movie monday: midnight in paris

Може би нямаше да открия новия си любим филм, ако не беше постът на Лияна с вдъхновяващи филми и книги, на който попаднах преди няколко седмици. Тъй като списъкът включваше няколко заглавия, които имат много специално място в сърцето ми, реших да дам шанс и на едно от онези, до които все още не се бях докосвала - а именно "Полунощ в Париж".

Филмът разкрива историята на Гил - успешен холивудски сценарист, стремящ се да стане писател, въпреки че среща трудности при написването на първия си роман. Той и годеницата му Инез отиват в Париж заедно с нейните родители, които са на бизнес пътуване. Гил се влюбва в града и иска да се премести там заедно с Инез, щом се оженят. Тя обаче не споделя желанието му, нито пък идеята, че двайсетте години на миналия век са били "златната ера" и че тогава градът е бил най-красив и пленителен. Но, разхождайки се по парижките улици малко преди полунощ, Гил намира път към най-съкровената си мечта - копнежа по миналото, като се пренася в 20-те. Там той се среща с Фицджералд, Хемингуей, Пикасо, Дали, Елиът, както и с една прекрасна млада жена... с чиято помощ малко по малко Гил започва да преоткрива себе си и да вижда по-ясно какво иска и какво е истински важно за него.

Още първите няколко кадъра от филма обещават едно незабравимо преживяване в най-романтичния град на света - аз лично се развълнувах още като видях Айфеловата кула, красивите сгради, светлите улици, хората... и всичко това на фона на приятната музика само в първите 2-3 минути от филма. Сюжетът ми хареса изключително много - не се съсредоточава само върху връзката на Гил и годеницата му, както обещава в началото. Вместо това се набляга върху себеопознаването на главния герой, върху пътя му към мечтите, които толкова дълго е отлагал, за да бленува по непреживяното. Иронията във филма е, че Гил стига до това заключение чак след като прекарва известно време именно в това мечтано минало. Тези сцени от филма бяха може би най-вълнуващи за мен - не съм се интересувала много от 20-те години на миналия век, но историята определено прикова вниманието ми към тях и ме зарази с усещането от изключителната им атмосфера. За това допринесоха и срещите на Гил с бележити писатели, поети, художници и режисьори от тогавашното време. За мен особено интересни като персонажи бяха Скот и Зелда Фицджералд, както и Ърнест Хемингуей, а сцената със Салвадор Дали дори успя да ме разсмее. Беше истински вълнуващо да се погледне върху историите на тези личности и тяхното време от гледната точка на нашето настояще - именно това е едно от нещата, които най-много ми харесаха и с които наистина ще запомня филма.

I believe that love that is true and real creates a respite from death. All cowardice comes from not loving, or not loving well, which is the same thing.

Ernest Hemingway

Искаше ми се повече да се наблегне и на техните истории - смятам, че това би направило филма още по-интересен, но предвид неговата продължителност в действителност беше по-добре да се отдели най-много внимание на младата жена, с която Гил се среща. Адриана е красива, чаровна и интригуваща - не е изненадващо, че героят се увлича по нея. В сравнение с Инез в настоящето, която все повече се отдалечава от Гил, Адриана изглежда много по-привлекателна и близка до него - а и все пак тя е неизменна част от "златната ера" в неговите очи. Но с времето Гил осъзнава, че тази златна ера не е една и съща за хората от различните епохи. Всеки започва да копнее по миналото, когато губи надежда в собственото си настояще. Всеки донякъде счита времето си за скучно, защото е твърде познато. Поради тази причина много хора, подобно на Гил, смятат, че са родени в грешното време - но щяха ли да са на същото мнение, ако в действителност бяха родени във времето, по което бленуват? В "Полунощ в Париж" Уди Алън поставя акцент върху копнежа по едно непреживяно минало като начин да избягаш от настоящия си живот, като извинение да не преследваш мечтите си - а с това кара и нас, зрителите, да се замислим дали наистина сме щастливи от живота, който водим. Постепенно Гил също осъзнава това и започва да променя настоящето си така, че и там да се чувства щастлив и да се стреми към едно по-добро за него бъдеще. А това довежда до прекрасния финал на филма, за който не искам да издавам нищо, но въпреки това мога да кажа, че е един невероятен завършек на една още по-невероятна история.

The artist's job is not to succumb to despair, but to find an antidote for the emptiness of existence.

 Gertrude Stein

И не на последно място ще отбележа колко много ме вдъхнови този филм. Макар и изключително много да се впечатлих от сцените, в които Гил се пренасяше в 20-те години и се срещаше с всички онези интригуващи личности, истински се вдъхнових по-скоро от разходките му по парижките улици; от момента, когато си купува грамофонната плоча на Коул Портър или книгата на Адриана, която една парижанка му превежда; от всички сцени, в които на фона на музиката от прекрасния саундтрак имах възможността мислено да се разходя из този приказен град заедно с Гил и да се изгубя в него за час и половина - било то в настоящето, или през 20-те. И все пак това не е достатъчно да изразя колко вдъхновяващ и красив е този филм - той просто трябва да се изгледа. Затова го препоръчвам на всеки, който иска да избяга от собственото си настояще за малко, да се вдъхнови, да се пренесе в града на влюбените и да се влюби в него - а след това да се върне тук, в реалността, и да направи живота си истински красив, значим и запомнящ се, като заживее в собствената си златна ера.

source of the pictures: tumblr & imdb

the autumn book tag

От доста време не съм правила публикация на тема книги, което вероятно се дължи на факта, че напоследък просто не ми се чете. Затова реших, че сега е точното време за един доста интересен и тематичен таг - благодаря на Криси за възможността да го направя. :)

1. Кое е любимото ти нещо в есента?

Преходът. Промяната. Цветовете. Възможността да започнеш отначало. Вятърът. Дъждовните вечери, които стават все по-студени и по-студени. Есенните листа. Горещият шоколад. Дългите разходки с приятели, по време на които започваш да се чудиш защо никой още не е измислил шапка за нос. Чувството да се прибереш на топло вкъщи след дълъг ден. Цветовете на небето, особено онова лилаво-оранжево точно след залез. Всеки ден да минавам покрай дървото на ъгъла с жълтите листа, което никога не изглежда по един и същ начин. Отново вятърът и дъждът. И преходът.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?

Може би книгите от "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" и "Героите на Олимп", защото ги четох точно през октомври преди около 3 години. Тогава през целия ден в училище си мислех за момента, когато ще се прибера вкъщи и ще си дочета съответната книга от поредицата. Освен това новите книги от "Героите на Олимп" излизаха по това време на годината. Така че да, точно тогава си бях обсебена.

3. Коя книга ти напомня на есента?

Есента е най-поетичният сезон, така че тук ще кажа всякаква поезия. И "Часът на чудовището" за някоя студена дъждовна нощ. И всичко на Маркъс Зюсак, защото писането му е поне толкова красиво, колкото нещата, споменати в 1.

4. Коя корица ти напомня за есента?

"Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, както и "Възпламеняване" на Сюзан Колинс. Дали заради есенните цветове на корицата, или пък защото си спомням как я препрочитах в двора на училището седмица преди да излезе филмовата й адаптация, докато около мен беше пълно с листа и миришеше на есен... не знам. Но все още е една от любимите ми книги и към края на ноември винаги се сещам за нея.

5. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

Тук ще съм скучна и ще кажа, че изобщо не харесвам ужаси. Със сигурност някъде там има някоя история на ужасите, която ще ми бъде изключително интересна (макар че след това в продължение на месеци няма да мога да си я избия от главата), но хорърът просто никога не е бил моята чаша горещ шоколад.

6. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

Не съм и от най-големите фенове на Хелоуин, затова и тук ще повторя отговора на предишния въпрос. Никога не съм проявявала кой знае какъв интерес към страшните филми (особено след периода на страшните истории в началното училище.) Затова и единственият филм с подобна тематика, за който мога да се сетя, че съм гледала, е Хелоуинтаун, хах.

7. Кое предстоящо издание на книга през есента очакваш?

Не съм особено запозната с предстоящите заглавия, но на няколко места прочетох, че се очаква тази есен да излезе продължението на "Гневът и зората". Не знам дали това е вярно, но много се надявам да е така, тъй като от доста време не съм чела YA и явно ми трябва продължение на някоя книга, за да се изкарам от reading slump-а. Иначе наскоро излезе "Няма да получите омразата ми" на Антоан Лейри, която ми изглежда изключително интересна и обмислям да я прочета в скоро време. (Въпреки че нямам голямо желание да си купувам книги в момента.)

8. Коя филмова премиера очаквате през есента?

О, доста са. Най-много се вълнувам за "Часът на чудовището", защото... ами Патрик Нес (!!!). Вече нямам търпение да го гледам - знам, че ще е много, много хубав. И че ще плача. Доста. Освен това съм много ентусиазирана за "Фантастични животни и къде да ги намерим", защото... ами Еди Редмейн и Дж. К. Роулинг. "Доктор Стрейндж" също (не само заради Бенедикт Къмбърбач.) Hype-ът покрай излизането на "Домът на мис Перигрин за чудати деца" също беше доста голям, макар че аз като човек, който не е чел книгата, не се вълнувах особено много. Въпреки това го гледах и останах доста доволна (не само заради Ейса Бътърфийлд.) И като стана дума за Ейса, чакам и "The Space Between Us", въпреки че неговата премиера е на 16.12, т.е. зимата. И все пак имам големи очаквания за филмите през есента и нямам търпение да ги гледам.

9. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?

"Вино от глухарчета" (знам, знам, в много подходящо време я чета), "Човекът в търсене на смисъл" и "Нощният цирк". Може би и "Няма да получите омразата ми", ако искам да си я купя. Но вероятно това няма да се случи, така че ще гледам просто да чета нещо. Пък поне за момента и това ми стига.

Source: Pinterest

favourite mean girls quotes

Basically every Karen quote.

And the Damian ones.

Then the relatable ones.

And the remarkable ones.

And, of course, the serious ones.

Happy Mean Girls Day.

Source: Tumblr

february favourites

За мен февруари обикновено не е от най-продуктивните месеци, тъй като нямам много свободно време. Този месец имах по няколко състезания на седмица, освен това след междусрочната ваканция вече сме втора смяна и ми е доста трудно да свикна с това, че почти целият ми ден минава в училище. Пък и имам чувството, че си отспивам последната година и все още не мога да ставам преди 10-11. И все пак месецът ми мина невероятно добре - прекарах междусрочната ваканция в Дряново, където не бях ходила от половин година. Видях се с Грейс, Ивета и братовчедите ни, ядохме ужасно люта пица, много безуспешно се учих да играя CS, успях да разпозная съзвездие и се прибрах с 10 книги от библиотеката на баба и сестра й. (Иска ми се да направя отделен пост за тях и другите книги, които имам намерение да прочета, тъй като в момента нямам време и достатъчно материал. О, и Грейс, ако четеш това - честит 29 февруари.) Отделно от това, като изключим факта, че мразя втората смяна, в училище ми е изненадващо приятно. Понякога играем на карти, макар че на мен никога не ми върви на Черен Петър, успях да запаля Теди по Halsey, а преди няколко дни бях на много интересно събрание на инициативните тройки. И - за да го отбележа някъде - днес за първи път посетих сбирка на БЧК, а това е нещо, което искам да направя от месеци, така че за момента не мога да съм по-доволна. Както и да е, поне от страна на дейности месецът ми беше доста продуктивен за сметка на малкото книги и филми. Не съжалявам особено, всъщност. А и смятам възможно най-скоро да свикна и да наваксам и с тях.

Книги.

Source

(Не съм снимала прочетените книги, защото са малко, а една от тях така или иначе не е в мен в момента.)
През февруари успях да прочета само три книги. Започнах с "Връзка" на Рейнбоу Роуъл. Дадох и 4/5 звезди заради края, който (не ме убивайте) не ми хареса. Но като цяло беше много приятна за четене. Рейнбоу отново ме спечели с героите си, а сюжетът наистина беше интригуващ и на моменти изненадващ за мен, макар че имаше случаи, когато книгата доста ме объркваше. Въпреки всичко останах очарована, особено от Нийл и Хедър. <3

Source

Успях да довърша и "Делириум" на Лорън Оливър, колкото и бавно да напредвах в началото - в крайна сметка дори й дадох 5/5. Факт е, че първите стотина страници си бяха мъчителни, но с времето книгата успя да ме спечели. Стилът на писане на Лорън Оливър много ми хареса, а краят беше перфектен. Нямам търпение да си взема "Пандемониум" и, противно на първоначалните ми очаквания, ми е наистина много интересно как ще се развият нещата.

Последната книга, която прочетох за този месец, беше "Мементо".  Това е една от книгите, които взех в началото на месеца от Дряново. Доста я проточих, понеже реално я четох няколко седмици, а тя е по-малко от 300 страници. Книгата ми беше тежка, но въпреки това ми хареса, макар че на моменти подобно на "Делириум" ме объркваше с честата смяна на времената и ретроспекцията, която я правеше още по-сложна. Все пак мисля, че успях да я разбера - поставя проблема с наркоманията по един много различен за мен начин, помогна ми да осъзная доста неща и да се замисля.

Филми.

Не съм гледала кой знае колко нови неща през изминалия месец. Имаше един период, когато изобщо нямах време и единственото, което гледах, бяха ситкомите, които дават вечер по Nickelodeon. (друг е въпросът, че плаках на епизод на Even Stevens...) На Свети Валентин гледах (каква изненада) Свети Валентин заедно с мама и Васи. По принцип не обичам филми с много преплетени истории - в такива случаи чак на края на филма осъзнавам, че съм смятала трима различни герои за един и същи човек (кхъм, Love Actually, кхъм.) Но пък филмът беше приятен и историите бяха свързани по доста интересен начин.

Преди няколко дни, когато Калина беше вкъщи, гледахме Дяволът носи Прада. Бях го гледала и преди - явно достатъчно скоро, за да си спомня основните неща, и след втория път определено се превърна в един от любимите ми филми от този тип. Но трябва да призная, че най-хубавото нещо, което гледах този месец, беше Момичето от Дания, който разказва историята на първата транссексуална жена, подложила се на операция за смяна на пола. Филмът е прекрасен и много разтърсващ - плаках на няколко пъти, а след края му просто стоях и се опитвах да го осмисля. Нямам намерение да чета книгата, но мога да кажа, че Момичето от Дания наистина много ме впечатли и си заслужава да се гледа, защото проблемите, които разглежда, трябва да бъдат осъзнати и приети и в нашето общество. И ако още не си е проличало колко често плача заради филми, ще отбележа как се разплаках, когато Алисия Викандер спечели Оскар. Освен това Еди Редмейн е най-новото попълнение сред хората, в които съм влюбена, в случай, че съм пропуснала да го кажа на някого.

Поразрових се в списъка с филми, които искам да гледам (говоря за последно ъпдейтвания преди година и нещо списък), и реших най-после да гледам Юношество. Филмът вървеше много бавно и на моменти ми беше доста скучен и объркващ, но като цяло идеята за проект, сниман в продължение на 12 години с един и същи актьорски състав, ми хареса - доста добре проследи израстването на Мейсън и на самия Елар. (Бонус точки за това, че е с Итън Хоук.)

В крайна сметка това са любимите ми филми за този месец. За следващия планирам основно Хари Потър маратон, какъвто съм решила да направя от много, много време. Освен това има още доста филми от онзи загубен уотчлист, които трябва да гледам.

О, да, и честит Оскар на Леонардо ди Каприо. След всичко, което направи в "Завръщането", мисля, че си беше напълно заслужено. (и минута мълчание за вече неизползваемите, но все още чудесни шеги за доскоро несъществуващата му награда.)

Музика.

^ Не че любовта ми към twenty one pilots е нещо, за което никога преди не сте чували, но все пак тези две неща са много важни за мен и държах да ги споделя. Vessel е първият албум, който сама си купих, като от тогава съм го изслушала няколко десетки? пъти. Ключодържателят ми е от Теодора, според която никога не е рано да започнеш с подаръците за рождени дни. (Бонус причина да си приятел с човека, който прави едни от най-хубавите подаръци на света... и говоря за Теди, не за себе си, макар че всички знаем, че аз съм по-добра)

Иии това е от мен за днес и за този месец. Надявам се и при вас февруари да е минал чудесно, а март да бъде още по-хубав! ^^

january favourites

Знам, че не съм поствала нищо от известно време, и съжалявам, но тези дни не можах да завърша никоя от започнатите идеи. Както и да е, реших да започна тази месечна поредица от постове още в края на декември и ако ентусиазмът ми не се изпари (което, надявам се, няма да се случи), в тези 'wrap up' постове ще споделям любимите ми книги, филми и музика за изминалия месец, както и някои неща, които са ми се случили. Надявам се да се получи, тъй като засега съм изненадващо мотивирана.

Книги.

Читателската ми година започна доста добре предвид факта, че по принцип не чета особено организирано и рядко следя какво, колко и кога съм прочела. Тази година реших да променя това, затова си поставих годишното предизвикателство в Goodreads - в моя случай то е да прочета 43 книги. През януари прочетох пет, препрочетох една и започнах две, които по някаква причина още не мога да завърша. Първата прочетена беше "Сняг вали", като точно след като я прочетох, заваля сняг. В Благоевград. Сняг. Който после се превърна в отвратително хлъзгав лед, от който се ужасявах всяка сутрин. Както и да е, книгата беше доста лека и приятна за четене, макар че на моменти сюжетът беше дразнещо клиширан и предсказуем. Веднага след нея обаче прочетох "Ние, останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес (клик), която, противно на доста от ревютата, които прочетох за нея, много ми хареса.

Най-после прочетох и "Алена кралица" от Виктория Айвярд (клик), която също много ме впечатли и се надявам втората част да бъде издадена в България възможно най-скоро след излизането на книгата в оригинал, защото краят беше просто. Твърде сърцеразбиващ. Донякъде за да преживея последната, прочетох "Скритият дар" - сборник, включващ 101 кратки истории за живота. Наистина имаше истории, които много ми харесаха, някои дори успяха да ме докоснат, но голяма част от разказите ме караха да въртя очи и до голяма степен оставах разочарована от тях. Все пак мога да кажа, че като цяло съм доволна. След тази книга прочетох "Изборът" от Кийра Кас. Тази поредица ми я препоръчват вече повече от година и преобладаващите мнения, които чувам или чета за нея, са положителни, така че реших да я започна. В книгата ми хареса почти всичко с изключение на някои от героите и начина, по който свърши. Все пак си взех и втората книга - "Елитът", но още не съм я започнала и не знам какво ще излезе. Затова пък започнах друга поредица - "Делириум", но все още не съм я довършила, макар че съм до средата и изглежда доста обещаваща. Същото се отнася и за новопубликуваната в България книга на Рейнбоу Роуъл - "Връзка", която в момента чета. Преди няколко дни обаче изведнъж ми се прииска да препрочета нещо, затова прочетох "Предимствата да бъдеш аутсайдер". Донякъде ме беше страх, че втория път книгата няма да ми хареса чак толкова, но сгреших и мисля, че успях да я възприема дори по-добре. И макар че има още няколко книги, които искам да препрочета в скоро време, смятам първо да довърша вече започнатите книги и поредици, затова се надявам февруари също да е успешен месец по отношение на четенето.

Филми/сериали.

Обвинявам Калина за новата ми мания по филмите за танци, след като един ден ме заведе у тях, за да гледаме Step Up 4. Затова в началото на месеца гледах основно части на Step Up и Street Dance. Влюбих се в Лосчо още по време на едноминутния му танц в четвъртата част на Step Up (в смисъл, вижте го), което е и причината на няколко места в тетрадката ми по немски да пише 'Moose'. Само че след като не знам друг да го харесва, нямаше с кого да говоря за това колко ужасно добър танцьор е Адам Севани и колко го обичам. <3 Както и да е, има още доста филми за танци, които трябва да изгледам, и смятам да го направя през следващия месец. Освен това си бях набелязала няколко сериала, които да започна. Доста са кратки, защото по принцип не понасям дълги сериали и рядко се случва някое предаване да задържи вниманието ми за повече от 4-5 епизода. Започнах My Mad Fat Diary и изгледах първи сезон, но след това героите започнаха много да ме дразнят, стана ми скучно и така и не го довърших.

Точно когато бях решила, че няма шанс да започна да гледам сериали, се сетих за Christmas special-а на Шерлок, който най-после изгледах. Мога да кажа, че напълно си струваше, въпреки че пак ми разби сърцето. Цялата история с връщането в 19 век и Мориарти, и как Айрийн така и не се появи, а аз бях толкова сигурна, че всичко се върти около нея... И все пак мисля, че The Abominable Bride е един от любимите ми епизоди досега (някъде след The Reichenbach Fall и The Sign of Three) и вече нямам търпение да дойде краят на годината и най-после да излезе 4-ти сезон!
Ходих на кино с Васи, Калина и сестра й на "Голямото чипоключение". Рядко харесвам филми като този, но любовта ми към поредицата за Алвин и чипоносковците е безкрайна. Преди няколко дни с мама ходихме и на "Завръщането". Беше ми доста интересно да го гледам, след като толкова нашумя покрай Златните глобуси и многото номинации за Оскар, а пък е и с Леонардо ди Каприо. На моменти беше доста пресилен по отношение на безсмисленото избиване на хората, затова понякога извръщах очи. Но трябва да призная, че като идея много ми допадна, а и беше добре направен. Може би утре ще ходим и на "Баща в излишък", не знам.
Тези дни съм болна, затова имах малко повече време за филми и сериали. Вчера гледах The Breakfast Club за n-ти път, след като реших, че ми се гледат филми от 80-те. Преди няколко дни пък започнах да гледам Mr. Robot, изгледах няколко епизода и го намирам за доста интересен. Скоро мисля да започна и In the Flesh, който съм си набелязала от известно време. Но засега Mr. Robot е единственият сериал, който гледам, и трябва да призная, че нямам намерение да се отказвам от него.

Музика.

^ Тази песен е едно от най-големите постижения в живота ми, честно. Мога да я изпея без да умра, все пак.

^ Това пък ми е любимата песен в момента и имам много голяма нужда от повече песни от тази група. Освен това, Майки Уей. <3

~

В крайна сметка за мен януари беше месец, изпълнен с най-различни събития и преживявания, с ужасяващ заледен сняг, чай и музика. Надявам се и следващите месеци да продължат в същия дух с изключение на снега. Стига толкова сняг. Благодаря.

рандъм снимка на снежинки в противоречие с последните няколко изречения

Blogmas #9: Christmas Watchlist

Отново наближава Коледа и съвсем скоро по всички телевизии ще започнат да излъчват класическите коледни филми. Аз лично рядко заглеждам каквото и да е по телевизията, тъй като не ми е интересно, но за тази година реших да си направя списък с коледни филми, които искам да гледам. Част от тях не съм гледала, но към някои се връщам всеки декември, за да си върна коледния дух. Надявам се да имам достатъчно време и желание през ваканцията, за да изгледам всеки от тях, защото някои филми са в списъка ми от много Коледи насам. Това, което най-много харесвам в коледните филми, е че са подходящи за цялото семейство, и създават прекрасна коледна атмосфера у дома, затова са ми много любими.

1. Home Alone (Сам вкъщи - първа, втора и трета част)

Твърде клиширано ли е всеки списък с коледни филми да започва със "Сам вкъщи"? Всъщност не ме интересува, тъй като историята на Кевин (а след това и на Алекс) е част от всяка моя Коледа. Това със сигурност са най-любимите ми коледни филми и винаги се радвам, когато ги дават по телевизията и със семейството ми за пореден път се събираме, за да ги гледаме. Затова нямам търпение и тази година да дойде времето за "Сам вкъщи".

Като сме почнали с този цитат

2. Harry Potter

Споменах ли колко обожавам книгите и филмите, и всичко, свързано с Хари Потър?

Няма да ми омръзне да го споменавам. Има едно предизвикателство да изгледаш всичките осем филма в рамките на 24 часа и аз просто... трябва. Пък историята за Хари винаги съм я свързвала с Коледа и когато се сетя за книгите, у мен се появява онова топло чувство и ми се приисква пак да прочета някоя книга или да изгледам някой филм, и да... отклоних се. Но обичам Хари Потър. Много.

3. Love Actually (Наистина любов)
Нямам обяснение защо не съм гледала този филм, но със сигурност ще е първият коледен филм, който ще гледам тази година. Всъщност той от доста време е някъде из списъка ми, но мисля, че наистина е най-добре да се гледа на Коледа след всичко, което съм чувала за него.

4. It's a Wonderful Life (Животът е прекрасен)
Имах един период миналата година, когато в продължение на няколко дни нон-стоп гледах стари американски филми (благодарение на тези няколко дни открих някои от любимите си филми), но тогава така и не намерих "Животът е прекрасен" в замунда. Тази година съм решила задължително да го гледам, тъй като историята много ми допада, а и не мисля, че съм гледала подобен филм досега, така че си е доста вълнуващо.

5. A Christmas Carol (Коледна песен)
Това е може би единствената? коледна анимация, която харесвам. Същата идея за вглеждането в миналото, настоящето и бъдещето на Коледа съм я срещала доста пъти в други филми или сериали, но като цяло ми допада и ми харесва да гледам този филм. Надявам се и тази година да го дават по телевизията, защото лаптопът ми ще се претовари достатъчно само с Хари Потър.

6. Jingle All The Way (Коледата невъзможна)
Много харесвам "Коледата невъзможна", гледах го с мама преди няколко години и оттогава само съм хващала отделни части по телевизията, но тази година мисля да го изгледам пак. Разказва се за баща, който обещава на сина си желаната играчка за Коледа, но във всички магазини тези играчки са разпродадени и мъжът прави всичко, за да изпълни желанието на сина си. Идеята е хубава, освен това филмът е забавен и ще ми е много приятно, ако пак имам шанса да го гледам със семейството си, пуканки и горещ шоколад.

7. Unaccompanied Minors (Деца без придружител)
Този филм много ме радва и тази Коледа ще го гледам отново. Подобен е на Сам вкъщи, но децата в случая прекарват празниците на летището и отбелязват Коледа заедно. Поне на мен ми беше много интересен и го препоръчвам на всеки, който харесва забавни коледни филми (в които има и някаква мисъл).

8. Знак на съдбата (Serendipity)
Не съм гледала филма, но само със заглавието си ме привлече (това е една от любимите ми думи). Миналата година го даваха по някоя си телевизия и тогава исках да го гледам, но така и не го направих, така че този път ще го гледам със сигурност. (Не съм в точното настроение за романтични филми, но като гледам тази Коледа се очертават поне няколко, така че.) Освен това, Джон Кюсак. Джон Кюсак.

9. Four Christmases (Четири Коледи)
Не съм гледала този филм, но ми го препоръчаха, освен това го видях в доста подобни списъци и мисля, че ще ми е интересен.

10. Elf (Елф)
Гледала съм този филм достатъчно отдавна, за да не помня нищо, така че е логично да е в тазгодишния ми списък. Също като "Четири Коледи", видях и "Елф" в доста списъци с най-добри коледни филми, затова мисля отново да му дам шанс тази Коледа.

Това са филмите, които съм си набелязала да гледам тази Коледа (основно през ваканцията.) Както виждам направо ще си отделя 2-3 дни за коледен маратон. Ще се радвам да ми препоръчате и вашите любими коледни филми, за да мога да ги добавя към watchlist-а.
Пожелавам ви много усмивки и добро настроение! :)