Първо следва да се извиня за липсата на всякаква активност през последния месец, но всичко беше много натоварено покрай края на учебната година и въпреки че имах доста идеи за постове, не намерих мотивация за каквото и да било.
Но вече е лято, а това значи, че ще имам повече време да наваксам с всичко, което бях изоставила през юни. Което е добре.
Но сега съм тук, за да ви разкажа за Несебър.
За трета поредна година в Несебър се провежда финалният кръг на международния турнир "Математика без граници" и съответно вече трета година от училище също взимаме участие в него. Тази година не ми се ходеше особено, защото нямах кой знае какви очаквания, но все пак мина добре и си прекарахме чудесно. Колкото до резултатите, последните две години бях на точка от бронзовия медал в индивидуалното състезание, но тази година имах достатъчно висок резултат за него, което си беше доста изненадващо (поне за мен.) Останалите се представиха още по-добре и в крайна сметка се върнахме с осем медала и две купи. Yay us!
Но стига за състезанието. Хубавото на събитието е, че събира много хора от различни държави на едно място, и макар през доста голяма част от времето да ми говореха за математика, в крайна сметка си изкарах една хубава минипочивка с приятели на морето. Аз лично съм много доволна и въпреки че не знам дали догодина пак ще участвам в турнира, наистина искам да се върна в Несебър отново - най-вече защото за три години най-после успях да го разуча и в момента даже мога да се ориентирам!
За доказателство ви оставям със снимките от последните четири дни и с красивите кътчета на Стария и Новия Несебър.
shoutout to Гошко, който предложи да ни покаже улицата на Българ. Така де, понеже я търсим от две години. с:
Разбира се, нямаше как да минем без снимки с медалите и купите.
И така, това е от мен засега. Пожелавам на всички приятно (и продуктивно) лято, изпълнено с много, много усмивки. ^^
Май беше най-хубавият месец от началото на годината досега - сравнително продуктивен и изпълнен с много хубави моменти. Знам, че вероятно можех да свърша още неща, но и така съм доволна. Освен това се случиха доста важни (и хубави) за мен събития - на 23-ти станах на 15 и въпреки че изобщо не чаках с нетърпение рождения си ден, той всъщност мина много добре и със сигурност е един от най-хубавите ми досега. Няколко дни по-късно посетихме и Пролетния панаир на книгата в НДК, като и този път си тръгнах от София с невероятни преживявания и книги, за които скоро ще направя отделен пост. На всичкото отгоре започнах да гледам "Приятели", т.е. гледам сериал, което си е събитие, така че реших все пак да го спомена тук. Като цяло месец май беше невероятен, имах много повече свободно време покрай почивните дни, доволна съм от себе си и нещата, които ми се случиха, и започвам новия месец с малко по-позитивно отношение. :) Книги.
И така, през май прочетох 6 книги. Първата от тях - "Самодива" на Краси Зуркова, започнах още през последните дни на април. Като цяло останах с много добро впечатление от книгата, историята и идеята за преплитане на българския и гръцкия фолклор невероятно много ми харесаха и нямах търпение да видя как ще се развият нещата. Освен това изслушах плейлиста на Егмонт с класическа музика към книгата около... ами, 15 пъти, така че това също се причислява към хубавите неща, които свързвам със "Самодива". Единственото, което не ми допадна, бяха героите - Теа я харесвах до определен момент, но за пореден път се убеждавам, че щом има любовни триъгълници, ми е доста по-трудно да разбера и оценя героите както трябва. Това може би е и причината да не харесвам нито Рис, нито Джейк, макар че успях да разбера Джейк малко по-добре, отколкото брат му. В крайна сметка препоръчвам книгата, много е добра и е прекрасно доказателство за това, че сме съвременници на невероятни български автори.
Втората книга, която прочетох, беше 'Simon vs. the Homo Sapiens Agenda' на Becky Albertalli. Изключително сладка книга, стилът е лек и се чете бързо, но все пак успя да ме научи на доста неща. През половината и повече време се усмихвах и спирах за някой и друг фенгърлски изблик. Смятам, че познах кой е Блу преди Саймън, което само ме зарадва допълнително. Като цяло всичко в тази книга радва - от мислите на Саймън и имейлите, които си разменят с Блу (най-най-най-сладката част), през многообразните герои и отношенията между тях, до простичката, но невероятна история и нейния прекрасен край. Препоръчвам, особено ако си търсите нещо леко и супер сладко.
