ноември

source

01:07
отново чакам да изгрее слънцето,
а с всеки ден то идва все по-късно
и питам се - дали и него също
не го налягат студът и тъгата,
когато ни гледа отгоре -
забързани, мъртви, отчаяни.
по ноемврийски бездушни,
отишли си мнимо с листата,
отдавна изсъхнали вече,
пометени встрани от тротоара,
за да не пречат на нас,
призраците,
чийто живот са поддържали
цяла година.
(какво ли мислят те
за смисъла на собствения си живот?)
като хората
есента е красива
само в началото,
докато не осъзнаеш за
поредна година,
че тя е просто разноцветна смърт,
която ще си тръгне,
след като е разрушила всичко,
оставяйки една безкрайна дупка,
запълнена единствено от голи клони
и все по-избледнели спомени.
ноември е.
и става още по-студено.
дори и слънцето в небето
се отказва да ни топли.
пак умираме.
"е... сбогом, свят.
сърцето ми заспива зимен сън,
умът ми отлетял е пак на юг.
мечтите ми са вече сухи, гнили,
пометени във ъгълчето на душата ми,
за да не пречат, докато отново бързам
към всепоглъщащата зима.
сбогом, свят,
ще се видим напролет,
когато отново
всичко ще бъде наред",
си казваме
и това изречение
остава завинаги в бъдеще време.
какво пък...
пак ще чакам да изгрее слънцето,
а дотогава ще си мисля как
насред това глобално застудяване
по-скоро се нуждая да го видя
във нечии кехлибарени очи.

the autumn book tag

От доста време не съм правила публикация на тема книги, което вероятно се дължи на факта, че напоследък просто не ми се чете. Затова реших, че сега е точното време за един доста интересен и тематичен таг - благодаря на Криси за възможността да го направя. :)

1. Кое е любимото ти нещо в есента?

Преходът. Промяната. Цветовете. Възможността да започнеш отначало. Вятърът. Дъждовните вечери, които стават все по-студени и по-студени. Есенните листа. Горещият шоколад. Дългите разходки с приятели, по време на които започваш да се чудиш защо никой още не е измислил шапка за нос. Чувството да се прибереш на топло вкъщи след дълъг ден. Цветовете на небето, особено онова лилаво-оранжево точно след залез. Всеки ден да минавам покрай дървото на ъгъла с жълтите листа, което никога не изглежда по един и същ начин. Отново вятърът и дъждът. И преходът.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?

Може би книгите от "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" и "Героите на Олимп", защото ги четох точно през октомври преди около 3 години. Тогава през целия ден в училище си мислех за момента, когато ще се прибера вкъщи и ще си дочета съответната книга от поредицата. Освен това новите книги от "Героите на Олимп" излизаха по това време на годината. Така че да, точно тогава си бях обсебена.

3. Коя книга ти напомня на есента?

Есента е най-поетичният сезон, така че тук ще кажа всякаква поезия. И "Часът на чудовището" за някоя студена дъждовна нощ. И всичко на Маркъс Зюсак, защото писането му е поне толкова красиво, колкото нещата, споменати в 1.

4. Коя корица ти напомня за есента?

"Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, както и "Възпламеняване" на Сюзан Колинс. Дали заради есенните цветове на корицата, или пък защото си спомням как я препрочитах в двора на училището седмица преди да излезе филмовата й адаптация, докато около мен беше пълно с листа и миришеше на есен... не знам. Но все още е една от любимите ми книги и към края на ноември винаги се сещам за нея.

5. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

Тук ще съм скучна и ще кажа, че изобщо не харесвам ужаси. Със сигурност някъде там има някоя история на ужасите, която ще ми бъде изключително интересна (макар че след това в продължение на месеци няма да мога да си я избия от главата), но хорърът просто никога не е бил моята чаша горещ шоколад.

6. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

Не съм и от най-големите фенове на Хелоуин, затова и тук ще повторя отговора на предишния въпрос. Никога не съм проявявала кой знае какъв интерес към страшните филми (особено след периода на страшните истории в началното училище.) Затова и единственият филм с подобна тематика, за който мога да се сетя, че съм гледала, е Хелоуинтаун, хах.

7. Кое предстоящо издание на книга през есента очакваш?

Не съм особено запозната с предстоящите заглавия, но на няколко места прочетох, че се очаква тази есен да излезе продължението на "Гневът и зората". Не знам дали това е вярно, но много се надявам да е така, тъй като от доста време не съм чела YA и явно ми трябва продължение на някоя книга, за да се изкарам от reading slump-а. Иначе наскоро излезе "Няма да получите омразата ми" на Антоан Лейри, която ми изглежда изключително интересна и обмислям да я прочета в скоро време. (Въпреки че нямам голямо желание да си купувам книги в момента.)

8. Коя филмова премиера очаквате през есента?

О, доста са. Най-много се вълнувам за "Часът на чудовището", защото... ами Патрик Нес (!!!). Вече нямам търпение да го гледам - знам, че ще е много, много хубав. И че ще плача. Доста. Освен това съм много ентусиазирана за "Фантастични животни и къде да ги намерим", защото... ами Еди Редмейн и Дж. К. Роулинг. "Доктор Стрейндж" също (не само заради Бенедикт Къмбърбач.) Hype-ът покрай излизането на "Домът на мис Перигрин за чудати деца" също беше доста голям, макар че аз като човек, който не е чел книгата, не се вълнувах особено много. Въпреки това го гледах и останах доста доволна (не само заради Ейса Бътърфийлд.) И като стана дума за Ейса, чакам и "The Space Between Us", въпреки че неговата премиера е на 16.12, т.е. зимата. И все пак имам големи очаквания за филмите през есента и нямам търпение да ги гледам.

9. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?

"Вино от глухарчета" (знам, знам, в много подходящо време я чета), "Човекът в търсене на смисъл" и "Нощният цирк". Може би и "Няма да получите омразата ми", ако искам да си я купя. Но вероятно това няма да се случи, така че ще гледам просто да чета нещо. Пък поне за момента и това ми стига.

Source: Pinterest

allthebrightplaces (and people): в околностите на ловния дом

Тази седмица пак бяхме навън - този път до обсерваторията при ловния дом. Не стигнахме много далеч, но се разходихме в околността. Тук е много красиво през есента - има най-различни дървета, а навсякъде по земята е пълно с пъстроцветни листа. Изобщо, приятно е за разходка и е тихо и спокойно. Освен когато ние сме там, де... Бях с Калина и Ати и беше много забавно. Тъй като направихме доста снимки, тук прикачам част от тях. (:

Който го може, си го може #1

Първо се разходихме в началото на парка, преди обсерваторията.

Много ми харесва как листата на всяко дърво са в различен цвят

Който го може, си го може #2

Обсерваторията

 Пред обсерваторията има две детски площадки - едната е за деца до 3 години, другата е... ами за до 12, но възрастта нищо не значи... (:

Отстрани на обсерваторията пък има малки тераси и поляна, покрита с жълти листа.

Рапунцел, пусни си косата..!

Скачащият принц (който го може, си го може #3)

Рапунцел, отегчена от невниманието, което получава отстрана на принца

След площадката и поляната продължихме разходката в парка по посока на пътя, който води обратно към центъра на града.

Стигнахме до още една полянка, на която имаше много интересни дървета и беше пълно с паднали жълти листа.

Това ленивец ли е?

"Хайде да се замеряме с листа"

Тъжно еленче (ленивец? принц?)

А това е дървото на некежовците

Ати казва нещо гениално от рода на "Не мога да съзерцая колко струва тортата"

 

И за финал, красивите дървета пред общината

 Това е от вчерашната разходка из още едно от всички наши места.
 (Макар че хората всъщност са по-важни.)
:)

allthebrightplaces: есенно бачиново

Обичам Бачиново. Малко са местата в Благоевград, които харесвам толкова.  Паркът е много хубав и е едно от най-приятните места за разходка пеша или с колело, за джогинг, за прекарване на време с приятели, семейство или домашен любимец, за размисъл върху красотата на природата, или просто за размисъл.

Днес с Ати се разходихме до Бачиново и всичко беше толкова... есенно, което е абсолютно в реда на нещата. Но наистина беше много красиво. Дърветата и листата, и реката, и другите дървета, и езерото, и лебедите...

Мисля, че казах достатъчно за самия парк, така че ще оставя снимките да говорят вместо мен.

Слязохме до реката, където имаше няколко патици. Може би ги уплашихме, защото като се приближихме, влязоха във водата и, както се изрази Ати, течението ги отнесе.

След като посетихме част от семейството си (визирам грубите патици), се върнахме на алеята. Там видяхме едно дърво, чието стъбло беше хоризонтално, но не успяхме да седнем, защото беше... ами, малко високо.

А: Не мога да се кача на дървото. Какво съм кежо...

К: Какво е кежо?

А: Не знам.

К: Тогава защо го казваш?

А: Ми звучи яко.

Дървото на кежовците...

...на което имаше цвете с:

Тръгнахме по една пътека, водеща до нищото. (Което значи, че хората преди нас се връщаха и не стигнахме съвсем до края)

Отстрани на алеята има малка горичка, която е просто невероятна...

След горичката се върнахме на алеята...

Когато стигнахме до края на алеята, вече бяхме много гладни, но наоколо продаваха само семки и захаросани ябълки, които обожавам, но не беше особено подходящо за захаросани ябълки... седнахме в едно заведение, но не ни обслужиха? затова отидохме до езерото, където има патици, бели лебеди и двойка мноооого красиви черни лебеди. Казват се Пепи и Пепка. Последния път, когато ходих до Бачиново, ги храних със солети и от тогава официално сме приятели.

Толкова е сладичко... и дори ми позираше, докато го снимах. <3

Ааах, черните лебеди са толкова прекрасни... Наистина е ужасно, че са застрашени от изчезване.

А тук си имаме цели два, при това невероятно красиви. 

Ако сте забелязали, пак се върнахме при семейството си. Тук им даваха да ядат, направо е изненадващо колко са нахални.

Езерото е едно от най-хубавите места в парка.

 След като бяхме при лебедите и патиците, се отбихме до едно огромно дърво с беседка до него, а после се върнахме обратно по алеята.

На алеята ни хвана залезът, който беше много красив и, както каза Ати, е едно от нещата, за които си струва да се живее.

А: Сякаш слънцето минава през мен. <3

И разходката завърши с лилаво небе и дебела черна котка (известна още като "пиленцето златно")

За мен това беше един много хубав ден. Напомних си защо обичам Бачиново и си прекарах наистина чудесно, преоткривайки за пореден път едно от всичките наши места. ^-^