the autumn book tag

От доста време не съм правила публикация на тема книги, което вероятно се дължи на факта, че напоследък просто не ми се чете. Затова реших, че сега е точното време за един доста интересен и тематичен таг - благодаря на Криси за възможността да го направя. :)

1. Кое е любимото ти нещо в есента?

Преходът. Промяната. Цветовете. Възможността да започнеш отначало. Вятърът. Дъждовните вечери, които стават все по-студени и по-студени. Есенните листа. Горещият шоколад. Дългите разходки с приятели, по време на които започваш да се чудиш защо никой още не е измислил шапка за нос. Чувството да се прибереш на топло вкъщи след дълъг ден. Цветовете на небето, особено онова лилаво-оранжево точно след залез. Всеки ден да минавам покрай дървото на ъгъла с жълтите листа, което никога не изглежда по един и същ начин. Отново вятърът и дъждът. И преходът.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?

Може би книгите от "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" и "Героите на Олимп", защото ги четох точно през октомври преди около 3 години. Тогава през целия ден в училище си мислех за момента, когато ще се прибера вкъщи и ще си дочета съответната книга от поредицата. Освен това новите книги от "Героите на Олимп" излизаха по това време на годината. Така че да, точно тогава си бях обсебена.

3. Коя книга ти напомня на есента?

Есента е най-поетичният сезон, така че тук ще кажа всякаква поезия. И "Часът на чудовището" за някоя студена дъждовна нощ. И всичко на Маркъс Зюсак, защото писането му е поне толкова красиво, колкото нещата, споменати в 1.

4. Коя корица ти напомня за есента?

"Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, както и "Възпламеняване" на Сюзан Колинс. Дали заради есенните цветове на корицата, или пък защото си спомням как я препрочитах в двора на училището седмица преди да излезе филмовата й адаптация, докато около мен беше пълно с листа и миришеше на есен... не знам. Но все още е една от любимите ми книги и към края на ноември винаги се сещам за нея.

5. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

Тук ще съм скучна и ще кажа, че изобщо не харесвам ужаси. Със сигурност някъде там има някоя история на ужасите, която ще ми бъде изключително интересна (макар че след това в продължение на месеци няма да мога да си я избия от главата), но хорърът просто никога не е бил моята чаша горещ шоколад.

6. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

Не съм и от най-големите фенове на Хелоуин, затова и тук ще повторя отговора на предишния въпрос. Никога не съм проявявала кой знае какъв интерес към страшните филми (особено след периода на страшните истории в началното училище.) Затова и единственият филм с подобна тематика, за който мога да се сетя, че съм гледала, е Хелоуинтаун, хах.

7. Кое предстоящо издание на книга през есента очакваш?

Не съм особено запозната с предстоящите заглавия, но на няколко места прочетох, че се очаква тази есен да излезе продължението на "Гневът и зората". Не знам дали това е вярно, но много се надявам да е така, тъй като от доста време не съм чела YA и явно ми трябва продължение на някоя книга, за да се изкарам от reading slump-а. Иначе наскоро излезе "Няма да получите омразата ми" на Антоан Лейри, която ми изглежда изключително интересна и обмислям да я прочета в скоро време. (Въпреки че нямам голямо желание да си купувам книги в момента.)

8. Коя филмова премиера очаквате през есента?

О, доста са. Най-много се вълнувам за "Часът на чудовището", защото... ами Патрик Нес (!!!). Вече нямам търпение да го гледам - знам, че ще е много, много хубав. И че ще плача. Доста. Освен това съм много ентусиазирана за "Фантастични животни и къде да ги намерим", защото... ами Еди Редмейн и Дж. К. Роулинг. "Доктор Стрейндж" също (не само заради Бенедикт Къмбърбач.) Hype-ът покрай излизането на "Домът на мис Перигрин за чудати деца" също беше доста голям, макар че аз като човек, който не е чел книгата, не се вълнувах особено много. Въпреки това го гледах и останах доста доволна (не само заради Ейса Бътърфийлд.) И като стана дума за Ейса, чакам и "The Space Between Us", въпреки че неговата премиера е на 16.12, т.е. зимата. И все пак имам големи очаквания за филмите през есента и нямам търпение да ги гледам.

9. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?

"Вино от глухарчета" (знам, знам, в много подходящо време я чета), "Човекът в търсене на смисъл" и "Нощният цирк". Може би и "Няма да получите омразата ми", ако искам да си я купя. Но вероятно това няма да се случи, така че ще гледам просто да чета нещо. Пък поне за момента и това ми стига.

Source: Pinterest

booktube-a-thon 2016: wrap-up

И така, в неделя вечер тазгодишният Booktube-A-Thon официално приключи и аз съм тук, за да споделя как протече изминалата седмица за мен. Това е първият читателски маратон, в който взимам участие, и трябва да отбележа, че съм изключително доволна от себе си - успях да прочета очаквания брой книги в рамките на тези 7 дни и да изпълня 6 от 7-те категории. Разбира се, наложи се да редувам четенето с ходене на английски, излизане навън, гледане на "Приятели" и пилатес, а в събота бях и на рожден ден, но все пак изпълних целта, която си поставих, така че мога да смятам маратона за успешен - макар и не напълно.

18.07

Бях толкова ентусиазирана за маратона, че започнах да чета още в полунощ. Успях да преполовя "Аз още броя дните" от Георги Бърдаров, която, въпреки малкия си обем, в началото ми вървеше изключително бавно. И все пак книгата ми хареса страшно много и когато я завърших след като се прибрах от английски, ми трябваше доста време, за да се съвзема. "Аз още броя дните" е тежко четиво и разбирам, че не е за всеки, но въпреки това заслужава да му се обърне внимание, защото е изключително разтърсващо и наистина те кара да се замислиш.

