неделя, 24 април 2016 г.

Цирк "Балкански" - един прекрасен спектакъл

Source

От 21.04 до 24.04 в Благоевград имахме невероятния шанс да станем свидетели на удивителния спектакъл, който цирк "Балкански" предлага на международната публика вече 16 години. Възползвахме се от тази възможност и аз лично останах наистина доволна. От няколко години не бях ходила на цирк, а това представление меко казано ме изуми и ми донесе много прекрасни емоции, затова реших да ви разкажа малко повече за него.

Приносът на фамилия Балкански в световното цирково изкуство поставя своето начало преди близо 200 години. Първият цирк е създаден през 1820 г. под името "Джунтини"; по-късно са основани още цирковете "Вирджиния" и "Рекс". След още няколко десетилетия, през които се сменят както имената на цирка, така и поколенията артисти в него, Александър Балкански-баща създава трупата "Балкански" (1980 г.) Двадесет години по-късно той и синовете му Александър и Николай основават цирк "Балкански", който с невероятните си представления изумява и забавлява не само българската, но и международната публика. Циркът има множество (според мен напълно заслужени) награди и отличия. Освен това е важно да се отбележи, че зад гърба си артистите са оставили много представления, посветени на различни благотворителни каузи.

По програма спектакълът на цирка е разделен на две части от по 13 изпълнения, като между тях има 20-минутен антракт. Общата продължителност е около 2 часа и половина, което отначало ми се стори дълго, но мога да ви гарантирам, че всяка секунда си струва. Циркът включва най-различни номера от разнообразен характер - жонглиране, акробатика, въздушни атракции, танци, дресура на австралийски бордър колита, както и двете атракции, които лично за мен бяха най-впечатляващи - а именно "Гигантското колело" и "Глобусът на смъртта". "Гигантското колело" беше просто невероятно. То представлява двама души  (Николай и Велизара Балкански), които балансират от двете страни на съоръжение, задействащо се единствено механично и достигащо 14 м. височина, без да е обезопасено. Най-интересната част е когато единият от тях жонглира с факли или се движи по колелото със завързани очи. Наистина не мога да ви опиша колко изключително изглежда всичко това отстрани..!
 Беше ми много интересно да гледам и изпълненията на акробатите и танцьорите, особено в началото на втората част. Във връзка с това част от любимите ми номера бяха "Обръч и вода" и "Еквилибър", които бяха много, много красиви и наистина успяха да ме спечелят. Впечатлиха ме също "Баланс на цилиндри", както и "Баланс на свободна стълба" - невероятни изпълнения, които ще помня дълго време след този ден. Акробатите и танцьорите бяха удивителни, номерата им за мен изглеждаха невъзможни, но също и простички, както и приятни за гледане. Отдавам това на професионализма на артистите, тъй като не е трудно да си представя колко време и труд биха ми коствали да постигна дори малка част от това, на което станах свидетел. 

Не мога да не спомена и клоуните Калдерон от Португалия, които бяха страшно забавни, успяваха да комуникират с публиката по прекрасен начин и не оставяха зрителите да скучаят между по-напрегнатите изпълнения. "Антре - Киното" остана един от любимите ми номера - в него участваха и хора от публиката, идеята за снимането на филм беше много хубава и аз лично се смях през цялото време. Но ако трябва да ви посоча само един номер, заради който си струва да гледате цирк "Балкански", ще ви дам за пример "Глобусът на смъртта", който беше просто спиращ дъха! Той включва шестима мотоциклетисти, които карат в огромна сфера. Номерът е изключително опасен, а освен това представлява и световен рекорд, което го прави още по-забележителен. Най-голямо впечатление обаче ми направи самата атмосфера по време на изпълнението (особено когато изгасиха светлините.) Получи се наистина невероятно и определено беше прекрасен завършек на спектакъла.

Source

За финал ще ви посъветвам да проверите дали цирк "Балкански" ще гостува и във вашия град - ако отговорът е "да" (надявам се да е "да"), задължително му отделете малко от времето си. Сигурна съм, че няма да останете разочаровани, ако дадете шанс на удивителния, разнообразен и забавен спектакъл, който предоставят тези прекрасни и талантливи артисти.

Източник: сайта на цирка

понеделник, 18 април 2016 г.

'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe' by Benjamin Alire Sáenz

Source

Нали се сещате за онези книги, които те карат да се чувстваш, сякаш си у дома, без значение къде се намираш? С всяка следваща страница се привързваш все повече и повече към героите, те се превръщат в твое семейство, а историята става неделима част от твоя собствен живот, дори за съвсем малко. А след последното изречение изпитваш не само носталгия и тъга, породени от факта, че книгата е свършила, но също и едно много топло чувство - чувството, че все пак не си сам, че някой те разбира.

