16 неща, които научих през 2016

Не бях много активна през този festive месец, за което не съжалявам, защото далеч не бях в коледно настроение. Въпреки това празниците минаха чудесно за мен, а надявам се и за вас също. Бях най-добрият Дядо Коледа, получих плюшено куче (доближаваме се до истинското), както и магическа пръчка (която е толкова. яка. мерси, Теди), изревах си очите на Хари Потър и прекарах време със семейството си.
И сега съм тук, може би за последен път тази година, с поредния клиширан пост за нещата, които научих през изминалите 366 дни. Годината беше доста натоварена за мен, изпълнена със събития и промени - не всички положителни, разбира се. Започна доста обнадеждаващо, защото бях решила, че това ще е моето ново начало и за това време ще направя нещата, които отлагах през цялата 2015. Е, мога да кажа, че до голяма степен изпълних тази си цел - показателно за това е чувството ми на гордост, което изпитвам, докато чета резолюциите си от миналата година - успях да се изкарам от дупката, в която прекарах повече от година и половина, намерих много нови приятели, започнах да се интересувам от изключително много нови неща, които намирам за важни и полезни за мен и които ми помогнаха да стана по-пълноценна и щастлива. Сега мога да кажа, че съм щастлива и невероятно много се гордея с това, защото въпреки че годината беше трудна и на моменти ужасна (особено в световен мащаб), аз успях да опозная себе си по-добре и да науча страшно много неща, които ще се опитам да събера в 16 точки, за да ви покажа колко много съм пораснала. 😄

1. Хората са преходни. Ти си най-важният човек в живота ти и заслужаваш да се отнасяш към себе си като към такъв.
2. Не мисли толкова много за миналото и бъдещето. Няма как да промениш миналото, но можеш да изградиш едно хубаво бъдеще с нещата, които решиш да направиш точно в този момент. Затова се съсредоточавай повече върху "сега", отколкото върху "преди" и "след" и - е, carpe diem.
3. Има вдъхновение навсякъде. Всяко нещо може да се превърне в източник на мотивация и винаги можеш да намериш причина да станеш, да се усмихнеш и да продължиш напред.
4. Не си длъжна да изпълняваш очакванията на другите. Придържай се към собствените си нужди и желания и останалото няма да има значение.

5. Можеш да се възхищаваш на чуждите качества, без да поставяш своите собствени под въпрос. Работи повече върху това да оценяваш положителните качества у другите хора и да ги използваш като източник на вдъхновение, а не на съмнение и комплекси.
6. Хората винаги ще говорят, ще зяпат, ще се интересуват, ще клюкарят, ще разбират погрешно, ще обиждат и ще правят голямата работа от глупости - и това няма никакво значение.
7. Мислите определят реалността ти. Затова е важно да продължиш да се стараеш да мислиш позитивно и да се съсредоточаваш върху по-светлата страна на нещата.

8. Не се отказвай да преследваш мечтите си, когато знаеш, че истински желаеш това, към което се стремиш.
9. Няма плюс без минус. Не можеш да елиминираш отрицателните неща от живота си, но не е и нужно. Старай се да ги приемаш и оценяваш - колкото по-малко се съпротивляваш, толкова по-бързо ще преминат. Пък дори и те си имат плюсова страна - винаги оставят полезни уроци след себе си.
10. Имаш изключителни възможности и потенциал да промениш живота си във всеки един аспект, стига само да поискаш и да се постараеш.
11. Имаш право да се променяш постоянно - дори не си длъжна да си същия човек, който си била преди 15 минути. Позволи си да се променяш и развиваш; да научаваш нови неща. И никога не спирай да растеш.

12. Слушай сърцето си и интуицията си. Те никога няма да те излъжат и ще ти помогнат да изградиш щастието си.
13. Няма нужда да се плашиш от новите хора - те са потенциални нови приятели, с които можеш да си говориш за всичко и от които можеш да получиш толкова много неща.
14. Може все още да не си стигнала там, където искаш, но това е само мотивация да продължаваш напред.
15. Винаги отделяй време за нещата, които обичаш да правиш.
16. Имаш правото и нуждата да се обичаш и да се грижиш за себе си всеки ден. Ти си достатъчна. Винаги си достатъчна. Не забравяй това.

Пожелавам на себе си и на вас една прекрасна и изпълнена с уроци и щастливи мигове 2017. Продължавайте да растете, да се вдъхновявате, да се усмихвате, да творите и да изграждате щастието си. Бъдете упорити и всеотдайни, преследвайте мечтите и целите си и не забравяйте, че дори в края на най-мрачния тунел има светлина, към която да се стремите. 😊

why i started blogging (or a mainstream way to celebrate my first blogiversary)

Честно казано изобщо не мога да повярвам, че пиша този пост. И преди съм споменавала, че това е третият (или може би четвъртият?) ми опит да поддържам блог, като предишните такива се провалиха с гръм и трясък, след като само след няколко месеца вече ми омръзваше и се отказвах. Затова макар и от по-различна гледна точка поддържането на подобно място в интернет в продължение на една година да не е кой знае какво постижение, в моите очи наистина си е голяма работа. По този повод реших да напиша този кратък (и може би леко несвързан) пост, за да ви споделя защо все пак създадох това място и какво значи то за мен.