19-20.07

Тъй като през останалата част от първия ден бях навън и се занимавах със странични неща, успях да започна втората книга чак вечерта. Стоях до към 2, за да прочета възможно най-много от "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ланди - една много забавна и разтоварваща книжка, подходяща за фенове на чичо Рик. Завърших я в сряда следобед и мога да кажа, че макар да не беше нещо кой знае колко забележително, ми хареса и се забавлявах, докато я четох. Нямам намерение веднага да продължа с останалите книги от поредицата просто защото не съм в настроение за приключенски фентъзита в момента, но задължително ще я довърша някой ден.

21.07

Тъй като се вдъхнових (и изненадах) от цялата тази продуктивност, започнах "Да се биеш с Рубен Улф" още в сряда вечерта, но понеже прочетох по-голямата част от книгата след полунощ, я отбелязвам като прочетена в четвъртък. Не знам как да говоря за това четиво - просто не можах да го оставя. Затова и прочетох въпросните 180 странички само за няколко часа, като приключих малко след 2 през нощта. Нямам обяснение защо не съм успяла да завърша книгата досега, след като съм я започвала поне два или три пъти. Въпреки това се радвам, че този маратон стана причина да се върна към "Да се биеш с Рубен Улф", тъй като книгата е наистина, наистина невероятна - за пореден път се убедих, че Маркъс Зюсак не може да ме разочарова.

За съжаление желанието ми за четене се беше изпарило на сутринта, за което донякъде ме беше яд, защото нямах никаква друга работа в четвъртък и можех доста да напредна. Единственото, което направих, беше да прочета 20 страници от "Да убиеш присмехулник", които обаче не бяха достатъчни, за да задържат вниманието ми върху книгата.

22-23.07

През тези два дни бях доста заета, а на всичкото отгоре нямах особено желание да чета никоя от двете оставащи ми книги. В петък беше втората половина от финалния ми тест по английски (първата част беше в сряда), а след това с Теди бяхме навън, за да вземем подарък на Крис, който имаше рожден ден в събота. Въпреки това реших, че няма да загърбя маратона - вече се бях отказала да чета "Реквием" като книга след залез, затова си взех "Когато кучетата плачат" - последната част от трилогията за братята Улф. Започнах я вечерта в петък и я завърших към 3 след полунощ в събота. Книгата ми хареса изключително много и се радвам, че реших да направя тази промяна в tbr списъка си, тъй като нямаше как да прочета "Реквием" само за два дни четене след 9 вечерта.

Обвинявам невероятно увлекателния стил на Маркъс Зюсак за трудното ми събуждане на следващата сутрин. Когато все пак успях да стана, беше време пак да изляза навън. От рождения ден пък се прибрах чак към 10 вечерта, така че нямах никакво време за четене. Въпреки това не съжалявам, защото успях да свърша доста неща и освен това се видях с няколко приятели, които не бях виждала от края на учебната година насам.

24.07

През последния ден от маратона си казах, че при всички положения ще завърша "Да убиеш присмехулник" (макар че мама каза, че съм голям инат и че няма нужда да го правя.) Започнах да чета малко след полунощ и отметнах около 80 страници. Сутринта се надявах да стана към 10, за да ми стигне времето, но се успах и започнах да чета към 13. Въпреки първоначалните ми впечатления от книгата, тя започна да ми харесва все повече и повече - стилът е страшно увлекателен, а историята е наистина интересна. Не можех да оставя "Да убиеш присмехулник", през цялото време исках да разбера какво ще стане накрая - затова и четох през целия ден. Към 9 вечерта най-после завърших книгата и мога да кажа, че тя се нареди сред най-любимите ми произведения - влюбих се в историята, в стила на писане, в героите, а краят беше просто прекрасен. За съжаление в рамките на маратона не ми остана време да изгледам и филмовата адаптация, но със сигурност ще го направя тези дни.

В крайна сметка:
Прочетени книги: 5/5
Прочетени страници: 1266

По този начин премина седмицата на BookTube-A-Thon-а при мен. Много се радвам, че реших да взема участие в маратона, защото прочетох някои прекрасни книги, които отлагам от доста време. Не помня някога да съм успявала да прочета 5 книги в рамките на една седмица, което също е голямо постижение за мен, затова не мога да съм по-доволна.

А вие как се справихте с тазгодишния маратон?

booktube-a-thon 2016: tbr

По някаква причина през последния месец по-трудно завършвам книги и ми се чете все по-рядко, което изобщо не е хубаво, тъй като списъкът ми с книги за четене само се увеличава. Във връзка с това реших тази година да участвам в ежегодния BookTubeAThon - маратон за четене на книги, чиято цел е в рамките на една седмица да се прочетат възможно най-много книги, отговарящи на всяка от седем предварително обявени категории. Тази година маратонът ще се проведе от 18 до 24 юли, а повече информация за него можете да откриете на официалния канал в YouTube. По принцип не съм особено голям почитател на маратоните, понеже бързо ми омръзва да се занимавам с едно и също нещо в продължение на повече от ден-два. Но още миналото лято, когато разбрах за съществуването на BookTubeAThon, реших, че тази година ще участвам, пък и това е добър повод да си върна желанието за четене и да наваксам с tbr списъка си.

i. Read a book with yellow on the cover.

За тази категория избрах "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ланди. Жълтото не е преобладаващият цвят на корицата, но все пак присъства, а това също се брои. Взех си книгата от намалението на издателство "Artline Studios" преди няколко седмици и оттогава все я отлагам, но мисля, че вече е време да й дам шанс. Чувала съм много добри отзиви за поредицата и от много време искам да я започна, затова нямам търпение да прочета първата книга.

ii. Read a book only after sunset.

