Показват се публикациите с етикет everyday. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет everyday. Показване на всички публикации

събота, 7 май 2016 г.

allthebrightplaces: по стъпките на вятъра

Днешният ден ще остане в историята като деня, в който успях да стигна от центъра до Еленово за 15 минути. Разбира се, закъснях за срещата с Теди, Боби и Крис, но хей, все пак стигнах. :)
Както и да е. От известно време планираме да си направим разходка до Кръста и тази седмица най-после успяхме да го осъществим. Кръстът представлява една от забележителностите на Благоевград - той е разположен в местността Заева поляна над квартал Вароша и е висок около 38 метра. Имаме си го от близо три години. Достатъчно голям е, за да се види от почти всяка точка на града, а около него има цял парк с пейки и информационни табла със снимки. Наскоро дори организираха светлинно шоу по случай Великден, което изглеждаше наистина много красиво.
Но ние не отидохме толкова заради самия кръст, колкото заради разходката. Тръгнахме по маршрута през любимото ми Еленово, като в крайна сметка ни отне около два часа и половина да стигнем (като в това време са включени набавянето на провизии от супермаркета и многобройните спирки по пътя, за да снимам нещо.) Обядвахме в парка до кръста, след като пихме осветена от Борислава вода (която, впрочем, извира от дърво.) Връщането сякаш беше два пъти по-кратко, но предполагам, че това си е в реда на нещата, хах. Трябва да кажа, че разходката беше много приятна и ме накара да се почувствам много добре от факта, че съм сред природата. (Като изключим многото боклуци в началото на пътя, но за мнението ми по въпроса ви говорих в един предишен пост.) Заслужава си човек да ходи на такива разходки от време на време, а и винаги е хубаво да тръгнеш по стъпките на вятъра. :)
Това е от мен, а сега ви оставям със снимките. ^^ Пригответе се за много цветя.

"Това не ви ли прилича на дървото от листопад?" - Боби, 2к16










По едно време спряхме, защото гледката беше много хубава и трябваше да се снимаме...





"Кате, снимай ме, докато си хвърлям шишето." - Крис, 2к16

Впрочем, подобни разходки са още по-хубави на фона на музика. При нас се получи много добре - през по-голямата част от пътя слушахме музика и си пеехме, което направи ходенето на отиване много по-приятно. Добре, че нямаше почти никого наоколо.
Е, да, Gasoline и Empty Gold на Halsey никога повече няма да са същите след "гъзолина" и "празната коза", но пък си струваше.

Ами, какво да кажа. Теди искаше да снима, аз танцувах на Heavydirtysoul...

"Искам да седна на тревата." - аз, 2к16






Тук пеперудата ми позираше, за което искам да изкажа искрени благодарности, тъй като никога преди не ми бяха позирали пеперуди.


И така, стигнахме до кръста. В началото не отбелязах, че освен, че се вижда от почти всяка точка на града, той също така открива гледка към целия град. Преди тази разходка бях ходила на кръста веднъж и знаех какво е, но въпреки това гледката е прекрасна.




cause i'm on top of the world, ay



Тук можете да станете свидетели на осветяването на водата и на моята физиономия а ла "Теди, остави ми фотоапарата."

След кратък престой в парка до кръста, по време на който обядвахме, пихме сок и обмисляхме как да се изстреляме до центъра, тръгнахме обратно към Еленово. На връщане ми се стори, че сме вървели най-много половин час, въпреки че бяха минали поне час и половина.




В общи линии това беше нашата мини експедиция този път. Наистина се радвам, че най-после отделихме време за тази разходка, тъй като много се забавлявах и ми беше невероятно приятно. Надявам се скоро пак да имам повод да ви споделя снимки от всички наши места.
А дотогава - следвайте пътя. :)

неделя, 20 декември 2015 г.

Blogmas #20

Вчера бях с Калина целия ден, а вечерта се занимавах с подаръци, затова не съм писала за Блогмас (макар че денят ми беше много хубав.) Ходихме до Джъмбо и си взехме страшно много неща. Освен подаръци, имам някои нови неща за стаята, както и една много яка чаша. Останах много доволна, пък и си прекарахме супер.
Днес се надявах да си отспя седмицата, само че трябваше да станем в 10, за да отидем до фотото и да се снимаме за календари. Снимките се получиха по-хубаво, отколкото очаквах (струваше си ставането преди обяд.) След това с мама, Васи, кака и Ивана бяхме навън за пица и по магазините.

