playlist for when it's too cold outside

summer 2016 playlist

*oitnb vibes*

music recommendations #1

Electric Century

Преди няколко месеца, докато си търсех нови неща, които да слушам, съвсем случайно попаднах на EP-то на новата група на Майки Уей (бившия басист на My Chemical Romance) - а именно Electric Century. Тогава не можех да спра да слушам тези четири песни и най-вече I Lied, която все още е сред любимите ми. Оказа се, че това е музикално дуо, създадено от Майки и приятеля му David Debiak, който е вокалист на групата. Единственото, което мога да ви кажа за тях, е че наистина заслужават да им дадете шанс - музиката им е изключително приятна, текстовете са много добри, а гласът на Дейвид е просто завладяващ. Това са и някои от причините, поради които когато най-после успях да си сваля албума им For The Night To Control, го слушах непрекъснато - наистина са невероятни.

Sleeping At Last

Открих Sleeping At Last наскоро и отново случайно. Поразрових се и се оказа, че в началото групата се е състояла от трима човека, но двама от тях в последствие са напуснали и е останал само Ryan O'Neal, който е продължил сам под същото име, като оттогава се занимава основно с EP-та вместо с албуми. Проектите му в момента са изключително интересни - има например EP с по няколко песни за всеки месец от годината под общото заглавие Yearbook. Интересна е и поредицата Atlas, а на мен лично особено много ми харесват Space 1 & 2, които включват песни, посветени на планетите от Слънчевата система (аз съм много Neptune и Jupiter, и Mars, и Mercury). Има също песни със заглавия посоките на света, човешките сетива и т.н., и т.н., все интересни неща. Освен това музиката му е невероятно успокояваща, текстовете са си чиста поезия, общо взето - космос. Космос, който си струва да се изслуша.

Alt-J

Алт-Джей са просто. Невероятни. Британска алтернативна и инди рок група с текстове, пълни с интересни и объркващи стихове, които те карат да се върнеш и да чуеш песента отново, и да прочетеш текста пак, и да се замислиш. Какво повече? Сигурно сте чували Breezeblocks, но и останалите им песни заслужават да им се обърне внимание - ако това е вашият стил, със сигурност няма да останете разочаровани. Рядко слушам песни с прекалено объркващи и пълни с препратки текстове, но при alt-J наистина си струва да се поразровиш и да прочетеш малко повече, защото голяма част от песните им (например Taro или Nara) разказват някои доста интересни истории. Освен това музиката им е много catchy, клиповете им са интересни и като цяло са много, много добри.

Kodaline

Тези дни това е всичко, което слушам. Не знам дали е понеже съм в инди настроение, или пък просто защото песните на Kodaline са едни от най-добрите, на които съм попадала в последно време. Текстовете им са просто невероятни - простички и пълни със смисъл, и много красиви. Песните им са толкова... проникновени и мъничко меланхолични, но едновременно с това изпълнени с позитивизъм и много зарибяващи. Изобщо - чуйте ги. Прекрасни са. Тук оставям само High Hopes, защото ми е много любима в момента (а клипът е невероятен), но си заслужават също One Day, All I Want, Honest, Talk, Brand New Day, Love Like This, After The Fall, The One и т.н...

The Lumineers

Музиката на The Lumineers е страшно приятна за слушане, дори без да се заслушвате в текста. Китара, пиано, барабани, дори мандолина и чело... резултатът е зареждащо звучене и мелодия, която те кара да танцуваш и да си я тананикаш непрекъснато. Текстовете им са не по-малко добри - изключително интересни и смислени, когато се заслушаш. Много от историите им са тъжни и меланхолични, но все пак звучат приповдигнато. Почти съм сигурна, че сте слушали Ho Hey - имаше я в една реклама, която още дават по телевизията - но и другите им песни също са доста добри. Лични фаворити са ми Big Parade, Ophelia, Stubborn Love, Dead Sea, Flowers In Your Hair, Angela.