Следващите две книги, които прочетох през изминалия месец, отново са на български автор - а именно антологията на Георги Господинов "Балади и разпади" и новата му стихосбирка "Там, където не сме". (Пак благодаря на Криси за препоръката, заслужаваше си ^^) Все още не знам как да ви говоря за поезия, още по-малко за тази на Г.Г., но ще кажа само, че двете книги ми харесаха невероятно много - прекрасна игра на думи, прекрасни идеи, прекрасно оформление, прекрасно всичко. Може би най-много ми хареса "Лапидариум", но наистина е трудно да избера. Както и да е, доста често ще си ги препрочитам в бъдеще, а Господинов със сигурност се нарежда сред любимите ми съвременни поети. След поезията започнах "Скритият оракул" на Рик Риърдън. Не знам дали има фен на чичо Рик, който да не е чакал тази книга от "Кръвта на Олимп" насам. В смисъл, нова поредица, в която главният герой е смъртният Аполон, действието се развива след войната с Гея, а на всичкото отгоре пак се срещаме с предишните герои - какво повече? Книгата ми хареса, беше изключително забавна. Хареса ми израстването на Аполон, който доста се промени за тези 350 страници. Освен това като цяло идеята беше интересна и ще се радвам да разбера какво става по-нататък.
Последната книга за месеца отново е на Георги Господинов, този път сборникът с разкази "И всичко стана луна". За него имам ревю тук. Наистина много ми хареса и в най-скоро време ще си взема и някои от другите книги на Господинов. Музика.
И така. Това е от мен за този месец. Надявам се и при вас май да е бил изпълнен с хубави моменти и емоции и ви пожелавам същото и за юни! :)
(предстоят рандъм снимки, на които съм мъничко по-голяма)
Днешният ден ще остане в историята като деня, в който успях да стигна от центъра до Еленово за 15 минути. Разбира се, закъснях за срещата с Теди, Боби и Крис, но хей, все пак стигнах. :)
Както и да е. От известно време планираме да си направим разходка до Кръста и тази седмица най-после успяхме да го осъществим. Кръстът представлява една от забележителностите на Благоевград - той е разположен в местността Заева поляна над квартал Вароша и е висок около 38 метра. Имаме си го от близо три години. Достатъчно голям е, за да се види от почти всяка точка на града, а около него има цял парк с пейки и информационни табла със снимки. Наскоро дори организираха светлинно шоу по случай Великден, което изглеждаше наистина много красиво.
Но ние не отидохме толкова заради самия кръст, колкото заради разходката. Тръгнахме по маршрута през любимото ми Еленово, като в крайна сметка ни отне около два часа и половина да стигнем (като в това време са включени набавянето на провизии от супермаркета и многобройните спирки по пътя, за да снимам нещо.) Обядвахме в парка до кръста, след като пихме осветена от Борислава вода (която, впрочем, извира от дърво.) Връщането сякаш беше два пъти по-кратко, но предполагам, че това си е в реда на нещата, хах. Трябва да кажа, че разходката беше много приятна и ме накара да се почувствам много добре от факта, че съм сред природата. (Като изключим многото боклуци в началото на пътя, но за мнението ми по въпроса ви говорих в един предишен пост.) Заслужава си човек да ходи на такива разходки от време на време, а и винаги е хубаво да тръгнеш по стъпките на вятъра. :)
Това е от мен, а сега ви оставям със снимките. ^^ Пригответе се за много цветя.
"Това не ви ли прилича на дървото от листопад?" - Боби, 2к16
По едно време спряхме, защото гледката беше много хубава и трябваше да се снимаме...
"Кате, снимай ме, докато си хвърлям шишето." - Крис, 2к16
Впрочем, подобни разходки са още по-хубави на фона на музика. При нас се получи много добре - през по-голямата част от пътя слушахме музика и си пеехме, което направи ходенето на отиване много по-приятно. Добре, че нямаше почти никого наоколо.
Е, да, Gasoline и Empty Gold на Halsey никога повече няма да са същите след "гъзолина" и "празната коза", но пък си струваше.
Ами, какво да кажа. Теди искаше да снима, аз танцувах на Heavydirtysoul...
"Искам да седна на тревата." - аз, 2к16
Тук пеперудата ми позираше, за което искам да изкажа искрени благодарности, тъй като никога преди не ми бяха позирали пеперуди.
И така, стигнахме до кръста. В началото не отбелязах, че освен, че се вижда от почти всяка точка на града, той също така открива гледка към целия град. Преди тази разходка бях ходила на кръста веднъж и знаех какво е, но въпреки това гледката е прекрасна.
cause i'm on top of the world, ay
Тук можете да станете свидетели на осветяването на водата и на моята физиономия а ла "Теди, остави ми фотоапарата."
След кратък престой в парка до кръста, по време на който обядвахме, пихме сок и обмисляхме как да се изстреляме до центъра, тръгнахме обратно към Еленово. На връщане ми се стори, че сме вървели най-много половин час, въпреки че бяха минали поне час и половина.
В общи линии това беше нашата мини експедиция този път. Наистина се радвам, че най-после отделихме време за тази разходка, тъй като много се забавлявах и ми беше невероятно приятно. Надявам се скоро пак да имам повод да ви споделя снимки от всички наши места.
