни покупки, но все пак първата ми хареса, а за втората прочетох някои доста добри отзиви. "Човекът в търсене на смисъл" е книга от малко по-нетипичен за мен жанр, но въпреки това имам големи очаквания. А пък след стихосбирките на Георги Господинов нямаше как да не си взема и някоя от другите му книги - освен това със сигурност не останах разочарована.
"Реквием" на Лорън Оливър беше един от подаръците ми за рождения ден, но все още не съм я прочела, въпреки че ми е интересно да разбера как свършва трилогията. Другата книга, която получих, е "Еманципирана магия" на Тери Пратчет. Няколко пъти досега съм започвала книги на Пратчет, но тъй като съм близначка и не обичам да докарвам нещата до край, така и не ги завърших. Вероятно няма да започна книгата в скоро време, но със сигурност възнамерявам отново да опитам.
През май също така получих два ваучера за книжарници - единия като подарък, а другия като награда от томбола на книжарница "Хермес" (за което е виновна Калина.) С първия си взех "Излекувай живота си" от Луиз Хей, както и две адаптирани книжки на немски език с разкази на Братя Грим и Карл Май (от всички книги в book haul-а те май най-много ме плашат.) Вторият беше само за български книги, затова си взех "Войната на таралежите" на Братя Мормареви и "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров, която доста нашумя напоследък и ще ми е много интересно да я прочета.
Колкото до последните три книги, те също не бяха планирани. Две от тях си взех от намалението на издателство "Artline Studios" по повод 20-тата му годишнина. Това е едно от любимите ми издателства и се радвам, че имах шанса да си взема "Огненото слово" на Франческа Хейг и "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ланди - особено последната, тъй като от много време искам да я прочета. А с "Книга за мечтатели: Тънка червена нишка" от Инна Учкунова се сдобих преди няколко дни, тъй като пак ходихме до София. Нея също чета в момента и засега съм много доволна - книгата е изключително вдъхновяваща и зареждаща.


Е, това беше моят първи book haul. Чели ли сте някоя от книгите и коя ми препоръчвате да прочета най-напред?

неделя, 3 юли 2016 г.

allthebrightplaces: несебър #3

Така.
Първо следва да се извиня за липсата на всякаква активност през последния месец, но всичко беше много натоварено покрай края на учебната година и въпреки че имах доста идеи за постове, не намерих мотивация за каквото и да било.
Но вече е лято, а това значи, че ще имам повече време да наваксам с всичко, което бях изоставила през юни. Което е добре.
Но сега съм тук, за да ви разкажа за Несебър.

За трета поредна година в Несебър се провежда финалният кръг на международния турнир "Математика без граници" и съответно вече трета година от училище също взимаме участие в него. Тази година не ми се ходеше особено, защото нямах кой знае какви очаквания, но все пак мина добре и си прекарахме чудесно. Колкото до резултатите, последните две години бях на точка от бронзовия медал в индивидуалното състезание, но тази година имах достатъчно висок резултат за него, което си беше доста изненадващо (поне за мен.) Останалите се представиха още по-добре и в крайна сметка се върнахме с осем медала и две купи. Yay us!
Но стига за състезанието. Хубавото на събитието е, че събира много хора от различни държави на едно място, и макар през доста голяма част от времето да ми говореха за математика, в крайна сметка си изкарах една хубава минипочивка с приятели на морето. Аз лично съм много доволна и въпреки че не знам дали догодина пак ще участвам в турнира, наистина искам да се върна в Несебър отново - най-вече защото за три години най-после успях да го разуча и в момента даже мога да се ориентирам!
За доказателство ви оставям със снимките от последните четири дни и с красивите кътчета на Стария и Новия Несебър.













shoutout to Гошко, който предложи да ни покаже улицата на Българ. Така де, понеже я търсим от две години. с:




Разбира се, нямаше как да минем без снимки с медалите и купите.








 И така, това е от мен засега. Пожелавам на всички приятно (и продуктивно) лято, изпълнено с много, много усмивки. ^^
И до следващия път. :)

вторник, 31 май 2016 г.

may favourites


Май беше най-хубавият месец от началото на годината досега - сравнително продуктивен и изпълнен с много хубави моменти. Знам, че вероятно можех да свърша още неща, но и така съм доволна. Освен това се случиха доста важни (и хубави) за мен събития - на 23-ти станах на 15 и въпреки че изобщо не чаках с нетърпение рождения си ден, той всъщност мина много добре и със сигурност е един от най-хубавите ми досега. Няколко дни по-късно посетихме и Пролетния панаир на книгата в НДК, като и този път си тръгнах от София с невероятни преживявания и книги, за които скоро ще направя отделен пост. На всичкото отгоре започнах да гледам "Приятели", т.е. гледам сериал, което си е събитие, така че реших все пак да го спомена тук. Като цяло месец май беше невероятен, имах много повече свободно време покрай почивните дни, доволна съм от себе си и нещата, които ми се случиха, и започвам новия месец с малко по-позитивно отношение. :)

Книги.



