да бъдеш позитивен не е най-трудното нещо на света

Старая се да съм полезна. Чувствам се поласкана, когато някой приятел или познат реши да ми се довери, като ми сподели свой проблем и ме помоли за съвет. Но ако предложа например питащият да промени нагласата си по отношение да проблема и да се опита да гледа голямата картинка в малко по-позитивна светлина, отговорът от другата страна е отчаяно-подигравателна усмивка, придружена с израза "Лесно е да се каже."
Да, знам, че е лесно да се каже. Трудно е да промениш убеждения, които са се вкоренили в теб след като дълго време са ти били повтаряни от околните, както и от самия теб. И аз, ако бях попаднала на подобен пост преди година, щях да си кажа, че при мен позитивното мислене няма да свърши работа и не си струва дори да се опитвам. Но ето ме сега, пиша тази статия, посветена на неща, в които допреди няколко месеца не вярвах. И, за да съм честна, промяната на нагласата ми е най-хубавото нещо, което съм правила за себе си. Затова не смятам, че да се опитваш всеки ден малко по малко да промениш отношението си към себе си и външния свят трябва да се приема за непостижимо. Някои хора казват: "А, не, аз съм си така от много време. Добре съм си така. Това заслужавам." С което не постигат нищо освен още повече да се отдалечат от възможността за един по-добър живот, която позитивното мислене предлага. Това, че си в такова състояние от седмици, месеци, години... не означава, че е твърде късно да се промениш, защото ти все още си тук и, колкото и странно да звучи за някои, все още имаш контрол над собствените си живот и начин на мислене. Освен това, приемайки сегашното си положение с думите "Добре съм си така", ти избираш да останеш на същото място, на което се намираш в момента, защото отказваш да погледнеш възможността за нещо повече, нещо по-добро от това. Защото убеждаваш себе си, че заслужаваш да се чувстваш зле. И съответно това е твоята истина.