Такава книга беше за мен 'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe'. Историята се развива през 80-те години на миналия век и разкрива приятелството на Ари и Данте - двама мексиканци, живеещи в Америка. Аристотел е 15-годишно момче, затворено в себе си и без никакви приятели - или поне до деня, в който среща Данте при плувния басейн. След като го научава да плува, Данте става негов най-добър приятел. Те прекарват лятото заедно, разговарят, споделят интересите си и откриват тайните на Вселената - и, разбира се, тези на странния и изпълнен както с приключения, така и с премеждия объркан тийнейджърски живот.

I bet you could sometimes find all the mysteries of the universe in someone's hand.

Source
Историята е разкрита от името на Ари, което изключително много ме зарадва, тъй като успях максимално добре да го опозная и да се свържа с него. А това, което още повече ми хареса, беше лекият стил на писане - изреченията са кратки, думите са простички и книгата преспокойно може да бъде прочетена в оригинал. Точно това е начинът, по който един тийнейджър като Ари би разказал тази прекрасна история. Идеите, които съдържа книгата, са наистина сериозни и универсални за живота на всеки подрастващ - без значение от неговите пол, раса, сексуалност, националност и т.н., а същевременно са представени по простичък и лесен за разбиране начин така, че да бъдат оценени от всеки читател.

To be careful with people and with words was a rare and beautiful thing.

Source
Една от причините да обичам YA литературата (и особено тази книга) е, че подобни истории са изключително актуални и повечето тийнейджъри биха могли да открият голяма част от себе си в тях, като по този начин книгата би могла наистина да им помогне. Макар и сюжетът в "Аристотел и Данте" да не е кой знае колко сложен и изпълнен с динамика и напрежение, книгата предоставя житейския поглед на един подрастващ, неговите мисли, тревоги, нещата, които го ядосват или натъжават, чувствата, които изпитва и всичко, през което преминава, за да открие най-вече себе си. Освен това ставаме свидетели на невероятното приятелство, което споделят двамата главни герои. Връзката между Ари и Данте е прекрасна - просто няма начин да не се влюбиш в тях. Всеки от двамата е верен приятел, готов да направи всичко за другия; те се обичат и се подкрепят, каквото и да става. Приятелството между тях, развитието им като персонажи и лекият и реалистичен начин, по който са представени събитията, са част от нещата, които най-много харесах в книгата. Най-големият плюс на света за това, че LGBTQA+ героите и хората от цвят са такава важна част от историята, което, поне за мен, трябва да важи за повечето произведения в днешно време.

There are worse things in the world than a boy who likes to kiss other boys.

Обожавам героите в тази книга. Всеки от тях е толкова колоритен и интригуващ - всеки със своите тайни, мистерии, болка, щастие. Разбира се, най-близко до сърцето ми остана Аристотел - успях да се свържа с него до такава степен, че в един момент започнах да се чудя кои от мислите в главата ми са негови и кои - мои. Ари е един от героите, в които откривам достатъчно голяма част от себе си, за да мога да кажа, че наистина си приличаме. Аз съм Ари - това беше едно от нещата, които ми бяха оставили най-голямо впечатление след последната страница, и за това съм много, много благодарна. Винаги е хубаво да срещнеш герой, в чието лице виждаш един потенциален приятел (а може би дори сродна душа) и в реалния живот - за мен това беше Аристотел.

I renamed myself Ari.
If I switched the letter, my name was Air.
I thought it might be a great thing to be the air.
I could be something and nothing at the same time. I could be necessary and also invisible.

Source
Но потенциалният приятел в случая беше и Данте. Макар и да смятам, че с него далеч не си приличаме толкова, колкото с Ари, той ме зарадва дори още повече с присъствието си в тази книга. Данте обича да плува, да рисува, да чете поезия... освен това е луд по родителите си и мрази да носи обувки. Той е толкова интересен персонаж - изключително честен, широко скроен, лоялен и добър приятел. Приятелят, от който всеки се нуждае в живота си. Прекрасният, невероятен Данте. Наистина няма дума, която да го опише достатъчно точно с всичките му хубави и не чак толкова хубави качества. (Но пък има ли такава дума за когото и да било?)

And it seemed to me that Dante's face was a map of the world. A world without any darkness.
Wow, a world without darkness. How beautiful was that?


Не мога да не спомена и основните второстепенни герои, а именно родителите на двете момчета. Обичам както родителите на Ари, така и тези на Данте - толкова подкрепящи и отзивчиви персонажи, готови на всичко за децата си. А поне за мен беше изключително важно и качеството им да проявяват разбиране и да приемат хората такива, каквито са - което е рядко срещано в съвременното ни общество, пък какво остава за времето преди 30 години. Това тяхно отношение изключително много ме изненада и ме остави с много добро впечатление.

