Показват се публикациите с етикет winter. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет winter. Показване на всички публикации
понеделник, 5 декември 2016 г.
събота, 3 декември 2016 г.
slightly blue christmas
![]() |
| source |
увивам сърцето си в коледни лампички,
душата - в гирлянди сребристи и сини,
окичвам се с панделки, топки, звънчета
и топля се вътрешно - вече е зима:
наместо кръвта ми ме топлят отвътре
горещ шоколад, разтопени звезди,
а под елхата в сърцето ми снежно
събирам наивни по детски мечти.
светя цялата днес,
но нали е декември,
а декември е коледа,
щастие... мраз.
и украсите в мене,
цветни, изпълващи
с радост
са затрупани
отново от сняг.
студен, леден сняг -
той обгръща ме цяла,
няма място, в което го няма студът.
сърце, душа, кажете ми -
какво да направя?
зимата тук също значела смърт.
"мили дядо коледа, не искам -
пише моето сърце от страх, -
нищо, нищо. само пламъче,
за да мога пак да светя аз.
едничко пламъче ми трябва,
а със него
ще си отидат всички ледове."
то казва, и във този миг усещам
натрупаните в мене снегове,
изгарящи, изпепеляващо горещи,
прогарят дупка, пълна със любов.
отново свети бляскаво сърцето ми,
отново чувам звън, едничък зов
и виждам светлинките-сърчица,
които знам, че мога да достигна.
и сякаш пак е лято,
пак съм аз.
оглеждам се - ала навън е зима.
студено е.
а аз горя.
горя и чакам утре -
да съм снежна,
да е студено, зимно,
но в леда
да търся още
моята надежда.
неделя, 6 март 2016 г.
allthebrightplaces: баба марта в банско
Отдавна не съм правила пост за всички наши места, което може би се дължи на факта, че нямам кой знае колко време и желание да правя импровизирани експедиции в Благоевград, а отдавна не бях излизала извън града. Тази ваканция обаче мина доста добре за мен, тъй като със семейството ми прекарахме последните три дни в Банско. Беше дооста топло, но все пак имаше сняг и аз (понеже не мога да карам ски, макар че много искам да се науча) имах шанса да се разходя и да поснимам. На 2000 метра над морското равнище всичко беше невероятно красиво и много се радвам, че успях да разгледам това прекрасно място. Освен това бях забравила, че всъщност много харесвам снега, когато не е замръзнал и ужасяващ. с:
Не се бях пързаляла с шейна от детската градина насам, затова пък беше невероятно забавно да го направя отново. Беше хубаво дори когато се блъснах челно в снега заради един клон. Ама какво да се прави.
Оказва се, че всъщност много обичам да се пързалям с шейна.
Обичам и да се разхождам сред дървета, когато има сняг и е топло. Също и да снимам шишарки.
| А това е снежното зайче, приличащо на лисица, в което на няколко пъти почти се блъснахме. |
Това е от мен за днес и за мини екскурзията ни до Банско. Надявам се постът да ви е харесал и последните няколко почивни дни да са минали чудесно и за вас! :)
петък, 25 декември 2015 г.
Blogmas #24 & #25
Здравейте и честита Коледа на всички! ^^
Това е последният пост от Блогмас за тази година, въпреки че първоначално мислех да пиша отделно за #24 и #25. Но вчерашният ми ден мина като всички останали - коледното ми настроение се появи чак вечерта, когато се събрахме цялото семейство. Вечерята беше много хубава, а след това четох до късно и не осъзнах кога е минало времето. (впрочем в момента довършвам "Писма до мъртвите с любов".) От миналата година си подаряваме подаръците на Нова година, макар че със сестра ми получихме някои още вчера (но вероятно ще направя отделен пост за подаръците.) Тази сутрин - или по-скоро обяд, се събудих с много пожелания за весела Коледа от семейство и приятели, също така разбрах, че съм спечелила giveaway-я в блога на Ева, което също много ме зарадва. Днешния ден ще прекарам със семейството си и най-вероятно ще почета още малко. Предполагам, че като цяло ваканцията ми ще мине по този начин, което всъщност напълно ме устройва.