may favourites

Май беше най-хубавият месец от началото на годината досега - сравнително продуктивен и изпълнен с много хубави моменти. Знам, че вероятно можех да свърша още неща, но и така съм доволна. Освен това се случиха доста важни (и хубави) за мен събития - на 23-ти станах на 15 и въпреки че изобщо не чаках с нетърпение рождения си ден, той всъщност мина много добре и със сигурност е един от най-хубавите ми досега. Няколко дни по-късно посетихме и Пролетния панаир на книгата в НДК, като и този път си тръгнах от София с невероятни преживявания и книги, за които скоро ще направя отделен пост. На всичкото отгоре започнах да гледам "Приятели", т.е. гледам сериал, което си е събитие, така че реших все пак да го спомена тук. Като цяло месец май беше невероятен, имах много повече свободно време покрай почивните дни, доволна съм от себе си и нещата, които ми се случиха, и започвам новия месец с малко по-позитивно отношение. :)

Книги.

И така, през май прочетох 6 книги. Първата от тях - "Самодива" на Краси Зуркова, започнах още през последните дни на април. Като цяло останах с много добро впечатление от книгата, историята и идеята за преплитане на българския и гръцкия фолклор невероятно много ми харесаха и нямах търпение да видя как ще се развият нещата. Освен това изслушах плейлиста на Егмонт с класическа музика към книгата около... ами, 15 пъти, така че това също се причислява към хубавите неща, които свързвам със "Самодива". Единственото, което не ми допадна, бяха героите - Теа я харесвах до определен момент, но за пореден път се убеждавам, че щом има любовни триъгълници, ми е доста по-трудно да разбера и оценя героите както трябва. Това може би е и причината да не харесвам нито Рис, нито Джейк, макар че успях да разбера Джейк малко по-добре, отколкото брат му. В крайна сметка препоръчвам книгата, много е добра и е прекрасно доказателство за това, че сме съвременници на невероятни български автори.

Втората книга, която прочетох, беше 'Simon vs. the Homo Sapiens Agenda' на Becky Albertalli. Изключително сладка книга, стилът е лек и се чете бързо, но все пак успя да ме научи на доста неща. През половината и повече време се усмихвах и спирах за някой и друг фенгърлски изблик. Смятам, че познах кой е Блу преди Саймън, което само ме зарадва допълнително. Като цяло всичко в тази книга радва - от мислите на Саймън и имейлите, които си разменят с Блу (най-най-най-сладката част), през многообразните герои и отношенията между тях, до простичката, но невероятна история и нейния прекрасен край. Препоръчвам, особено ако си търсите нещо леко и супер сладко.
Следващите две книги, които прочетох през изминалия месец, отново са на български автор - а именно антологията на Георги Господинов "Балади и разпади" и новата му стихосбирка "Там, където не сме". (Пак благодаря на Криси за препоръката, заслужаваше си ^^) Все още не знам как да ви говоря за поезия, още по-малко за тази на Г.Г., но ще кажа само, че двете книги ми харесаха невероятно много - прекрасна игра на думи, прекрасни идеи, прекрасно оформление, прекрасно всичко. Може би най-много ми хареса "Лапидариум", но наистина е трудно да избера. Както и да е, доста често ще си ги препрочитам в бъдеще, а Господинов със сигурност се нарежда сред любимите ми съвременни поети.
След поезията започнах "Скритият оракул" на Рик Риърдън. Не знам дали има фен на чичо Рик, който да не е чакал тази книга от "Кръвта на Олимп" насам. В смисъл, нова поредица, в която главният герой е смъртният Аполон, действието се развива след войната с Гея, а на всичкото отгоре пак се срещаме с предишните герои - какво повече? Книгата ми хареса, беше изключително забавна. Хареса ми израстването на Аполон, който доста се промени за тези 350 страници. Освен това като цяло идеята беше интересна и ще се радвам да разбера какво става по-нататък.
Последната книга за месеца отново е на Георги Господинов, този път сборникът с разкази "И всичко стана луна". За него имам ревю тук. Наистина много ми хареса и в най-скоро време ще си взема и някои от другите книги на Господинов.

Музика.