Тук се спрях на "Реквием" от Лорън Оливър. Както споменах в book haul поста, книгата е подарък за рождения ми ден, а освен това е третата книга от трилогията "Делириум". Останах много доволна от първите две книги - особено от финала на втората - и ще се радвам най-после да прочета и тази.

iii. Read a book you discovered through booktube.

Книгата, която избрах за тази категория, не отговаря напълно на изискването, тъй като не я открих чрез BookTube, а чрез букблогър обществото. Всъщност причината за повечето книги, които добавям в списъка си за четене, са именно книжните блогове, като чрез BookTube откривам значително по-малко просто защото винаги съм предпочитала блоговете. Затова тук избрах "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров (ревюта тук и тук.)

iv. Read a book by one of your favourite authors.

Тук доста се колебаех, защото има много автори, които харесвам. И все пак реших, че най-подходящата книга за тази категория е "Да се биеш с Рубен Улф" на Маркъс Зюсак, втората книга от трилогията за братята Улф. Зюсак е един от най-най-любимите ми автори, но след като прочетох "Аутсайдерът" преди година и половина, така и не успях да завърша втората книга от поредицата. Затова пък този маратон отново насочи вниманието ми към трилогията и нямам търпение да се върна към нея.

v. Read a book that is older than you. & vi. Read and watch a book-to-movie adaptation.

Реших да (се опитам да) покрия тези две категории с една книга - а именно "Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли. Взех си книгата преди около две години, а предвид всички хубави отзиви, които прочетох за нея, наистина е крайно време да й обърна внимание. Преди няколко дни дори си свалих филма, за да не се разубеждавам.

И последното предизвикателство е да прочетеш общо 7 книги в рамките на тази една седмица, което значи по книга на ден. Нямам някакви надежди, че ще успея да покрия всички категории, защото и без това съм доста бавен читател и успявам да прочета пет книги за цял месец. Затова пък да прочета поне 3 от тези книги пак ще си е огромно постижение за мен, така че се радвам, че ще участвам. А и важното е да се чете, без значение колко и какво.

Това е от мен засега. Пожелавам успех на всички, които смятат да участват в маратона - и нека шансовете бъдат винаги на ваша страна.

spring/summer book haul

И така, причина за първия ми book haul пост са изминалите два месеца, през които имаше доста поводи за нови попълнения сред лавиците ми - като например Пролетния панаир на книгата в НДК и рождения ми ден. Затова и получих някои книги като подаръци, покупката на други обмислях доста време, а трети избирах спонтанно. В крайна сметка съм тук с 20 нови книжни придобивки, някои от които вече прочетох, а с други нямам търпение да се запозная.

През май в Благоевград имаше книжно изложение на няколко издателства, сред които и Жанет-45 - което значи, че нямаше как да го пропусна. От там си взех "Балади и разпади" и "Там, където не сме" на Георги Господинов, както и "Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)" на Е. Е. Къмингс. Прочетох стихосбирките на Господинов още тогава - просто нямаше как да ги отлагам, невероятни са, затова само последната книга все още е в tbr списъка ми.

Както споменах и в wrap-up поста за месец май, с няколко приятелки посетихме Панаира на книгата в София. От там се върнах със 7 книги - "Тайната история" на Дона Тарт, "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер, "Първите петнайсет живота на Хари Август" на Клер Норт, "Нощният цирк" на Ерин Моргънстърн, "И всичко стана луна" на Георги Господинов, "Закуска в Тифани" на Труман Капоти и "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл. От изброените вече прочетох "И всичко стана луна" и "Закуска в Тифани", а в момента чета "Тайната история", която е в списъка ми за четене от доста време заедно със "Светлината, която не виждаме" и "Нощният цирк". Колкото до останалите книги - "Закуска в Тифани" и "Първите петнайсет живота на Хари Август" бяха импулсивни покупки, но все пак първата ми хареса, а за втората прочетох някои доста добри отзиви. "Човекът в търсене на смисъл" е книга от малко по-нетипичен за мен жанр, но въпреки това имам големи очаквания. А пък след стихосбирките на Георги Господинов нямаше как да не си взема и някоя от другите му книги - освен това със сигурност не останах разочарована.

"Реквием" на Лорън Оливър беше един от подаръците ми за рождения ден, но все още не съм я прочела, въпреки че ми е интересно да разбера как свършва трилогията. Другата книга, която получих, е "Еманципирана магия" на Тери Пратчет. Няколко пъти досега съм започвала книги на Пратчет, но тъй като съм близначка и не обичам да докарвам нещата до край, така и не ги завърших. Вероятно няма да започна книгата в скоро време, но със сигурност възнамерявам отново да опитам.

През май също така получих два ваучера за книжарници - единия като подарък, а другия като награда от томбола на книжарница "Хермес" (за което е виновна Калина.) С първия си взех "Излекувай живота си" от Луиз Хей, както и две адаптирани книжки на немски език с разкази на Братя Грим и Карл Май (от всички книги в book haul-а те май най-много ме плашат.) Вторият беше само за български книги, затова си взех "Войната на таралежите" на Братя Мормареви и "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров, която доста нашумя напоследък и ще ми е много интересно да я прочета.

Колкото до последните три книги, те също не бяха планирани. Две от тях си взех от намалението на издателство "Artline Studios" по повод 20-тата му годишнина. Това е едно от любимите ми издателства и се радвам, че имах шанса да си взема "Огненото слово" на Франческа Хейг и "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ланди - особено последната, тъй като от много време искам да я прочета. А с "Книга за мечтатели: Тънка червена нишка" от Инна Учкунова се сдобих преди няколко дни, тъй като пак ходихме до София. Нея също чета в момента и засега съм много доволна - книгата е изключително вдъхновяваща и зареждаща.