Поради тази причина позитивното мислене не е особено сложно като идея - просто трябва да промениш своята истина така, че да погледнеш по друг начин на живота, да си по-сигурен във възможностите си, да се обичаш и приемаш такъв, какъвто си. Разбирам обаче, че изпълнението на тази идея далеч не е толкова лесно, както и че всеки човек се намира в различна фаза от живота си и съответно никой не може да бъде обвиняван от някого другиго, че се чувства зле или страда, тъй като никой не знае какво се случва в личния свят на останалите. Това обаче не значи, че трябва да се оправдаваме с тези неща просто защото отказваме да променим нагласата си. Ние сме отговорни за това как приемаме нещата, които ни се случват. Затова трябва да опитаме да се преместим на някое от по-слънчевите места в автобуса на живота и да погледаме за малко през прозореца, където може би пред нас ще се отвори някоя невероятно красива гледка. И - кой знае, може пък и да ни хареса.
А в случай, че все още си мислите "Лесно е да се каже", тук оставям няколко идеи за по-позитивно мислене, които лично на мен ми помогнаха да се променя към (надявам се) по-добро.
1. Обръщайте внимание на мислите си. Те създават вашето утре, затова не си мислете за неща, които не искате да присъстват в реалността ви. Не забравяйте, че негативната енергия привлича негативна енергия - както и обратното. И, наистина, колкото и странно да ви звучи в момента - ако мислите позитивно, външният свят ще ви отвърне със същото и животът ви ще бъде много по-добър. Всеки път, когато се усетите, че си мислите за нещо негативно, веднага заменете мисълта с позитивна. Може дори да си "събирате" оптимизъм за такива случаи - потърсете позитивни мисли в интернет и си направете папка в телефона с вдъхновяващи картинки и цитати, или пък си ги записвайте в тефтерче и ги поглеждайте, когато започнете да мислите негативно.
2. Направете средата, в която се намирате най-често, малко по-позитивна. Добра идея е да си залепите позитивни мисли на видими места в стаята така, че те да са първото нещо, което виждате сутрин. За целта продават много хубави надписи и art print-ове в Jumbo, но има и стотици diy идеи за по-вдъхновяваща обстановка. (През последната година непрекъснато добавям подобни неща в стаята си; за част от тях съм говорила в този пост.)
3. Говорете на себе си. Още по-добре е ако го правите с помощта на огледало. Колкото и странно да звучи, това може наистина да ви помогне да приемете и заобичате себе си. Казвайте си положителни неща, повтаряйте си, че сте способни на всичко, че се справяте отлично и че заслужавате най-доброто. По този начин най-добре утвърждавате тези убеждения и, дори и в началото да не вярвате напълно в тях, с времето ще се убедите в тяхната истинност. Вярвайте в себе си, вярвайте на себе си, концентрирайте се върху всичко прекрасно във вас, вместо да виждате само недостатъците си. Започнете да се обичате.
4. Визуализирайте нещата, които искате да ви се случат. Мислете си за ситуации, в които бихте се чувствали щастливи. Позволете си наистина да се чувствате така, дори и щастието ви да е безпричинно. Може би ще се опитате да отхвърлите такива мисли, но се постарайте да ги задържите, защото само така наистина ще повярвате в тях. Освен това установете към какво бихте искали да се стремите в близкото бъдеще и се старайте да постигате малки, но важни цели. По този начин ще се вълнувате за това, което ви предстои да направите, и ще бъдете доволни от себе си.
5. Общувайте с позитивни хора, които да ви заразяват с добро настроение. Избягвайте хора, които ви карат да се чувствате зле, натоварват ви психически и ви спират да преследвате това, за което мечтаете. Бъдете с хора, които ви подкрепят и с които наистина се чувствате добре. Винаги е важно каква енергия ни носят хората, с които общуваме - затова е и много нездравословно да поддържаме токсични взаимоотношения. Целта на връзките би трябвало да бъде личностно развитие и обогатяване, а не обратното. Бъдете приоритет в живота си и не позволявайте на някого другиго да ви отчайва и да ви отклонява от пътя, по който сте решили да поемете.
6. Правете неща, които ви харесват и ви доставят удоволствие. Не се насилвайте да се занимавате с неприятни дейности, защото по този начин ще внесете още повече стрес и негативни емоции в живота си. Давайте си почивка, когато е нужно - здравето ви, било то физическо или психическо, винаги е на първо място. Изразявайте себе си, бъдете креативни, усмихвайте се по-често. Може да медитирате или да слушате/четете мотивационни речи, видеа, постове, etc... Освен това избягвайте музика, книги и филми, които ви карат да се чувствате зле и да мислите негативно. Стремете се да бъдете и физически активни - колкото и банално да звучи, помага наистина много, а дори не е нужно да се занимавате с нещо кой знае колко натоварващо. (Аз например много харесвам йога и пилатес.) Вслушвайте се в себе си и изпълнявайте вътрешните си желания и потребности. Вие го заслужавате, а освен това по този начин ще бъдете по-спокойни и уверени.
7. Когато ви се случи нещо лошо, си дайте няколко минути, за да се успокоите и да го приемете. Не прибързвайте с гнева. Първо се успокойте и си повтаряйте, че такива случки не са фатални и животоопределящи - досега сте превъзмогнали всяка трудна ситуация в живота ви, колкото и непреодолима да е изглеждала тя на момента. Всичко минава, това ще мине също. Просто трябва да продължавате в същия дух и да не се оставяте отново на негативното мислене. Не се съсредоточавайте върху негативните неща, които ще ви донесе въпросната ситуация. Вместо това помислете за ползите, които можете да си извлечете от нея. Дори в края на най-дългия и мрачен тунел пак има светлина, към която да се стремим.

