allthebrightplaces: по стъпките на вятъра

Днешният ден ще остане в историята като деня, в който успях да стигна от центъра до Еленово за 15 минути. Разбира се, закъснях за срещата с Теди, Боби и Крис, но хей, все пак стигнах. :)

Както и да е. От известно време планираме да си направим разходка до Кръста и тази седмица най-после успяхме да го осъществим. Кръстът представлява една от забележителностите на Благоевград - той е разположен в местността Заева поляна над квартал Вароша и е висок около 38 метра. Имаме си го от близо три години. Достатъчно голям е, за да се види от почти всяка точка на града, а около него има цял парк с пейки и информационни табла със снимки. Наскоро дори организираха светлинно шоу по случай Великден, което изглеждаше наистина много красиво.

Но ние не отидохме толкова заради самия кръст, колкото заради разходката. Тръгнахме по маршрута през любимото ми Еленово, като в крайна сметка ни отне около два часа и половина да стигнем (като в това време са включени набавянето на провизии от супермаркета и многобройните спирки по пътя, за да снимам нещо.) Обядвахме в парка до кръста, след като пихме осветена от Борислава вода (която, впрочем, извира от дърво.) Връщането сякаш беше два пъти по-кратко, но предполагам, че това си е в реда на нещата, хах. Трябва да кажа, че разходката беше много приятна и ме накара да се почувствам много добре от факта, че съм сред природата. (Като изключим многото боклуци в началото на пътя, но за мнението ми по въпроса ви говорих в един предишен пост.) Заслужава си човек да ходи на такива разходки от време на време, а и винаги е хубаво да тръгнеш по стъпките на вятъра. :)

Това е от мен, а сега ви оставям със снимките. ^^ Пригответе се за много цветя.

"Това не ви ли прилича на дървото от листопад?" - Боби, 2к16

По едно време спряхме, защото гледката беше много хубава и трябваше да се снимаме...

"Кате, снимай ме, докато си хвърлям шишето." - Крис, 2к16

Впрочем, подобни разходки са още по-хубави на фона на музика. При нас се получи много добре - през по-голямата част от пътя слушахме музика и си пеехме, което направи ходенето на отиване много по-приятно. Добре, че нямаше почти никого наоколо.

Е, да, Gasoline и Empty Gold на Halsey никога повече няма да са същите след "гъзолина" и "празната коза", но пък си струваше.

Ами, какво да кажа. Теди искаше да снима, аз танцувах на Heavydirtysoul...

"Искам да седна на тревата." - аз, 2к16

Тук пеперудата ми позираше, за което искам да изкажа искрени благодарности, тъй като никога преди не ми бяха позирали пеперуди.

И така, стигнахме до кръста. В началото не отбелязах, че освен, че се вижда от почти всяка точка на града, той също така открива гледка към целия град. Преди тази разходка бях ходила на кръста веднъж и знаех какво е, но въпреки това гледката е прекрасна.

cause i'm on top of the world, ay

Тук можете да станете свидетели на осветяването на водата и на моята физиономия а ла "Теди, остави ми фотоапарата."

След кратък престой в парка до кръста, по време на който обядвахме, пихме сок и обмисляхме как да се изстреляме до центъра, тръгнахме обратно към Еленово. На връщане ми се стори, че сме вървели най-много половин час, въпреки че бяха минали поне час и половина.

В общи линии това беше нашата мини експедиция този път. Наистина се радвам, че най-после отделихме време за тази разходка, тъй като много се забавлявах и ми беше невероятно приятно. Надявам се скоро пак да имам повод да ви споделя снимки от всички наши места.

А дотогава - следвайте пътя. :)

april favourites

Април със сигурност не беше най-продуктивният ми месец, въпреки че имах намерение да свърша доста неща. Честно казано дори не усетих кога изминаха последните 30 дни (а това може би се дължи на факта, че все още живея във февруари.) Но ето че април вече свърши, което значи, че е време за равносметка. За някои от нещата, които ми се случиха, ще спомена в края на поста, а сега ще премина направо към книгите и музиката от този месец (и да, отново няма да пиша за филми, понеже успях да изгледам само два докрай.)