Като за финал на последния пост от предизвикателството оставям някои блогове, чиито Блогмас постове с радост следях:

Искам да кажа колко много се радвам, че станах част от Блогмас тази година (и още повече колко се радвам, че успях да пиша всеки ден, с малки изключения.) За първи път се занимавам сериозно с блогърство и това беше нещо ново и много интересно за мен. Благодаря на всички, които са следили постовете ми - беше ми много забавно да пиша и се надявам да ви е харесало. Да поствам всеки ден ми помогна да видя и усетя по-добре хубавите неща, които ежедневно ми се случваха.
Искам да пожелая на всички весели празници, изпълнени с топлина, усмивки и прекрасни моменти, споделени с любимите хора! Бъдете щастливи, благодарни, обръщайте внимание на хубавите неща, които ви се случват, прекарайте незабравимо последните няколко дни от 2015 и посрещнете с позитивни емоции новата 2016!
Довиждане от мен и весела Коледа! ^^
сряда, 23 декември 2015 г.
Blogmas #23: Предпразнично
Честит последен учебен ден и честита зима с малко закъснение. Това е предпредпоследният ми пост от Блогмас и много се радвам, че все пак не се отказах от това да пиша (почти) всеки ден. Това, както и четенето на Блогмас постове в други блогове (които ще спомена по-нататък), поддържаше коледния ми дух и настроението ми в повечето случаи.
Денят ми мина много хубаво и коледно. В училище не се занимавахме особено с учене - по математика госпожата ни оставяше да си пускаме музика и да си говорим. По физическо бяхме решили да отидем в някой друг клас. Оказа се, че пети клас имаха музика и с няколко момичета им нахълтахме в часа (учителят по музика ни е класен.) Беше много забавно - пяхме песни, след това танцувахме из цялата стая - включи се целият клас, което е супер, а и те са много сладички. Особено на "Бански на лалета" - всички бяхме станали и танцувахме на влакче между редиците. Мога да кажа, че беше един от най-хубавите часове по физическо (или не чак толкова физическо) тази година.
По български пак пускаха музика, по немски госпожата просто дойде, пожела ни весели празници и си тръгна. Петия час слязохме в музикалната зала за събирането на класа. Отново имаше музика, танцувахме, после разчупиха питката (и паричката се падна на Кирил, момчето след мен.) Беше хубаво да се съберем целият клас, дори и за малко. После си пожелахме приятна ваканция и весела Коледа и си тръгнахме.
Вкъщи най-после успях да си пусна Blurryface и беше страхотно (макар че вероятно го слушам за хиляден път, но съм влюбена в този албум и много благодаря на хората, които ми го подариха, защото го обожавам, както си стои сега при книгите ми.) Бях започнала да си разчиствам стаята, което вероятно се случва веднъж на няколко месеца, но после ми се доспа, тъй като сутринта реших, че съм достатъчно енергична и без кафе (и си беше вярно.) Събудиха ме с маруля. А днес дойдоха и календарите ни от фотото, които са много сладички. Днес ми е странно весело, надявам се и при вас последният учебен ден да е минал добре. Тук оставям няколко коледни песни (все още не знам дали Merry Christmas, Kiss My Ass се брои за коледна песен, ама много ми харесва) и ви пожелавам весело изкарване на празниците! ^^
Денят ми мина много хубаво и коледно. В училище не се занимавахме особено с учене - по математика госпожата ни оставяше да си пускаме музика и да си говорим. По физическо бяхме решили да отидем в някой друг клас. Оказа се, че пети клас имаха музика и с няколко момичета им нахълтахме в часа (учителят по музика ни е класен.) Беше много забавно - пяхме песни, след това танцувахме из цялата стая - включи се целият клас, което е супер, а и те са много сладички. Особено на "Бански на лалета" - всички бяхме станали и танцувахме на влакче между редиците. Мога да кажа, че беше един от най-хубавите часове по физическо (или не чак толкова физическо) тази година.