source of the pictures: pinterest

just keep swimming

Аз не разбирам хората. Не проумявам как може сам да правиш дупката, в която си попаднал, още по-дълбока, а след това да се оплакваш, че постоянно си на дъното. Не виждам защо след като човек се чувства тъжен и самотен и е осъзнал, че той е единствената си надежда за нещо по-добро, продължава да допуска тези мисли до себе си, като по този начин става все по-потиснат и приклещен в собствената си болка. Не разбирам как може да си толкова негативно настроен към себе си и да повтаряш колко ужасен си и как заслужаваш да изпитваш тъгата и самотата, които те преследват толкова усилено, и в същото време да изискваш от хората около теб да показват любовта и загрижеността си, след като с всички сили се опитваш да ги отблъснеш и да им покажеш колко си нищожен.
Тези дни се улавям, че клоня към тези мисли. Само че не е вярно, защото аз напълно разбирам всичко това. Просто след като осъзнах някои неща, явно съм спряла да обръщам внимание на останалото до такава степен, че вече ми се струва, че никога не съм го разбирала. Което вероятно се дължи на факта, че често се случва да си говоря с хора с ниска самооценка, които смятат, че са длъжни да живеят живота си по определен начин, защото не са достатъчно добри и заслужават да ги боли. Това, от друга страна, ме ядосва и ме кара да си мисля нещата, написани в началото. А после се сещам, че доскоро аз бях един от тези хора с подобно ниско мнение за себе си, които търсят одобрението във външния свят, защото си мислят, че от самите тях не е останало нищо, което може да им помогне да се измъкнат от дъното. Те смятат, че след като не откриват нищо стойностно в себе си, достатъчно, за да се изправят на крака и да продължат, останалите трябва да им върнат искрата и желанието за живот, като същевременно са убедени, че няма как въпросните хора да се интересуват от тях, тъй като те са ужасни хора и не заслужават обич и внимание.
Не мисля, че има как да обясня тези мисли, особено сега, когато на моменти съм почти сигурна, че не ги разбирам. Но да мислиш по този начин за себе си е ужасно. Мазохистично и нездравословно. И никой не заслужава да си причинява подобни мисли, защото те те съсипват и преди да се осъзнаеш, вече копаеш собствената си дупка и слизаш все по-дълбоко и по-дълбоко... а после се питаш защо си на дъното. Плачеш, боли те, а мислите продължават и продължават да прииждат, и ти не можеш да направиш нищо, за да ги спреш, защото те просто нямат край. Изпиват всичките ти сили, съсипват те и оставят една развалина след себе си. А точно когато решиш, че вече си по-добре и че въпросните мисли повече няма да се върнат... и ето ги отново.
Разбирам това. Наистина. Разбирам и факта, че съвземането може да отнеме ужасно много време, дори и след като си осъзнал, че си по-силен от мислите си и че можеш да ги надвиеш и да ги замениш с по-пълноценни и полезни такива. Всичко, което се иска да направиш, е да проявиш воля и да не се отказваш. Ще бъде трудно, но с достатъчно усилия и упорство можеш да се измъкнеш от всяка дупка, в която си попаднал.
Идеята ми е, че човек не е виновен за нещата от външния свят, които по някакъв начин влияят на живота му. Има неща, които не можем да променим сами, и не трябва да се обвиняваме за случващото се извън нашия контрол. Но дали ще започнеш да изграждаш стълбата си и да се изкачваш нагоре към светлината, или пък ще предпочетеш да си стоиш на дъното и да слизаш все по-надолу и по-надолу - това зависи от начина, по който възприемаш въпросните външни влияния. Всичко започва от вътрешния ни свят - затова силно вярвам, че каквото и да се случва, човек е способен да го преживее и да го победи, като всичко, което е нужно, е просто да промени начина, по който вижда проблема. Защото той всъщност не е проблем, а една нова възможност, която да те направи по-силен и опитен. Може би ще си кажете: "Лесно е да се каже", само че аз изобщо не харесвам този израз - представете си само колко мечти и цели са били разрушени просто защото сме си мислели, че нещо е прекалено трудно и дори непостижимо за нашите възможности. Финиъс веднъж беше казал, че няма нищо невъзможно, стига да вярваш, че можеш. (Вероятно и примерите с анимационни герои няма да ви харесат, обаче на теория ви предупредих още със заглавието.)
Сега вярвам, че човек създава собствената си реалност въз основа на начина си на мислене, затова е изключително важно как мислим и как сме настроени към света навън и вътре в нас. Някои хора се отнасят доста пренебрежително към този факт и затова не обръщат внимание на мислите си. Но всяка негативна мисъл трябва да се отчита и да се заменя с позитивна такава - дори да е трудно и да коства много усилия и най-вече време. Старая се след всяка "лоша" мисъл да си казвам, че всичко е наред. Всичко ще се оправи. Справяш се добре. Продължавай в същия дух. Просто плувай.
И смятам, че това е наистина важно. Затова пиша този пост, в случай че някой, който би имал нужда от това напомняне, попадне тук. Важно е какво мислиш за себе си. Важно е как възприемаш нещата около себе си. Защото когато нещо лошо ти се случи, можеш да си кажеш просто, че това е поредното нещастие в скапания ти живот и че заслужаваш подобни неща да ти се случват. Но можеш и да си напомниш, че макар и в момента положението да не е особено розово, всичко ще бъде наред и ти ще се справиш с проблема, защото си силен и способен, и можеш да постигнеш всичко, което поискаш. Затова следващия път, когато засечеш присъствието на негативна мисъл, натисни големия червен бутон с надпис "Стоп" в ума си и си помисли за нещо, което те кара да се чувстваш добре.
Защото всеки заслужава да си позволи да бъде щастлив и да изгради своята собствена реалност около тази идея, макар и основите й да са положени на онова, същото дъно. Всички трябва да си дадем това право и да започнем да възприемаме света и хората около нас, и себе си в малко по-позитивна светлина. Всичко е наред, стига да не се отказваш, да вярваш в себе си и да знаеш, че си по-силен от онези негативни мисли, и че можеш да ги победиш, дори и на моменти да ти изглежда невъзможно. Ти си достатъчен. Справяш се чудесно. Всичко е наред. Просто не спирай. Плувай, плувай...
Добре, стига толкова. Ето ви бебе Дори.