'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe' се превърна в една от любимите ми YA книги доста преди да прочета последното изречение. Тя предоставя на читателя удивителна история с прекрасни персонажи, която въпреки сериозните идеи и въпроси, които поставя, се чете лесно и не отнема много време. Но, предупреждавам - тази книга ще ви накара да изпитате неща. С нея ще се усмихвате, ще плачете, ще се ядосвате, ще преживявате. Ще свърши твърде бързо и ще искате още. Може би точно това харесах най-много в историята. Тя те кара да мислиш и да чувстваш. Изключително много.

And you can't always control the things you do when you're feeling too much.

събота, 16 април 2016 г.

среднощно #2

turning the pages patiently
in search of meanings
- W. S. Merwin 

хей.
пак ли не спиш? знаеш ли колко е часът?
да. минава четири. какво толкова правиш цяла нощ?
само не ми казвай, че пак си останала до толкова късно, за да учиш. това вече не го вярвам.
не, съмнявам се, че стоиш, за да гледаш онзи сериал. сама каза, че вече ти е омръзнал.
знаеш ли, може би наистина трябва да направиш нещо по въпроса. не е нормално да си лягаш, когато всички останали се събуждат.
какво ли? ами опитай се да станеш много рано някой ден. така през деня ще се измориш и вечерта ще си легнеш преди полунощ.
напротив, мисля, че ще се получи. опитай пак. не вярвам да е чак толкова трудно, че да не можеш да свикнеш.
чакай малко. плачеш ли?
не, не. недей. моля те, недей. не исках да те накарам да се чувстваш зле.
успокой се. моля те. не плачи. всичко ще бъде наред.
съжалявам. не знаех, че започваш да плачеш веднага щом си легнеш. не знаех, че е толкова трудно за теб да заспиш.
съжалявам. че си мислиш за такива неща. съжалявам, че те те карат да стоиш будна, докато не се измориш дотолкова, че да не можеш да си държиш очите отворени.
съжалявам.
ехо? чуваш ли ме?
аз съм тук. знам, че понякога мразиш да съм тук. знам, че имаш нужда да си сама. знам също, че най-много те е страх от това да се чувстваш самотна.
но аз съм винаги тук. и знаеш ли какво?
ти си тук също. плачеш, трепериш, мислиш си за ужасни неща, мразиш се, искаш всичко да свърши. но все още дишаш.
все още си тук и това е толкова хубаво.
била си толкова много неща за времето, което си прекарала тук. била си малко момиче, влюбено в детските приказки и онези, шарените бонбони, с шоколад отвътре. обичала си да пееш песнички и да рисуваш, макар че, ако трябва да сме честни, никога не ти се е отдавало съвсем. била си ученичка - вярно, малко наивна и самозабравила се, но въпреки всичко търсеща себе си. отначало си смятала, че трябва да бъдеш като всички останали и да се държиш така, че другите да те харесват. но ти си била много повече от това. била си приятелка. била си дъщеря. била си сродна душа. била си и вече малко по-голямо момиче, преоткриващо прекрасния живот на подрастващите. по-късно си разбрала, че този живот далеч не е толкова прекрасен. може би тогава се появих аз, не си спомням много добре. ти беше наранена. не знаеше на какво да вярваш. не вярваше дори на самата себе си. мислеше си за края на всичко - за това как искаш да спреш да мислиш и да не се налага да стоиш до сутринта, спомняйки си неща, които никога вече няма да бъдат същите. знаех, че те боли. обещах ти винаги да бъда там. да, ти не вярваш на думи като "винаги" и "никога" - може би защото те са те наранили най-много, но моля те, повярвай ми този път.
защото аз съм тук.
и ти си тук също.
променила си се. това е хубаво. променили са те нещата, които са ти се случили. чувствата, които си изпитала. мислите, които са минали през главата ти в нощи като тази. хората, с които си говорила за живота след смъртта и за това колко е красиво морето. всичко, от което се интересуваш и до което си се докоснала. всяко място, което си посетила. всичко, всичко, всичко, което сега е спомен някъде в съзнанието ти.
а да ти кажа ли нещо още по-хубаво?
ти също си променила всички тези неща. оставила си отпечатък върху всяко от любимите ти места. променила си живота на всеки човек, с когото си имала връзка. всички хора, с които си разговаряла, местата, които си посетила, нещата, до които си се докоснала - никое от тях нямаше да бъде същото, ако теб те нямаше тук.
може би в това е целият смисъл. виж, знам, че смисъл е силно казано за теб. зная също, че това е нещо, в което вече си изгубила вяра, както в самата себе си. смисъл - толкова далечна дума, така изтъркана, така безсмислена.
но смисълът съществува.
сега те боли и не можеш да го видиш, защото виждаш само черно. съжалявам, че виждаш само черно. съжалявам, че вече започваш да забравяш останалите цветове и се скриваш в омагьосания кръг на тази черна дупка.
но - огледай се още веднъж. смисълът е някъде там. наранена си, знам това. знам също, че ще ти трябва много време, за да се съвземеш от всичко, което ти е причинило болка. но не спирай да се бориш, защото ако се откажеш, никога няма да разбереш колко много грешиш.
нищо не е приключило за теб, помни това. винаги можеш да промениш нещата. започни с нещо малко и ежедневно, което да направи деня ти малко по-хубав. излез навън и се усмихни на някого. прочети отново някоя от любимите си книги. гледай пак онзи филм с поетите. не, всъщност недей, той те кара да плачеш. (но пък за някои неща наистина си струва да плачеш.) напиши нещо и после ми го прочети - знаеш колко харесвам нещата, които пишеш. може дори да нарисуваш нещо. каквото и да е.
създай нещо, което има значение за теб. дали ще е малко или голямо, дали ще изглежда добре пред другите хора - това не е важно, въпросът е да го направиш така, както го усещаш. излез и кажи на черното, че вече ти е омръзнало. вземи от боята на сърцето си и пребоядисай света. бори се, за да вдъхновяваш. бъди силна, за да можеш един ден да кажеш: "ето. успях. направих го." да се огледаш и да виждаш цветове. да споделиш с хората значението на думата смисъл. да им помогнеш те също да достигнат до него. да промениш нещо, за да си била наистина тук.
изпитвай. не се отказвай. бори се. после изживявай. вдъхновявай. променяй.
и не спирай да се опитваш. търси малките значения във всяка мъничка частица от живота си. търси значенията в своите собствени частици, в тези, които пазиш за себе си, и в онези, които споделяш с хората. събирай си тези мънички значения. те са навсякъде. пази ги. продължавай напред заради тях. позволи им да променят живота ти.
обещавам ти. между всички тези частици ще откриеш смисъла.
знам, че е късно и ти най-вероятно не можеш да осмислиш всичко това сега. зная, че в главата ти е само мисълта за края. зная, че си някъде далеч; убедена си, че хората не разбират. че няма смисъл да продължаваш. че не си струва да прекараш целия си живот в болка. че за теб сутринта никога няма да дойде, не и наистина. ти завинаги ще живееш в нощта - в черния свят, който те е накарал да вярваш единствено в това, че утре пак ще боли.
но сега си легни. заради мен. а на сутринта се събуди с идеята, че през деня ще направиш нещо, което има значение. ще поговориш с някого, ще излезеш навън с приятели или пък с фотоапарата си, ще напишеш стихотворение или история, ще нарисуваш чувствата си, ще се усмихнеш поне веднъж. ще запазиш частицата значение от това, което правиш. ще осмислиш деня си. може би тогава ще ти е по-лесно да заспиш. може би тогава това вече няма да ти отнема толкова много време. може би, малко по малко, ще успееш да погледнеш през моите очи и ще видиш колко хубав може да бъде животът ти. колко хубав, прекрасен и значим...
а дотогава бъди тук. бъди тук. моля те. бъди и създавай, за да живееш. бори се, за да вдъхновяваш.
търси малките значения, за да намериш големия смисъл.
и никога не се отказвай.