По български пак пускаха музика, по немски госпожата просто дойде, пожела ни весели празници и си тръгна. Петия час слязохме в музикалната зала за събирането на класа. Отново имаше музика, танцувахме, после разчупиха питката (и паричката се падна на Кирил, момчето след мен.) Беше хубаво да се съберем целият клас, дори и за малко. После си пожелахме приятна ваканция и весела Коледа и си тръгнахме.
Вкъщи най-после успях да си пусна Blurryface и беше страхотно (макар че вероятно го слушам за хиляден път, но съм влюбена в този албум и много благодаря на хората, които ми го подариха, защото го обожавам, както си стои сега при книгите ми.) Бях започнала да си разчиствам стаята, което вероятно се случва веднъж на няколко месеца, но после ми се доспа, тъй като сутринта реших, че съм достатъчно енергична и без кафе (и си беше вярно.) Събудиха ме с маруля. А днес дойдоха и календарите ни от фотото, които са много сладички. Днес ми е странно весело, надявам се и при вас последният учебен ден да е минал добре. Тук оставям няколко коледни песни (все още не знам дали Merry Christmas, Kiss My Ass се брои за коледна песен, ама много ми харесва) и ви пожелавам весело изкарване на празниците! ^^
Blogmas #21 & #22
Тези дни нямах много време и желание да пиша, макар че се случиха доста неща. В училище ходихме основно заради присъствието, тъй като на никого не му се учеше. Хубавото е, че всички бяха в коледно настроение и последните три учебни дни за тази година минаха доста добре. Бяхме разместили чиновете и отпред седяхме около 7 човека, и макар че беше тясно, беше доста забавно. Малките пък бяха направили базар и имаше много хубави коледни картички и украшения, също и сладки и кексове. Големи са сладури. В междучасията от време на време пускаха коледни песни, по немски пък пяхме Елхови лес. Всички се занимаваха с неща, свързани със събирането на випуска вчера и това на класа днес. Всичко беше много коледно и хубаво, и да.
В понеделник с Калина си разменихме подаръците за Коледа. Аз й подарих тетрадка с наши снимки (към 250) и други неща, които свързвам с нея. На гърба имаше и диск с 52 песни плюс описание на всяка от тях, по което трябваше да се отгатне песента. (Според мен много хубаво се получи, а и на нея й хареса.) Аз получих "Кутия пълна с тайни", чието съдържание очевидно е тайна. Но пък много ми харесва. След училище с Криси бяхме у Калина, след това ходихме навън (в Еленово!) и в крайна сметка се прибрах към 18.30. Освен това си взех мноого хубави обувки. Вечерта довърших "Белжар", чийто край страшно ми хареса, въпреки че в началото не бях сигурна какво изпитвам към книгата.
Във вторник училището мина нормално, макар че не бях в особено добро настроение. Дори не ми се ходеше на събирането на випуска вечерта, но все пак отидох, и се радвам, защото беше хубаво. Още в началото с Теди, Смиляна, Джана, Боби и Крис си разменихме подаръците. Тази година признавам Теди за по-добър Дядо Коледа от мен, беше помислила за всички и подаръците й бяха страшно хубави (имаше дори за сестра ми.) На мен ми подариха Blurryface (!!!), който почти не оставих цялата вечер, отделно от Теди си имам кутия за бижута, в която си наредих обеците, и много хубав шоколадов душ гел (споменах ли колко обичам душ гелове?) Също се радвам, че хората, за които бях взела подаръци, също ги харесаха - за Снежана бяхме взели гривна със сребърна снежинка, за Смиляна имаше тениска с емблемата на Fall Out Boy и текст от Miss Missing You, за Теди взех арт принт от джъмбо, декоративно дръвче и рамка-органайзер. Като изключим ужасната храна, събирането мина много добре - в началото пускаха хора и беше хубаво да танцувам отново (липсваше ми.) Зарадва ме, че доста хора се включиха в танците. Всеки клас поздрави класния си ръководител - нашето пожелание беше много оригинално, имаше поздрави за учители и съученици и беше забавно. Когато пускаха чалга, с няколко човека излизахме навън и се мотаехме около Дриймс, ходихме до елхата и киното. Това беше един от най-хубавите моменти и със сигурност беше по-приятно от висенето вътре. Върнахме се за по-свястната музика - тогава дойде и Дядо Коледа (aka едно момче от А клас), който ми обеща да ми подари нещо (днес си го получих. Беше шал гирлянд.) После неговата Снежанка пя, имаше малко коледни песни, след което се върнаха към чалгата и понеже вече минаваше 10, си тръгнахме. И все пак вечерта мина много добре, всички се забавляваха и аз останах доволна.
