събота, 7 май 2016 г.

allthebrightplaces: по стъпките на вятъра

Днешният ден ще остане в историята като деня, в който успях да стигна от центъра до Еленово за 15 минути. Разбира се, закъснях за срещата с Теди, Боби и Крис, но хей, все пак стигнах. :)
Както и да е. От известно време планираме да си направим разходка до Кръста и тази седмица най-после успяхме да го осъществим. Кръстът представлява една от забележителностите на Благоевград - той е разположен в местността Заева поляна над квартал Вароша и е висок около 38 метра. Имаме си го от близо три години. Достатъчно голям е, за да се види от почти всяка точка на града, а около него има цял парк с пейки и информационни табла със снимки. Наскоро дори организираха светлинно шоу по случай Великден, което изглеждаше наистина много красиво.
Но ние не отидохме толкова заради самия кръст, колкото заради разходката. Тръгнахме по маршрута през любимото ми Еленово, като в крайна сметка ни отне около два часа и половина да стигнем (като в това време са включени набавянето на провизии от супермаркета и многобройните спирки по пътя, за да снимам нещо.) Обядвахме в парка до кръста, след като пихме осветена от Борислава вода (която, впрочем, извира от дърво.) Връщането сякаш беше два пъти по-кратко, но предполагам, че това си е в реда на нещата, хах. Трябва да кажа, че разходката беше много приятна и ме накара да се почувствам много добре от факта, че съм сред природата. (Като изключим многото боклуци в началото на пътя, но за мнението ми по въпроса ви говорих в един предишен пост.) Заслужава си човек да ходи на такива разходки от време на време, а и винаги е хубаво да тръгнеш по стъпките на вятъра. :)
Това е от мен, а сега ви оставям със снимките. ^^ Пригответе се за много цветя.

"Това не ви ли прилича на дървото от листопад?" - Боби, 2к16










По едно време спряхме, защото гледката беше много хубава и трябваше да се снимаме...





"Кате, снимай ме, докато си хвърлям шишето." - Крис, 2к16

Впрочем, подобни разходки са още по-хубави на фона на музика. При нас се получи много добре - през по-голямата част от пътя слушахме музика и си пеехме, което направи ходенето на отиване много по-приятно. Добре, че нямаше почти никого наоколо.
Е, да, Gasoline и Empty Gold на Halsey никога повече няма да са същите след "гъзолина" и "празната коза", но пък си струваше.

Ами, какво да кажа. Теди искаше да снима, аз танцувах на Heavydirtysoul...

"Искам да седна на тревата." - аз, 2к16






Тук пеперудата ми позираше, за което искам да изкажа искрени благодарности, тъй като никога преди не ми бяха позирали пеперуди.


И така, стигнахме до кръста. В началото не отбелязах, че освен, че се вижда от почти всяка точка на града, той също така открива гледка към целия град. Преди тази разходка бях ходила на кръста веднъж и знаех какво е, но въпреки това гледката е прекрасна.




cause i'm on top of the world, ay



Тук можете да станете свидетели на осветяването на водата и на моята физиономия а ла "Теди, остави ми фотоапарата."

След кратък престой в парка до кръста, по време на който обядвахме, пихме сок и обмисляхме как да се изстреляме до центъра, тръгнахме обратно към Еленово. На връщане ми се стори, че сме вървели най-много половин час, въпреки че бяха минали поне час и половина.




В общи линии това беше нашата мини експедиция този път. Наистина се радвам, че най-после отделихме време за тази разходка, тъй като много се забавлявах и ми беше невероятно приятно. Надявам се скоро пак да имам повод да ви споделя снимки от всички наши места.
А дотогава - следвайте пътя. :)

сряда, 4 май 2016 г.

the otp book tag

Source

Много благодаря на Теди за тага! :) От своя страна тагвам Илияна, Йоана и Павлина.

1. Непопулярна двойка, която харесваш?
Сет и Гудмунд от "Освен този живот". Книгата не набляга на връзката между тях (тоест е точно от типа книги, които харесвам), затова и героите нямат кой знае колко общи моменти в книгата. Но още преди да разбера, че наистина са двойка, вече страшно много ги харесвах заедно.