Книги.

За съжаление този път нямам купчинка, която да ви покажа, защото прочетох

половината от книгите си за този месец в електронен вариант. Успях да прочета общо четири книги, което не е много, но въпреки това съм доволна.

Започнах месеца със "Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл, която си купих от Плевен, където бяхме на Пролетни математически състезания. Книгата присъства в списъка ми за четене откакто в началото на годината разбрах, че издателство Егмонт ще я издава на български. Имах доста големи очаквания, които, за съжаление, не бяха оправдани. "Сезонът на злополуките" има интересен замисъл, но не мисля, че той е развит в пълния си потенциал. Останах разочарована от сюжета, тъй като след многото сравнения с "Ние, лъжците" очаквах книгата да ме разтърси поне толкова, колкото и тази на Е. Локхарт. Но в действителност самият сезон на злополуките не е достатъчно задълбочен, освен това не се случи и нищо кой знае колко разтърсващо. Стилът на писане ми допадна, но не мога да кажа същото за героите - не успях да харесам нито един от тях, затова историята през по-голямата част от времето ми се струваше доста далечна. Оцених книгата с 2,5/5.

Втората книга, която прочетох през април, беше "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" от Benjamin Alire Sáenz. Не бях чела книга на английски откакто препрочетох "Предимствата да бъдеш аутсайдер" през януари, затова този месец реших да си наваксам. Оцених книгата с 5/5, а ревюто ми за нея можете да прочетете тук.

Въпреки че успях да прочета историята на Ари и Данте за малко повече от ден, следващата книга ми отне доста повече време, макар и да не е особено обемна. "Me and Earl and the Dying Girl" от Jesse Andrews е една от най-дълго присъстващите в списъка ми за четене книги, като единствената причина, поради която не я бях прочела до този момент, е че не я намирах никъде. Преди няколко седмици най-после си я свалих и бях страшно ентусиазирана да я прочета, тъй като, както при "Сезонът на злополуките", имах големи очаквания. За съжаление и тук не останах особено очарована - сюжетът не ми допадна, стилът на писане много ме дразнеше на моменти, същото се отнася и за героите. В крайна сметка оценката ми отново е 2,5/5, като се надявам филмовата адаптация да се е получила по-добре.

Последната книга за месец април беше "Гневът и зората" от Рене Ахдие. Книгата доста нашумя в букблогърското общество; повечето от ревютата за нея, които прочетох, говореха за това колко е прекрасна и как трябва всеки да я прочете. След толкова положителни мнения нямаше как да я пропусна и трябва да призная, че останах невероятно доволна от историята, която Рене Ахдие е сътворила. Малко по-подробно мнение за книгата, както и любимите ми цитати от нея, можете да намерите тук. Колкото до книгата, която чета в момента - вчера започнах "Самодива" от Краси Зуркова и до този момент съм доста доволна. Освен нея няма да си поставям определени книги за следващия месец, тъй като имам мнооого за четене, затова ще действам според настроението.

Музика.

Моменти.

Април всъщност започна с една мини екскурзия до Плевен, където впрочем бяхме на състезание по математика. Не написах отделен пост за allthebrightplaces, защото нямах много материал, но трябва да отбележа, че Плевен е един невероятен град, от който останах очарована. Прекарахме си страхотно и се върнах с много хубави спомени и снимки, някои от които ще оставя тук.

Другото нещо, което исках да отбележа, е акцията за почистване на алеята на Бачиново, която беше организирана от БМЧК по случай Деня на Земята, и в която аз също участвах. За нея също не говорих в отделен пост, макар че има какво да се каже. Много често не забелязваме колко замърсени са местата, които ежедневно посещаваме, улиците, по които вървим, и като цяло светът, който ни заобикаля. Бачиново не е най-замърсеното място на света, но въпреки това и там имаше страшно много отпадъци - и то много често в близост до кошчета. Не е чак толкова трудно да изхвърляме боклука си на предназначените за това места - може да ви се струва малко и незначително да изхвърлите фас от цигара или пакетче от салфетки на земята, но представете си какво ще се случи, ако всички започнем да го правим. След това си представете какво ще се случи, ако всички спрем да го правим - картинката със сигурност е много по-приятна. Това, което искам да кажа, е че не трябва да мислим за Земята само на международния ден, който е посветен на нея - трябва да се замислим за опазването на околната среда като цяло и да решим как можем да бъдем поне малко по-полезни за това опазване.

