summer 2016 playlist

*oitnb vibes*

may favourites

Май беше най-хубавият месец от началото на годината досега - сравнително продуктивен и изпълнен с много хубави моменти. Знам, че вероятно можех да свърша още неща, но и така съм доволна. Освен това се случиха доста важни (и хубави) за мен събития - на 23-ти станах на 15 и въпреки че изобщо не чаках с нетърпение рождения си ден, той всъщност мина много добре и със сигурност е един от най-хубавите ми досега. Няколко дни по-късно посетихме и Пролетния панаир на книгата в НДК, като и този път си тръгнах от София с невероятни преживявания и книги, за които скоро ще направя отделен пост. На всичкото отгоре започнах да гледам "Приятели", т.е. гледам сериал, което си е събитие, така че реших все пак да го спомена тук. Като цяло месец май беше невероятен, имах много повече свободно време покрай почивните дни, доволна съм от себе си и нещата, които ми се случиха, и започвам новия месец с малко по-позитивно отношение. :)

Книги.

И така, през май прочетох 6 книги. Първата от тях - "Самодива" на Краси Зуркова, започнах още през последните дни на април. Като цяло останах с много добро впечатление от книгата, историята и идеята за преплитане на българския и гръцкия фолклор невероятно много ми харесаха и нямах търпение да видя как ще се развият нещата. Освен това изслушах плейлиста на Егмонт с класическа музика към книгата около... ами, 15 пъти, така че това също се причислява към хубавите неща, които свързвам със "Самодива". Единственото, което не ми допадна, бяха героите - Теа я харесвах до определен момент, но за пореден път се убеждавам, че щом има любовни триъгълници, ми е доста по-трудно да разбера и оценя героите както трябва. Това може би е и причината да не харесвам нито Рис, нито Джейк, макар че успях да разбера Джейк малко по-добре, отколкото брат му. В крайна сметка препоръчвам книгата, много е добра и е прекрасно доказателство за това, че сме съвременници на невероятни български автори.

Втората книга, която прочетох, беше 'Simon vs. the Homo Sapiens Agenda' на Becky Albertalli. Изключително сладка книга, стилът е лек и се чете бързо, но все пак успя да ме научи на доста неща. През половината и повече време се усмихвах и спирах за някой и друг фенгърлски изблик. Смятам, че познах кой е Блу преди Саймън, което само ме зарадва допълнително. Като цяло всичко в тази книга радва - от мислите на Саймън и имейлите, които си разменят с Блу (най-най-най-сладката част), през многообразните герои и отношенията между тях, до простичката, но невероятна история и нейния прекрасен край. Препоръчвам, особено ако си търсите нещо леко и супер сладко.
Следващите две книги, които прочетох през изминалия месец, отново са на български автор - а именно антологията на Георги Господинов "Балади и разпади" и новата му стихосбирка "Там, където не сме". (Пак благодаря на Криси за препоръката, заслужаваше си ^^) Все още не знам как да ви говоря за поезия, още по-малко за тази на Г.Г., но ще кажа само, че двете книги ми харесаха невероятно много - прекрасна игра на думи, прекрасни идеи, прекрасно оформление, прекрасно всичко. Може би най-много ми хареса "Лапидариум", но наистина е трудно да избера. Както и да е, доста често ще си ги препрочитам в бъдеще, а Господинов със сигурност се нарежда сред любимите ми съвременни поети.
След поезията започнах "Скритият оракул" на Рик Риърдън. Не знам дали има фен на чичо Рик, който да не е чакал тази книга от "Кръвта на Олимп" насам. В смисъл, нова поредица, в която главният герой е смъртният Аполон, действието се развива след войната с Гея, а на всичкото отгоре пак се срещаме с предишните герои - какво повече? Книгата ми хареса, беше изключително забавна. Хареса ми израстването на Аполон, който доста се промени за тези 350 страници. Освен това като цяло идеята беше интересна и ще се радвам да разбера какво става по-нататък.
Последната книга за месеца отново е на Георги Господинов, този път сборникът с разкази "И всичко стана луна". За него имам ревю тук. Наистина много ми хареса и в най-скоро време ще си взема и някои от другите книги на Господинов.

Музика.

