Обичам да седя под душа. Не просто да стоя, а да седя. Върху студените плочки на банята, с ръце около коленете, без да усещам нищо друго освен водата. Някои хора се успокояват с хапчета, други пият чай, трети спортуват, а аз просто си седя под душа. И не мисля. Сега - знам, че повечето хора мислят по-добре под душа, но аз отивам там с напълно различна цел. Правя го, защото обичам да усещам заглушаващите удари на капките върху главата ми, надолу по косата и тялото, а след това до мен върху плочките. Те са достатъчно силни, за да притъпят мислите ми, да ги забавят, да ме спрат от това да се удавя напълно в тях. Защото понякога наистина имам нужда да не ги чувам. И да се давя в капки вместо това. Всъщност "давя се" може би не е точната дума, защото в този момент тъкмо водата ме кара да се чувствам най-сигурна. Водата, която ме прегръща, слива се със сълзите ми, отмива ги и ме уверява, че в чувствата ми няма нищо лошо и нередно, че невинаги ще се чувствам по този начин. Че всичко ще бъде наред и че не е нужно надеждата за това да си остава в бъдещето. Водата, която отмива слоевете несигурност, с които съм се покрила; петънцата страх, разпръснати по цялото ми тяло; бактериите на себеомразата, които са изградили микроскопичните си домове по кожата ми. Освобождава ме от цялата задушаваща мръсотия по мен и вътре в мен. Кара ме да се чувствам отново чиста. Отново в безопасност. Отново жива и изпълнена с надежда, че всичко ще се оправи. Водата, която ми казва: "Имаш право да се чувстваш така. Но не можеш вечно да стоиш на пода на банята, затова стани сега. Измий се. Облечи си чисти дрехи. Погледни се в огледалото и си кажи, че се обичаш, дори да е през сълзи. А след това си легни с мисълта, че утрешният ден ще е по-добър, и ще видиш, че ще бъде така."
Винаги когато се изправям, се чувствам странно. Сякаш за миг съм се пренесла в друго измерение и съм разочарована и объркана да разбера, че съм се върнала обратно. Сякаш бавно изплувам от спокоен сън, за да преоткрия реалността. Оставям сигурността, която водата ми предлага, когато изключва мислите ми. Но заедно с нея оставям и несигурността, страха, притеснението, ината, объркването, тревогите... всичко отива в канала, а аз правя, каквото ми каза водата, и си лягам чиста. Мисля си как следващият ден ще е е по-добър, но това не значи, че съм се избавила от нещата, които пратих в канала. Знам, че те ще се върнат при мен, но знам и че тогава ще съм една идея по-силна. По-сигурна и по-уверена. По-чиста.
Понякога наистина имам нужда от дни за седене под душа. Може би точно заради тази чистота и сигурност, която ми дават те. Може би защото ми позволяват да изхвърля цялата мръсотия от себе си и да започна новия ден начисто. Но най-вече ми трябват, за да стигна до балансната точка. За да се уча, да вървя напред и да обичам себе си все повече и повече. Да си позволявам да усещам всичко, което минава през мен. Да решавам проблемите си и да преодолявам всички трудности. Да вземам решенията, които са правилни за мен. Да съм щастлива.
Знам, че утре ще е по-добър ден. Ние ще го направим такъв заедно. Всичко това ще мине и после пак ще сме добре, а след това отново ще имаме ден за седене под душа... и това е нормално. Защото те ни трябват, за да знаем, че в действителност можем да постигнем всичко. Дори понякога да имаме нужда да се оставим на течението.
Не бях много активна през този festive месец, за което не съжалявам, защото далеч не бях в коледно настроение. Въпреки това празниците минаха чудесно за мен, а надявам се и за вас също. Бях най-добрият Дядо Коледа, получих плюшено куче (доближаваме се до истинското), както и магическа пръчка (която е толкова. яка. мерси, Теди), изревах си очите на Хари Потър и прекарах време със семейството си.
И сега съм тук, може би за последен път тази година, с поредния клиширан пост за нещата, които научих през изминалите 366 дни. Годината беше доста натоварена за мен, изпълнена със събития и промени - не всички положителни, разбира се. Започна доста обнадеждаващо, защото бях решила, че това ще е моето ново начало и за това време ще направя нещата, които отлагах през цялата 2015. Е, мога да кажа, че до голяма степен изпълних тази си цел - показателно за това е чувството ми на гордост, което изпитвам, докато чета резолюциите си от миналата година - успях да се изкарам от дупката, в която прекарах повече от година и половина, намерих много нови приятели, започнах да се интересувам от изключително много нови неща, които намирам за важни и полезни за мен и които ми помогнаха да стана по-пълноценна и щастлива. Сега мога да кажа, че съм щастлива и невероятно много се гордея с това, защото въпреки че годината беше трудна и на моменти ужасна (особено в световен мащаб), аз успях да опозная себе си по-добре и да науча страшно много неща, които ще се опитам да събера в 16 точки, за да ви покажа колко много съм пораснала. 😄
1. Хората са преходни. Ти си най-важният човек в живота ти и заслужаваш да се отнасяш към себе си като към такъв.
2. Не мисли толкова много за миналото и бъдещето. Няма как да промениш миналото, но можеш да изградиш едно хубаво бъдеще с нещата, които решиш да направиш точно в този момент. Затова се съсредоточавай повече върху "сега", отколкото върху "преди" и "след" и - е, carpe diem.
3. Има вдъхновение навсякъде. Всяко нещо може да се превърне в източник на мотивация и винаги можеш да намериш причина да станеш, да се усмихнеш и да продължиш напред.
4. Не си длъжна да изпълняваш очакванията на другите. Придържай се към собствените си нужди и желания и останалото няма да има значение.
5. Можеш да се възхищаваш на чуждите качества, без да поставяш своите собствени под въпрос. Работи повече върху това да оценяваш положителните качества у другите хора и да ги използваш като източник на вдъхновение, а не на съмнение и комплекси.
6. Хората винаги ще говорят, ще зяпат, ще се интересуват, ще клюкарят, ще разбират погрешно, ще обиждат и ще правят голямата работа от глупости - и това няма никакво значение.
7. Мислите определят реалността ти. Затова е важно да продължиш да се стараеш да мислиш позитивно и да се съсредоточаваш върху по-светлата страна на нещата.
8. Не се отказвай да преследваш мечтите си, когато знаеш, че истински желаеш това, към което се стремиш.
9. Няма плюс без минус. Не можеш да елиминираш отрицателните неща от живота си, но не е и нужно. Старай се да ги приемаш и оценяваш - колкото по-малко се съпротивляваш, толкова по-бързо ще преминат. Пък дори и те си имат плюсова страна - винаги оставят полезни уроци след себе си.
10. Имаш изключителни възможности и потенциал да промениш живота си във всеки един аспект, стига само да поискаш и да се постараеш.
11. Имаш право да се променяш постоянно - дори не си длъжна да си същия човек, който си била преди 15 минути. Позволи си да се променяш и развиваш; да научаваш нови неща. И никога не спирай да растеш.
12. Слушай сърцето си и интуицията си. Те никога няма да те излъжат и ще ти помогнат да изградиш щастието си.
13. Няма нужда да се плашиш от новите хора - те са потенциални нови приятели, с които можеш да си говориш за всичко и от които можеш да получиш толкова много неща.
14. Може все още да не си стигнала там, където искаш, но това е само мотивация да продължаваш напред.
15. Винаги отделяй време за нещата, които обичаш да правиш.
16. Имаш правото и нуждата да се обичаш и да се грижиш за себе си всеки ден. Ти си достатъчна. Винаги си достатъчна. Не забравяй това.
Пожелавам на себе си и на вас една прекрасна и изпълнена с уроци и щастливи мигове 2017. Продължавайте да растете, да се вдъхновявате, да се усмихвате, да творите и да изграждате щастието си. Бъдете упорити и всеотдайни, преследвайте мечтите и целите си и не забравяйте, че дори в края на най-мрачния тунел има светлина, към която да се стремите. 😊
За мен февруари обикновено не е от най-продуктивните месеци, тъй като нямам много свободно време. Този месец имах по няколко състезания на седмица, освен това след междусрочната ваканция вече сме втора смяна и ми е доста трудно да свикна с това, че почти целият ми ден минава в училище. Пък и имам чувството, че си отспивам последната година и все още не мога да ставам преди 10-11. И все пак месецът ми мина невероятно добре - прекарах междусрочната ваканция в Дряново, където не бях ходила от половин година. Видях се с Грейс, Ивета и братовчедите ни, ядохме ужасно люта пица, много безуспешно се учих да играя CS, успях да разпозная съзвездие и се прибрах с 10 книги от библиотеката на баба и сестра й. (Иска ми се да направя отделен пост за тях и другите книги, които имам намерение да прочета, тъй като в момента нямам време и достатъчно материал. О, и Грейс, ако четеш това - честит 29 февруари.) Отделно от това, като изключим факта, че мразя втората смяна, в училище ми е изненадващо приятно. Понякога играем на карти, макар че на мен никога не ми върви на Черен Петър, успях да запаля Теди по Halsey, а преди няколко дни бях на много интересно събрание на инициативните тройки. И - за да го отбележа някъде - днес за първи път посетих сбирка на БЧК, а това е нещо, което искам да направя от месеци, така че за момента не мога да съм по-доволна. Както и да е, поне от страна на дейности месецът ми беше доста продуктивен за сметка на малкото книги и филми. Не съжалявам особено, всъщност. А и смятам възможно най-скоро да свикна и да наваксам и с тях.
(Не съм снимала прочетените книги, защото са малко, а една от тях така или иначе не е в мен в момента.)
През февруари успях да прочета само три книги. Започнах с "Връзка" на Рейнбоу Роуъл. Дадох и 4/5 звезди заради края, който (не ме убивайте) не ми хареса. Но като цяло беше много приятна за четене. Рейнбоу отново ме спечели с героите си, а сюжетът наистина беше интригуващ и на моменти изненадващ за мен, макар че имаше случаи, когато книгата доста ме объркваше. Въпреки всичко останах очарована, особено от Нийл и Хедър. <3
Успях да довърша и "Делириум" на Лорън Оливър, колкото и бавно да напредвах в началото - в крайна сметка дори й дадох 5/5. Факт е, че първите стотина страници си бяха мъчителни, но с времето книгата успя да ме спечели. Стилът на писане на Лорън Оливър много ми хареса, а краят беше перфектен. Нямам търпение да си взема "Пандемониум" и, противно на първоначалните ми очаквания, ми е наистина много интересно как ще се развият нещата.
Последната книга, която прочетох за този месец, беше "Мементо". Това е една от книгите, които взех в началото на месеца от Дряново. Доста я проточих, понеже реално я четох няколко седмици, а тя е по-малко от 300 страници. Книгата ми беше тежка, но въпреки това ми хареса, макар че на моменти подобно на "Делириум" ме объркваше с честата смяна на времената и ретроспекцията, която я правеше още по-сложна. Все пак мисля, че успях да я разбера - поставя проблема с наркоманията по един много различен за мен начин, помогна ми да осъзная доста неща и да се замисля.
Филми.
Не съм гледала кой знае колко нови неща през изминалия месец. Имаше един период, когато изобщо нямах време и единственото, което гледах, бяха ситкомите, които дават вечер по Nickelodeon. (друг е въпросът, че плаках на епизод на Even Stevens...) На Свети Валентин гледах (каква изненада) Свети Валентин заедно с мама и Васи. По принцип не обичам филми с много преплетени истории - в такива случаи чак на края на филма осъзнавам, че съм смятала трима различни герои за един и същи човек (кхъм, Love Actually, кхъм.) Но пък филмът беше приятен и историите бяха свързани по доста интересен начин.
Преди няколко дни, когато Калина беше вкъщи, гледахме Дяволът носи Прада. Бях го гледала и преди - явно достатъчно скоро, за да си спомня основните неща, и след втория път определено се превърна в един от любимите ми филми от този тип. Но трябва да призная, че най-хубавото нещо, което гледах този месец, беше Момичето от Дания, който разказва историята на първата транссексуална жена, подложила се на операция за смяна на пола. Филмът е прекрасен и много разтърсващ - плаках на няколко пъти, а след края му просто стоях и се опитвах да го осмисля. Нямам намерение да чета книгата, но мога да кажа, че Момичето от Дания наистина много ме впечатли и си заслужава да се гледа, защото проблемите, които разглежда, трябва да бъдат осъзнати и приети и в нашето общество. И ако още не си е проличало колко често плача заради филми, ще отбележа как се разплаках, когато Алисия Викандер спечели Оскар. Освен това Еди Редмейн е най-новото попълнение сред хората, в които съм влюбена, в случай, че съм пропуснала да го кажа на някого.
Поразрових се в списъка с филми, които искам да гледам (говоря за последно ъпдейтвания преди година и нещо списък), и реших най-после да гледам Юношество. Филмът вървеше много бавно и на моменти ми беше доста скучен и объркващ, но като цяло идеята за проект, сниман в продължение на 12 години с един и същи актьорски състав, ми хареса - доста добре проследи израстването на Мейсън и на самия Елар. (Бонус точки за това, че е с Итън Хоук.)
В крайна сметка това са любимите ми филми за този месец. За следващия планирам основно Хари Потър маратон, какъвто съм решила да направя от много, много време. Освен това има още доста филми от онзи загубен уотчлист, които трябва да гледам.
О, да, и честит Оскар на Леонардо ди Каприо. След всичко, което направи в "Завръщането", мисля, че си беше напълно заслужено. (и минута мълчание за вече неизползваемите, но все още чудесни шеги за доскоро несъществуващата му награда.)
Музика.
^ Не че любовта ми към twenty one pilots е нещо, за което никога преди не сте чували, но все пак тези две неща са много важни за мен и държах да ги споделя. Vessel е първият албум, който сама си купих, като от тогава съм го изслушала няколко десетки? пъти. Ключодържателят ми е от Теодора, според която никога не е рано да започнеш с подаръците за рождени дни. (Бонус причина да си приятел с човека, който прави едни от най-хубавите подаръци на света... и говоря за Теди, не за себе си, макар че всички знаем, че аз съм по-добра)
Иии това е от мен за днес и за този месец. Надявам се и при вас февруари да е минал чудесно, а март да бъде още по-хубав! ^^