Прибрах се половин час преди срещата ми с Ати. Аз бях довършила подаръка й (за който може би ще пиша, ако направя пост за подаръците тази година) и тя много го хареса, и аз много се радвам. ^^ Ходихме в Горска поляна за торта и горещ шоколад (в моя пак имаше сърце. Добре де, аз си го направих.)
Разходихме се, поговорихме си и аз си прекарах много добре, макар че тези два дни по цял ден съм навън и бях малко изморена. Но не бях излизала с Ати от доста време и имахме да си наваксваме.
Прибрах се с дилемата дали да продължа да чета "Белжар", или да препрочета "Стаята на тайните". Накрая, след като разбрах, че някаква песен на Хана Монтана ми се е забила в главата, си я пуснах, и от два часа насам слушам песни на Дисни. (Още мога да изпея Introducing me! Всъщност помня почти всички, което си е изненадващо.) Сега си въртя песни от старите филми и ми се карат, че пея. Ама.
Спирам дотук, тъй като плейлистът стигна до частта с Леопардовите момичета, които са ми много голяма слабост. Надявам се вашият уикенд също да е бил прекрасен и изпълнен със събития! Пожелавам ви лека нощ и хубава седмица. с: ^^

петък, 18 декември 2015 г.

Blogmas #17 & #18

Вчера не писах за Блогмас, тъй като денят ми не беше от най-интересните, а пък исках да напиша ревюто за "Освен този живот". В училище не се случи нищо вълнуващо - по физическо оцелях, а в останалите часове правихме упражнения за класни. Следобед се занимавах с подаръци.
Днес беше хубав ден, главно защото е петък. Първите три часа имахме немски, но в началото не правихме нищо и аз си говорих с няколко човека от класа. (С госпожата бяхме сключили сделка да ми носи топла вода от учителската, само че тя така и не ми донесе и в крайна сметка си купих кафе. Но се събудих.) Втория и третия час правихме класно. Мисля, че мина доста добре, писмото ми се получи и дори написах упражнението, за което се съмнявах. След това правихме втората част от класното по литература. Аз писах за "Светло утро" (вече не помня как точно беше формулиран въпросът.) Мина доста добре, госпожата ми го провери още през междучасието и каза, че съм се справила. После имахме изобразително, правихме коледни картички и с Криси и Калина ходихме до книжарницата за картони, а в часа слушахме коледни песни с помощта на "разделящото ръгало за слушалки" на Теди. :д Математиката мина нормално, след това имахме допълнителен по физическо и пак играхме федербал, този път с Криси. По-точно играхме на "разчлени перцето", тъй като то постоянно се разделяше на две и трябваше да му търсим частите (хаштаг ударих се с хилката шак-шак-ау..)
Както и да е. След училище с Калина обядвахме при баба й и гледахме Ай Карли и Викторично (и някаква много странна анимация с буболечки.) После излязохме, ходихме до новото немско левче (с ударение на второто "е") и до един магазин, където имаше много хубави рокли. Към 3.30 се видяхме с Ати и Васи, понеже в езиковата имаха само 2 часа. Бяхме за подаръци, после ядохме царевица. На мен ми беше много приятно, понеже не бяхме излизали от доста време и сега, след като свършиха класните и вече сме почти във ваканция, се радвам, че ще имам повече време за това.
Прибрах се вкъщи към 6 и заспах почти веднага (като наруших обещанието към себе си да не спя следобед тази седмица. Ама то вече си беше вечер, така че не се брои.) Станах преди около час и осъзнах, че имам да правя списъци, тъй като този уикенд ще се занимавам основно с подаръци. После осъзнах, че днес трябваше да взема един подарък, но го забравих. Също и че утре трябва да ставам рано. Допреди малко се занимавах с един от подаръците, сега ще се поразровя за последно за някои неща и вероятно пак ще спя.
Впрочем Коледа е след седмица. Това също го осъзнах сега. И си върнах част от коледния дух, който тази седмица явно съм позагубила. Но пък всичко, което съм измислила, върви по план, така че засега съм доволна.
Надявам се да сте имали прекрасна седмица и уикендът ви да е още по-хубав. ^^
Лека нощ. с:
И тук оставям снимка на залеза от днес, защото беше много, много хубав.