i'll sing a song to you, my friend

петък, 8 април 2016 г.

burn, rewrite or reread book tag

Source

Много благодаря на Ади за тага. :)
Правилата са прости - избираш си няколко книги (като броят им трябва да е кратен на 3), записваш заглавията им на листчета и теглиш по три от тях за всеки рунд. След това трябва да избереш коя книга ще изгориш (образно казано, разбира се), коя ще пренапишеш и коя ще препрочетеш.
Аз избрах 18 книги, които изключително много харесвам, така че се надявам да не е непреодолимо трудно и да не ме пратят в Подземното царство заради шестте изгорени книги. (Но пък, както каза Теди, поне ще се запознаем с Хадес.)
От своя страна тагвам MrsDreamerx, Кристина и Гергана.

i.


"Аз съм пратеникът" от Маркъс Зюсак
"Фенка" от Рейнбоу Роуъл
"Всички наши места" от Дженифър Нивън

Как можах да изтегля точно тези три книги още в началото!? 
Оф. Не ми се иска да горя нито една от трите, но щом се налага, ще посоча "Фенка", макар че това е любимата ми книга на Рейнбоу. (Съжалявам много, наистина.) Обичам "Всички наши места" прекалено много, за да не я препрочета, а колкото до "Аз съм пратеникът" - явно тя остава да бъде пренаписана. Стилът на Маркъс Зюсак ми е много любим, така че каквото и да се получи в крайна сметка, пак ще ми хареса.

ii.