Това е всичко, което исках да споделя с вас. :) Колкото до предстоящия месец, за радост ще имам доста повече време за четене и гледане на филми. Освен това май е един от любимите ми месеци и се надявам да е изпълнен с приятни емоции и събития. (Във връзка с това Панаирът на книгата е само след няколко седмици и много, много се надявам пак да имам шанса да го посетя.) Ще видим как ще се развият нещата, а дотогава ви пожелавам весели празници и успешен месец! ^^

2015 in a blog post

През 2015 ми се случиха много неща, някои прекрасни, други - не чак толкова. Годината беше много значима за мен, тъй като коренно се промених във всяко едно отношение. Преживях много и смятам, че оставям зад гърба си една от най-важните години в живота ми досега. Както казах и в предишния пост, успях да изпълня голяма част от целите си през годината - завърших училище добре, постигнах доста успехи, пътувах много, най-после успях да завърша стаята си, започнах да се занимавам с йога, четох, гледах филми, слушах музика, запознах се с невероятни хора и преживях много.
Ако започна да се връщам назад през последните 365 дни, със сигурност ще ви засипя със страшно много информация за нещата, които ми се случиха, хората, с които се срещнах, и местата, които посетих. Но това са прекалено много неща, за които, дори и да искам, не мога да говоря само в един пост.

2015 беше дълга и объркана година. За някои хора вероятно е изминала бързо, но аз имам чувството, че първият ден от годината е бил преди векове. Всичко започна много монотонно и еднообразно - бях в 7 клас и основният проблем в живота на всички ни бяха прословутите матури. Ходих на много състезания и олимпиади, повечето от които минаха доста добре за мен. Класирах се за национален кръг по физика и български език, като по БЕЛ станах трета, с което изкарах пълно 6 за кандидатстването (и в крайна сметка считам това за най-големия си успех тази година.) Останалите състезания бяха по математика и английски, като благодарение на тях посетих доста градове - Бургас (два пъти, в интервал от две седмици), Несебър, Кърджали, Враца, София (за кой ли път) и така нататък, и се запознах с много страхотни хора.

В Несебър бяхме в отбор с Юрий от Беларус

Отбора за милиони

Това е от олимпиадата по БЕЛ

Много се радвам, че имах шанса да посетя тези прекрасни български градове, въпреки че вече бях ходила в някои от тях. Морската в Бургас още ни помни, как търчахме по брега през февруари и събирахме мидички. А хотел Пешев в Несебър е най-хубавият хотел на всички времена. :д (Целогодишно сме на морето, явно.)

Следсъстезателна процедура (Не забравяй! Калина е в десния ъгъл.)

С командировъчните за Бургас ние си купуваме пуловери

Между индивидуалното и отборното ние ходим на плаж

Нямам никаква идея за къде пътуваме тук

Освен в България, през 2015 имах невероятния шанс да пътувам и в чужбина. Посетих някои от най-красивите европейски столици - Будапеща, Братислава, Виена и любимата ми Прага. Това е едно от любимите ми пътувания изобщо, посетих страшно красиви и пълни с история места, които ми трябваше доста време да осмисля. Никога няма да забравя това пътуване - обожавам всеки един от тези градове.

Будапеща.

Прага.

Тук се срещнах с Маги и много се радвам, че след повече от 5 години най-накрая имах възможността да се видя с нея на живо.

Тук се влюбих. Наистина. Малко са местата, които обичам колкото пражките улици.