2. Двойка, която не харесваше в началото, но сега харесваш?
Не мисля, че има такава двойка. По-скоро има случаи, когато съм харесвала двамата герои като двойка в началото, но след това съм си променила мнението. Като Джорджи и Нийл от "Връзка", Кара и Сам от "Сезонът на злополуките" и т.н.

3. Двойка, която не харесваш?
Лоръл и Скай от "Писма до мъртвите с любов". Просто... не.

Source
4. Двойка, на която им е отнело твърде много време, за да се съберат?
Първото, за което се сещам, е връзката между Пърси и Анабет. В смисъл, чакахме пет книги за главата, в която най-после се събират? А в следващите две не се случи нищо съществено между тях?...
Както и да е. Остават си една от любимите ми двойки.

5. Двама души, които не са обвързани в книгата/поредицата, но ти страшно много искаш да бъдат заедно?
Уил. И. Нико.
Сериозно, аз съм най-големият фен на Соланджело. Ако чичо Рик не ги е събрал в "Скритият оракул", ще си имаме сериозни проблеми. :)

6. Любим броманс (приятелство)?
Мисля, че автоматичният отговор тук е Джем и Уил от "Адски устройства". Всъщност ми беше далеч по-интересно да чета за приятелството между тях, отколкото за връзките им с Теса.

7. Двойка, която харесваш в книгата, но не харесваш във филмовата адаптация?
Това е лесно - Катнис и Пийта от "Игрите на глада". За мен по-подходящият за Катнис винаги е бил Пийта, но във филмовите адаптации някак си не усетих същото нещо между Дженифър и Джош и харесах Гейл като герой много повече. Затова когато някой ме кара да избирам между Пийта и Гейл, държа да се уточнява дали говорим за книгите или за филмите.
Или пък просто казвам Финик. :)

8. Любима хомосексуална двойка?
Освен дотук споменатите - Хана и Натали от "Писма до мъртвите с любов"; Ари и Данте от "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe".

Source
9. Популярна двойка, която не можеш да харесаш, колкото и да се опитваш?
Кат и Ливай от "Фенка". Книгата е любимата ми на Рейнбоу и има много малко неща в нея, които не харесвам - едно от тях е именно връзката между тях двамата. По някаква причина така и не успях да си ги представя заедно и да ги харесам.

10. Любимата/ите ти двойка/и на всички времена?
Ами. Доста са. Лио и Калипсо; Лизел и Руди; Тод и Виола; Натали и Хана; Финик и Ани;  Финч и Вайълет; Пърси и Анабет; Рон и Хърмаяни; Уил и Нико; Ари и Данте...

събота, 30 април 2016 г.

april favourites


Април със сигурност не беше най-продуктивният ми месец, въпреки че имах намерение да свърша доста неща. Честно казано дори не усетих кога изминаха последните 30 дни (а това може би се дължи на факта, че все още живея във февруари.) Но ето че април вече свърши, което значи, че е време за равносметка. За някои от нещата, които ми се случиха, ще спомена в края на поста, а сега ще премина направо към книгите и музиката от този месец (и да, отново няма да пиша за филми, понеже успях да изгледам само два докрай.)

Книги.

За съжаление този път нямам купчинка, която да ви покажа, защото прочетох
половината от книгите си за този месец в електронен вариант. Успях да прочета общо четири книги, което не е много, но въпреки това съм доволна.