awareness: the importance of self-love

През последната седмица в Buzzfeed се появиха десетки постове, посветени на Body Positivity Week, или още - необходимостта от позитивно отношение към тялото, в което живеем, и начина, по който изглеждаме. Във връзка с това пиша този пост за всеки, който по някаква причина не се чувства удобно в кожата си или смята, че не е "достатъчно" красив. Колкото до постовете в Buzzfeed по въпроса, тях можете да откриете тук.

Наясно съм, че фразата "Обичай себе си" е доста клиширана и за много от вас тя може би е изгубила своето значение. Но ако съм научила нещо от миниатюрния отрязък от време, който съм прекарала на тази планета, то е, че човек трябва да бъде приоритет в живота си. Доскоро аз също не спазвах този принцип, но преди няколко месеца осъзнах, че да поставяш себе си на първо място не е егоистично, а необходимо. Разбира се, за да общуваме пълноценно с хората около нас, трябва да проявяваме съчувствие и да бъдем състрадателни, но това не значи да загърбваме собствения си начин на живот и да пренебрегваме емоциите и нуждите си. Вие сте най-важният човек в живота си. Вие сте на първо място. Вие и вашето щастие и добър живот сте приоритет номер едно.
Точно затова не трябва да позволявате на никого да ви казва обратното, да ви кара да се чувствате сякаш сте по-нисши или заслужавате да бъдете щастливи и да живеете добре по-малко от другите. Каквото и да става, трябва да бъдете наясно със собствените си качества и възможности, да отстоявате правото си да се изразявате и развивате, да вървите напред - най-малкото от уважение към себе си. А любовта ще се появи, щом осъзнаете, че заслужавате всички тези неща - заслужавате да сте щастливи; заслужавате да отделяте повече време за себе си; заслужавате да си подарите онази рокля, която страшно харесвате, но някой ви е казал, че няма да ви стои добре; заслужавате да си вземете нещо сладко, когато ви се яде, без значение от човека, който ви казва, че не трябва да ядете такива неща, защото сте изглеждали "дебели"; заслужавате да се развивате във сферите, които намирате за интересни, независимо от това какво смятат другите за вашия избор, защото точно тези ваши решения са това, което ви прави хора. Щастливи, пълноценни, добри хора.
Не трябва да се опитваме непрекъснато да отговаряме на нечии чужди стандарти. Вярно е, че живеем в общество, пълно със стереотипи. Израстваме и се развиваме, мислейки, че всички момичета "трябва" да са супер слаби, да носят грим, да имат перфектни кожа, вежди, коса, тяло, да носят поли, рокли и прочие, докато момчетата "трябва" да са мускулести, да спортуват, да са с "момчешки" прически, да носят "момчешки" дрехи и т.н. И се получава така, че ако не отговаряш на стереотипа, по-голямата част от хората те пренебрегват, смятат те за по-нисш от тях, приемат те за странен, различен (в лошия смисъл на думата), решават, че след като ти не изглеждаш така, както те биха искали да те виждат, то ти заслужаваш да си част от това общество по-малко от тях.