И така. Това е от мен за този месец. Надявам се и при вас май да е бил изпълнен с хубави моменти и емоции и ви пожелавам същото и за юни! :)

(предстоят рандъм снимки, на които съм мъничко по-голяма)

^.^

april favourites

Април със сигурност не беше най-продуктивният ми месец, въпреки че имах намерение да свърша доста неща. Честно казано дори не усетих кога изминаха последните 30 дни (а това може би се дължи на факта, че все още живея във февруари.) Но ето че април вече свърши, което значи, че е време за равносметка. За някои от нещата, които ми се случиха, ще спомена в края на поста, а сега ще премина направо към книгите и музиката от този месец (и да, отново няма да пиша за филми, понеже успях да изгледам само два докрай.)

Книги.

За съжаление този път нямам купчинка, която да ви покажа, защото прочетох

половината от книгите си за този месец в електронен вариант. Успях да прочета общо четири книги, което не е много, но въпреки това съм доволна.

Започнах месеца със "Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл, която си купих от Плевен, където бяхме на Пролетни математически състезания. Книгата присъства в списъка ми за четене откакто в началото на годината разбрах, че издателство Егмонт ще я издава на български. Имах доста големи очаквания, които, за съжаление, не бяха оправдани. "Сезонът на злополуките" има интересен замисъл, но не мисля, че той е развит в пълния си потенциал. Останах разочарована от сюжета, тъй като след многото сравнения с "Ние, лъжците" очаквах книгата да ме разтърси поне толкова, колкото и тази на Е. Локхарт. Но в действителност самият сезон на злополуките не е достатъчно задълбочен, освен това не се случи и нищо кой знае колко разтърсващо. Стилът на писане ми допадна, но не мога да кажа същото за героите - не успях да харесам нито един от тях, затова историята през по-голямата част от времето ми се струваше доста далечна. Оцених книгата с 2,5/5.

Втората книга, която прочетох през април, беше "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" от Benjamin Alire Sáenz. Не бях чела книга на английски откакто препрочетох "Предимствата да бъдеш аутсайдер" през януари, затова този месец реших да си наваксам. Оцених книгата с 5/5, а ревюто ми за нея можете да прочетете тук.

Въпреки че успях да прочета историята на Ари и Данте за малко повече от ден, следващата книга ми отне доста повече време, макар и да не е особено обемна. "Me and Earl and the Dying Girl" от Jesse Andrews е една от най-дълго присъстващите в списъка ми за четене книги, като единствената причина, поради която не я бях прочела до този момент, е че не я намирах никъде. Преди няколко седмици най-после си я свалих и бях страшно ентусиазирана да я прочета, тъй като, както при "Сезонът на злополуките", имах големи очаквания. За съжаление и тук не останах особено очарована - сюжетът не ми допадна, стилът на писане много ме дразнеше на моменти, същото се отнася и за героите. В крайна сметка оценката ми отново е 2,5/5, като се надявам филмовата адаптация да се е получила по-добре.

Последната книга за месец април беше "Гневът и зората" от Рене Ахдие. Книгата доста нашумя в букблогърското общество; повечето от ревютата за нея, които прочетох, говореха за това колко е прекрасна и как трябва всеки да я прочете. След толкова положителни мнения нямаше как да я пропусна и трябва да призная, че останах невероятно доволна от историята, която Рене Ахдие е сътворила. Малко по-подробно мнение за книгата, както и любимите ми цитати от нея, можете да намерите тук. Колкото до книгата, която чета в момента - вчера започнах "Самодива" от Краси Зуркова и до този момент съм доста доволна. Освен нея няма да си поставям определени книги за следващия месец, тъй като имам мнооого за четене, затова ще действам според настроението.

Музика.

Моменти.

Април всъщност започна с една мини екскурзия до Плевен, където впрочем бяхме на състезание по математика. Не написах отделен пост за allthebrightplaces, защото нямах много материал, но трябва да отбележа, че Плевен е един невероятен град, от който останах очарована. Прекарахме си страхотно и се върнах с много хубави спомени и снимки, някои от които ще оставя тук.