Започнах месеца със "Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл, която си купих от Плевен, където бяхме на Пролетни математически състезания. Книгата присъства в списъка ми за четене откакто в началото на годината разбрах, че издателство Егмонт ще я издава на български. Имах доста големи очаквания, които, за съжаление, не бяха оправдани. "Сезонът на злополуките" има интересен замисъл, но не мисля, че той е развит в пълния си потенциал. Останах разочарована от сюжета, тъй като след многото сравнения с "Ние, лъжците" очаквах книгата да ме разтърси поне толкова, колкото и тази на Е. Локхарт. Но в действителност самият сезон на злополуките не е достатъчно задълбочен, освен това не се случи и нищо кой знае колко разтърсващо. Стилът на писане ми допадна, но не мога да кажа същото за героите - не успях да харесам нито един от тях, затова историята през по-голямата част от времето ми се струваше доста далечна. Оцених книгата с 2,5/5.
Втората книга, която прочетох през април, беше "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" от Benjamin Alire Sáenz. Не бях чела книга на английски откакто препрочетох "Предимствата да бъдеш аутсайдер" през януари, затова този месец реших да си наваксам. Оцених книгата с 5/5, а ревюто ми за нея можете да прочетете тук.
Въпреки че успях да прочета историята на Ари и Данте за малко повече от ден, следващата книга ми отне доста повече време, макар и да не е особено обемна. "Me and Earl and the Dying Girl" от Jesse Andrews е една от най-дълго присъстващите в списъка ми за четене книги, като единствената причина, поради която не я бях прочела до този момент, е че не я намирах никъде. Преди няколко седмици най-после си я свалих и бях страшно ентусиазирана да я прочета, тъй като, както при "Сезонът на злополуките", имах големи очаквания. За съжаление и тук не останах особено очарована - сюжетът не ми допадна, стилът на писане много ме дразнеше на моменти, същото се отнася и за героите. В крайна сметка оценката ми отново е 2,5/5, като се надявам филмовата адаптация да се е получила по-добре.

Последната книга за месец април беше "Гневът и зората" от Рене Ахдие. Книгата доста нашумя в букблогърското общество; повечето от ревютата за нея, които прочетох, говореха за това колко е прекрасна и как трябва всеки да я прочете. След толкова положителни мнения нямаше как да я пропусна и трябва да призная, че останах невероятно доволна от историята, която Рене Ахдие е сътворила. Малко по-подробно мнение за книгата, както и любимите ми цитати от нея, можете да намерите тук. Колкото до книгата, която чета в момента - вчера започнах "Самодива" от Краси Зуркова и до този момент съм доста доволна. Освен нея няма да си поставям определени книги за следващия месец, тъй като имам мнооого за четене, затова ще действам според настроението.

Музика.


















Моменти.

Април всъщност започна с една мини екскурзия до Плевен, където впрочем бяхме на състезание по математика. Не написах отделен пост за allthebrightplaces, защото нямах много материал, но трябва да отбележа, че Плевен е един невероятен град, от който останах очарована. Прекарахме си страхотно и се върнах с много хубави спомени и снимки, някои от които ще оставя тук.








Другото нещо, което исках да отбележа, е акцията за почистване на алеята на Бачиново, която беше организирана от БМЧК по случай Деня на Земята, и в която аз също участвах. За нея също не говорих в отделен пост, макар че има какво да се каже. Много често не забелязваме колко замърсени са местата, които ежедневно посещаваме, улиците, по които вървим, и като цяло светът, който ни заобикаля. Бачиново не е най-замърсеното място на света, но въпреки това и там имаше страшно много отпадъци - и то много често в близост до кошчета. Не е чак толкова трудно да изхвърляме боклука си на предназначените за това места - може да ви се струва малко и незначително да изхвърлите фас от цигара или пакетче от салфетки на земята, но представете си какво ще се случи, ако всички започнем да го правим. След това си представете какво ще се случи, ако всички спрем да го правим - картинката със сигурност е много по-приятна. Това, което искам да кажа, е че не трябва да мислим за Земята само на международния ден, който е посветен на нея - трябва да се замислим за опазването на околната среда като цяло и да решим как можем да бъдем поне малко по-полезни за това опазване.


Това е всичко, което исках да споделя с вас. :) Колкото до предстоящия месец, за радост ще имам доста повече време за четене и гледане на филми. Освен това май е един от любимите ми месеци и се надявам да е изпълнен с приятни емоции и събития. (Във връзка с това Панаирът на книгата е само след няколко седмици и много, много се надявам пак да имам шанса да го посетя.) Ще видим как ще се развият нещата, а дотогава ви пожелавам весели празници и успешен месец! ^^

петък, 29 април 2016 г.