И така, през май прочетох 6 книги. Първата от тях - "Самодива" на Краси Зуркова, започнах още през последните дни на април. Като цяло останах с много добро впечатление от книгата, историята и идеята за преплитане на българския и гръцкия фолклор невероятно много ми харесаха и нямах търпение да видя как ще се развият нещата. Освен това изслушах плейлиста на Егмонт с класическа музика към книгата около... ами, 15 пъти, така че това също се причислява към хубавите неща, които свързвам със "Самодива". Единственото, което не ми допадна, бяха героите - Теа я харесвах до определен момент, но за пореден път се убеждавам, че щом има любовни триъгълници, ми е доста по-трудно да разбера и оценя героите както трябва. Това може би е и причината да не харесвам нито Рис, нито Джейк, макар че успях да разбера Джейк малко по-добре, отколкото брат му. В крайна сметка препоръчвам книгата, много е добра и е прекрасно доказателство за това, че сме съвременници на невероятни български автори.

Втората книга, която прочетох, беше 'Simon vs. the Homo Sapiens Agenda' на Becky Albertalli. Изключително сладка книга, стилът е лек и се чете бързо, но все пак успя да ме научи на доста неща. През половината и повече време се усмихвах и спирах за някой и друг фенгърлски изблик. Смятам, че познах кой е Блу преди Саймън, което само ме зарадва допълнително. Като цяло всичко в тази книга радва - от мислите на Саймън и имейлите, които си разменят с Блу (най-най-най-сладката част), през многообразните герои и отношенията между тях, до простичката, но невероятна история и нейния прекрасен край. Препоръчвам, особено ако си търсите нещо леко и супер сладко.
Следващите две книги, които прочетох през изминалия месец, отново са на български автор - а именно антологията на Георги Господинов "Балади и разпади" и новата му стихосбирка "Там, където не сме". (Пак благодаря на Криси за препоръката, заслужаваше си ^^) Все още не знам как да ви говоря за поезия, още по-малко за тази на Г.Г., но ще кажа само, че двете книги ми харесаха невероятно много - прекрасна игра на думи, прекрасни идеи, прекрасно оформление, прекрасно всичко. Може би най-много ми хареса "Лапидариум", но наистина е трудно да избера. Както и да е, доста често ще си ги препрочитам в бъдеще, а Господинов със сигурност се нарежда сред любимите ми съвременни поети.
След поезията започнах "Скритият оракул" на Рик Риърдън. Не знам дали има фен на чичо Рик, който да не е чакал тази книга от "Кръвта на Олимп" насам. В смисъл, нова поредица, в която главният герой е смъртният Аполон, действието се развива след войната с Гея, а на всичкото отгоре пак се срещаме с предишните герои - какво повече? Книгата ми хареса, беше изключително забавна. Хареса ми израстването на Аполон, който доста се промени за тези 350 страници. Освен това като цяло идеята беше интересна и ще се радвам да разбера какво става по-нататък.
Последната книга за месеца отново е на Георги Господинов, този път сборникът с разкази "И всичко стана луна". За него имам ревю тук. Наистина много ми хареса и в най-скоро време ще си взема и някои от другите книги на Господинов.

Музика.

















И така. Това е от мен за този месец. Надявам се и при вас май да е бил изпълнен с хубави моменти и емоции и ви пожелавам същото и за юни! :)
(предстоят рандъм снимки, на които съм мъничко по-голяма)





^.^

неделя, 29 май 2016 г.

"И всичко стана луна" от Георги Господинов


От известно време книга не ме е докосвала по начина, по който сборникът с разкази "И всичко стана луна" успя да го направи. Към края на почти всеки разказ се налагаше да спра, за да осмисля какво точно съм прочела и защо ми е повлияло по този начин. В някои случаи стигах до отговор, а в други просто приемах, че това е всеизвестната способност на Георги Господинов да представя света в една малко по-различна светлина, да го разнищва и да показва малките и простички неща от ежедневието, които всъщност са най-красиви и значими. Да оставя у читателя онова топло чувство, от което те побиват тръпки, а пък очите ти се насълзяват. И нещата сякаш придобиват малко повече смисъл...

Едва видимо клюмване на главата, скръбна извивка на шията - поза на човек, когото напускат с всяка изминала секунда. И скръбта на напуснатия растеше със същата скорост, сантиметър по сантиметър и секунда след секунда. Сякаш не смее да се натъжи рязко, да вдигне шлюза на тъгата си, да пусне реките на плача, за да не оскърби от своя страна отиващото си. Или да не усили бягството му.