Което, разбира се, е абсолютна глупост. Ние сме много, много повече от начина, по който изглеждаме, от външния си вид и от всички неща, които не можем да променим. Да обичаш себе си значи да се приемаш такъв, какъвто си - с всичките си хубави и не чак толкова хубави качества, с всичките си предимства и недостатъци. Значи да можеш да се погледнеш в огледалото, да видиш, че бедрата ти са по-големи, отколкото би ти се искало; да забележиш, че кожата ти не е идеално гладка и че косата ти може да изглежда далеч по-добре; че имаш коремче или че носът ти е твърде издаден напред - и да си кажеш: "Да, тези неща са така. Но въпреки това изглеждам adorable as hell и се чувствам добре в кожата си, защото се приемам такъв, какъвто съм, оценявам всичко положително, което имам в себе си, и не се обвинявам заради нещата, които не мога да променя."
Затова следващия път, когато погледнете в огледалото, вместо да търсите всички недостатъци по себе си - просто се усмихнете на отражението си и му кажете колко невероятно изглежда. Кажете му колко го обичате и оценявате. Обещайте му да прекарате малко време насаме с него, за да правите заедно нещата, които най-много обичате. Когато имате нужда от нещо - потърсете го, осигурете си го. Не пренебрегвайте нуждите и желанията си и винаги си отделяйте време за малките удоволствия. Гледайте от позитивната страна на живота, не се обвинявайте, бъдете оптимистично настроени, защото когато се заредите с положителни чувства и емоции, ще изглеждате и ще се чувствате още по-добре, а тогава ще зареждате и хората около вас с оптимизъм и усмивки. Приемайте себе си и другите около вас, но не се сравнявайте с останалите и никога не се извинявайте заради това, което сте. Грижете се за себе си, развивайте се и вървете напред с гордо вдигната глава, защото вие сте си вие - красиви, уникални, единствени по рода си.

Това, което искам да ви кажа с този пост, е просто да обичате себе си. От опит знам, че в повечето случаи никой не е по-критичен към някого повече от самия него. Може би смятате, че тялото ви има прекалено много недостатъци, за да се чувствате удобно в кожата си и да можете с увереност да кажете, че сте красиви - но това не е вярно. Вие сте красиви. Всеки от нас е красив по свой собствен начин, защото на света никога не е имало, няма и няма да има човек като мен, като теб, като момичето, с което днес си се разминал по улицата, като продавача в магазина на ъгъла или непознатия, който веднъж ти се е усмихнал. Красиви сме не защото сме перфектни според стереотипа за това как трябва да изглеждаме - красиви сме заради блясъка в очите ни, когато говорим за нещата, които обичаме. Красиви сме заради картата, която представлява тялото ни - заради формите, извивките, белезите и всички малки несъвършенства, които в нашите очи изглеждат като огромни недостатъци, а всъщност ни правят такива, каквито сме. Красиви сме, защото се чувстваме уверени в собствените си качества, защото сме добри, защото помагаме на хората около нас, защото сме пълноценни. Красиви сме, защото изпитваме чувства, защото споделяме, защото преживяваме, израстваме, развиваме се... Красиви сме, защото се усмихваме. Красиви сме, защото сме хора.