Любими цитати от "Гневът и зората" на Рене Ахдие


Днес съм тук с един малко по-различен книжен пост, тъй като реших, че няма как да напиша адекватно ревю на "Гневът и зората". За всеки, който за първи път чува това заглавие - книгата  ни пренася в Хорасан, където управлява младият халиф Халид, известен сред хората като жесток убиец. Всяка нощ халифът взима за съпруга младо момиче, което бива убито на следващата сутрин. Именно по този начин Шахризад губи най-добрата си приятелка Шива и решава да се яви доброволно за жена на Халид с цел да си отмъсти за нея и за всяко момиче, чийто живот е бил безсмислено отнет с изгрева на слънцето. Но какво ще стане, когато тя разбере, че за убийствата има причина; че зад зловещата маска на убиец се крие едно момче, пълно с тайни, което просто има нужда от любов?
Тъй като не знам как точно да говоря за тази книга, ще ви кажа само, че тя е наистина прекрасна. Написана е по толкова красив начин - а това се дължи на невероятния, но същевременно лек и приятен стил на писане на Рене Ахдие. Героите са удивителни - изключително добре изградени и силни персонажи, които въпреки това са реалистични. Няма как да не се влюбите и в историята. Преразказан, сюжетът може и да ви звучи клиширан или пък да ви напомня за приказките от "Хиляда и една нощ" (от които всъщност е вдъхновена книгата), но историята е прекрасна и е изпълнена с много тайни и загадки, които я правят още по-интересна. Краят е невероятен - нали знаете, че обичам епични финали, които не те оставят на мира в продължение на няколко дни? Ето такъв е и финалът на "Гневът и зората", след прочитането на който осъзнаваш, че си чел цяла нощ и зората вече е дошла, а на теб не ти остава друго, освен да се гневиш, че продължението на книгата още не е излязло.
Сега ви оставям с любимите ми цитати от "Гневът и зората" и ви препоръчвам да я добавите в списъка си за четене, в случай че още не сте го направили. Книгата е прекрасна и със сигурност няма да ви разочарова, а историята и невероятните й герои ще ви оставят без дъх.
(Междувременно можете да прочетете някои прекрасни ревюта тук, тук, тук, тук, тук и тук.)


Аз съм млада и затова знам, че думите ми не тежат много в този свят, но също така съм узнала достатъчно, че да разбера, че не можеш да контролираш действията на другите. Можеш да контролираш единствено какво ще направиш със себе си след това.

~

Единственото нещо, което съм научил с абсолютно сигурност през живота си, е, че човек не може да развие пълния си потенциал без любовта на другите. Ние не сме създадени да бъдем сами, Шахризад. Колкото повече един човек се стреми да докаже противното, толкова по-ясно става, че той има нужда най-вече от любов.

~

Умолявам те, звездице моя... моля те, надзърни зад тъмата. В момчето, което познавах, се крие потенциал за безкрайно добро. Повярвай ми, че мъжът, който виждаш сега, е просто сянка на това, което се крие в него. Ако успееш, дай му любовта, която ще му позволи да го осъзнае. За една изгубена душа такова съкровище струва колкото теглото си в злато. Струва теглото си в мечти.

~

Но дори моментът, в който листата се отронват от клоните, има своята красота. Своя слава.

~

Шахризад вече не вярваше в слуховете, които се носеха из улиците на Рей. Халид ибн ал Рашид не беше безумец от род на безумни убийци, настървен от безчувствена жестокост.
Той беше момче с тайни.

~

- Какво се е случило?
- Нищо.
- Съжалявам, но този отговор не се връзва със ситуацията.

~

- Аз не съм глупачка.
- Не. Не си. Все още - усмихна се Деспина. - Но е неизбежно. Когато срещнеш човека, който те кара да се усмихваш, както никога не си се усмихвала преди, да плачеш, както никога преди не си плакала... тогава не можеш да направиш нищо, освен да се предадеш.

~

Винаги съм вярвала, че човек е това, което прави, а не каквото казват за него. Но Джалал ал Хури прави много малко, за да опровергае думите на другите.

~


Ние сме от една кръв, сайиди. Аз съм също толкова упорит като теб. За теб ще е добре да ми се довериш, защото рано или късно няма да устоиш на желанието да се отървеш от постоянните ми глупости.

