През последните три дни не можах да оставя "Освен този живот". Започнах да чета книгата без да знам за какво точно се разказва, не бях чела нищо повече от анотацията, която ме остави с впечатлението, че се говори за живота на едно момче след неговата смърт. Само че в един момент се оказа, че не е точно така. И тогава всяко изречение започна да ме изненадва все повече и повече, подчертавах си цитати през няколко страници и в крайна сметка прекарах тези дни почти само в четене.
Книгата започва със смъртта на Сет, който се дави в океана, близо до
плажа в малкото градче, където живее. Но историята на момчето не свършва
със смъртта му. Той се събужда гол, целият в синини и някакви странни
бинтове, страшно жаден, легнал на улицата пред къщата, в която със
семейството му са живели преди да се преместят от Англия в Америка. Сет
няма представа защо се намира там и какво се предполага да прави при
положение, че всичко около него изглежда абсолютно изоставено. Сякаш е в
ада. Само че не е. Това къде е всъщност и какво изобщо трябва да прави?
Ще започна с това, че от първата глава на първата книга на Нес, която прочетох, го смятам за гений. От тогава е и един от любимите ми писатели (и тук отново ще кажа колко много се радвам, че получих шанса да се срещна с него миналата седмица.) Неговият стил е точно стилът, който най-много харесвам - често речта е накъсана и понякога прекъсва изречението по средата, което още повече засилва напрежението. Героите са малко, повечето от тях реално не присъстват в развитието на
действието, но са представени чрез спомените и, също като действащите
герои, са много добре изградени. Моментите, в които се водят разговори, както и по-напрегнатите части, изпълнени с действие, са балансирани идеално, така че книгата трудно ще отегчи някого. "Освен този живот" е пълна с обрати, непредсказуема е и през цялото време ме държа в напрежение, като постоянно ме караше да се питам какво ще стане по-нататък (като все пак не можах да позная.)
Но където и да съм, какъвто и да е този свят, налага се да съм сигурна, че аз съм аз и че съм реална. Познавай себе си и продължавай напред с танцова стъпка. Ако те заболи, когато се удариш в нещо, болката също ще бъде истинска.
Книгата развива една съвсем различна теория не само за живота след смъртта, но и за реалния живот. В историята предишният живот на Сет се преплита със сегашния, реалното се сблъсква с виртуалното, появява се въпросът какво изобщо е представлявал животът на момчето досега, как функционира всичко това, какво му се е случило. Истинска ли е представата ни за времето, което прекарваме на тази земя, или това е просто някаква виртуална измислица, в която хората са се потопили след като са унищожили собствения си свят? Какво ще стане, ако не умрем "както трябва" и станем причина за грешка в тази виртуална програма? Какво ще стане, ако изведнъж се събудим от съня, който сме смятали за истинския си живот, и осъзнаем каква е реалността? Какво ще стане, ако въпросната реалност се окаже просто едно пусто и изоставено от хората място? Има ли нещо повече от това, съществува ли нещо освен този живот, реално ли е, или и то е плод на някакъв абсурден проект за изкривяване на истината? Какво всъщност е реалното...?
-О, не, не, съвсем реално си беше! - отвръща момичето. - Ние живяхме онзи живот; бяхме там, в него. Ако ти се случи нещо и ти стиснеш зъби и го преживееш, ако го издържиш, независимо че повече от всичко ти се иска да избягаш - на това аз му викам шибана реалност!
"Освен този живот" е пълна с въпроси, като отговорите на всеки от тях се преплитат в изграждането на идеята, че единственото реално нещо, с което разполагаш, когато поставяш всичко останало под съмнение, си самият ти. Идеята, че животът е много повече от това, което виждаме, преживяваме и чувстваме в момента. Идеята, че има нещо друго, нещо отвъд, освен този живот. Някъде там. И един ден може би ще го намерим. Ще го достигнем, ще го познаем и ще го изживеем.
Ще открием нашето "повече". Обичам тази книга, защото ме накара да погледна общата картинка от една по-различна гледна точка и въпреки това да повярвам, че сме способни да открием отговорите на въпросите, да разберем смисъла, да познаем себе си и да продължим напред с танцова стъпка. Защото трябва да има нещо повече от това, нали?
-Съществува и друго, освен този живот, Сети - каза Гудмунд. - Това тука е отвратително, но освен него има и друго. Просто трябва да се доберем до него.