Снимки: Pinterest

awareness: какво всеки от нас трябва да знае за менталните заболявания

(mental health issues)

 

Психичните (или още ментални) разстройства са заболявания точно като физическите, с тази разлика, че засягат мозъка и психиката на човек. Ежедневно съм свидетел на изказвания от рода на "Ще имаме тест по математика утре, това ме кара да се депресирам" или "Той/тя не ме харесва, отчаян/а съм от живота", или "Толкова е слаба, сигурно е анорексичка". Факт е, че хората не са достатъчно запознати с менталните заболявания, които засягат един на всеки четирима души през някакъв етап от живота му. Може би си мислите, че не познавате човек, който страда от психично разстройство, но е много вероятно да грешите. Повечето хора с такъв проблем страдат сами, без да казват на никого - и причината за това е, че обществото не предоставя достатъчно помощ и подкрепа за хора, чиято болка не е физическа. А причината за това, от друга страна, е че не сме достатъчно информирани по отношение на този вид заболявания. Хора по целия свят правят опити за самоубийство, в голяма част от случаите за съжаление успешни, защото това, което се приема като константно лошо настроение и самосъжаление от останалите, всъщност е дълбок психически проблем. Крайно време е хората да осъзнаят, че психичните разстройства трябва да бъдат третирани също като физическите болести, че човек не може просто да ги преодолее или забрави. Смятам, че всеки трябва да знае най-основните неща за тези заболявания и да се опита да помогне, когато забележи симптомите у някого - да покаже съпричастността си към хората с подобни проблеми, както симпатизира на болен приятел или човек с физическо увреждане.

Живеем в 21ви век, когато се променят толкова много неща, хората започват да се осъзнават и да се приемат такива, каквито са, а още я има стигмата на психичните заболявания. Хората са пълни с предразсъдъци по отношение на ментално болните хора, много от тях смятат, че човек в подобно положение всъщност няма проблем. Стигмата е причина повечето хора да са неосведомени и неинформирани, да пренебрегват проблемите на психично болните, да ги приемат просто като ненормални хора, които не заслужават и не са способни да са част от обществото. Но това не е вярно и трябва да спре, защото кара хората с ментален проблем да се чувстват засрамени, да се обвиняват, да се обезсърчават и в крайна сметка води до задълбочаване на проблема. Толкова ли е трудно да приемем, че не всички заболявания са физически, и да бъдем поне малко съпричастни?

Крайно време е да научим значението на тези думи и да не ги използваме с толкова лека ръка
 

На първо място трябва да осъзнаем, че психичните заболявания не са въпрос на избор. При някои хора те са генетично заложени, при други се появяват след загуба на близък човек, приключване на важна и продължителна връзка, някаква грешка или провал в личен и професионален план, проблеми с родителите/приятелите/училището/работата, пристрастяване или някакво разтърсващо събитие, което е причинило драстична промяна в живота на човек. Не може просто да се събудиш една сутрин и да решиш, че си психично болен; както не можеш и да си кажеш, че вече всичко е наред и ще продължиш напред с живота си, сякаш нищо не се е случило. Когато кажете на човек с ментално разстройство просто да мисли позитивно, да не се преструва с цел да привлече внимание и да спре да се чувства зле, не му помагате. Напротив, карате го да се чувства виновен, че е в такова състояние, при положение, че това не зависи от него. Вместо да кажете "Спри да се оправдаваш", "Има хора в много по-лошо състояние от твоето" или "Животът ти е толкова хубав, от какво се оплакваш?", пробвайте с "Не си сам. Няма да те оставя." или "Ти си важен за мен и искам да се чувстваш добре." Бъдете съпричастни и подкрепящи, дори човекът с ментален проблем да не ви е чак толкова близък - там навън има хора, които ежедневно се борят със собствените си мисли, плачат, чувстват се ужасно и си мислят за края. Те имат нужда от подкрепа, помощ, от някой, който да ги изслуша, дори и да не ги разбира напълно. Имат нужда от вас.

За човек с психично заболяване е достатъчно трудно да го приеме и признае пред близките си; изслушайте го и се опитайте да го разберете. Ако не се получи, просто го уверете, че сте там за него, каквото и да става.