Идеята като цяло (става дума за третия или четвъртия? път) започна от нещо, наречено The Semicolon Project. Това е движение, чието лого - точката и запетаята, символизира стремежа да продължиш, когато си на ръба да се откажеш. Точка и запетая се поставят, когато авторът е имал възможността да завърши изречението, което е започнал, но вместо това е избрал да го продължи. Затова проектът е посветен на хора, страдащи от депресия и други ментални заболявания, като идеята му е да вдъхне надежда и желание за живот на хора, които са изгубили вярата в себе си и в щастието, което заслужават. Все още смятам тази идея за изключително важна и необходима, защото много хора някъде там имат нужда точно от това - леко подтикване, малко надежда и съпричастен човек, с когото да поговорят. Всеки заслужава това, но е много важно и сами да се борим за него. Аз лично направих първата крачка към промяната преди година, тъй като тогава ми беше доста трудно да приема и да преживея някои неща и в един момент просто нямах идея какво да направя, за да се почувствам поне малко по-добре. Може би това е и причината да избера точно това име за блога, който създадох по същото време - това място всъщност беше моята точка и запетая и едно от нещата, които ми даваха надежда и смисъл да продължа напред.

Мога да кажа, че през изминалата година се промених значително и, доколкото мога сама да преценя, към по-добро. През последните месеци започнах да пиша за доста по-позитивни неща и като цяло интересите ми в много отношения се промениха. Радвам се, че благодарение на блога имам възможност да проследя тази промяна у себе си, тъй като наистина се гордея, че успях да я постигна (макар и още да не съм стигнала там, където ми се иска.) Това място също така ми помогна да се запозная с много нови хора с подобни на моите интереси, да намеря нови приятели, книги, филми, сериали и изобщо всичко, от което бих могла да се интересувам. Много се зарадвах, когато разбрах, че има и други хора, които са избрали да се занимават с поддържането на собствено местенце в мрежата, където да споделят идеите, мислите и преживяванията си. Смятам, че това е нещо много ценно, и затова приемам блога си като приятел, с когото мога да споделя всичко (колкото и клиширано да звучи.) Харесва ми да знам, че някъде там, макар и виртуално, си имам мое собствено място, където мога да публикувам нещата, които пиша, снимки от интересни места, които съм посетила; мнението си за дадена книга или филм; да споделя любимите си песни; цитати, които ме вдъхновяват, или просто идеи и предложения, които смятам, че могат да бъдат полезни на мен и на хората около мен. А още по-хубаво е да знам, че някой все пак отделя от времето си да чете всички тези неща. Помня първите няколко пъти, когато видях, че някой е споделил моя публикация или пък е оставил коментар. Имало е случаи, когато съм изпадала в някакви състояния на еуфория заради някой положителен feedback. В общи линии да знам, че нещо, което съм оставила тук, на това място, има значение за някого другиго, е едно от най-най-хубавите неща, за които мога да се сетя в момента. Така че искам да благодаря на всеки, който някога е попадал тук и е отделил 2-3 минутки, за да обърне внимание на нещо, което е важно за мен - надявам се да съм успяла да ви усмихна поне веднъж, защото вие ме усмихвате всеки ден. :)

allthebrightplaces: лято в снимки #2

Дряново & Дряновският манастир

Златни пясъци

френска любов

и немска бира

черно и бяло

гледката от виенското колело

Варна

Още Златни пясъци

от морето с любов

летиим

и после летим още

от морето с още повече любов

booktube-a-thon 2016: wrap-up

И така, в неделя вечер тазгодишният Booktube-A-Thon официално приключи и аз съм тук, за да споделя как протече изминалата седмица за мен. Това е първият читателски маратон, в който взимам участие, и трябва да отбележа, че съм изключително доволна от себе си - успях да прочета очаквания брой книги в рамките на тези 7 дни и да изпълня 6 от 7-те категории. Разбира се, наложи се да редувам четенето с ходене на английски, излизане навън, гледане на "Приятели" и пилатес, а в събота бях и на рожден ден, но все пак изпълних целта, която си поставих, така че мога да смятам маратона за успешен - макар и не напълно.