Другото нещо, което исках да отбележа, е акцията за почистване на алеята на Бачиново, която беше организирана от БМЧК по случай Деня на Земята, и в която аз също участвах. За нея също не говорих в отделен пост, макар че има какво да се каже. Много често не забелязваме колко замърсени са местата, които ежедневно посещаваме, улиците, по които вървим, и като цяло светът, който ни заобикаля. Бачиново не е най-замърсеното място на света, но въпреки това и там имаше страшно много отпадъци - и то много често в близост до кошчета. Не е чак толкова трудно да изхвърляме боклука си на предназначените за това места - може да ви се струва малко и незначително да изхвърлите фас от цигара или пакетче от салфетки на земята, но представете си какво ще се случи, ако всички започнем да го правим. След това си представете какво ще се случи, ако всички спрем да го правим - картинката със сигурност е много по-приятна. Това, което искам да кажа, е че не трябва да мислим за Земята само на международния ден, който е посветен на нея - трябва да се замислим за опазването на околната среда като цяло и да решим как можем да бъдем поне малко по-полезни за това опазване.

Това е всичко, което исках да споделя с вас. :) Колкото до предстоящия месец, за радост ще имам доста повече време за четене и гледане на филми. Освен това май е един от любимите ми месеци и се надявам да е изпълнен с приятни емоции и събития. (Във връзка с това Панаирът на книгата е само след няколко седмици и много, много се надявам пак да имам шанса да го посетя.) Ще видим как ще се развият нещата, а дотогава ви пожелавам весели празници и успешен месец! ^^

march favourites

Месец март беше странен. Случиха се много неща, беше натоварено и изпълнено със събития, но пък имах и доста свободно време. Все още се опитвам да свикна с втората смяна и изобщо с всичко, което се случва около мен, но се старая постоянно да правя нещо, колкото и непълноценно да ми изглежда. Не бях кой знае колко активна тук, но и с това ще се опитам да си наваксам. И тъй като няма смисъл да ви занимавам с подобни неща, ще премина към краткото обобщение на изминалия месец. Този път постът ще е разделен само на книги и музика, понеже не съм гледала нищо особено интересно, което да искам да споделя. (Не че в последния пост отпреди две седмици не ви говорих само за музика, де. Но това е друг въпрос.)

Книги.

i."Стъкленият меч" в момента не е при мен, затова не присъства на снимката.
ii. Иска ми се да кажа, че "Играч първи, приготви се" е най-хубавото нещо тук, но пък. Лъвчето.
iii. Като стана дума, приемам всякакви предложения за имена на плюшени лъвчета, тъй като това тук още си няма.

Март със сигурност беше по-добър от февруари откъм книги. Прочетох цели пет, което си е доста за мен, като се има предвид, че съм сравнително бавен читател. Месецът ми започна с продължението на "Алена кралица" - "Стъкленият меч" (клик), за което бях много ентусиазирана. В ревюто съм споделила по-подробно мнението си за книгата, но за да обобщя, ще кажа, че въпреки бавното развитие на събитията и невероятно дразнещото поведение на главната героиня, книгата доста ми хареса и оправда очакванията ми. 

След "Стъкленият меч" прочетох "Пандемониум", продължението на "Делириум", и мога да кажа, че наистина не очаквах втората част да ми хареса повече от първата. Сюжетът е прекрасно развит, главите са разделени според времето на действието на "сега" и "тогава", което прави четенето много по-интересно в напрегнатите моменти. Останах доволна и от героите - Лена я харесвам още от първата част, а Джулиан и Рейвън много ми допаднаха. Краят пък беше неописуемо добър. Нямам търпение да си взема "Реквием", което ми напомня, че трябва да го направя съвсем скоро, тъй като от доста време отлагам ходенето до книжарницата. 