Е, това беше моят първи book haul. Чели ли сте някоя от книгите и коя ми препоръчвате да прочета най-напред?

may favourites

Май беше най-хубавият месец от началото на годината досега - сравнително продуктивен и изпълнен с много хубави моменти. Знам, че вероятно можех да свърша още неща, но и така съм доволна. Освен това се случиха доста важни (и хубави) за мен събития - на 23-ти станах на 15 и въпреки че изобщо не чаках с нетърпение рождения си ден, той всъщност мина много добре и със сигурност е един от най-хубавите ми досега. Няколко дни по-късно посетихме и Пролетния панаир на книгата в НДК, като и този път си тръгнах от София с невероятни преживявания и книги, за които скоро ще направя отделен пост. На всичкото отгоре започнах да гледам "Приятели", т.е. гледам сериал, което си е събитие, така че реших все пак да го спомена тук. Като цяло месец май беше невероятен, имах много повече свободно време покрай почивните дни, доволна съм от себе си и нещата, които ми се случиха, и започвам новия месец с малко по-позитивно отношение. :)

Книги.

И така, през май прочетох 6 книги. Първата от тях - "Самодива" на Краси Зуркова, започнах още през последните дни на април. Като цяло останах с много добро впечатление от книгата, историята и идеята за преплитане на българския и гръцкия фолклор невероятно много ми харесаха и нямах търпение да видя как ще се развият нещата. Освен това изслушах плейлиста на Егмонт с класическа музика към книгата около... ами, 15 пъти, така че това също се причислява към хубавите неща, които свързвам със "Самодива". Единственото, което не ми допадна, бяха героите - Теа я харесвах до определен момент, но за пореден път се убеждавам, че щом има любовни триъгълници, ми е доста по-трудно да разбера и оценя героите както трябва. Това може би е и причината да не харесвам нито Рис, нито Джейк, макар че успях да разбера Джейк малко по-добре, отколкото брат му. В крайна сметка препоръчвам книгата, много е добра и е прекрасно доказателство за това, че сме съвременници на невероятни български автори.

Втората книга, която прочетох, беше 'Simon vs. the Homo Sapiens Agenda' на Becky Albertalli. Изключително сладка книга, стилът е лек и се чете бързо, но все пак успя да ме научи на доста неща. През половината и повече време се усмихвах и спирах за някой и друг фенгърлски изблик. Смятам, че познах кой е Блу преди Саймън, което само ме зарадва допълнително. Като цяло всичко в тази книга радва - от мислите на Саймън и имейлите, които си разменят с Блу (най-най-най-сладката част), през многообразните герои и отношенията между тях, до простичката, но невероятна история и нейния прекрасен край. Препоръчвам, особено ако си търсите нещо леко и супер сладко.
Следващите две книги, които прочетох през изминалия месец, отново са на български автор - а именно антологията на Георги Господинов "Балади и разпади" и новата му стихосбирка "Там, където не сме". (Пак благодаря на Криси за препоръката, заслужаваше си ^^) Все още не знам как да ви говоря за поезия, още по-малко за тази на Г.Г., но ще кажа само, че двете книги ми харесаха невероятно много - прекрасна игра на думи, прекрасни идеи, прекрасно оформление, прекрасно всичко. Може би най-много ми хареса "Лапидариум", но наистина е трудно да избера. Както и да е, доста често ще си ги препрочитам в бъдеще, а Господинов със сигурност се нарежда сред любимите ми съвременни поети.
След поезията започнах "Скритият оракул" на Рик Риърдън. Не знам дали има фен на чичо Рик, който да не е чакал тази книга от "Кръвта на Олимп" насам. В смисъл, нова поредица, в която главният герой е смъртният Аполон, действието се развива след войната с Гея, а на всичкото отгоре пак се срещаме с предишните герои - какво повече? Книгата ми хареса, беше изключително забавна. Хареса ми израстването на Аполон, който доста се промени за тези 350 страници. Освен това като цяло идеята беше интересна и ще се радвам да разбера какво става по-нататък.
Последната книга за месеца отново е на Георги Господинов, този път сборникът с разкази "И всичко стана луна". За него имам ревю тук. Наистина много ми хареса и в най-скоро време ще си взема и някои от другите книги на Господинов.

Музика.

И така. Това е от мен за този месец. Надявам се и при вас май да е бил изпълнен с хубави моменти и емоции и ви пожелавам същото и за юни! :)

(предстоят рандъм снимки, на които съм мъничко по-голяма)

^.^

"И всичко стана луна" от Георги Господинов

От известно време книга не ме е докосвала по начина, по който сборникът с разкази "И всичко стана луна" успя да го направи. Към края на почти всеки разказ се налагаше да спра, за да осмисля какво точно съм прочела и защо ми е повлияло по този начин. В някои случаи стигах до отговор, а в други просто приемах, че това е всеизвестната способност на Георги Господинов да представя света в една малко по-различна светлина, да го разнищва и да показва малките и простички неща от ежедневието, които всъщност са най-красиви и значими. Да оставя у читателя онова топло чувство, от което те побиват тръпки, а пък очите ти се насълзяват. И нещата сякаш придобиват малко повече смисъл...

Едва видимо клюмване на главата, скръбна извивка на шията - поза на човек, когото напускат с всяка изминала секунда. И скръбта на напуснатия растеше със същата скорост, сантиметър по сантиметър и секунда след секунда. Сякаш не смее да се натъжи рязко, да вдигне шлюза на тъгата си, да пусне реките на плача, за да не оскърби от своя страна отиващото си. Или да не усили бягството му.