Какво всъщност представлява психичното разстройство? Често това е разстройство, причинено от химически дисбаланс в мозъка. Има много видове ментални заболявания, като най-често срещаните са депресия, биполярно разстройство (или още маниакална депресия), (генерализирано, социално, паническо, обсесивно-компулсивно) тревожно разстройство, анорексия, булимия, инсомния, посттравматично стресово разстройство, различни фобии.

Депресията се характеризира с чувство на отчаяние, безнадеждност, празнота, отпадналост, непрекъсната тъга, болка, безсмисленост, проблеми с концентрацията, липса на апетит (или обратното - преяждане), промени в съня (безсъние или прекомерен сън), вина, безпомощност, самота. Други често срещани симптоми са летаргия, често срещани физически болки като главоболие или коремни болки, загуба на интерес към неща, които преди са били любими занимания, социални проблеми, липса на мотивация и удоволствие. В много случаи хората, страдащи от депресия, мислят прекалено много за смъртта, а от там и за самоубийството. Депресията има лека, средна и тежка форма, като се среща не само при възрастни, но много често и при деца и тийнейджъри.

Истината е, че в началото дори не изглежда като толкова голям проблем, но с времето започва да превзема живота ти и накрая го поглъща напълно.

Биполярното разстройство се характеризира с маниакални и депресивни "епизоди" в настроението, които се редуват, а често се случват едновременно. Симптомите са повишена енергичност, липса на нужда от сън, прекомерно говорене, импулсивно поведение при маниакалните епизоди; понижаване на активността, енергията и настроението при депресивните епизоди. Хората, страдащи от маниакална депресия, се намират едновременно в двата полюса на настроенията. (Лично на мен ми е невероятно трудно само да го осъзная и разбера.)

Тревожното разстройство се появява, когато нормалната тревожна реакция при стрес или разтърсващо събитие прерасне в тежко и продължително състояние. Има различни видове тревожно разстройство - генерализирано, паническо, социално, обсесивно-компулсивно. Симптомите са различни при всеки човек, но включват страх, непрекъснато напрежение, раздразнителност, слаба концентрация, притеснение, необяснима тревожност, че може нещо лошо да се случи в бъдеще; както и физически симптоми като виене на свят, изпотяване, сухота в устата. Социалното разстройство включва страх от обществени изяви и социални контакти; паническото - внезапни и неконтролируеми пристъпи на паника, свързани с нервност и страх; обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с повтарящи се (обсебващи) мисли, които водят до страхове, каращи човек да извършва определени ритуали непрекъснато.

Анорексия нервоза се изразява в нежеланието на човек да се храни. При тази болест страдат всички органи и системи, тъй като без храна тялото не може да работи правилно. Повечето хора отказват да се хранят, обзети от желанието да отслабнат или да имат перфектно тяло, но не осъзнават как с времето това се превръща в навик и в един момент тялото вече е неспособно да функционира правилно. Симптоми са драстично намаляване на теглото, в който случай индексът на телесната маса е под 17, страх от напълняване, изключително ниско самочувствие, хиперактивност и прекомерно физическо натоварване.
                                     
Булимията също е хранително разстройство, при което човек се храни оскъдно или прекомерно, а след това повръща приетата храна. Симптомите са подобни на тези при анорексията, като се срещат и червенини по лицето, подувания, язви, обезводняване, замайване. Основният проблем в случая е, че когато човек се храни, започва да изпитва вина от факта, че яде, както и страх от напълняване, след което повръща (като в някои случаи приема и очистителни), а след това изпитва срам.

Инсомнията представлява липса на сън, като тази липса може да е остра или хронична. Тя може да бъде причинена от личен проблем или от друго заболяване. Честото или постоянно безсъние води до понижаване на настроението и способността да се извършват нормалните ежедневни задачи, като в много от случаите може да доведе до друго психично разстройство.

Посттравматичното стресово разстройство (PTSD) се причинява от определени стресиращи травматични събития. Хората с такъв проблем продължават да преживяват тези събития; страдат от неспокоен сън, кошмари, внезапни спомени, раздразнителност, гняв, проблеми с концентрацията. Те се опитват да избегнат и забравят случилото се, да се отдалечат от местата и хората, които им напомнят за тези събития. В много случаи това води до притъпяване на чувствата и отчуждаване.