Във връзка с последното смених жанра за малко и прочетох "Съкровения" на Дамян Дамянов. Книгата беше купена със съвсем различна цел, но в крайна сметка си остана при мен и реших да я прочета. Хареса ми, макар да имах малко по-големи очаквания. Но пък "Когато си на дъното" и "Поема за щастието" винаги ще са сред най-любимите ми стихотворения изобщо и макар да смятам, че стихосбирката не е за всеки (то поезията като цяло не е за всеки всъщност), харесах тази книга. 

След нея започнах "Играч първи, приготви се" с идеята, че ще е последната ми книга за месеца, тъй като беше само преди няколко дни. За моя изненада я прочетох относително бързо, което вероятно се дължи на факта, че е най-хубавата книга, която съм прочела досега през 2016. Беше ми невероятно интересна, караше ме изцяло да се потопя във виртуалния свят на ОАЗИС, а след последната страница бях едновременно ужасно доволна и разочарована, че историята е свършила. Наистина имам нужда от продължение на тази книга. А преди това мисля да й напиша ревю в следващите няколко дни. 

Междувременно започнах "Играта на Ендър" и ми остават само още две глави, но тъй като се съмнявам, че ще я довърша днес, просто я отбелязвам като започната през март. "Играта на Ендър" по принцип е един от любимите ми филми, но за книгата разбрах чак след като го бях гледала за първи път, а пък след това ми отне доста време да я намеря и да реша да я прочета. Както и да е, колкото и големи разлики да откривам между двете, книгата също много ми харесва и изчаквам само да видя какво ще е мнението ми за края.

Музика.

Това е от мен за този месец. А как мина март при вас?

some random music tag

Source

Тези дни ми е скучно, но въпреки това съм изморена и по някаква причина ми се спи непрекъснато. Освен това не ми върви с четенето на "Пандемониум", Electric Century още не са си пуснали албума в интернет, а и не мога да реша какъв филм ми се гледа, така че ако имате някакви предложения, ще се радвам да ги чуя. И тъй като май нямам от какво повече да се оплача, ще мина на днешната тема. За този пост реших да разнообразя с малко музика, като въпросите за импровизирания таг са взети от тук.

1. Последната песен, която чу

2. Любима група

 twenty one pilots и My Chemical Romance, винаги и завинаги.
Харесвам и The Neighbourhood, Three Days Grace, All Time Low, Imagine Dragons, Arctic Monkeys, OneRepublic, HIM, Krewella и други, за които явно не се сещам.

3. Любим самостоятелен изпълнител

Halsey и Marina & The Diamonds. Също Melanie Martinez, The Weeknd, Troye Sivan, Ed Sheeran и т.н.

4. Любим албум

Vessel на twenty one pilots.
Рядко харесвам албуми от първата до последната песен, но този означава толкова необяснимо много за мен. Това е моят албум, аз съм всяка една от тези песни и просто много, много го обичам.

5. Твоята guilty pleasure песен

Нямам обяснение.

6. Песен, която си мразел, но сега харесваш

В началото изобщо не харесвах някои от песните на Мелани, но Sippy Cup беше една от най-често слушаните ми песни миналия месец (заради Теодора, която все ми я пееше.) Колкото до Imagine Dragons, факт е, че в началото никак не ги харесвах, главно заради Radioactive. В момента са една от любимите ми групи.

7. Песен, която си харесвал, но сега мразиш

Чак да я мразя - не, дори много я харесвах, когато излезе, просто с музиката на Адел сме в много сложни отношения и в момента изобщо не харесвам Hello.

8. Песен, с която си израснал

Имам слабост към българската музика от 70-те, 80-те и т.н. Още си слушам дисковете с музика от тогава, но тази поне на мен ми е най-любимата.

9. Първият албум, който си купи

Тук отново ще се повторя - първият албум, който получих, беше Blurryface, но той ми беше подарък. Първият, който аз си купих, беше Vessel.

10. Албум, който си намерил случайно, но го обичаш

Не се сещам за албум, но първият път, когато чух песен на The Kooks, беше съвсем случайно, и макар че няма точно определен албум от дискографията им, който да обичам чак толкова много, наистина харесвам голяма част от песните им.