сряда, 16 декември 2015 г.

Blogmas #16

Мога ли да обясня тази снимка с "Беше ни студено"?
Днес беше доста хубав ден (като за сряда.) Първия час имахме математика и с Калина попълвахме част от резултатите от олимпиадата. На два пъти ходихме до "а" клас, за да питаме за презимена, но това е друг въпрос. Аз и тя имаме по 18 точки, което значи, че минаваме на втори кръг (явно не моеше 21. :д) После в междучасието преди физическото в съблекалнята преоткрихме един дюшек, който беше оставен до парното, и седяхме там, докато господинът не ни извика.


Извод: Не трябва да има дюшек и шалове в съблекалнята.
По български правихме упражнения и госпожата ни пусна малко по-рано, след това  имахме 4 часа немски, в около два от които слушам музика е четох, а в междучасията пях на Теди twenty one pilots (май я запалих.) В училище почти си дочетох книгата, останаха ми 40 страници и я довърших чак вечерта (а бях спряла на един сърцеразбиващ момент.) 
След училище с Теди и Калина бяхме навън и за подаръци. Тук не мога да кажа какво сме взели, но важното е, че наистина започнах с подаръците и даже отметнах трима човека от списъка. Има още доста неща за правене и купуване, но до Нова година ще успея. И да, моите подаръци са повече новогодишни, отколкото коледни.
След като свършихме нещата, които бяхме предвидили за днес, си взехме царевица. Имам нова любима царевица, между другото (знаете ли колко е хубава с къри?) Бяхме до домашните потреби и Калина си взе "боклуджарник", който стана и кофа за портмонета, а аз си взех кофичка за разделители (съществува ли такова нещо или само на мен ми трябва?)


Минахме през още няколко магазина (ходихме до Скарлет и не умряхме там!), но за подаръци не мога да говоря. Прибрах се чак в 5 и нещо, дочетох си книгата и за един кратък период от време не знаех какво да правя, за да я преживея. После започнах "Белжар". Мислех да гледам "Обществото", но се отнесох и после стана късно (а не съм го гледала от месеци..)
И в момента слушам музика на немски и си мисля за книги.
Това е за днес.
Лека нощ. ^^

понеделник, 14 декември 2015 г.

Blogmas #14

Днес ще съм кратка, защото имам да уча, а не ми се пропуска ден.
Денят ми мина добре, първо имахме четири часа немски, отново правихме някакви упражнения за класното (между и понякога по време на които слушах музика и си четях стихотворенията). След това по математика взимахме обратна пропорционалност и решавахме задачи от функции. По музика проверявахме контролни. После в часа на класа слязохме в кабинета по музика, за да си разменим коледните подаръци. Господинът беше поръчал пица, имаше и неща за пиене (аз пих кола, отбележете го някъде), както и сладки (които май само на мен ми харесаха.) На мен ми се беше паднало да подарявам на Ради П. и му взех един (наистина много хубав, как не си го запазих) парфюм, а на мен Калоян ми подари слушалки. (не точно каквито исках, но ще ми свършат работа :д) Като цяло беше доста забавно и мисля, че е едно от малкото неща, които наистина правим като клас. И е хубаво.
Прибрах се към два и нещо, пропуснах обяда и прекарах целия следобед в четене на "Освен този живот". Започнах я преди няколко седмици и постоянно я отлагам. В началото за едни странни 10 страници книгата не ми харесваше, но сега не мога да я оставя. А и, Патрик. Днес попаднах на едно ревю на "Ние, останалите, просто живеем тук", но прочетох само 1/3 от него, защото реших, че не искам да си издавам нищо. Имам да чета много книги. Защо това винаги се случва в моменти като седмицата преди коледната ваканция? Знам ли.
Снощи прочетох "Нощта е действие" на Илиян Любомиров (и почти се разплаках от тристишие, много е добър), както и половината от "Улица щастие" на Оля Стоянова (която дочетох днес в училище.) Усещам как скоро ще ходя до книжарницата за още поезия. Много обичам чувството, когато четеш поезия, която те докосва, споменах ли?
Да, наистина имам много за четене. Имам работа и по подаръците (много, много работа по подаръците.) Имам и класно по български и немски. Но.
Засега почти си запазвам радостта от събота.
Надявам се седмицата ви да е започнала добре и да си продължи все така. с:

П.С. АГнетата превземат света и тетрадките ми. АГне номер 1 е в един четириъгълник в тетрадката ми по математика. (не съм виновна аз, сериозно.) 


четвъртък, 10 декември 2015 г.

Blogmas #10: winter playlist


Днес денят ми беше извънредно безинтересен с изключение на това, че ризата ми преживя химикал и кафе, а резултатите по математика от събота излязоха и съм първа в моята група. Също така на 12-ти ще ходя в София за Панаира. ^^ И все пак още от сутринта (имахме първи час физическо) ми е прекалено криво, за си поддържам коледния дух. Мислех този пост да е за утре, но го изместих, тъй като не бях в настроение за никоя друга идея. Както и да е, следобед си събрах песни, които по някакъв начин свързвам със зимата или пък ми звучат... ами знам ли, подходящо за сезона. Въпреки голямата ми любов към детските коледни песнички, плейлистът не включва такива (за тях си трябва цял отделен пост), но в края все пак има няколко коледни песни. Оставям плейлиста ето тук и се надявам да ви хареса колкото на мен.

 
А сега отивам да пиша по литература.
Лека нощ и приятен петък от мен. с:

вторник, 8 декември 2015 г.

Blogmas #8

Днес мама и тате имат годишнина от сватбата и вкъщи има торта и арменски сладки.
Иначе нищо интересно не се е случило. Явно не съм била особено весела сутринта, посрещнаха ме с въпроса "Как си след вчерашното кафе?", а пък имахме два часа математика. Взимахме права пропорционалност? отново? и решавахме задачи с изцъклени триъгълници и къдрави страни.


После имахме информационни, тоест час за слушане на музика и изцепки отстрана на Теодора. След това направихме грешката да отидем до евтината студена лавка за корни, вода и солети. Немският мина монотонно, като изключим, че взимахме минало време (Perfekt + haben се използва при всички възвратни глаголи. Не развратни, а възвратни.) По български ни връщаха тестовете и имам 6, а пък другата седмица имаме две класни и се надявам да ми остане време да прегледам някои неща, тъй като мислим да идем на Панаира на книгата (защото Патрик Нес ще е там и аз...трябва!!!). Но както и да е. Ще се оправя.
След училище четох, после ходих с кака Мими, Васи и Ивана в общината, където четоха (или по-скоро играха) "Снежанка и седемте джуджета". Имаше много дечица и го бяха направили доста интересно. Хубавото е, че няколко вечери поред правят подобни пиески, в които участват самите деца, и всяка вечер е по различна приказка. Мисля, че е много добра коледна идея за по-малките и тук оставям няколко снимки от вечерта.
(Сега нямаше много хора пред общината, затова успях да снимам и светещите фигури пред елхата, за които споменах в поста с концерта.)


Имаше доста хора, което е хубаво, и всичко беше организирано по много интересен начин. А после заваля "сняг"...



Да, и аз обичам приказки. Да, мамо, имаше и по-големи от мен. (Майките се броят, нали?)





Входа към кочинките (за които трябва да си отделя известно време някой път) (Кога ще свърша всичко??)
Между другото много харесвам кочинките. Тук можеш да си вземеш около половината неща, които ти трябват за Коледа и Нова година, на това отгоре може и да ядеш. (Трябват ми ръкавици и понички, да.)

А, също вярвам и в Дядо Коледа, мамо.
Та. Това е от мен за днес. Докато пишех поста изядоха пуканките и сега всъщност няма нищо.
Но какво да се прави.
Лека нощ. с: