favourite mean girls quotes

Basically every Karen quote.

And the Damian ones.

Then the relatable ones.

And the remarkable ones.

And, of course, the serious ones.

Happy Mean Girls Day.

Source: Tumblr

Любими цитати от "Гневът и зората" на Рене Ахдие

Днес съм тук с един малко по-различен книжен пост, тъй като реших, че няма как да напиша адекватно ревю на "Гневът и зората". За всеки, който за първи път чува това заглавие - книгата  ни пренася в Хорасан, където управлява младият халиф Халид, известен сред хората като жесток убиец. Всяка нощ халифът взима за съпруга младо момиче, което бива убито на следващата сутрин. Именно по този начин Шахризад губи най-добрата си приятелка Шива и решава да се яви доброволно за жена на Халид с цел да си отмъсти за нея и за всяко момиче, чийто живот е бил безсмислено отнет с изгрева на слънцето. Но какво ще стане, когато тя разбере, че за убийствата има причина; че зад зловещата маска на убиец се крие едно момче, пълно с тайни, което просто има нужда от любов?

Тъй като не знам как точно да говоря за тази книга, ще ви кажа само, че тя е наистина прекрасна. Написана е по толкова красив начин - а това се дължи на невероятния, но същевременно лек и приятен стил на писане на Рене Ахдие. Героите са удивителни - изключително добре изградени и силни персонажи, които въпреки това са реалистични. Няма как да не се влюбите и в историята. Преразказан, сюжетът може и да ви звучи клиширан или пък да ви напомня за приказките от "Хиляда и една нощ" (от които всъщност е вдъхновена книгата), но историята е прекрасна и е изпълнена с много тайни и загадки, които я правят още по-интересна. Краят е невероятен - нали знаете, че обичам епични финали, които не те оставят на мира в продължение на няколко дни? Ето такъв е и финалът на "Гневът и зората", след прочитането на който осъзнаваш, че си чел цяла нощ и зората вече е дошла, а на теб не ти остава друго, освен да се гневиш, че продължението на книгата още не е излязло.

Сега ви оставям с любимите ми цитати от "Гневът и зората" и ви препоръчвам да я добавите в списъка си за четене, в случай че още не сте го направили. Книгата е прекрасна и със сигурност няма да ви разочарова, а историята и невероятните й герои ще ви оставят без дъх.
(Междувременно можете да прочетете някои прекрасни ревюта тук, тук, тук, тук, тук и тук.)

Аз съм млада и затова знам, че думите ми не тежат много в този свят, но също така съм узнала достатъчно, че да разбера, че не можеш да контролираш действията на другите. Можеш да контролираш единствено какво ще направиш със себе си след това.

~

Единственото нещо, което съм научил с абсолютно сигурност през живота си, е, че човек не може да развие пълния си потенциал без любовта на другите. Ние не сме създадени да бъдем сами, Шахризад. Колкото повече един човек се стреми да докаже противното, толкова по-ясно става, че той има нужда най-вече от любов.

~

Умолявам те, звездице моя... моля те, надзърни зад тъмата. В момчето, което познавах, се крие потенциал за безкрайно добро. Повярвай ми, че мъжът, който виждаш сега, е просто сянка на това, което се крие в него. Ако успееш, дай му любовта, която ще му позволи да го осъзнае. За една изгубена душа такова съкровище струва колкото теглото си в злато. Струва теглото си в мечти.

~

Но дори моментът, в който листата се отронват от клоните, има своята красота. Своя слава.

~

Шахризад вече не вярваше в слуховете, които се носеха из улиците на Рей. Халид ибн ал Рашид не беше безумец от род на безумни убийци, настървен от безчувствена жестокост.

Той беше момче с тайни.

~

- Какво се е случило?

- Нищо.

- Съжалявам, но този отговор не се връзва със ситуацията.

~

- Аз не съм глупачка.

- Не. Не си. Все още - усмихна се Деспина. - Но е неизбежно. Когато срещнеш човека, който те кара да се усмихваш, както никога не си се усмихвала преди, да плачеш, както никога преди не си плакала... тогава не можеш да направиш нищо, освен да се предадеш.

~

Винаги съм вярвала, че човек е това, което прави, а не каквото казват за него. Но Джалал ал Хури прави много малко, за да опровергае думите на другите.

~

Source

~

Ние сме от една кръв, сайиди. Аз съм също толкова упорит като теб. За теб ще е добре да ми се довериш, защото рано или късно няма да устоиш на желанието да се отървеш от постоянните ми глупости.

~

- Значи искаш да хвърля Шази на вълците?

- Шази? - усмихна се още по-широко капитанът. - Честно казано, жал ми е за вълците.

~

Знам съвсем малко и пак знам повече, отколкото ти, Халид-джан. Знам, че любовта е крехка. А да обичаш някого като теб е почти невъзможно. Все едно да удържиш нещо разбито да не се разпадне сред бушуваща пясъчна буря. Ако искаш тя да те обича, я запази от бурята... И се постарай тази буря да не си ти.

~

Хората се влюбват и разлюбват толкова често, колкото и слънцето изгрява и залязва. По-скоро са като момче, което един ден харесва зеления цвят, но на другия решава, че всъщност предпочита синьото.

~

А толкова арогантно ли е да искаш нещо, което не се променя като вятъра? Което не започва да се рони при първите признаци на беда?

~

Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе.

~

Всичко около Шахризад замлъкна и потъна в сенки. В горчивото знание и във великолепието на осъзнаването.

~

- Не съм съгласен, затова разговорът приключи - отсече Халид и отново закрачи по коридора.

~

Source

~

- Ако ти си просто едно момиче, то аз съм просто едно момче.

...

- Ако е така, значи няма какво повече да искам от небесата.

~

Ти не си слаба. Ти не си нерешителна. Ти си силна. Яростна. Способна си на какво ли не.

~

Омраза. Възмездие. Отплата. Както каза, отмъщението никога няма да замени това, което съм изгубила. Каквото ти си изгубил. Всичко, което имаме, е сега. И нашето обещание да го направим по-добро.

~

Душата ми вижда равна на себе си в теб.

~

Разбирам колко е трудно да оставиш сърцето си в нечии чужди ръце. Но ако не го направиш, как би могла наистина да опознаеш човека?

~

Той се усмихна така, че направо заслепи слънцето.

~

Когато бях малко момче, майка ми казваше, че едно от най-хубавите неща в живота е да знаеш, че историята ти все още не е приключила. Нашата история може и да е стигнала до края си, но твоята история все още не е разказана.

Направи я такава, че да е достойна за теб.

'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe' by Benjamin Alire Sáenz

Source

Нали се сещате за онези книги, които те карат да се чувстваш, сякаш си у дома, без значение къде се намираш? С всяка следваща страница се привързваш все повече и повече към героите, те се превръщат в твое семейство, а историята става неделима част от твоя собствен живот, дори за съвсем малко. А след последното изречение изпитваш не само носталгия и тъга, породени от факта, че книгата е свършила, но също и едно много топло чувство - чувството, че все пак не си сам, че някой те разбира.

Такава книга беше за мен 'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe'. Историята се развива през 80-те години на миналия век и разкрива приятелството на Ари и Данте - двама мексиканци, живеещи в Америка. Аристотел е 15-годишно момче, затворено в себе си и без никакви приятели - или поне до деня, в който среща Данте при плувния басейн. След като го научава да плува, Данте става негов най-добър приятел. Те прекарват лятото заедно, разговарят, споделят интересите си и откриват тайните на Вселената - и, разбира се, тези на странния и изпълнен както с приключения, така и с премеждия объркан тийнейджърски живот.

I bet you could sometimes find all the mysteries of the universe in someone's hand.

Source

Историята е разкрита от името на Ари, което изключително много ме зарадва, тъй като успях максимално добре да го опозная и да се свържа с него. А това, което още повече ми хареса, беше лекият стил на писане - изреченията са кратки, думите са простички и книгата преспокойно може да бъде прочетена в оригинал. Точно това е начинът, по който един тийнейджър като Ари би разказал тази прекрасна история. Идеите, които съдържа книгата, са наистина сериозни и универсални за живота на всеки подрастващ - без значение от неговите пол, раса, сексуалност, националност и т.н., а същевременно са представени по простичък и лесен за разбиране начин така, че да бъдат оценени от всеки читател.

To be careful with people and with words was a rare and beautiful thing.

Source

Една от причините да обичам YA литературата (и особено тази книга) е, че подобни истории са изключително актуални и повечето тийнейджъри биха могли да открият голяма част от себе си в тях, като по този начин книгата би могла наистина да им помогне. Макар и сюжетът в "Аристотел и Данте" да не е кой знае колко сложен и изпълнен с динамика и напрежение, книгата предоставя житейския поглед на един подрастващ, неговите мисли, тревоги, нещата, които го ядосват или натъжават, чувствата, които изпитва и всичко, през което преминава, за да открие най-вече себе си. Освен това ставаме свидетели на невероятното приятелство, което споделят двамата главни герои. Връзката между Ари и Данте е прекрасна - просто няма начин да не се влюбиш в тях. Всеки от двамата е верен приятел, готов да направи всичко за другия; те се обичат и се подкрепят, каквото и да става. Приятелството между тях, развитието им като персонажи и лекият и реалистичен начин, по който са представени събитията, са част от нещата, които най-много харесах в книгата. Най-големият плюс на света за това, че LGBTQA+ героите и хората от цвят са такава важна част от историята, което, поне за мен, трябва да важи за повечето произведения в днешно време.

There are worse things in the world than a boy who likes to kiss other boys.