11. Любима песен на чужд език

Винаги първо се сещам за касетата с италианска музика в колата на дядо. Затова ще оставя това красиво нещо, на което не намерих по-добра версия, тук.
Освен това обожавам Италия, в случай че някой не знае.

12. Песен от годината, в която си роден

Backstreet Boys са единствената бой банда, която харесвам. Не ме винете.

13. Песен от любимия ти музикален жанр

Слушам основно рок, електропоп, инди и алтернативна музика, но няма точно определен жанр, за който мога да кажа, че ми е любим, а и мисля, че песен от всеки жанр би могла да ми хареса.

Така че оставям първата, която ми попадна.

14. Най-надценена песен

Неща като Hey Mama на Nicki Minaj, Worth It на Fifth Harmony, Work на Rihanna, Steal My Girl на One Direction и т.н., и т.н. Списъкът е дълъг.  

15. Песен, която би препоръчал на всеки

16. Песен, която ти напомня за определено събитие

Често я слушах миналата година по това време, а тогава се случваха доста важни неща.

17. Песен, на която винаги пееш

18. Любима песен от саундтрак





Просто много харесвам саундрака на Невероятният Спайдърмен 2, да.

19. Любима бавна песен

20. Любима бърза песен

21. Любима песен в момента

22. Любима песен на всички времена

Това е от мен за днес. В случай, че някой се е усъмнил, този таг наистина нямаше за цел да ви пробутам любимите си песни и да ви говоря за tøp. :')
Тагвам Ади, Теди и Илияна и ви оставям до следващия път. ^^

february favourites

За мен февруари обикновено не е от най-продуктивните месеци, тъй като нямам много свободно време. Този месец имах по няколко състезания на седмица, освен това след междусрочната ваканция вече сме втора смяна и ми е доста трудно да свикна с това, че почти целият ми ден минава в училище. Пък и имам чувството, че си отспивам последната година и все още не мога да ставам преди 10-11. И все пак месецът ми мина невероятно добре - прекарах междусрочната ваканция в Дряново, където не бях ходила от половин година. Видях се с Грейс, Ивета и братовчедите ни, ядохме ужасно люта пица, много безуспешно се учих да играя CS, успях да разпозная съзвездие и се прибрах с 10 книги от библиотеката на баба и сестра й. (Иска ми се да направя отделен пост за тях и другите книги, които имам намерение да прочета, тъй като в момента нямам време и достатъчно материал. О, и Грейс, ако четеш това - честит 29 февруари.) Отделно от това, като изключим факта, че мразя втората смяна, в училище ми е изненадващо приятно. Понякога играем на карти, макар че на мен никога не ми върви на Черен Петър, успях да запаля Теди по Halsey, а преди няколко дни бях на много интересно събрание на инициативните тройки. И - за да го отбележа някъде - днес за първи път посетих сбирка на БЧК, а това е нещо, което искам да направя от месеци, така че за момента не мога да съм по-доволна. Както и да е, поне от страна на дейности месецът ми беше доста продуктивен за сметка на малкото книги и филми. Не съжалявам особено, всъщност. А и смятам възможно най-скоро да свикна и да наваксам и с тях.

Книги.

Source

(Не съм снимала прочетените книги, защото са малко, а една от тях така или иначе не е в мен в момента.)
През февруари успях да прочета само три книги. Започнах с "Връзка" на Рейнбоу Роуъл. Дадох и 4/5 звезди заради края, който (не ме убивайте) не ми хареса. Но като цяло беше много приятна за четене. Рейнбоу отново ме спечели с героите си, а сюжетът наистина беше интригуващ и на моменти изненадващ за мен, макар че имаше случаи, когато книгата доста ме объркваше. Въпреки всичко останах очарована, особено от Нийл и Хедър. <3

Source

Успях да довърша и "Делириум" на Лорън Оливър, колкото и бавно да напредвах в началото - в крайна сметка дори й дадох 5/5. Факт е, че първите стотина страници си бяха мъчителни, но с времето книгата успя да ме спечели. Стилът на писане на Лорън Оливър много ми хареса, а краят беше перфектен. Нямам търпение да си взема "Пандемониум" и, противно на първоначалните ми очаквания, ми е наистина много интересно как ще се развият нещата.