"Хари Потър и Огненият бокал" от Дж. К. Роулинг
"Не пускай ножа" от Патрик Нес
"Предимствата да бъдеш аутсайдер" от Стивън Чбоски

Честито, става още по-зле. :') Колко хубаво, че включих само любими книги, нали?
Първоначално мислех да препрочета "Предимствата", но тъй като вече съм я препрочитала, нямам друг избор, освен да я оставя да бъде изгорена. Не ме винете, просто не мога, не мога, не мога да изгоря книга от "Хари Потър" или "Живият хаос", дори да не е наистина. :д "Не пускай ножа" ще бъде пренаписана заради един от най-сърцеразбиващите моменти в книга, за които мога да се сетя (тези, които са я чели, знаят за кой момент говоря.) Колкото до "Хари Потър и Огненият бокал", ще се радвам да я препрочета. Все пак никога не бих отказала да се върна в Хогуортс.

iii.


"Белжар" от Мег Уолицър
"Възпламеняване" от Сюзан Колинс
"Писма до мъртвите с любов" от Ава Дилийра

Тук поне ми е по-лесно да реша коя ще бъде изгорената книга. Колкото и да ми хареса "Белжар", другите две книги са много по-важни за мен. "Възпламеняване" е любимата ми книга от "Игрите на глада" и както съм споменавала и преди, винаги обичам да се връщам към историята точно от тази част, независимо дали става дума за книгата или за филма. Затова тя ще бъде препрочетена, а "Писма до мъртвите с любов" ще остане за пренаписване - и без това бях много против Лоръл и Скай да се съберат.

iv.


"Домът на Хадес" от Рик Риърдън
"Всичко, което не ви казах" от Силест Инг
"Чудо" от Ар Джей Паласио

Ами, какво да кажа, сама съм си виновна.
"Чудо" я обичам страшно много и сърце не ми дава да й направя каквото и да било, така че ще я препрочета. Другите две книги също са ми много любими, но явно няма как, една от тях ще трябва да бъде изгорена. *следва няколкочасово мислене* Това ще бъде "Всичко, което не ви казах", макар да я харесвам изключително много. Колкото до "Домът на Хадес", тя остава да бъде пренаписана, въпреки че не виждам кое точно й е за пренаписване. Това е любимата ми книга от поредицата и обичам всяка страница от нея, но. Щом трябва.

v.


"Играч първи, приготви се" от Ърнест Клайн
"Вината в нашите звезди" от Джон Грийн
"Часът на чудовището" от Патрик Нес

Ох. Сериозно ли?
Колкото и да я комерсиализираха покрай филма, "Вината в нашите звезди" означава много за мен и може би е единствената книга на Джон Грийн, която наистина обичам. Не мога да повярвам, но тя ще бъде изгорена, тъй като не мога да изгоря "Играч първи", какво остава пък за книга на Патрик Нес. Ще препрочета "Часът на чудовището", понеже не съм я отваряла от много време, а тази година излиза и филмовата й адаптация. Някои части от "Играч първи, приготви се" пък ще бъдат пренаписани. Тя и така си е прекрасна, но вероятно ще се добавят повече моменти с Аех и историята ще свърши по малко по-различен начин.

vi.


"Алена кралица" от Виктория Айвярд
"Ние, лъжците" от Емили Локхарт
"Приказките на барда Бийдъл" от Дж. К. Роулинг

Радвам се, че това е последното. Вече имам подозрения, че някой ще дойде да ме хвърли направо в Тартара.
Както и да е. "Приказките на барда Бийдъл" е много важна за мен книга, така че избирам да препрочета нея. "Алена кралица" ще остане за пренаписване - наистина много харесах книгата, но може би ще стане още по-добра, ако някои моменти се променят. Колкото до "Ние, лъжците" - толкова я обичам, прекрасна книга, която ми разби сърцето и ми развали съня за цял месец. Най-вероятно ще гори в Ада заедно с мен. :')

вторник, 5 април 2016 г.

"Играч първи, приготви се" от Ърнест Клайн


Годината е 2044, а животът на по-голямата част от хората минава в ОАЗИС - виртуална реалност, в която всеки може да бъде какъвто поиска. Някъде в играта създателят й Джеймс Холидей е скрил така нареченето "великденско яйце", като преди да умре е завещал цялото си състояние на този, който успее да разгадае пъзела и да премине през портите, водещи до яйцето. С обявяването на голямата игра започва и ловът за великденското яйце - хора от цял свят прекарват години наред в проучвания и търсене на следи, които да им донесат богатство и мощ. Но в продължение на пет години никой не успява да открие нищо съществено - поне докато Уейд Уотс не намира първия ключ към загадката. Хората отново започват да проявяват интерес към Лова. Самостоятелни ловци, големи кланове и компании, готови да убият за наградата, отново се впускат в играта. А междувременно тя се превръща в ожесточена надпревара на живот и смърт, която изисква да загърбиш истинския свят и да се впуснеш във виртуалната реалност и в музиката, филмите, телевизионните сериали, книгите и видеоигрите от края на ХХ век. В свят, в който животът се развива предимно онлайн, всеки ловец е готов на всичко, за да се добере до яйцето на Холидей. Уейд е един от тези заклети ловци, оставил зад гърба си тежко детство, в което единствена опора за него е била именно попкултурата от 80-те - и най-вече видеоигрите. Но ще успее ли той да стигне до така желаната победа и какво ще спечели (или пък загуби) по пътя?