Суицидността е често срещан проблем и симптом при всички психични разстройства, както и при други заболявания. Тя включва непрекъснати размисли за смъртта, желание за самонараняване и болка, мисли (и опити) за самоубийство. Ако имате суицидни мисли: не им позволявайте да надделеят. Дайте си 24 часа преди да предприемате каквото и да било. Починете си. Бъдете около хора, не оставайте сами. Занимавайте се с нещо, което ви успокоява и ви е приятно. Запомнете - самоубийството е перманентно решение на временен проблем! Ако познавате човек, който изпитва подобни неща, бъдете до него. Не го оставяйте сам. Помогнете му. Оставете го да ви сподели това, което го измъчва. Не е нужното да знаете какво да правите - просто бъдете там.

(Източници: http://www.lundbeck.com/bg ; http://feelgood.bg/ ; http://www.psyhoterapevt.info/ ; скромният ми житейски опит)

Много хора не осъзнават колко е трудно да живееш с психично разстройство, да се налага всеки ден да се бориш със собствените си мисли, да се разпадаш вечер, а на сутринта да трябва сам да събираш парчетата. Но възстановяването е възможно. Винаги има надежда. Ако страдате от ментално заболяване или имате близък с такъв проблем, не си позволявайте да губите вяра и не забравяйте, че нещата ще се оправят, всичко отново ще бъде наред. Има хора, които се занимават с всяко от гореописаните психични заболявания, както и с останалите съществуващи. Те са професионалисти и знаят какво е най-добре за човек, страдащ от конкретното ментално разстройство. Поддържането на правилен режим, здравословното хранене, движението и вършенето на приятни занимания винаги помагат. Хората винаги казват, че здравето е най-важно, и това е абсолютно вярно - в това число и психическото здраве. Най-важното за ментално болния човек е да се грижи за себе си. В някои случаи това включва употребата на медикаменти или посещение на терапия, но всичко е с цел заболяването да бъде победено.
Да обичаш човек с психичен проблем е трудно, но не е невъзможно. Винаги можете да помогнете на ваш близък или познат да преодолее трудностите. Невинаги е нужно да сте перфектно осведомени или да можете да се поставите на негово място - защото без да сте изпитвали същото, няма как със сигурност да знаете какво е. Достатъчно е да сте там, когато нещата не са съвсем розови. Бъдете съпричастни, изслушайте всичко, което близкия или познатия ви човек има да каже, прегърнете го и го уверете, че всичко ще бъде наред. Ще се справите заедно с него.

Възстановяването може да е най-разклонената и объркваща линия, която може да съществува, но в края й все пак има стрелка.

Невинаги е нужно нещата да имат смисъл или да правиш нещо велико всеки ден. Понякога е достатъчно вечер да си легнеш с идеята, че все още си жив и утре ще опиташ пак. Не трябва да се отказваш. Колкото и черна и безнадеждна да ти се струва ситуацията, нещата ще се оправят, винаги има изход, начин да се справиш с всяка трудност по пътя. Аз вярвам в теб. Ти ще успееш. Не си сам. Ти си силен, способен, целеустремен, оценяващ хубавите неща в живота, достатъчен, пълноценен. Възстановяването е дълъг и сложен процес, изисква воля и постоянство, понякога продължава по-дълго от очакваното, но в крайна сметка достига някаква точка, в която спираш, оглеждаш се наоколо и си казваш: "Успях. Направих го." Бъди благодарен. Търси позитивното. Избери щастието и се стреми към него. Спазвай режима си. Взимай лекарствата си. Говори. Казвай това, което се върти в главата ти. Ти си важен и по-обичан, отколкото можеш да си представиш. Там има хора, които искат и са готови да ти помогнат. Позволи им. Споделяй. Изразявай мислите и емоциите си. Всичко, което търсиш, е вътре в теб. Ти си уникален, нужен и невероятен. Толкова е хубаво да си жив... и ти ще се справиш.