Като цяло седмицата започна хубаво и се надявам празниците да минат все така добре.
Пожелавам ви много усмивки и коледно настроение! с:
Като цяло седмицата започна хубаво и се надявам празниците да минат все така добре.
Пожелавам ви много усмивки и коледно настроение! с:
неделя, 20 декември 2015 г.
Blogmas #20
Вчера бях с Калина целия ден, а вечерта се занимавах с подаръци, затова не съм писала за Блогмас (макар че денят ми беше много хубав.) Ходихме до Джъмбо и си взехме страшно много неща. Освен подаръци, имам някои нови неща за стаята, както и една много яка чаша. Останах много доволна, пък и си прекарахме супер.Днес се надявах да си отспя седмицата, само че трябваше да станем в 10, за да отидем до фотото и да се снимаме за календари. Снимките се получиха по-хубаво, отколкото очаквах (струваше си ставането преди обяд.) След това с мама, Васи, кака и Ивана бяхме навън за пица и по магазините.
Прибрах се половин час преди срещата ми с Ати. Аз бях довършила подаръка й (за който може би ще пиша, ако направя пост за подаръците тази година) и тя много го хареса, и аз много се радвам. ^^ Ходихме в Горска поляна за торта и горещ шоколад (в моя пак имаше сърце. Добре де, аз си го направих.)Разходихме се, поговорихме си и аз си прекарах много добре, макар че тези два дни по цял ден съм навън и бях малко изморена. Но не бях излизала с Ати от доста време и имахме да си наваксваме.
Прибрах се с дилемата дали да продължа да чета "Белжар", или да препрочета "Стаята на тайните". Накрая, след като разбрах, че някаква песен на Хана Монтана ми се е забила в главата, си я пуснах, и от два часа насам слушам песни на Дисни. (Още мога да изпея Introducing me! Всъщност помня почти всички, което си е изненадващо.) Сега си въртя песни от старите филми и ми се карат, че пея. Ама.Спирам дотук, тъй като плейлистът стигна до частта с Леопардовите момичета, които са ми много голяма слабост. Надявам се вашият уикенд също да е бил прекрасен и изпълнен със събития! Пожелавам ви лека нощ и хубава седмица. с: ^^
Blogmas #19: The Christmas Tag
Видях този таг от тук и реших да го направя, защото от известно време не съм писала за нещо, свързано с Коледа.
1. Кой е любимият ти коледен филм?
Втората част на "Сам вкъщи". Като цяло свързвам първите три филма с времето около Коледа. Всяка година, откакто се помня.
2. Имала ли си бяла Коледа?
Да, случвало ми се е няколко пъти. Обикновено валеше сняг, когато карахме Коледа в Дряново при баба и дядо, но и тук е валяло няколко пъти.
3. Къде обикновено прекарваш Коледа?
Вкъщи със семейството ми.
4. Коя е любимата ти коледна песен?
Не знам дали Merry Christmas, Kiss My Ass се брои, затова ще кажа Wham! - Last Christmas.
5. Отваряш ли подаръци на Бъдни вечер?
Досега вкъщи винаги сме отваряли подаръците си на Бъдни вечер, макар че аз миналата година подарявах на Нова година. Но иначе съм свикнала подаръците да се дават/получават на 24-ти вечерта.
6. Можеш ли да назовеш всички елени на Дядо Коледа?
Не, сещам се само за Рудолф и Комета.
7. Коледното ти дърво истинско ли е, или изкуствено?
Изкуствено. Няколко години сме имали истинска елха, но мама каза, че пет години след това е чистила иглички. :д
8. Коя е любимата ти храна от коледната трапеза?
Питката и сармите.