18.07

Бях толкова ентусиазирана за маратона, че започнах да чета още в полунощ. Успях да преполовя "Аз още броя дните" от Георги Бърдаров, която, въпреки малкия си обем, в началото ми вървеше изключително бавно. И все пак книгата ми хареса страшно много и когато я завърших след като се прибрах от английски, ми трябваше доста време, за да се съвзема. "Аз още броя дните" е тежко четиво и разбирам, че не е за всеки, но въпреки това заслужава да му се обърне внимание, защото е изключително разтърсващо и наистина те кара да се замислиш.

19-20.07

Тъй като през останалата част от първия ден бях навън и се занимавах със странични неща, успях да започна втората книга чак вечерта. Стоях до към 2, за да прочета възможно най-много от "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ланди - една много забавна и разтоварваща книжка, подходяща за фенове на чичо Рик. Завърших я в сряда следобед и мога да кажа, че макар да не беше нещо кой знае колко забележително, ми хареса и се забавлявах, докато я четох. Нямам намерение веднага да продължа с останалите книги от поредицата просто защото не съм в настроение за приключенски фентъзита в момента, но задължително ще я довърша някой ден.

21.07

Тъй като се вдъхнових (и изненадах) от цялата тази продуктивност, започнах "Да се биеш с Рубен Улф" още в сряда вечерта, но понеже прочетох по-голямата част от книгата след полунощ, я отбелязвам като прочетена в четвъртък. Не знам как да говоря за това четиво - просто не можах да го оставя. Затова и прочетох въпросните 180 странички само за няколко часа, като приключих малко след 2 през нощта. Нямам обяснение защо не съм успяла да завърша книгата досега, след като съм я започвала поне два или три пъти. Въпреки това се радвам, че този маратон стана причина да се върна към "Да се биеш с Рубен Улф", тъй като книгата е наистина, наистина невероятна - за пореден път се убедих, че Маркъс Зюсак не може да ме разочарова.

За съжаление желанието ми за четене се беше изпарило на сутринта, за което донякъде ме беше яд, защото нямах никаква друга работа в четвъртък и можех доста да напредна. Единственото, което направих, беше да прочета 20 страници от "Да убиеш присмехулник", които обаче не бяха достатъчни, за да задържат вниманието ми върху книгата.

22-23.07

През тези два дни бях доста заета, а на всичкото отгоре нямах особено желание да чета никоя от двете оставащи ми книги. В петък беше втората половина от финалния ми тест по английски (първата част беше в сряда), а след това с Теди бяхме навън, за да вземем подарък на Крис, който имаше рожден ден в събота. Въпреки това реших, че няма да загърбя маратона - вече се бях отказала да чета "Реквием" като книга след залез, затова си взех "Когато кучетата плачат" - последната част от трилогията за братята Улф. Започнах я вечерта в петък и я завърших към 3 след полунощ в събота. Книгата ми хареса изключително много и се радвам, че реших да направя тази промяна в tbr списъка си, тъй като нямаше как да прочета "Реквием" само за два дни четене след 9 вечерта.

Обвинявам невероятно увлекателния стил на Маркъс Зюсак за трудното ми събуждане на следващата сутрин. Когато все пак успях да стана, беше време пак да изляза навън. От рождения ден пък се прибрах чак към 10 вечерта, така че нямах никакво време за четене. Въпреки това не съжалявам, защото успях да свърша доста неща и освен това се видях с няколко приятели, които не бях виждала от края на учебната година насам.

24.07

През последния ден от маратона си казах, че при всички положения ще завърша "Да убиеш присмехулник" (макар че мама каза, че съм голям инат и че няма нужда да го правя.) Започнах да чета малко след полунощ и отметнах около 80 страници. Сутринта се надявах да стана към 10, за да ми стигне времето, но се успах и започнах да чета към 13. Въпреки първоначалните ми впечатления от книгата, тя започна да ми харесва все повече и повече - стилът е страшно увлекателен, а историята е наистина интересна. Не можех да оставя "Да убиеш присмехулник", през цялото време исках да разбера какво ще стане накрая - затова и четох през целия ден. Към 9 вечерта най-после завърших книгата и мога да кажа, че тя се нареди сред най-любимите ми произведения - влюбих се в историята, в стила на писане, в героите, а краят беше просто прекрасен. За съжаление в рамките на маратона не ми остана време да изгледам и филмовата адаптация, но със сигурност ще го направя тези дни.

В крайна сметка:
Прочетени книги: 5/5
Прочетени страници: 1266

По този начин премина седмицата на BookTube-A-Thon-а при мен. Много се радвам, че реших да взема участие в маратона, защото прочетох някои прекрасни книги, които отлагам от доста време. Не помня някога да съм успявала да прочета 5 книги в рамките на една седмица, което също е голямо постижение за мен, затова не мога да съм по-доволна.

А вие как се справихте с тазгодишния маратон?