Всеки разказ е прекрасен по свой си начин, всеки има своето значимо място в сборника и съдържа голяма доза истина, представена невероятно красиво - неведнъж се връщах, за да си препрочитам някои изречения. Фаворитът ми безспорно е "Старецът и морето" - доста отдавна не бях плакала на книга, какво остава пък за разказ, толкова много. Определено най-сърцераздирателният разказ в сборника, тъжен по онзи красив начин, който ще ме кара да си го чета отново от време на време. Голямо впечатление ми направи и едноименният "И всичко стана луна", който със сигурност се нарежда и сред любимите ми разкази изобщо - прекрасни идея, история, стил, въобще всичко, което бих потърсила в един разказ. Историята за сирачето, което си търси баща, в "Обащиняване", както и тази за малко по-различната "Дъщеря", чийто баща е болен, също са изключително разтърсващи и ме оставиха без думи (което е и причината да не мога да ги опиша добре - те трябва просто да се прочетат.) Последната сватба на селяните от "Ритуалът", чаканата 40 години среща в "Пред хотел "България", планирането на едно самоубийство в един не-толкова-обикновен ден в "Do Not Disturb" - все докосващи истории, след които ми трябваше известно време, за да си събера мислите. Истории, които ще ви разчувстват и ще ви накарат да се замислите за това, което е важно, което носи смисъл в живота ви. За разминаването в "О, Хенри!", което съдържа в себе си повече любов, отколкото всяка среща. За живота и смъртта във "Фотография" и въпросът от коя страна на обектива се намираме всъщност. За обреченото търсене в "Да търсиш Карла в Лисабон", за ненамирането и осъзнаването въпреки всичко. За онези "8 минути и 19 секунди", с които разполагаме, след като Слънцето спре, за последните минути живот. За "Лицата от последните дни" преди края - за всички уморени, незабелязани, наблюдавани, пясъчни... За хората. За света около нас. За малките неща и посланията, които ни носят. За щастието, сервирано с голяма доза страдание. За нас.

Препоръчвам сборника на всеки, който търси нещо истинско. Вярно, може би някои разкази няма да ви "проговорят", но други ще ви докоснат и разчувстват изключително много. Аз поне знам със сигурност, че неведнъж ще се връщам към написаното от Георги Господинов, когато ми трябва мъничко смисъл. Преди всичко да стане луна.

Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си. ... Някога самотата беше по-концентрирана и по-малка, можеше да си я опитомяваш, да я галиш като котка. Сега вече не мога да се оправям с космическите размери.

неделя, 15 май 2016 г.

awareness: the importance of self-love

През последната седмица в Buzzfeed се появиха десетки постове, посветени на Body Positivity Week, или още - необходимостта от позитивно отношение към тялото, в което живеем, и начина, по който изглеждаме. Във връзка с това пиша този пост за всеки, който по някаква причина не се чувства удобно в кожата си или смята, че не е "достатъчно" красив. Колкото до постовете в Buzzfeed по въпроса, тях можете да откриете тук.


Наясно съм, че фразата "Обичай себе си" е доста клиширана и за много от вас тя може би е изгубила своето значение. Но ако съм научила нещо от миниатюрния отрязък от време, който съм прекарала на тази планета, то е, че човек трябва да бъде приоритет в живота си. Доскоро аз също не спазвах този принцип, но преди няколко месеца осъзнах, че да поставяш себе си на първо място не е егоистично, а необходимо. Разбира се, за да общуваме пълноценно с хората около нас, трябва да проявяваме съчувствие и да бъдем състрадателни, но това не значи да загърбваме собствения си начин на живот и да пренебрегваме емоциите и нуждите си. Вие сте най-важният човек в живота си. Вие сте на първо място. Вие и вашето щастие и добър живот сте приоритет номер едно.
Точно затова не трябва да позволявате на никого да ви казва обратното, да ви кара да се чувствате сякаш сте по-нисши или заслужавате да бъдете щастливи и да живеете добре по-малко от другите. Каквото и да става, трябва да бъдете наясно със собствените си качества и възможности, да отстоявате правото си да се изразявате и развивате, да вървите напред - най-малкото от уважение към себе си. А любовта ще се появи, щом осъзнаете, че заслужавате всички тези неща - заслужавате да сте щастливи; заслужавате да отделяте повече време за себе си; заслужавате да си подарите онази рокля, която страшно харесвате, но някой ви е казал, че няма да ви стои добре; заслужавате да си вземете нещо сладко, когато ви се яде, без значение от човека, който ви казва, че не трябва да ядете такива неща, защото сте изглеждали "дебели"; заслужавате да се развивате във сферите, които намирате за интересни, независимо от това какво смятат другите за вашия избор, защото точно тези ваши решения са това, което ви прави хора. Щастливи, пълноценни, добри хора.
Не трябва да се опитваме непрекъснато да отговаряме на нечии чужди стандарти. Вярно е, че живеем в общество, пълно със стереотипи. Израстваме и се развиваме, мислейки, че всички момичета "трябва" да са супер слаби, да носят грим, да имат перфектни кожа, вежди, коса, тяло, да носят поли, рокли и прочие, докато момчетата "трябва" да са мускулести, да спортуват, да са с "момчешки" прически, да носят "момчешки" дрехи и т.н. И се получава така, че ако не отговаряш на стереотипа, по-голямата част от хората те пренебрегват, смятат те за по-нисш от тях, приемат те за странен, различен (в лошия смисъл на думата), решават, че след като ти не изглеждаш така, както те биха искали да те виждат, то ти заслужаваш да си част от това общество по-малко от тях.