Обожавам героите в тази книга. Всеки от тях е толкова колоритен и интригуващ - всеки със своите тайни, мистерии, болка, щастие. Разбира се, най-близко до сърцето ми остана Аристотел - успях да се свържа с него до такава степен, че в един момент започнах да се чудя кои от мислите в главата ми са негови и кои - мои. Ари е един от героите, в които откривам достатъчно голяма част от себе си, за да мога да кажа, че наистина си приличаме. Аз съм Ари - това беше едно от нещата, които ми бяха оставили най-голямо впечатление след последната страница, и за това съм много, много благодарна. Винаги е хубаво да срещнеш герой, в чието лице виждаш един потенциален приятел (а може би дори сродна душа) и в реалния живот - за мен това беше Аристотел.

I renamed myself Ari.

If I switched the letter, my name was Air.

I thought it might be a great thing to be the air.

I could be something and nothing at the same time. I could be necessary and also invisible.

Source

Но потенциалният приятел в случая беше и Данте. Макар и да смятам, че с него далеч не си приличаме толкова, колкото с Ари, той ме зарадва дори още повече с присъствието си в тази книга. Данте обича да плува, да рисува, да чете поезия... освен това е луд по родителите си и мрази да носи обувки. Той е толкова интересен персонаж - изключително честен, широко скроен, лоялен и добър приятел. Приятелят, от който всеки се нуждае в живота си. Прекрасният, невероятен Данте. Наистина няма дума, която да го опише достатъчно точно с всичките му хубави и не чак толкова хубави качества. (Но пък има ли такава дума за когото и да било?)

And it seemed to me that Dante's face was a map of the world. A world without any darkness.

Wow, a world without darkness. How beautiful was that?

Не мога да не спомена и основните второстепенни герои, а именно родителите на двете момчета. Обичам както родителите на Ари, така и тези на Данте - толкова подкрепящи и отзивчиви персонажи, готови на всичко за децата си. А поне за мен беше изключително важно и качеството им да проявяват разбиране и да приемат хората такива, каквито са - което е рядко срещано в съвременното ни общество, пък какво остава за времето преди 30 години. Това тяхно отношение изключително много ме изненада и ме остави с много добро впечатление.

Source

'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe' се превърна в една от любимите ми YA книги доста преди да прочета последното изречение. Тя предоставя на читателя удивителна история с прекрасни персонажи, която въпреки сериозните идеи и въпроси, които поставя, се чете лесно и не отнема много време. Но, предупреждавам - тази книга ще ви накара да изпитате неща. С нея ще се усмихвате, ще плачете, ще се ядосвате, ще преживявате. Ще свърши твърде бързо и ще искате още. Може би точно това харесах най-много в историята. Тя те кара да мислиш и да чувстваш. Изключително много.

And you can't always control the things you do when you're feeling too much.

малко вдъхновение никога не е излишно

“For what it’s worth: it’s never too late or, in my case, too early to be whoever you want to be. There’s no time limit, stop whenever you want. You can change or stay the same, there are no rules to this thing. We can make the best or the worst of it. I hope you make the best of it. And I hope you see things that startle you. I hope you feel things you never felt before. I hope you meet people with a different point of view. I hope you live a life you’re proud of. If you find that you’re not, I hope you have the courage to start all over again.” - F. Scott Fitzgerald

"A self that goes on changing is a self that goes on living." - Virginia Woolf

"Because in the end, you won't remember the time you spent working in the office or mowing your lawn. Climb that goddamn mountain." - Jack Kerouac

"One day, in retrospect, the years of struggle will strike you as the most beautiful." - Sigmund Freud

"Failure is a bruise. Not a tattoo." - Jon Sinclair

"Be wicked, be brave, be drunk, be reckless, be dissolute, be despotic, be a suffragette, be anything you like, but for pity's sake be it to the top of your bent. Live fully, live passionately, live disastrously. Let's live, you and I, as none have ever lived before." - Violet Trefusis

"Obstacles don't have to stop you. If you run into a wall, don't turn around and give up. Figure out how to climb it, go through it, or work around it." - Michael Jordan

 "It does not matter how slowly you go, so long as you do not stop." - Confucius

"Success is walking from failure to failure with no loss of enthusiasm." - Winston Churchill

"I have not failed. I've just found 10,000 ways that won't work." - Thomas Edison

"Great things are done by a series of small things brought together." - Vincent van Gogh

"The two most important days in your life are the day you are born and the day you find out why." - Mark Twain

"Twenty years from now you will be more disappointed by the things that you didn't do than by the ones you did do. So throw off the bowlines. Sail away from the safe harbor. Catch the trade winds in your sails. Explore. Dream. Discover." - Mark Twain

"Many of life's failures are people who did not realize how close they were to success when they gave up." - Thomas Edison

"If ever there is tomorrow when we're not together... there is something you must always remember. You are braver than you believe, stronger than you seem, and smarter than you think." - A. A. Milne

"No matter what anybody tells you, words and ideas can change the world." - John Keating (Robin Williams)

"It does not to dwell on dreams and forget to live, remember that." - Albus Dumbledore

"Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving." - Albert Einstein

be gentle with yourself

Събирам си такива картинки с цитати от известно време и постът стои като чернова, така че реших да ги споделя с вас.