9. Бъди честна: кое обичаш повече - получаването или даването на подаръци?
Много, много обичам да правя подаръци. Разбира се, обичам и да получавам, но със сигурност повече ме радва да виждам реакцията но човек, когато му подарявам подарък, който знам, че ще хареса.
10. Кой е най-хубавият коледен подарък, който си получавала?
Всички, които съм получавала досега, с изключение на списанието от Калина миналата година. :д
11. Експерт ли си в опаковането на подаръци, или се проваляш?
Всеки, на когото съм подарявала подарък досега, казва, че вдигам летвата прекалено високо, което ме радва, защото значи, че съм добра в подаряването. Но в опаковането се провалям с гръм и трясък. Затова го пропускам и не правя нищо повече от това да сложа подаръка в кутия или хубава торбичка.
12. Какво те накара да осъзнаеш истината за Дядо Коледа?
...истина!?
(Да, вярвам в Дядо Коледа.)
13. Какво прави празниците специални са теб?
Най-вече близките хора и приятната атмосфера, както и всички малки неща като храната, елхата, лампичките, снегът (когато го има), топлината на огъня в камината... всичко.
1. Кой е любимият ти коледен филм?Втората част на "Сам вкъщи". Като цяло свързвам първите три филма с времето около Коледа. Всяка година, откакто се помня.
2. Имала ли си бяла Коледа?
Да, случвало ми се е няколко пъти. Обикновено валеше сняг, когато карахме Коледа в Дряново при баба и дядо, но и тук е валяло няколко пъти.
3. Къде обикновено прекарваш Коледа?
Вкъщи със семейството ми.
4. Коя е любимата ти коледна песен?
Не знам дали Merry Christmas, Kiss My Ass се брои, затова ще кажа Wham! - Last Christmas.
5. Отваряш ли подаръци на Бъдни вечер?Досега вкъщи винаги сме отваряли подаръците си на Бъдни вечер, макар че аз миналата година подарявах на Нова година. Но иначе съм свикнала подаръците да се дават/получават на 24-ти вечерта.
6. Можеш ли да назовеш всички елени на Дядо Коледа?
Не, сещам се само за Рудолф и Комета.
7. Коледното ти дърво истинско ли е, или изкуствено?
Изкуствено. Няколко години сме имали истинска елха, но мама каза, че пет години след това е чистила иглички. :д
8. Коя е любимата ти храна от коледната трапеза?Питката и сармите.
9. Бъди честна: кое обичаш повече - получаването или даването на подаръци?
Много, много обичам да правя подаръци. Разбира се, обичам и да получавам, но със сигурност повече ме радва да виждам реакцията но човек, когато му подарявам подарък, който знам, че ще хареса.
10. Кой е най-хубавият коледен подарък, който си получавала?
Всички, които съм получавала досега, с изключение на списанието от Калина миналата година. :д
11. Експерт ли си в опаковането на подаръци, или се проваляш?Всеки, на когото съм подарявала подарък досега, казва, че вдигам летвата прекалено високо, което ме радва, защото значи, че съм добра в подаряването. Но в опаковането се провалям с гръм и трясък. Затова го пропускам и не правя нищо повече от това да сложа подаръка в кутия или хубава торбичка.
12. Какво те накара да осъзнаеш истината за Дядо Коледа?
...истина!?
(Да, вярвам в Дядо Коледа.)
13. Какво прави празниците специални са теб?
Най-вече близките хора и приятната атмосфера, както и всички малки неща като храната, елхата, лампичките, снегът (когато го има), топлината на огъня в камината... всичко.
неделя, 13 декември 2015 г.
Blogmas #12 & #13: Панаир на книгата 2015
12 декември официално е един от най-любимите ми дни през тази година. Все още съм в еуфория от вчера. Страшно се радвам, че имах шанса да посетя тазгодишния панаир на книгата в НДК, както и да се срещна с един от най-любимите си автори (та чак и да говоря с него. Донякъде.) Но да започна отначало. (Ще гледам да говоря възможно най-свързано.)
Вчера сутринта бях на олимпиада по математика, която беше сравнително лесна и излязох доста рано. След олимпиадата с Калина отидохме на гарата, където дойде и мама, и в 12:10 хванахме автобуса за София. Към 2 без нещо вече бяхме на "Руски паметник", а 10 минути по-късно - в НДК.
Още с влизането у мен се появи едно много хубаво чувство при вида на толкова много щандове с толкова много книги и толкова много хора. Беше невероятно - не мисля, че съм виждала толкова книги на едно място друг път. Аз предварително си бях набелязала книгите, които искам (и които всъщност бяха само три), затова тази част беше лесна за изпълнение. Взех си "Алена кралица" от щанда на Сиела и "Писма до мъртвите с любов" от Софтпрес (които си имаха колело, което завърташ и получаваш талонче с някакъв процент намаление.) След това продължихме обиколката из етажите и отделните щандове (като преди това, разбира се, трябваше да проверя къде е щанд 102).
Всъщност така и не успяхме да обиколим абсолютно всички щандове (явно два часа не са достатъчни. За съжаление.) Но пък от първите два етажа освен моите книги взехме и за мама, тате и Ивана.
Открихме ето това прекрасно място:
След това открихме друга моя голяма любов, Падингтън. (Защо се влюбвам в детски герои??)
Като стана дума, имаше много хора, което страшно много ме радва. Не очаквах да са чак толкова много, а още по-хубавото е, че голяма част от тях бяха ученици. Радвам се, че интересът е толкова голям.
Иии, стигаме до любимия ми момент, заради който всъщност отидох точно вчера. Патрик Нес е един от най-най-най-любимите ми писатели изобщо, когато преди месец разбрах, че ще идва в София, изпаднах в еуфория, после почти се бях отчаяла, преди да обявят конкретната дата, след което изпаднах в още по-голяма еуфория. Отново, имаше мноого хора, което е невероятно, предвид факта, че когато за първи път потърсих негова книга, в Хеликон ме попитаха кой е Патрик Нес... да, добре. Както и да е. Радвам се, че толкова хора в България го четат; също се радвам, че отидох по-рано и не се наложи да чакам чак толкова дълго (понеже имахме и ограничено време.) Преди да се побъркам напълно си купих най-новата му книга, "Ние, останалите, просто живеем тук". Вечерта преди това известно време се чудих кои негови книги да си взема, и в един момент бях помъкнала всички, но после оставих само "Не пускай ножа", която и досега си ми е най-любимата негова.
Самото чакане беше изненадващо забавно, защото зад мен бяха две момичета, които през цялото време си говореха за Патрик и за книгите, и в момента, в който една от тях отбеляза, че едно момиче носи суитшърт на Грифиндор, аз реших, че просто няма как да не се запозная. Та докато чакахме и откачахме, си говорехме за "Живият хаос", за това как сме открили Патрик и книгите му, от колко време сме фенове и т.н. Също и за Хари Потър. И за Дейви Прентис младши. И за Манчи (едно от момичетата имаше избродирано куче на якето си и беше мноого сладко). И за филма по "Часът на чудовището". И за всичко.
После дойде моят ред и нивото ми на радост беше толкова високо, че след като подадох двете книги на Патрик Нес (Патрик Нес, наистина беше той), му казах просто "Hi. I love you." И той каза, че е много мило. И като цяло аз не говорих особено свързано, но му казах, че "Живият хаос" е любимата ми трилогия и книгите му като цяло са едни от любимите ми. Той ме попита дали съм чела историите към трилогията и на листчето с името ми записа сайта, където да ги потърся (макар че съм ги търсила, но каза да пробвам пак). Иии беше много сладко, и останах страшно доволна и щастлива, и още не ми е минала радостта не само от срещата, но от деня като цяло, и да, ето ви най-хубавата снимка на света:
Вчера сутринта бях на олимпиада по математика, която беше сравнително лесна и излязох доста рано. След олимпиадата с Калина отидохме на гарата, където дойде и мама, и в 12:10 хванахме автобуса за София. Към 2 без нещо вече бяхме на "Руски паметник", а 10 минути по-късно - в НДК.
| Те... оцветяваха Хари, Рон и Хърмаяни. И има книга за оцветяване на Хари Потър (в случай че някой се чуди какво да ми подари за Коледа) |
| А на щанд 102 си умрях, там беше ЧУДОВИЩЕТО, вижте го просто, и всички книги на Патрик, и не могааа |
| Пък от един от щандовете си купих най-яката коледна картичка на света. |
На щандовете за детски книги си умрях за втори път, купих си две книжки на Франклин (не ме убивайте, имам си колекция.) Дори се снимах с него с:
| И Калина не остана по-назад. |
Където имаше вещица, която ни почерпи с бонбони. И като я попитах дали са отровни, тя каза да ги опитаме на наша отговорност. (И не, не бяха.)
| Три вещици в една снимка |
Имаше и друг много интересен щанд, където продаваха макети на различни животни (и динозаври) за сглобяване от хартия. От там взехме макет на папагал за Васи, също ни подариха разделители и програми.
А после намерихме щанда на Бард. И на Жанет 45. От първия Калина си взе книга за оцветяване на "Игра на тронове" и втората част на "Аз, вещицата" (добре че имаше много хора, иначе щяхме да се приберем с още няколко фентъзита.) На втория щанд... ами там имаше поезия... и не знам колко време прекарах при стихосбирките, но беше доста. Накрая си взех три. И сега ме чакат.
| Блогър не иска да публикува обърнатата снимка |
| Не. Мога. |
| При щанда на Бард |
А, да, също пихме горещ шоколад и гадно мокачино от една машина (затова не си купувам кафе от машина, когато не е 3в1, да)
| И сега видях, че хората на тази снимка ми се усмихват <3 |
Иии, стигаме до любимия ми момент, заради който всъщност отидох точно вчера. Патрик Нес е един от най-най-най-любимите ми писатели изобщо, когато преди месец разбрах, че ще идва в София, изпаднах в еуфория, после почти се бях отчаяла, преди да обявят конкретната дата, след което изпаднах в още по-голяма еуфория. Отново, имаше мноого хора, което е невероятно, предвид факта, че когато за първи път потърсих негова книга, в Хеликон ме попитаха кой е Патрик Нес... да, добре. Както и да е. Радвам се, че толкова хора в България го четат; също се радвам, че отидох по-рано и не се наложи да чакам чак толкова дълго (понеже имахме и ограничено време.) Преди да се побъркам напълно си купих най-новата му книга, "Ние, останалите, просто живеем тук". Вечерта преди това известно време се чудих кои негови книги да си взема, и в един момент бях помъкнала всички, но после оставих само "Не пускай ножа", която и досега си ми е най-любимата негова.
Самото чакане беше изненадващо забавно, защото зад мен бяха две момичета, които през цялото време си говореха за Патрик и за книгите, и в момента, в който една от тях отбеляза, че едно момиче носи суитшърт на Грифиндор, аз реших, че просто няма как да не се запозная. Та докато чакахме и откачахме, си говорехме за "Живият хаос", за това как сме открили Патрик и книгите му, от колко време сме фенове и т.н. Също и за Хари Потър. И за Дейви Прентис младши. И за Манчи (едно от момичетата имаше избродирано куче на якето си и беше мноого сладко). И за филма по "Часът на чудовището". И за всичко.
![]() |
| Снимката е от страницата на Арт Лайн във фейсбук, ако се вгледате, аз съм зад високия човек. |
Веднага след срещата с Патрик се запознах с Ева, но се видяхме само за кратко, понеже още не си беше направила обиколката и пазара. Въпреки това тази среща също допринесе за невероятния ми ден. Освен това останах и докато момичетата, с които се бях запознала, също минаха (а те бяха толкова ужасно сладки, сериозно, бяха по-щастливи и от мен.)
И тук оставям новите ми любими неща:
След НДК взехме метрото, вечеряхме в някакъв мол, после бащата на Калина дойде да ни вземе. Вечерта останах у тях и спах с "Не пускай ножа".
Толкова съм щастлива, чак не е истина.
Надявам се и вие да сте имали невероятен уикенд. ^_^
Абонамент за:
Публикации (Atom)