~

- Значи искаш да хвърля Шази на вълците?
- Шази? - усмихна се още по-широко капитанът. - Честно казано, жал ми е за вълците.

~

Знам съвсем малко и пак знам повече, отколкото ти, Халид-джан. Знам, че любовта е крехка. А да обичаш някого като теб е почти невъзможно. Все едно да удържиш нещо разбито да не се разпадне сред бушуваща пясъчна буря. Ако искаш тя да те обича, я запази от бурята... И се постарай тази буря да не си ти.

~

Хората се влюбват и разлюбват толкова често, колкото и слънцето изгрява и залязва. По-скоро са като момче, което един ден харесва зеления цвят, но на другия решава, че всъщност предпочита синьото.

~

А толкова арогантно ли е да искаш нещо, което не се променя като вятъра? Което не започва да се рони при първите признаци на беда?

~

Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе.

~

Всичко около Шахризад замлъкна и потъна в сенки. В горчивото знание и във великолепието на осъзнаването.

~

- Не съм съгласен, затова разговорът приключи - отсече Халид и отново закрачи по коридора.

~


- Ако ти си просто едно момиче, то аз съм просто едно момче.
...
- Ако е така, значи няма какво повече да искам от небесата.

~

Ти не си слаба. Ти не си нерешителна. Ти си силна. Яростна. Способна си на какво ли не.

~

Омраза. Възмездие. Отплата. Както каза, отмъщението никога няма да замени това, което съм изгубила. Каквото ти си изгубил. Всичко, което имаме, е сега. И нашето обещание да го направим по-добро.

~

Душата ми вижда равна на себе си в теб.

~

Разбирам колко е трудно да оставиш сърцето си в нечии чужди ръце. Но ако не го направиш, как би могла наистина да опознаеш човека?

~

Той се усмихна така, че направо заслепи слънцето.

~

Когато бях малко момче, майка ми казваше, че едно от най-хубавите неща в живота е да знаеш, че историята ти все още не е приключила. Нашата история може и да е стигнала до края си, но твоята история все още не е разказана.
Направи я такава, че да е достойна за теб.

неделя, 24 април 2016 г.

Цирк "Балкански" - един прекрасен спектакъл

Source

От 21.04 до 24.04 в Благоевград имахме невероятния шанс да станем свидетели на удивителния спектакъл, който цирк "Балкански" предлага на международната публика вече 16 години. Възползвахме се от тази възможност и аз лично останах наистина доволна. От няколко години не бях ходила на цирк, а това представление меко казано ме изуми и ми донесе много прекрасни емоции, затова реших да ви разкажа малко повече за него.

Приносът на фамилия Балкански в световното цирково изкуство поставя своето начало преди близо 200 години. Първият цирк е създаден през 1820 г. под името "Джунтини"; по-късно са основани още цирковете "Вирджиния" и "Рекс". След още няколко десетилетия, през които се сменят както имената на цирка, така и поколенията артисти в него, Александър Балкански-баща създава трупата "Балкански" (1980 г.) Двадесет години по-късно той и синовете му Александър и Николай основават цирк "Балкански", който с невероятните си представления изумява и забавлява не само българската, но и международната публика. Циркът има множество (според мен напълно заслужени) награди и отличия. Освен това е важно да се отбележи, че зад гърба си артистите са оставили много представления, посветени на различни благотворителни каузи.