И така. Това е от мен за този месец. Надявам се и при вас май да е бил изпълнен с хубави моменти и емоции и ви пожелавам същото и за юни! :)

(предстоят рандъм снимки, на които съм мъничко по-голяма)

^.^

march favourites

Месец март беше странен. Случиха се много неща, беше натоварено и изпълнено със събития, но пък имах и доста свободно време. Все още се опитвам да свикна с втората смяна и изобщо с всичко, което се случва около мен, но се старая постоянно да правя нещо, колкото и непълноценно да ми изглежда. Не бях кой знае колко активна тук, но и с това ще се опитам да си наваксам. И тъй като няма смисъл да ви занимавам с подобни неща, ще премина към краткото обобщение на изминалия месец. Този път постът ще е разделен само на книги и музика, понеже не съм гледала нищо особено интересно, което да искам да споделя. (Не че в последния пост отпреди две седмици не ви говорих само за музика, де. Но това е друг въпрос.)

Книги.

i."Стъкленият меч" в момента не е при мен, затова не присъства на снимката.
ii. Иска ми се да кажа, че "Играч първи, приготви се" е най-хубавото нещо тук, но пък. Лъвчето.
iii. Като стана дума, приемам всякакви предложения за имена на плюшени лъвчета, тъй като това тук още си няма.

Март със сигурност беше по-добър от февруари откъм книги. Прочетох цели пет, което си е доста за мен, като се има предвид, че съм сравнително бавен читател. Месецът ми започна с продължението на "Алена кралица" - "Стъкленият меч" (клик), за което бях много ентусиазирана. В ревюто съм споделила по-подробно мнението си за книгата, но за да обобщя, ще кажа, че въпреки бавното развитие на събитията и невероятно дразнещото поведение на главната героиня, книгата доста ми хареса и оправда очакванията ми. 

След "Стъкленият меч" прочетох "Пандемониум", продължението на "Делириум", и мога да кажа, че наистина не очаквах втората част да ми хареса повече от първата. Сюжетът е прекрасно развит, главите са разделени според времето на действието на "сега" и "тогава", което прави четенето много по-интересно в напрегнатите моменти. Останах доволна и от героите - Лена я харесвам още от първата част, а Джулиан и Рейвън много ми допаднаха. Краят пък беше неописуемо добър. Нямам търпение да си взема "Реквием", което ми напомня, че трябва да го направя съвсем скоро, тъй като от доста време отлагам ходенето до книжарницата. 

Във връзка с последното смених жанра за малко и прочетох "Съкровения" на Дамян Дамянов. Книгата беше купена със съвсем различна цел, но в крайна сметка си остана при мен и реших да я прочета. Хареса ми, макар да имах малко по-големи очаквания. Но пък "Когато си на дъното" и "Поема за щастието" винаги ще са сред най-любимите ми стихотворения изобщо и макар да смятам, че стихосбирката не е за всеки (то поезията като цяло не е за всеки всъщност), харесах тази книга. 

След нея започнах "Играч първи, приготви се" с идеята, че ще е последната ми книга за месеца, тъй като беше само преди няколко дни. За моя изненада я прочетох относително бързо, което вероятно се дължи на факта, че е най-хубавата книга, която съм прочела досега през 2016. Беше ми невероятно интересна, караше ме изцяло да се потопя във виртуалния свят на ОАЗИС, а след последната страница бях едновременно ужасно доволна и разочарована, че историята е свършила. Наистина имам нужда от продължение на тази книга. А преди това мисля да й напиша ревю в следващите няколко дни. 

Междувременно започнах "Играта на Ендър" и ми остават само още две глави, но тъй като се съмнявам, че ще я довърша днес, просто я отбелязвам като започната през март. "Играта на Ендър" по принцип е един от любимите ми филми, но за книгата разбрах чак след като го бях гледала за първи път, а пък след това ми отне доста време да я намеря и да реша да я прочета. Както и да е, колкото и големи разлики да откривам между двете, книгата също много ми харесва и изчаквам само да видя какво ще е мнението ми за края.

Музика.