Последната книга, която прочетох за този месец, беше "Мементо".  Това е една от книгите, които взех в началото на месеца от Дряново. Доста я проточих, понеже реално я четох няколко седмици, а тя е по-малко от 300 страници. Книгата ми беше тежка, но въпреки това ми хареса, макар че на моменти подобно на "Делириум" ме объркваше с честата смяна на времената и ретроспекцията, която я правеше още по-сложна. Все пак мисля, че успях да я разбера - поставя проблема с наркоманията по един много различен за мен начин, помогна ми да осъзная доста неща и да се замисля.

Филми.

Не съм гледала кой знае колко нови неща през изминалия месец. Имаше един период, когато изобщо нямах време и единственото, което гледах, бяха ситкомите, които дават вечер по Nickelodeon. (друг е въпросът, че плаках на епизод на Even Stevens...) На Свети Валентин гледах (каква изненада) Свети Валентин заедно с мама и Васи. По принцип не обичам филми с много преплетени истории - в такива случаи чак на края на филма осъзнавам, че съм смятала трима различни герои за един и същи човек (кхъм, Love Actually, кхъм.) Но пък филмът беше приятен и историите бяха свързани по доста интересен начин.

Преди няколко дни, когато Калина беше вкъщи, гледахме Дяволът носи Прада. Бях го гледала и преди - явно достатъчно скоро, за да си спомня основните неща, и след втория път определено се превърна в един от любимите ми филми от този тип. Но трябва да призная, че най-хубавото нещо, което гледах този месец, беше Момичето от Дания, който разказва историята на първата транссексуална жена, подложила се на операция за смяна на пола. Филмът е прекрасен и много разтърсващ - плаках на няколко пъти, а след края му просто стоях и се опитвах да го осмисля. Нямам намерение да чета книгата, но мога да кажа, че Момичето от Дания наистина много ме впечатли и си заслужава да се гледа, защото проблемите, които разглежда, трябва да бъдат осъзнати и приети и в нашето общество. И ако още не си е проличало колко често плача заради филми, ще отбележа как се разплаках, когато Алисия Викандер спечели Оскар. Освен това Еди Редмейн е най-новото попълнение сред хората, в които съм влюбена, в случай, че съм пропуснала да го кажа на някого.

Поразрових се в списъка с филми, които искам да гледам (говоря за последно ъпдейтвания преди година и нещо списък), и реших най-после да гледам Юношество. Филмът вървеше много бавно и на моменти ми беше доста скучен и объркващ, но като цяло идеята за проект, сниман в продължение на 12 години с един и същи актьорски състав, ми хареса - доста добре проследи израстването на Мейсън и на самия Елар. (Бонус точки за това, че е с Итън Хоук.)

В крайна сметка това са любимите ми филми за този месец. За следващия планирам основно Хари Потър маратон, какъвто съм решила да направя от много, много време. Освен това има още доста филми от онзи загубен уотчлист, които трябва да гледам.

О, да, и честит Оскар на Леонардо ди Каприо. След всичко, което направи в "Завръщането", мисля, че си беше напълно заслужено. (и минута мълчание за вече неизползваемите, но все още чудесни шеги за доскоро несъществуващата му награда.)

Музика.

^ Не че любовта ми към twenty one pilots е нещо, за което никога преди не сте чували, но все пак тези две неща са много важни за мен и държах да ги споделя. Vessel е първият албум, който сама си купих, като от тогава съм го изслушала няколко десетки? пъти. Ключодържателят ми е от Теодора, според която никога не е рано да започнеш с подаръците за рождени дни. (Бонус причина да си приятел с човека, който прави едни от най-хубавите подаръци на света... и говоря за Теди, не за себе си, макар че всички знаем, че аз съм по-добра)

Иии това е от мен за днес и за този месец. Надявам се и при вас февруари да е минал чудесно, а март да бъде още по-хубав! ^^