По програма спектакълът на цирка е разделен на две части от по 13 изпълнения, като между тях има 20-минутен антракт. Общата продължителност е около 2 часа и половина, което отначало ми се стори дълго, но мога да ви гарантирам, че всяка секунда си струва. Циркът включва най-различни номера от разнообразен характер - жонглиране, акробатика, въздушни атракции, танци, дресура на австралийски бордър колита, както и двете атракции, които лично за мен бяха най-впечатляващи - а именно "Гигантското колело" и "Глобусът на смъртта". "Гигантското колело" беше просто невероятно. То представлява двама души  (Николай и Велизара Балкански), които балансират от двете страни на съоръжение, задействащо се единствено механично и достигащо 14 м. височина, без да е обезопасено. Най-интересната част е когато единият от тях жонглира с факли или се движи по колелото със завързани очи. Наистина не мога да ви опиша колко изключително изглежда всичко това отстрани..!
 Беше ми много интересно да гледам и изпълненията на акробатите и танцьорите, особено в началото на втората част. Във връзка с това част от любимите ми номера бяха "Обръч и вода" и "Еквилибър", които бяха много, много красиви и наистина успяха да ме спечелят. Впечатлиха ме също "Баланс на цилиндри", както и "Баланс на свободна стълба" - невероятни изпълнения, които ще помня дълго време след този ден. Акробатите и танцьорите бяха удивителни, номерата им за мен изглеждаха невъзможни, но също и простички, както и приятни за гледане. Отдавам това на професионализма на артистите, тъй като не е трудно да си представя колко време и труд биха ми коствали да постигна дори малка част от това, на което станах свидетел. 

Не мога да не спомена и клоуните Калдерон от Португалия, които бяха страшно забавни, успяваха да комуникират с публиката по прекрасен начин и не оставяха зрителите да скучаят между по-напрегнатите изпълнения. "Антре - Киното" остана един от любимите ми номера - в него участваха и хора от публиката, идеята за снимането на филм беше много хубава и аз лично се смях през цялото време. Но ако трябва да ви посоча само един номер, заради който си струва да гледате цирк "Балкански", ще ви дам за пример "Глобусът на смъртта", който беше просто спиращ дъха! Той включва шестима мотоциклетисти, които карат в огромна сфера. Номерът е изключително опасен, а освен това представлява и световен рекорд, което го прави още по-забележителен. Най-голямо впечатление обаче ми направи самата атмосфера по време на изпълнението (особено когато изгасиха светлините.) Получи се наистина невероятно и определено беше прекрасен завършек на спектакъла.

Source

За финал ще ви посъветвам да проверите дали цирк "Балкански" ще гостува и във вашия град - ако отговорът е "да" (надявам се да е "да"), задължително му отделете малко от времето си. Сигурна съм, че няма да останете разочаровани, ако дадете шанс на удивителния, разнообразен и забавен спектакъл, който предоставят тези прекрасни и талантливи артисти.

Източник: сайта на цирка

понеделник, 18 април 2016 г.

'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe' by Benjamin Alire Sáenz

Source

Нали се сещате за онези книги, които те карат да се чувстваш, сякаш си у дома, без значение къде се намираш? С всяка следваща страница се привързваш все повече и повече към героите, те се превръщат в твое семейство, а историята става неделима част от твоя собствен живот, дори за съвсем малко. А след последното изречение изпитваш не само носталгия и тъга, породени от факта, че книгата е свършила, но също и едно много топло чувство - чувството, че все пак не си сам, че някой те разбира.

Такава книга беше за мен 'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe'. Историята се развива през 80-те години на миналия век и разкрива приятелството на Ари и Данте - двама мексиканци, живеещи в Америка. Аристотел е 15-годишно момче, затворено в себе си и без никакви приятели - или поне до деня, в който среща Данте при плувния басейн. След като го научава да плува, Данте става негов най-добър приятел. Те прекарват лятото заедно, разговарят, споделят интересите си и откриват тайните на Вселената - и, разбира се, тези на странния и изпълнен както с приключения, така и с премеждия объркан тийнейджърски живот.

I bet you could sometimes find all the mysteries of the universe in someone's hand.

Source
Историята е разкрита от името на Ари, което изключително много ме зарадва, тъй като успях максимално добре да го опозная и да се свържа с него. А това, което още повече ми хареса, беше лекият стил на писане - изреченията са кратки, думите са простички и книгата преспокойно може да бъде прочетена в оригинал. Точно това е начинът, по който един тийнейджър като Ари би разказал тази прекрасна история. Идеите, които съдържа книгата, са наистина сериозни и универсални за живота на всеки подрастващ - без значение от неговите пол, раса, сексуалност, националност и т.н., а същевременно са представени по простичък и лесен за разбиране начин така, че да бъдат оценени от всеки читател.

To be careful with people and with words was a rare and beautiful thing.

Source
Една от причините да обичам YA литературата (и особено тази книга) е, че подобни истории са изключително актуални и повечето тийнейджъри биха могли да открият голяма част от себе си в тях, като по този начин книгата би могла наистина да им помогне. Макар и сюжетът в "Аристотел и Данте" да не е кой знае колко сложен и изпълнен с динамика и напрежение, книгата предоставя житейския поглед на един подрастващ, неговите мисли, тревоги, нещата, които го ядосват или натъжават, чувствата, които изпитва и всичко, през което преминава, за да открие най-вече себе си. Освен това ставаме свидетели на невероятното приятелство, което споделят двамата главни герои. Връзката между Ари и Данте е прекрасна - просто няма начин да не се влюбиш в тях. Всеки от двамата е верен приятел, готов да направи всичко за другия; те се обичат и се подкрепят, каквото и да става. Приятелството между тях, развитието им като персонажи и лекият и реалистичен начин, по който са представени събитията, са част от нещата, които най-много харесах в книгата. Най-големият плюс на света за това, че LGBTQA+ героите и хората от цвят са такава важна част от историята, което, поне за мен, трябва да важи за повечето произведения в днешно време.

There are worse things in the world than a boy who likes to kiss other boys.

Обожавам героите в тази книга. Всеки от тях е толкова колоритен и интригуващ - всеки със своите тайни, мистерии, болка, щастие. Разбира се, най-близко до сърцето ми остана Аристотел - успях да се свържа с него до такава степен, че в един момент започнах да се чудя кои от мислите в главата ми са негови и кои - мои. Ари е един от героите, в които откривам достатъчно голяма част от себе си, за да мога да кажа, че наистина си приличаме. Аз съм Ари - това беше едно от нещата, които ми бяха оставили най-голямо впечатление след последната страница, и за това съм много, много благодарна. Винаги е хубаво да срещнеш герой, в чието лице виждаш един потенциален приятел (а може би дори сродна душа) и в реалния живот - за мен това беше Аристотел.

I renamed myself Ari.
If I switched the letter, my name was Air.
I thought it might be a great thing to be the air.
I could be something and nothing at the same time. I could be necessary and also invisible.

Source
Но потенциалният приятел в случая беше и Данте. Макар и да смятам, че с него далеч не си приличаме толкова, колкото с Ари, той ме зарадва дори още повече с присъствието си в тази книга. Данте обича да плува, да рисува, да чете поезия... освен това е луд по родителите си и мрази да носи обувки. Той е толкова интересен персонаж - изключително честен, широко скроен, лоялен и добър приятел. Приятелят, от който всеки се нуждае в живота си. Прекрасният, невероятен Данте. Наистина няма дума, която да го опише достатъчно точно с всичките му хубави и не чак толкова хубави качества. (Но пък има ли такава дума за когото и да било?)

And it seemed to me that Dante's face was a map of the world. A world without any darkness.
Wow, a world without darkness. How beautiful was that?


Не мога да не спомена и основните второстепенни герои, а именно родителите на двете момчета. Обичам както родителите на Ари, така и тези на Данте - толкова подкрепящи и отзивчиви персонажи, готови на всичко за децата си. А поне за мен беше изключително важно и качеството им да проявяват разбиране и да приемат хората такива, каквито са - което е рядко срещано в съвременното ни общество, пък какво остава за времето преди 30 години. Това тяхно отношение изключително много ме изненада и ме остави с много добро впечатление.

'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe' се превърна в една от любимите ми YA книги доста преди да прочета последното изречение. Тя предоставя на читателя удивителна история с прекрасни персонажи, която въпреки сериозните идеи и въпроси, които поставя, се чете лесно и не отнема много време. Но, предупреждавам - тази книга ще ви накара да изпитате неща. С нея ще се усмихвате, ще плачете, ще се ядосвате, ще преживявате. Ще свърши твърде бързо и ще искате още. Може би точно това харесах най-много в историята. Тя те кара да мислиш и да чувстваш. Изключително много.

And you can't always control the things you do when you're feeling too much.