Това е от мен за този месец. А как мина март при вас?

february favourites

За мен февруари обикновено не е от най-продуктивните месеци, тъй като нямам много свободно време. Този месец имах по няколко състезания на седмица, освен това след междусрочната ваканция вече сме втора смяна и ми е доста трудно да свикна с това, че почти целият ми ден минава в училище. Пък и имам чувството, че си отспивам последната година и все още не мога да ставам преди 10-11. И все пак месецът ми мина невероятно добре - прекарах междусрочната ваканция в Дряново, където не бях ходила от половин година. Видях се с Грейс, Ивета и братовчедите ни, ядохме ужасно люта пица, много безуспешно се учих да играя CS, успях да разпозная съзвездие и се прибрах с 10 книги от библиотеката на баба и сестра й. (Иска ми се да направя отделен пост за тях и другите книги, които имам намерение да прочета, тъй като в момента нямам време и достатъчно материал. О, и Грейс, ако четеш това - честит 29 февруари.) Отделно от това, като изключим факта, че мразя втората смяна, в училище ми е изненадващо приятно. Понякога играем на карти, макар че на мен никога не ми върви на Черен Петър, успях да запаля Теди по Halsey, а преди няколко дни бях на много интересно събрание на инициативните тройки. И - за да го отбележа някъде - днес за първи път посетих сбирка на БЧК, а това е нещо, което искам да направя от месеци, така че за момента не мога да съм по-доволна. Както и да е, поне от страна на дейности месецът ми беше доста продуктивен за сметка на малкото книги и филми. Не съжалявам особено, всъщност. А и смятам възможно най-скоро да свикна и да наваксам и с тях.

Книги.

Source

(Не съм снимала прочетените книги, защото са малко, а една от тях така или иначе не е в мен в момента.)
През февруари успях да прочета само три книги. Започнах с "Връзка" на Рейнбоу Роуъл. Дадох и 4/5 звезди заради края, който (не ме убивайте) не ми хареса. Но като цяло беше много приятна за четене. Рейнбоу отново ме спечели с героите си, а сюжетът наистина беше интригуващ и на моменти изненадващ за мен, макар че имаше случаи, когато книгата доста ме объркваше. Въпреки всичко останах очарована, особено от Нийл и Хедър. <3

Source

Успях да довърша и "Делириум" на Лорън Оливър, колкото и бавно да напредвах в началото - в крайна сметка дори й дадох 5/5. Факт е, че първите стотина страници си бяха мъчителни, но с времето книгата успя да ме спечели. Стилът на писане на Лорън Оливър много ми хареса, а краят беше перфектен. Нямам търпение да си взема "Пандемониум" и, противно на първоначалните ми очаквания, ми е наистина много интересно как ще се развият нещата.

Последната книга, която прочетох за този месец, беше "Мементо".  Това е една от книгите, които взех в началото на месеца от Дряново. Доста я проточих, понеже реално я четох няколко седмици, а тя е по-малко от 300 страници. Книгата ми беше тежка, но въпреки това ми хареса, макар че на моменти подобно на "Делириум" ме объркваше с честата смяна на времената и ретроспекцията, която я правеше още по-сложна. Все пак мисля, че успях да я разбера - поставя проблема с наркоманията по един много различен за мен начин, помогна ми да осъзная доста неща и да се замисля.

Филми.

Не съм гледала кой знае колко нови неща през изминалия месец. Имаше един период, когато изобщо нямах време и единственото, което гледах, бяха ситкомите, които дават вечер по Nickelodeon. (друг е въпросът, че плаках на епизод на Even Stevens...) На Свети Валентин гледах (каква изненада) Свети Валентин заедно с мама и Васи. По принцип не обичам филми с много преплетени истории - в такива случаи чак на края на филма осъзнавам, че съм смятала трима различни герои за един и същи човек (кхъм, Love Actually, кхъм.) Но пък филмът беше приятен и историите бяха свързани по доста интересен начин.

Преди няколко дни, когато Калина беше вкъщи, гледахме Дяволът носи Прада. Бях го гледала и преди - явно достатъчно скоро, за да си спомня основните неща, и след втория път определено се превърна в един от любимите ми филми от този тип. Но трябва да призная, че най-хубавото нещо, което гледах този месец, беше Момичето от Дания, който разказва историята на първата транссексуална жена, подложила се на операция за смяна на пола. Филмът е прекрасен и много разтърсващ - плаках на няколко пъти, а след края му просто стоях и се опитвах да го осмисля. Нямам намерение да чета книгата, но мога да кажа, че Момичето от Дания наистина много ме впечатли и си заслужава да се гледа, защото проблемите, които разглежда, трябва да бъдат осъзнати и приети и в нашето общество. И ако още не си е проличало колко често плача заради филми, ще отбележа как се разплаках, когато Алисия Викандер спечели Оскар. Освен това Еди Редмейн е най-новото попълнение сред хората, в които съм влюбена, в случай, че съм пропуснала да го кажа на някого.