Синята сграда ще е домът ми някой ден. Впрочем в Прага си харесах около 36 къщи, блокове и изобщо сгради, в които искам да живея. (Един ден ще го превзема тоя град.)

Пък ако не стане с нито една от 36-те сгради, имам си Карлов мост.

Вижте колко се вписвам, аз съм си родена за там.
Някой ден отново.

Братислава.

Виена.

Посетихме Шьонбрун и част от сърцето ми си остана там. И по едно време сериозно обмислях да го ограбя. (замъничко. Много е хубав, а принцеса Сиси си остава една от любимите ми исторически личности.)

В Пратера мога да живея. Обещала съм си един ден да се върна и да обиколя всичко.

Споменах ли колко обичам да танцувам по улицата?

Едни от най-хубавите ми спомени през изминалата година са свързани именно с пътуванията - без значение къде са били те. Но и тук, в Благоевград, се случваха страхотни неща. Влюбих се отново. Предпочитам Прага. Освен това успях да завърша училище (ти да видиш), 30-годишният юбилей на ансамбъла мина чудесно, срещах се с прекрасни хора и имам някои много хубави спомени.

Игнорирайте ужасното състояние на коилата ми

Още нещо, което не знаете за мен: Аз съм част от трио феи и обичам Италия.

Споменах ли колко сълзи имаше на края на годината? Не. Не съм го очаквала от себе си. :д

Това може би е един от най-напрегнатите моменти, когато държах реч на тържествения съвет. Но. Мина добре.

И моят прекрасен ужасен бивш клас. (Обичам ви?)

Имах прекрасно лято. Наистина прекрасно, изпълнено с невероятни моменти, нови хора, красиви места и така нататък...
В началото на ваканцията бях в Несебър със сър, Калина, двете Ани и двамата Митко. После около месец прекарах в Дряново с баба и дядо (това от много време си ми е любимата част от цялата ваканция.) Видях се с Ивета, Ая (която си беше дошла от София) и Грейс, освен това след като дойде и братовчед ми ходихме до Етъра, Трявна и Шипка (отново.)

Впрочем, много обичам Етъра. Особено частта с ореховките.

Бяхме на море, на същото място като миналата година (и беше много хубаво.)

През изминалата година вкусът ми за... горе-долу всичко, много се промени. Прочетох част от книгите, които в момента са ми любими, гледах някои страхотни филми, започнах да слушам съвсем различна музика и преоткрих доста групи и изпълнители, в които в момента съм влюбена. Ако започна да пиша за любимите ми неща през 2015, ще трябва да отделя темата в друг пост, а аз нямам намерение да го правя, тъй като за повечето от тях съм говорила доста в блога. Ще кажа само, че съм страшно щастлива, и се надявам следващата година да е още по-ползотворна в това отношение.

Освен всичко това, снимах доста. Това е едно от любимите ми хобита и се радвам, че успях да го развия. 

Старая се да разглеждам основно положителните неща, които ми се случиха през 2015, но няма как да не спомена колко трудна беше тя за мен. В края на лятото се случиха някои доста неположителни неща, заради които не започнах учебната година особено добре, но след това нещата се подобриха - започнах да се храня значително по-добре и да обръщам повече внимание на себе си. Въпреки всичко смятам, че колкото и да ме е наранило, всяко нещо, което съм преживяла, ме е оформило като човека, който съм сега. Надявам се 2016 да е по-хубава и изпълнена с положителни емоции година, а дотогава аз също ще се опитам да съм по-добра.

И за да завърша все пак с нещо положително, като всяка година, 2015 беше изпълнена с много нови запознанства с чудесни хора, прекрасни преживявания, както и странни и луди моменти, за повечето от които нямам никакво обяснение.

Ето, Ати, и за теб намерих място.

Не питайте. Нямам идея.

В крайна сметка мога да кажа, че годината ми беше много хубава и имам прекрасни спомени, към които ще се връщам с усмивка. Пожелавам на себе си и на вас една успешна и красива нова година, изпълнена с невероятни моменти, много усмивки и прекрасни преживявания! :)