Което, разбира се, е абсолютна глупост. Ние сме много, много повече от начина, по който изглеждаме, от външния си вид и от всички неща, които не можем да променим. Да обичаш себе си значи да се приемаш такъв, какъвто си - с всичките си хубави и не чак толкова хубави качества, с всичките си предимства и недостатъци. Значи да можеш да се погледнеш в огледалото, да видиш, че бедрата ти са по-големи, отколкото би ти се искало; да забележиш, че кожата ти не е идеално гладка и че косата ти може да изглежда далеч по-добре; че имаш коремче или че носът ти е твърде издаден напред - и да си кажеш: "Да, тези неща са така. Но въпреки това изглеждам adorable as hell и се чувствам добре в кожата си, защото се приемам такъв, какъвто съм, оценявам всичко положително, което имам в себе си, и не се обвинявам заради нещата, които не мога да променя."
Затова следващия път, когато погледнете в огледалото, вместо да търсите всички недостатъци по себе си - просто се усмихнете на отражението си и му кажете колко невероятно изглежда. Кажете му колко го обичате и оценявате. Обещайте му да прекарате малко време насаме с него, за да правите заедно нещата, които най-много обичате. Когато имате нужда от нещо - потърсете го, осигурете си го. Не пренебрегвайте нуждите и желанията си и винаги си отделяйте време за малките удоволствия. Гледайте от позитивната страна на живота, не се обвинявайте, бъдете оптимистично настроени, защото когато се заредите с положителни чувства и емоции, ще изглеждате и ще се чувствате още по-добре, а тогава ще зареждате и хората около вас с оптимизъм и усмивки. Приемайте себе си и другите около вас, но не се сравнявайте с останалите и никога не се извинявайте заради това, което сте. Грижете се за себе си, развивайте се и вървете напред с гордо вдигната глава, защото вие сте си вие - красиви, уникални, единствени по рода си.


Това, което искам да ви кажа с този пост, е просто да обичате себе си. От опит знам, че в повечето случаи никой не е по-критичен към някого повече от самия него. Може би смятате, че тялото ви има прекалено много недостатъци, за да се чувствате удобно в кожата си и да можете с увереност да кажете, че сте красиви - но това не е вярно. Вие сте красиви. Всеки от нас е красив по свой собствен начин, защото на света никога не е имало, няма и няма да има човек като мен, като теб, като момичето, с което днес си се разминал по улицата, като продавача в магазина на ъгъла или непознатия, който веднъж ти се е усмихнал. Красиви сме не защото сме перфектни според стереотипа за това как трябва да изглеждаме - красиви сме заради блясъка в очите ни, когато говорим за нещата, които обичаме. Красиви сме заради картата, която представлява тялото ни - заради формите, извивките, белезите и всички малки несъвършенства, които в нашите очи изглеждат като огромни недостатъци, а всъщност ни правят такива, каквито сме. Красиви сме, защото се чувстваме уверени в собствените си качества, защото сме добри, защото помагаме на хората около нас, защото сме пълноценни. Красиви сме, защото изпитваме чувства, защото споделяме, защото преживяваме, израстваме, развиваме се... Красиви сме, защото се усмихваме. Красиви сме, защото сме хора.

Снимки: Pinterest

петък, 13 май 2016 г.

клаустрофобично

Source

клаустрофобия е,
когато
празнината, която
остави след себе си
ме задушава.
клаустрофобия е,
когато
безкрайната дупка
в душата ми
ме смазва с тежестта си.
клаустрофобия е,
когато
се давя
в широките мисли
за теб
и загърбвам света,
за да бъда отново
притисната в себе си.
клаустрофобия е,
когато
пространството
е необятно в мен,
оставя ме без дъх
и ме убива.
клаустрофобия е,
когато
погребана съм в тази празнота,
в това безсмислено несъществуване.
стоя приклещена във мислите си.
не дишам.
теб те няма.
клаустрофобия е.

25.01.16