Поразрових се в списъка с филми, които искам да гледам (говоря за последно ъпдейтвания преди година и нещо списък), и реших най-после да гледам Юношество. Филмът вървеше много бавно и на моменти ми беше доста скучен и объркващ, но като цяло идеята за проект, сниман в продължение на 12 години с един и същи актьорски състав, ми хареса - доста добре проследи израстването на Мейсън и на самия Елар. (Бонус точки за това, че е с Итън Хоук.)

В крайна сметка това са любимите ми филми за този месец. За следващия планирам основно Хари Потър маратон, какъвто съм решила да направя от много, много време. Освен това има още доста филми от онзи загубен уотчлист, които трябва да гледам.

О, да, и честит Оскар на Леонардо ди Каприо. След всичко, което направи в "Завръщането", мисля, че си беше напълно заслужено. (и минута мълчание за вече неизползваемите, но все още чудесни шеги за доскоро несъществуващата му награда.)

Музика.

^ Не че любовта ми към twenty one pilots е нещо, за което никога преди не сте чували, но все пак тези две неща са много важни за мен и държах да ги споделя. Vessel е първият албум, който сама си купих, като от тогава съм го изслушала няколко десетки? пъти. Ключодържателят ми е от Теодора, според която никога не е рано да започнеш с подаръците за рождени дни. (Бонус причина да си приятел с човека, който прави едни от най-хубавите подаръци на света... и говоря за Теди, не за себе си, макар че всички знаем, че аз съм по-добра)

Иии това е от мен за днес и за този месец. Надявам се и при вас февруари да е минал чудесно, а март да бъде още по-хубав! ^^

january favourites

Знам, че не съм поствала нищо от известно време, и съжалявам, но тези дни не можах да завърша никоя от започнатите идеи. Както и да е, реших да започна тази месечна поредица от постове още в края на декември и ако ентусиазмът ми не се изпари (което, надявам се, няма да се случи), в тези 'wrap up' постове ще споделям любимите ми книги, филми и музика за изминалия месец, както и някои неща, които са ми се случили. Надявам се да се получи, тъй като засега съм изненадващо мотивирана.

Книги.

Читателската ми година започна доста добре предвид факта, че по принцип не чета особено организирано и рядко следя какво, колко и кога съм прочела. Тази година реших да променя това, затова си поставих годишното предизвикателство в Goodreads - в моя случай то е да прочета 43 книги. През януари прочетох пет, препрочетох една и започнах две, които по някаква причина още не мога да завърша. Първата прочетена беше "Сняг вали", като точно след като я прочетох, заваля сняг. В Благоевград. Сняг. Който после се превърна в отвратително хлъзгав лед, от който се ужасявах всяка сутрин. Както и да е, книгата беше доста лека и приятна за четене, макар че на моменти сюжетът беше дразнещо клиширан и предсказуем. Веднага след нея обаче прочетох "Ние, останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес (клик), която, противно на доста от ревютата, които прочетох за нея, много ми хареса.