Всеки разказ е прекрасен по свой си начин, всеки има своето значимо място в сборника и съдържа голяма доза истина, представена невероятно красиво - неведнъж се връщах, за да си препрочитам някои изречения. Фаворитът ми безспорно е "Старецът и морето" - доста отдавна не бях плакала на книга, какво остава пък за разказ, толкова много. Определено най-сърцераздирателният разказ в сборника, тъжен по онзи красив начин, който ще ме кара да си го чета отново от време на време. Голямо впечатление ми направи и едноименният "И всичко стана луна", който със сигурност се нарежда и сред любимите ми разкази изобщо - прекрасни идея, история, стил, въобще всичко, което бих потърсила в един разказ. Историята за сирачето, което си търси баща, в "Обащиняване", както и тази за малко по-различната "Дъщеря", чийто баща е болен, също са изключително разтърсващи и ме оставиха без думи (което е и причината да не мога да ги опиша добре - те трябва просто да се прочетат.) Последната сватба на селяните от "Ритуалът", чаканата 40 години среща в "Пред хотел "България", планирането на едно самоубийство в един не-толкова-обикновен ден в "Do Not Disturb" - все докосващи истории, след които ми трябваше известно време, за да си събера мислите. Истории, които ще ви разчувстват и ще ви накарат да се замислите за това, което е важно, което носи смисъл в живота ви. За разминаването в "О, Хенри!", което съдържа в себе си повече любов, отколкото всяка среща. За живота и смъртта във "Фотография" и въпросът от коя страна на обектива се намираме всъщност. За обреченото търсене в "Да търсиш Карла в Лисабон", за ненамирането и осъзнаването въпреки всичко. За онези "8 минути и 19 секунди", с които разполагаме, след като Слънцето спре, за последните минути живот. За "Лицата от последните дни" преди края - за всички уморени, незабелязани, наблюдавани, пясъчни... За хората. За света около нас. За малките неща и посланията, които ни носят. За щастието, сервирано с голяма доза страдание. За нас.

Препоръчвам сборника на всеки, който търси нещо истинско. Вярно, може би някои разкази няма да ви "проговорят", но други ще ви докоснат и разчувстват изключително много. Аз поне знам със сигурност, че неведнъж ще се връщам към написаното от Георги Господинов, когато ми трябва мъничко смисъл. Преди всичко да стане луна.

Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си. ... Някога самотата беше по-концентрирана и по-малка, можеше да си я опитомяваш, да я галиш като котка. Сега вече не мога да се оправям с космическите размери.

the otp book tag

Source

Много благодаря на Теди за тага! :) От своя страна тагвам Илияна, Йоана и Павлина.

1. Непопулярна двойка, която харесваш?

Сет и Гудмунд от "Освен този живот". Книгата не набляга на връзката между тях (тоест е точно от типа книги, които харесвам), затова и героите нямат кой знае колко общи моменти в книгата. Но още преди да разбера, че наистина са двойка, вече страшно много ги харесвах заедно.

2. Двойка, която не харесваше в началото, но сега харесваш?

Не мисля, че има такава двойка. По-скоро има случаи, когато съм харесвала двамата герои като двойка в началото, но след това съм си променила мнението. Като Джорджи и Нийл от "Връзка", Кара и Сам от "Сезонът на злополуките" и т.н.

3. Двойка, която не харесваш?

Лоръл и Скай от "Писма до мъртвите с любов". Просто... не.

Source

4. Двойка, на която им е отнело твърде много време, за да се съберат?

Първото, за което се сещам, е връзката между Пърси и Анабет. В смисъл, чакахме пет книги за главата, в която най-после се събират? А в следващите две не се случи нищо съществено между тях?...

Както и да е. Остават си една от любимите ми двойки.

5. Двама души, които не са обвързани в книгата/поредицата, но ти страшно много искаш да бъдат заедно?

Уил. И. Нико.

Сериозно, аз съм най-големият фен на Соланджело. Ако чичо Рик не ги е събрал в "Скритият оракул", ще си имаме сериозни проблеми. :)

6. Любим броманс (приятелство)?

Мисля, че автоматичният отговор тук е Джем и Уил от "Адски устройства". Всъщност ми беше далеч по-интересно да чета за приятелството между тях, отколкото за връзките им с Теса.

7. Двойка, която харесваш в книгата, но не харесваш във филмовата адаптация?

Това е лесно - Катнис и Пийта от "Игрите на глада". За мен по-подходящият за Катнис винаги е бил Пийта, но във филмовите адаптации някак си не усетих същото нещо между Дженифър и Джош и харесах Гейл като герой много повече. Затова когато някой ме кара да избирам между Пийта и Гейл, държа да се уточнява дали говорим за книгите или за филмите.

Или пък просто казвам Финик. :)

8. Любима хомосексуална двойка?

Освен дотук споменатите - Хана и Натали от "Писма до мъртвите с любов"; Ари и Данте от "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe".

Source

9. Популярна двойка, която не можеш да харесаш, колкото и да се опитваш?

Кат и Ливай от "Фенка". Книгата е любимата ми на Рейнбоу и има много малко неща в нея, които не харесвам - едно от тях е именно връзката между тях двамата. По някаква причина така и не успях да си ги представя заедно и да ги харесам.

10. Любимата/ите ти двойка/и на всички времена?

Ами. Доста са. Лио и Калипсо; Лизел и Руди; Тод и Виола; Натали и Хана; Финик и Ани;  Финч и Вайълет; Пърси и Анабет; Рон и Хърмаяни; Уил и Нико; Ари и Данте...

april favourites

Април със сигурност не беше най-продуктивният ми месец, въпреки че имах намерение да свърша доста неща. Честно казано дори не усетих кога изминаха последните 30 дни (а това може би се дължи на факта, че все още живея във февруари.) Но ето че април вече свърши, което значи, че е време за равносметка. За някои от нещата, които ми се случиха, ще спомена в края на поста, а сега ще премина направо към книгите и музиката от този месец (и да, отново няма да пиша за филми, понеже успях да изгледам само два докрай.)

Книги.

За съжаление този път нямам купчинка, която да ви покажа, защото прочетох

половината от книгите си за този месец в електронен вариант. Успях да прочета общо четири книги, което не е много, но въпреки това съм доволна.

Започнах месеца със "Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл, която си купих от Плевен, където бяхме на Пролетни математически състезания. Книгата присъства в списъка ми за четене откакто в началото на годината разбрах, че издателство Егмонт ще я издава на български. Имах доста големи очаквания, които, за съжаление, не бяха оправдани. "Сезонът на злополуките" има интересен замисъл, но не мисля, че той е развит в пълния си потенциал. Останах разочарована от сюжета, тъй като след многото сравнения с "Ние, лъжците" очаквах книгата да ме разтърси поне толкова, колкото и тази на Е. Локхарт. Но в действителност самият сезон на злополуките не е достатъчно задълбочен, освен това не се случи и нищо кой знае колко разтърсващо. Стилът на писане ми допадна, но не мога да кажа същото за героите - не успях да харесам нито един от тях, затова историята през по-голямата част от времето ми се струваше доста далечна. Оцених книгата с 2,5/5.

Втората книга, която прочетох през април, беше "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" от Benjamin Alire Sáenz. Не бях чела книга на английски откакто препрочетох "Предимствата да бъдеш аутсайдер" през януари, затова този месец реших да си наваксам. Оцених книгата с 5/5, а ревюто ми за нея можете да прочетете тук.

Въпреки че успях да прочета историята на Ари и Данте за малко повече от ден, следващата книга ми отне доста повече време, макар и да не е особено обемна. "Me and Earl and the Dying Girl" от Jesse Andrews е една от най-дълго присъстващите в списъка ми за четене книги, като единствената причина, поради която не я бях прочела до този момент, е че не я намирах никъде. Преди няколко седмици най-после си я свалих и бях страшно ентусиазирана да я прочета, тъй като, както при "Сезонът на злополуките", имах големи очаквания. За съжаление и тук не останах особено очарована - сюжетът не ми допадна, стилът на писане много ме дразнеше на моменти, същото се отнася и за героите. В крайна сметка оценката ми отново е 2,5/5, като се надявам филмовата адаптация да се е получила по-добре.

Последната книга за месец април беше "Гневът и зората" от Рене Ахдие. Книгата доста нашумя в букблогърското общество; повечето от ревютата за нея, които прочетох, говореха за това колко е прекрасна и как трябва всеки да я прочете. След толкова положителни мнения нямаше как да я пропусна и трябва да призная, че останах невероятно доволна от историята, която Рене Ахдие е сътворила. Малко по-подробно мнение за книгата, както и любимите ми цитати от нея, можете да намерите тук. Колкото до книгата, която чета в момента - вчера започнах "Самодива" от Краси Зуркова и до този момент съм доста доволна. Освен нея няма да си поставям определени книги за следващия месец, тъй като имам мнооого за четене, затова ще действам според настроението.

Музика.

Моменти.

Април всъщност започна с една мини екскурзия до Плевен, където впрочем бяхме на състезание по математика. Не написах отделен пост за allthebrightplaces, защото нямах много материал, но трябва да отбележа, че Плевен е един невероятен град, от който останах очарована. Прекарахме си страхотно и се върнах с много хубави спомени и снимки, някои от които ще оставя тук.

Другото нещо, което исках да отбележа, е акцията за почистване на алеята на Бачиново, която беше организирана от БМЧК по случай Деня на Земята, и в която аз също участвах. За нея също не говорих в отделен пост, макар че има какво да се каже. Много често не забелязваме колко замърсени са местата, които ежедневно посещаваме, улиците, по които вървим, и като цяло светът, който ни заобикаля. Бачиново не е най-замърсеното място на света, но въпреки това и там имаше страшно много отпадъци - и то много често в близост до кошчета. Не е чак толкова трудно да изхвърляме боклука си на предназначените за това места - може да ви се струва малко и незначително да изхвърлите фас от цигара или пакетче от салфетки на земята, но представете си какво ще се случи, ако всички започнем да го правим. След това си представете какво ще се случи, ако всички спрем да го правим - картинката със сигурност е много по-приятна. Това, което искам да кажа, е че не трябва да мислим за Земята само на международния ден, който е посветен на нея - трябва да се замислим за опазването на околната среда като цяло и да решим как можем да бъдем поне малко по-полезни за това опазване.

Това е всичко, което исках да споделя с вас. :) Колкото до предстоящия месец, за радост ще имам доста повече време за четене и гледане на филми. Освен това май е един от любимите ми месеци и се надявам да е изпълнен с приятни емоции и събития. (Във връзка с това Панаирът на книгата е само след няколко седмици и много, много се надявам пак да имам шанса да го посетя.) Ще видим как ще се развият нещата, а дотогава ви пожелавам весели празници и успешен месец! ^^

Любими цитати от "Гневът и зората" на Рене Ахдие

Днес съм тук с един малко по-различен книжен пост, тъй като реших, че няма как да напиша адекватно ревю на "Гневът и зората". За всеки, който за първи път чува това заглавие - книгата  ни пренася в Хорасан, където управлява младият халиф Халид, известен сред хората като жесток убиец. Всяка нощ халифът взима за съпруга младо момиче, което бива убито на следващата сутрин. Именно по този начин Шахризад губи най-добрата си приятелка Шива и решава да се яви доброволно за жена на Халид с цел да си отмъсти за нея и за всяко момиче, чийто живот е бил безсмислено отнет с изгрева на слънцето. Но какво ще стане, когато тя разбере, че за убийствата има причина; че зад зловещата маска на убиец се крие едно момче, пълно с тайни, което просто има нужда от любов?

Тъй като не знам как точно да говоря за тази книга, ще ви кажа само, че тя е наистина прекрасна. Написана е по толкова красив начин - а това се дължи на невероятния, но същевременно лек и приятен стил на писане на Рене Ахдие. Героите са удивителни - изключително добре изградени и силни персонажи, които въпреки това са реалистични. Няма как да не се влюбите и в историята. Преразказан, сюжетът може и да ви звучи клиширан или пък да ви напомня за приказките от "Хиляда и една нощ" (от които всъщност е вдъхновена книгата), но историята е прекрасна и е изпълнена с много тайни и загадки, които я правят още по-интересна. Краят е невероятен - нали знаете, че обичам епични финали, които не те оставят на мира в продължение на няколко дни? Ето такъв е и финалът на "Гневът и зората", след прочитането на който осъзнаваш, че си чел цяла нощ и зората вече е дошла, а на теб не ти остава друго, освен да се гневиш, че продължението на книгата още не е излязло.

Сега ви оставям с любимите ми цитати от "Гневът и зората" и ви препоръчвам да я добавите в списъка си за четене, в случай че още не сте го направили. Книгата е прекрасна и със сигурност няма да ви разочарова, а историята и невероятните й герои ще ви оставят без дъх.
(Междувременно можете да прочетете някои прекрасни ревюта тук, тук, тук, тук, тук и тук.)

Аз съм млада и затова знам, че думите ми не тежат много в този свят, но също така съм узнала достатъчно, че да разбера, че не можеш да контролираш действията на другите. Можеш да контролираш единствено какво ще направиш със себе си след това.

~

Единственото нещо, което съм научил с абсолютно сигурност през живота си, е, че човек не може да развие пълния си потенциал без любовта на другите. Ние не сме създадени да бъдем сами, Шахризад. Колкото повече един човек се стреми да докаже противното, толкова по-ясно става, че той има нужда най-вече от любов.

~

Умолявам те, звездице моя... моля те, надзърни зад тъмата. В момчето, което познавах, се крие потенциал за безкрайно добро. Повярвай ми, че мъжът, който виждаш сега, е просто сянка на това, което се крие в него. Ако успееш, дай му любовта, която ще му позволи да го осъзнае. За една изгубена душа такова съкровище струва колкото теглото си в злато. Струва теглото си в мечти.

~

Но дори моментът, в който листата се отронват от клоните, има своята красота. Своя слава.

~

Шахризад вече не вярваше в слуховете, които се носеха из улиците на Рей. Халид ибн ал Рашид не беше безумец от род на безумни убийци, настървен от безчувствена жестокост.

Той беше момче с тайни.

~

- Какво се е случило?

- Нищо.

- Съжалявам, но този отговор не се връзва със ситуацията.

~

- Аз не съм глупачка.

- Не. Не си. Все още - усмихна се Деспина. - Но е неизбежно. Когато срещнеш човека, който те кара да се усмихваш, както никога не си се усмихвала преди, да плачеш, както никога преди не си плакала... тогава не можеш да направиш нищо, освен да се предадеш.

~

Винаги съм вярвала, че човек е това, което прави, а не каквото казват за него. Но Джалал ал Хури прави много малко, за да опровергае думите на другите.

~

Source

~

Ние сме от една кръв, сайиди. Аз съм също толкова упорит като теб. За теб ще е добре да ми се довериш, защото рано или късно няма да устоиш на желанието да се отървеш от постоянните ми глупости.

~

- Значи искаш да хвърля Шази на вълците?

- Шази? - усмихна се още по-широко капитанът. - Честно казано, жал ми е за вълците.

~

Знам съвсем малко и пак знам повече, отколкото ти, Халид-джан. Знам, че любовта е крехка. А да обичаш някого като теб е почти невъзможно. Все едно да удържиш нещо разбито да не се разпадне сред бушуваща пясъчна буря. Ако искаш тя да те обича, я запази от бурята... И се постарай тази буря да не си ти.

~

Хората се влюбват и разлюбват толкова често, колкото и слънцето изгрява и залязва. По-скоро са като момче, което един ден харесва зеления цвят, но на другия решава, че всъщност предпочита синьото.

~

А толкова арогантно ли е да искаш нещо, което не се променя като вятъра? Което не започва да се рони при първите признаци на беда?

~

Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе.

~

Всичко около Шахризад замлъкна и потъна в сенки. В горчивото знание и във великолепието на осъзнаването.

~

- Не съм съгласен, затова разговорът приключи - отсече Халид и отново закрачи по коридора.

~

Source

~

- Ако ти си просто едно момиче, то аз съм просто едно момче.

...

- Ако е така, значи няма какво повече да искам от небесата.

~

Ти не си слаба. Ти не си нерешителна. Ти си силна. Яростна. Способна си на какво ли не.

~

Омраза. Възмездие. Отплата. Както каза, отмъщението никога няма да замени това, което съм изгубила. Каквото ти си изгубил. Всичко, което имаме, е сега. И нашето обещание да го направим по-добро.

~

Душата ми вижда равна на себе си в теб.

~

Разбирам колко е трудно да оставиш сърцето си в нечии чужди ръце. Но ако не го направиш, как би могла наистина да опознаеш човека?

~

Той се усмихна така, че направо заслепи слънцето.

~

Когато бях малко момче, майка ми казваше, че едно от най-хубавите неща в живота е да знаеш, че историята ти все още не е приключила. Нашата история може и да е стигнала до края си, но твоята история все още не е разказана.

Направи я такава, че да е достойна за теб.