Source

"Играч първи, приготви се" не е обикновена книга, затова за нея не може да се говори по обикновен начин. Ще започна с това, че романът е написан невероятно увлекателно. Историята е разкрита по толкова уникален начин, че надпреварата в търсенето на Яйцето не успя да загуби вниманието ми дори за минута. Единственият ми проблем беше с някои диалози, които според мен не бяха особено реалистични и добре изградени, но всичко останало намирам за прекрасно написано. Така е още от самото начало - Ърнест Клайн има своя специфичен начин на писане, с помощта на който успява да задържи вниманието на читателя и да го провокира да се поинтересува повече от нещата, които интересуват самия него. А книгата е изпълнена с подобни препратки към филмите, видеоигрите, книгите и музиката на 80-те години - те присъстват буквално на всяка страница. (Ето тук са събрани всички препратки, споменати в книгата. Мисля, че това е доста полезно, тъй като аз още докато четях си набелязах няколко филма, които трябва да гледам.) Преди да започна да чета "Играч първи" смятах, че ще е доста натоварващо, тъй като последното, за което ми се четеше, бяха скучни факти. Трябва да призная, че това беше абсолютно погрешно - всички факти и препратки в книгата са поднесени по възможно най-увлекателния начин, така че максимално да обогатят историята и да допринесат към атмосферата, събрала минало и бъдеще в едно. Според мен това е и една от причините светът да е толкова добре изграден. Много ми хареса начинът, по който е представено бъдещето на планетата ни, още повече при положение, че става дума за период след по-малко от 30 години.
Source
Светът е в криза, навсякъде царят бедност, глад и недостиг на изкопаеми и източници на енергия, а населението предпочита да загърби реалността и да се потопи в ОАЗИС. Виртуалният свят на играта е изграден по изключително интересен начин и лично на мен ми беше много приятно да го опознавам заедно с Уейд. Освен това състезанието за намиране на Великденското яйце е много добре измислено и е разбираемо защо в продължение на години не е имало никакъв напредък. Затова именно търсенето и откриването на ключовете и портите беше най-интересно за мен. Мисля, че за всеки читател ще е любопитно къде са скрити следите на Холидей, водещи към Яйцето, докато едновременно с това авторът разкрива пред него животът на Уейд в реалността, отношенията с приятелите му и останалите състезатели, както и интересни факти, свързани с попкултурата. А макар и надпреварата да се развива във витуална реалност, появяваща се повече от две десетилетия след настоящата година, трябва да се отбележи, че идеята за подобно състезание е доста актуална. Точно това е едно от нещата, които най-много ми харесаха в книгата - действието се развива в бъдещето, има хиляди препратки към миналото, а историята е толкова подходяща за настоящето, в което живеем.

Source
Героите в "Играч първи" особено много допринесоха за интереса ми към историята. Харесах Уейд още в началото - той е прекрасен разказвач, а освен това до голяма степен успях да се свържа с него и да намеря общи неща помежду ни. (Като например момента, в който казва, че една от любимите му функции е да изключва звука на съучениците си, като най-хубавата част е, че те виждат, че ги изключва, и не могат да направят нищо по въпроса. Не ви ли звучи като мен?) Уейд е възможно най-подходящият главен герой за книга с подобен сюжет - той е изключително умен, притежава богата обща култура, а с напредването на действието ставаме свидетели и на изграждането му като личност, която може да комуникира с хората и в реалния свят. Именно тук се появява и образът на Арт3мида, който невероятно много харесах. Уейд е влюбен в нея още преди запознанството им и трябва да призная, че наистина има за какво. Арт3мида е от самостоятелните сериозни ловци, също като Уейд има изключително широки познания в областта на попкултурата от 80-те, има блог (!), в който пише по теми, свързани с Лова и интересите на Холидей. Арти е един много добре изграден, силен, амбициозен и упорит женски персонаж. Останах много доволна от нея, а "Просто съм неутрално хаотична, сладурче" официално е новото ми мото. Колкото до следващия герой, Аех, той ме привлече още с появата си, а към края категорично се превърна в любимия ми герой от книгата. Той е както много добър и подкрепящ приятел, така и умен, съобразителен и устремен играч с богата обща култура и сериозно намерение да спечели състезанието. Няма да издавам много за него, но ще кажа, че след края на книгата (който според мен дойде твърде бързо и неочаквано) единствената мисъл в главата ми беше: "Дано има продължение, трябва ми още от Аех." Разбира се, изключително важни са персонажите на Соренто и Шестиците, които работят за ИОИ - компания, която чрез измама се опитва да достигне до наградата. Подобна книга не може без злодей, а в случая тези герои идеално допринасяха към сюжета, караха ме да ги мразя и до голяма степен да се страхувам, че накрая те ще намерят Яйцето първи. Но може би точно в напрежението се крие една от най-големите привилегии на книгата - историята не те оставя на мира и непрекъснато се питаш дали наистина ще свърши така, както очакваш.

Source

С добре изградения си реален и виртуален свят, с увлекателния начин на писане и прекрасните герои, в които всеки би могъл да припознае част от себе си, "Играч първи, приготви се" е книга, предназначена не само за геймъри. Въпреки многото препратки към компютърни игри и приложения, както и аркадни и видеоигри, които не всеки (като мен) би могъл да разбере, книгата е подходяща за всеки човек, който някога е откривал страстта си в лицето на филм, книга, телевизионен сериал, песен, видеоигра - изобщо в нещо, което е било наистина важно за него и е бил готов на всичко, за да го отстоява.

четвъртък, 31 март 2016 г.

march favourites


Месец март беше странен. Случиха се много неща, беше натоварено и изпълнено със събития, но пък имах и доста свободно време. Все още се опитвам да свикна с втората смяна и изобщо с всичко, което се случва около мен, но се старая постоянно да правя нещо, колкото и непълноценно да ми изглежда. Не бях кой знае колко активна тук, но и с това ще се опитам да си наваксам. И тъй като няма смисъл да ви занимавам с подобни неща, ще премина към краткото обобщение на изминалия месец. Този път постът ще е разделен само на книги и музика, понеже не съм гледала нищо особено интересно, което да искам да споделя. (Не че в последния пост отпреди две седмици не ви говорих само за музика, де. Но това е друг въпрос.)

Книги.

i."Стъкленият меч" в момента не е при мен, затова не присъства на снимката.
ii. Иска ми се да кажа, че "Играч първи, приготви се" е най-хубавото нещо тук, но пък. Лъвчето.
iii. Като стана дума, приемам всякакви предложения за имена на плюшени лъвчета, тъй като това тук още си няма.

Март със сигурност беше по-добър от февруари откъм книги. Прочетох цели пет, което си е доста за мен, като се има предвид, че съм сравнително бавен читател. Месецът ми започна с продължението на "Алена кралица" - "Стъкленият меч" (клик), за което бях много ентусиазирана. В ревюто съм споделила по-подробно мнението си за книгата, но за да обобщя, ще кажа, че въпреки бавното развитие на събитията и невероятно дразнещото поведение на главната героиня, книгата доста ми хареса и оправда очакванията ми. 
След "Стъкленият меч" прочетох "Пандемониум", продължението на "Делириум", и мога да кажа, че наистина не очаквах втората част да ми хареса повече от първата. Сюжетът е прекрасно развит, главите са разделени според времето на действието на "сега" и "тогава", което прави четенето много по-интересно в напрегнатите моменти. Останах доволна и от героите - Лена я харесвам още от първата част, а Джулиан и Рейвън много ми допаднаха. Краят пък беше неописуемо добър. Нямам търпение да си взема "Реквием", което ми напомня, че трябва да го направя съвсем скоро, тъй като от доста време отлагам ходенето до книжарницата. 
Във връзка с последното смених жанра за малко и прочетох "Съкровения" на Дамян Дамянов. Книгата беше купена със съвсем различна цел, но в крайна сметка си остана при мен и реших да я прочета. Хареса ми, макар да имах малко по-големи очаквания. Но пък "Когато си на дъното" и "Поема за щастието" винаги ще са сред най-любимите ми стихотворения изобщо и макар да смятам, че стихосбирката не е за всеки (то поезията като цяло не е за всеки всъщност), харесах тази книга. 
След нея започнах "Играч първи, приготви се" с идеята, че ще е последната ми книга за месеца, тъй като беше само преди няколко дни. За моя изненада я прочетох относително бързо, което вероятно се дължи на факта, че е най-хубавата книга, която съм прочела досега през 2016. Беше ми невероятно интересна, караше ме изцяло да се потопя във виртуалния свят на ОАЗИС, а след последната страница бях едновременно ужасно доволна и разочарована, че историята е свършила. Наистина имам нужда от продължение на тази книга. А преди това мисля да й напиша ревю в следващите няколко дни. 
Междувременно започнах "Играта на Ендър" и ми остават само още две глави, но тъй като се съмнявам, че ще я довърша днес, просто я отбелязвам като започната през март. "Играта на Ендър" по принцип е един от любимите ми филми, но за книгата разбрах чак след като го бях гледала за първи път, а пък след това ми отне доста време да я намеря и да реша да я прочета. Както и да е, колкото и големи разлики да откривам между двете, книгата също много ми харесва и изчаквам само да видя какво ще е мнението ми за края.

Музика.













Това е от мен за този месец. А как мина март при вас?

неделя, 13 март 2016 г.

some random music tag

Source

Тези дни ми е скучно, но въпреки това съм изморена и по някаква причина ми се спи непрекъснато. Освен това не ми върви с четенето на "Пандемониум", Electric Century още не са си пуснали албума в интернет, а и не мога да реша какъв филм ми се гледа, така че ако имате някакви предложения, ще се радвам да ги чуя. И тъй като май нямам от какво повече да се оплача, ще мина на днешната тема. За този пост реших да разнообразя с малко музика, като въпросите за импровизирания таг са взети от тук.

1. Последната песен, която чу


2. Любима група

 twenty one pilots и My Chemical Romance, винаги и завинаги.
Харесвам и The Neighbourhood, Three Days Grace, All Time Low, Imagine Dragons, Arctic Monkeys, OneRepublic, HIM, Krewella и други, за които явно не се сещам.

3. Любим самостоятелен изпълнител

Halsey и Marina & The Diamonds. Също Melanie Martinez, The Weeknd, Troye Sivan, Ed Sheeran и т.н.

4. Любим албум

Vessel на twenty one pilots.
Рядко харесвам албуми от първата до последната песен, но този означава толкова необяснимо много за мен. Това е моят албум, аз съм всяка една от тези песни и просто много, много го обичам.

5. Твоята guilty pleasure песен


Нямам обяснение.

6. Песен, която си мразел, но сега харесваш



В началото изобщо не харесвах някои от песните на Мелани, но Sippy Cup беше една от най-често слушаните ми песни миналия месец (заради Теодора, която все ми я пееше.) Колкото до Imagine Dragons, факт е, че в началото никак не ги харесвах, главно заради Radioactive. В момента са една от любимите ми групи.

7. Песен, която си харесвал, но сега мразиш


Чак да я мразя - не, дори много я харесвах, когато излезе, просто с музиката на Адел сме в много сложни отношения и в момента изобщо не харесвам Hello.

8. Песен, с която си израснал


Имам слабост към българската музика от 70-те, 80-те и т.н. Още си слушам дисковете с музика от тогава, но тази поне на мен ми е най-любимата.

9. Първият албум, който си купи

Тук отново ще се повторя - първият албум, който получих, беше Blurryface, но той ми беше подарък. Първият, който аз си купих, беше Vessel.

10. Албум, който си намерил случайно, но го обичаш

Не се сещам за албум, но първият път, когато чух песен на The Kooks, беше съвсем случайно, и макар че няма точно определен албум от дискографията им, който да обичам чак толкова много, наистина харесвам голяма част от песните им.


11. Любима песен на чужд език

Винаги първо се сещам за касетата с италианска музика в колата на дядо. Затова ще оставя това красиво нещо, на което не намерих по-добра версия, тук.
Освен това обожавам Италия, в случай че някой не знае.


12. Песен от годината, в която си роден


Backstreet Boys са единствената бой банда, която харесвам. Не ме винете.

13. Песен от любимия ти музикален жанр

Слушам основно рок, електропоп, инди и алтернативна музика, но няма точно определен жанр, за който мога да кажа, че ми е любим, а и мисля, че песен от всеки жанр би могла да ми хареса.
Така че оставям първата, която ми попадна.


14. Най-надценена песен

Неща като Hey Mama на Nicki Minaj, Worth It на Fifth Harmony, Work на Rihanna, Steal My Girl на One Direction и т.н., и т.н. Списъкът е дълъг.  

15. Песен, която би препоръчал на всеки


16. Песен, която ти напомня за определено събитие


Често я слушах миналата година по това време, а тогава се случваха доста важни неща.

17. Песен, на която винаги пееш



18. Любима песен от саундтрак





Просто много харесвам саундрака на Невероятният Спайдърмен 2, да.

19. Любима бавна песен



20. Любима бърза песен



21. Любима песен в момента




22. Любима песен на всички времена



Това е от мен за днес. В случай, че някой се е усъмнил, този таг наистина нямаше за цел да ви пробутам любимите си песни и да ви говоря за tøp. :')
Тагвам Ади, Теди и Илияна и ви оставям до следващия път. ^^