Най-после прочетох и "Алена кралица" от Виктория Айвярд (клик), която също много ме впечатли и се надявам втората част да бъде издадена в България възможно най-скоро след излизането на книгата в оригинал, защото краят беше просто. Твърде сърцеразбиващ. Донякъде за да преживея последната, прочетох "Скритият дар" - сборник, включващ 101 кратки истории за живота. Наистина имаше истории, които много ми харесаха, някои дори успяха да ме докоснат, но голяма част от разказите ме караха да въртя очи и до голяма степен оставах разочарована от тях. Все пак мога да кажа, че като цяло съм доволна. След тази книга прочетох "Изборът" от Кийра Кас. Тази поредица ми я препоръчват вече повече от година и преобладаващите мнения, които чувам или чета за нея, са положителни, така че реших да я започна. В книгата ми хареса почти всичко с изключение на някои от героите и начина, по който свърши. Все пак си взех и втората книга - "Елитът", но още не съм я започнала и не знам какво ще излезе. Затова пък започнах друга поредица - "Делириум", но все още не съм я довършила, макар че съм до средата и изглежда доста обещаваща. Същото се отнася и за новопубликуваната в България книга на Рейнбоу Роуъл - "Връзка", която в момента чета. Преди няколко дни обаче изведнъж ми се прииска да препрочета нещо, затова прочетох "Предимствата да бъдеш аутсайдер". Донякъде ме беше страх, че втория път книгата няма да ми хареса чак толкова, но сгреших и мисля, че успях да я възприема дори по-добре. И макар че има още няколко книги, които искам да препрочета в скоро време, смятам първо да довърша вече започнатите книги и поредици, затова се надявам февруари също да е успешен месец по отношение на четенето.

Филми/сериали.

Обвинявам Калина за новата ми мания по филмите за танци, след като един ден ме заведе у тях, за да гледаме Step Up 4. Затова в началото на месеца гледах основно части на Step Up и Street Dance. Влюбих се в Лосчо още по време на едноминутния му танц в четвъртата част на Step Up (в смисъл, вижте го), което е и причината на няколко места в тетрадката ми по немски да пише 'Moose'. Само че след като не знам друг да го харесва, нямаше с кого да говоря за това колко ужасно добър танцьор е Адам Севани и колко го обичам. <3 Както и да е, има още доста филми за танци, които трябва да изгледам, и смятам да го направя през следващия месец. Освен това си бях набелязала няколко сериала, които да започна. Доста са кратки, защото по принцип не понасям дълги сериали и рядко се случва някое предаване да задържи вниманието ми за повече от 4-5 епизода. Започнах My Mad Fat Diary и изгледах първи сезон, но след това героите започнаха много да ме дразнят, стана ми скучно и така и не го довърших.

Точно когато бях решила, че няма шанс да започна да гледам сериали, се сетих за Christmas special-а на Шерлок, който най-после изгледах. Мога да кажа, че напълно си струваше, въпреки че пак ми разби сърцето. Цялата история с връщането в 19 век и Мориарти, и как Айрийн така и не се появи, а аз бях толкова сигурна, че всичко се върти около нея... И все пак мисля, че The Abominable Bride е един от любимите ми епизоди досега (някъде след The Reichenbach Fall и The Sign of Three) и вече нямам търпение да дойде краят на годината и най-после да излезе 4-ти сезон!
Ходих на кино с Васи, Калина и сестра й на "Голямото чипоключение". Рядко харесвам филми като този, но любовта ми към поредицата за Алвин и чипоносковците е безкрайна. Преди няколко дни с мама ходихме и на "Завръщането". Беше ми доста интересно да го гледам, след като толкова нашумя покрай Златните глобуси и многото номинации за Оскар, а пък е и с Леонардо ди Каприо. На моменти беше доста пресилен по отношение на безсмисленото избиване на хората, затова понякога извръщах очи. Но трябва да призная, че като идея много ми допадна, а и беше добре направен. Може би утре ще ходим и на "Баща в излишък", не знам.
Тези дни съм болна, затова имах малко повече време за филми и сериали. Вчера гледах The Breakfast Club за n-ти път, след като реших, че ми се гледат филми от 80-те. Преди няколко дни пък започнах да гледам Mr. Robot, изгледах няколко епизода и го намирам за доста интересен. Скоро мисля да започна и In the Flesh, който съм си набелязала от известно време. Но засега Mr. Robot е единственият сериал, който гледам, и трябва да призная, че нямам намерение да се отказвам от него.

Музика.

^ Тази песен е едно от най-големите постижения в живота ми, честно. Мога да я изпея без да умра, все пак.

^ Това пък ми е любимата песен в момента и имам много голяма нужда от повече песни от тази група. Освен това, Майки Уей. <3

~

В крайна сметка за мен януари беше месец, изпълнен с най-различни събития и преживявания, с ужасяващ заледен сняг, чай и музика. Надявам се и следващите месеци да продължат в същия дух с изключение на снега. Стига толкова сняг. Благодаря.

рандъм снимка на снежинки в противоречие с последните няколко изречения