'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe' by Benjamin Alire Sáenz

Source

Нали се сещате за онези книги, които те карат да се чувстваш, сякаш си у дома, без значение къде се намираш? С всяка следваща страница се привързваш все повече и повече към героите, те се превръщат в твое семейство, а историята става неделима част от твоя собствен живот, дори за съвсем малко. А след последното изречение изпитваш не само носталгия и тъга, породени от факта, че книгата е свършила, но също и едно много топло чувство - чувството, че все пак не си сам, че някой те разбира.

Такава книга беше за мен 'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe'. Историята се развива през 80-те години на миналия век и разкрива приятелството на Ари и Данте - двама мексиканци, живеещи в Америка. Аристотел е 15-годишно момче, затворено в себе си и без никакви приятели - или поне до деня, в който среща Данте при плувния басейн. След като го научава да плува, Данте става негов най-добър приятел. Те прекарват лятото заедно, разговарят, споделят интересите си и откриват тайните на Вселената - и, разбира се, тези на странния и изпълнен както с приключения, така и с премеждия объркан тийнейджърски живот.

I bet you could sometimes find all the mysteries of the universe in someone's hand.

Source

Историята е разкрита от името на Ари, което изключително много ме зарадва, тъй като успях максимално добре да го опозная и да се свържа с него. А това, което още повече ми хареса, беше лекият стил на писане - изреченията са кратки, думите са простички и книгата преспокойно може да бъде прочетена в оригинал. Точно това е начинът, по който един тийнейджър като Ари би разказал тази прекрасна история. Идеите, които съдържа книгата, са наистина сериозни и универсални за живота на всеки подрастващ - без значение от неговите пол, раса, сексуалност, националност и т.н., а същевременно са представени по простичък и лесен за разбиране начин така, че да бъдат оценени от всеки читател.

To be careful with people and with words was a rare and beautiful thing.

Source

Една от причините да обичам YA литературата (и особено тази книга) е, че подобни истории са изключително актуални и повечето тийнейджъри биха могли да открият голяма част от себе си в тях, като по този начин книгата би могла наистина да им помогне. Макар и сюжетът в "Аристотел и Данте" да не е кой знае колко сложен и изпълнен с динамика и напрежение, книгата предоставя житейския поглед на един подрастващ, неговите мисли, тревоги, нещата, които го ядосват или натъжават, чувствата, които изпитва и всичко, през което преминава, за да открие най-вече себе си. Освен това ставаме свидетели на невероятното приятелство, което споделят двамата главни герои. Връзката между Ари и Данте е прекрасна - просто няма начин да не се влюбиш в тях. Всеки от двамата е верен приятел, готов да направи всичко за другия; те се обичат и се подкрепят, каквото и да става. Приятелството между тях, развитието им като персонажи и лекият и реалистичен начин, по който са представени събитията, са част от нещата, които най-много харесах в книгата. Най-големият плюс на света за това, че LGBTQA+ героите и хората от цвят са такава важна част от историята, което, поне за мен, трябва да важи за повечето произведения в днешно време.

There are worse things in the world than a boy who likes to kiss other boys.

Обожавам героите в тази книга. Всеки от тях е толкова колоритен и интригуващ - всеки със своите тайни, мистерии, болка, щастие. Разбира се, най-близко до сърцето ми остана Аристотел - успях да се свържа с него до такава степен, че в един момент започнах да се чудя кои от мислите в главата ми са негови и кои - мои. Ари е един от героите, в които откривам достатъчно голяма част от себе си, за да мога да кажа, че наистина си приличаме. Аз съм Ари - това беше едно от нещата, които ми бяха оставили най-голямо впечатление след последната страница, и за това съм много, много благодарна. Винаги е хубаво да срещнеш герой, в чието лице виждаш един потенциален приятел (а може би дори сродна душа) и в реалния живот - за мен това беше Аристотел.

I renamed myself Ari.

If I switched the letter, my name was Air.

I thought it might be a great thing to be the air.

I could be something and nothing at the same time. I could be necessary and also invisible.

Source

Но потенциалният приятел в случая беше и Данте. Макар и да смятам, че с него далеч не си приличаме толкова, колкото с Ари, той ме зарадва дори още повече с присъствието си в тази книга. Данте обича да плува, да рисува, да чете поезия... освен това е луд по родителите си и мрази да носи обувки. Той е толкова интересен персонаж - изключително честен, широко скроен, лоялен и добър приятел. Приятелят, от който всеки се нуждае в живота си. Прекрасният, невероятен Данте. Наистина няма дума, която да го опише достатъчно точно с всичките му хубави и не чак толкова хубави качества. (Но пък има ли такава дума за когото и да било?)

And it seemed to me that Dante's face was a map of the world. A world without any darkness.

Wow, a world without darkness. How beautiful was that?

Не мога да не спомена и основните второстепенни герои, а именно родителите на двете момчета. Обичам както родителите на Ари, така и тези на Данте - толкова подкрепящи и отзивчиви персонажи, готови на всичко за децата си. А поне за мен беше изключително важно и качеството им да проявяват разбиране и да приемат хората такива, каквито са - което е рядко срещано в съвременното ни общество, пък какво остава за времето преди 30 години. Това тяхно отношение изключително много ме изненада и ме остави с много добро впечатление.

Source

'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe' се превърна в една от любимите ми YA книги доста преди да прочета последното изречение. Тя предоставя на читателя удивителна история с прекрасни персонажи, която въпреки сериозните идеи и въпроси, които поставя, се чете лесно и не отнема много време. Но, предупреждавам - тази книга ще ви накара да изпитате неща. С нея ще се усмихвате, ще плачете, ще се ядосвате, ще преживявате. Ще свърши твърде бързо и ще искате още. Може би точно това харесах най-много в историята. Тя те кара да мислиш и да чувстваш. Изключително много.

And you can't always control the things you do when you're feeling too much.