петък, 18 декември 2015 г.

Blogmas #17 & #18

Вчера не писах за Блогмас, тъй като денят ми не беше от най-интересните, а пък исках да напиша ревюто за "Освен този живот". В училище не се случи нищо вълнуващо - по физическо оцелях, а в останалите часове правихме упражнения за класни. Следобед се занимавах с подаръци.
Днес беше хубав ден, главно защото е петък. Първите три часа имахме немски, но в началото не правихме нищо и аз си говорих с няколко човека от класа. (С госпожата бяхме сключили сделка да ми носи топла вода от учителската, само че тя така и не ми донесе и в крайна сметка си купих кафе. Но се събудих.) Втория и третия час правихме класно. Мисля, че мина доста добре, писмото ми се получи и дори написах упражнението, за което се съмнявах. След това правихме втората част от класното по литература. Аз писах за "Светло утро" (вече не помня как точно беше формулиран въпросът.) Мина доста добре, госпожата ми го провери още през междучасието и каза, че съм се справила. После имахме изобразително, правихме коледни картички и с Криси и Калина ходихме до книжарницата за картони, а в часа слушахме коледни песни с помощта на "разделящото ръгало за слушалки" на Теди. :д Математиката мина нормално, след това имахме допълнителен по физическо и пак играхме федербал, този път с Криси. По-точно играхме на "разчлени перцето", тъй като то постоянно се разделяше на две и трябваше да му търсим частите (хаштаг ударих се с хилката шак-шак-ау..)
Както и да е. След училище с Калина обядвахме при баба й и гледахме Ай Карли и Викторично (и някаква много странна анимация с буболечки.) После излязохме, ходихме до новото немско левче (с ударение на второто "е") и до един магазин, където имаше много хубави рокли. Към 3.30 се видяхме с Ати и Васи, понеже в езиковата имаха само 2 часа. Бяхме за подаръци, после ядохме царевица. На мен ми беше много приятно, понеже не бяхме излизали от доста време и сега, след като свършиха класните и вече сме почти във ваканция, се радвам, че ще имам повече време за това.
Прибрах се вкъщи към 6 и заспах почти веднага (като наруших обещанието към себе си да не спя следобед тази седмица. Ама то вече си беше вечер, така че не се брои.) Станах преди около час и осъзнах, че имам да правя списъци, тъй като този уикенд ще се занимавам основно с подаръци. После осъзнах, че днес трябваше да взема един подарък, но го забравих. Също и че утре трябва да ставам рано. Допреди малко се занимавах с един от подаръците, сега ще се поразровя за последно за някои неща и вероятно пак ще спя.
Впрочем Коледа е след седмица. Това също го осъзнах сега. И си върнах част от коледния дух, който тази седмица явно съм позагубила. Но пък всичко, което съм измислила, върви по план, така че засега съм доволна.
Надявам се да сте имали прекрасна седмица и уикендът ви да е още по-хубав. ^^
Лека нощ. с:
И тук оставям снимка на залеза от днес, защото беше много, много хубав.

четвъртък, 17 декември 2015 г.

"Освен този живот" от Патрик Нес


През последните три дни не можах да оставя "Освен този живот". Започнах да чета книгата без да знам за какво точно се разказва, не бях чела нищо повече от анотацията, която ме остави с впечатлението, че се говори за живота на едно момче след неговата смърт. Само че в един момент се оказа, че не е точно така. И тогава всяко изречение започна да ме изненадва все повече и повече, подчертавах си цитати през няколко страници и в крайна сметка прекарах тези дни почти само в четене.

Книгата започва със смъртта на Сет, който се дави в океана, близо до плажа в малкото градче, където живее. Но историята на момчето не свършва със смъртта му. Той се събужда гол, целият в синини и някакви странни бинтове, страшно жаден, легнал на улицата пред къщата, в която със семейството му са живели преди да се преместят от Англия в Америка. Сет няма представа защо се намира там и какво се предполага да прави при положение, че всичко около него изглежда абсолютно изоставено. Сякаш е в ада. Само че не е. Това къде е всъщност и какво изобщо трябва да прави?

Ще започна с това, че от първата глава на първата книга на Нес, която прочетох, го смятам за гений. От тогава е и един от любимите ми писатели (и тук отново ще кажа колко много се радвам, че получих шанса да се срещна с него миналата седмица.) Неговият стил е точно стилът, който най-много харесвам - често речта е накъсана и понякога прекъсва изречението по средата, което още повече засилва напрежението. Героите са малко, повечето от тях реално не присъстват в развитието на действието, но са представени чрез спомените и, също като действащите герои, са много добре изградени. Моментите, в които се водят разговори, както и по-напрегнатите части, изпълнени с действие, са балансирани идеално, така че книгата трудно ще отегчи някого. "Освен този живот" е пълна с обрати, непредсказуема е и през цялото време ме държа в напрежение, като постоянно ме караше да се питам какво ще стане по-нататък (като все пак не можах да позная.)

Но където и да съм, какъвто и да е този свят, налага се да съм сигурна, че аз съм аз и че съм реална. Познавай себе си и продължавай напред с танцова стъпка. Ако те заболи, когато се удариш в нещо, болката също ще бъде истинска.
  
Книгата развива една съвсем различна теория не само за живота след смъртта, но и за реалния живот. В историята предишният живот на Сет се преплита със сегашния, реалното се сблъсква с виртуалното, появява се въпросът какво изобщо е представлявал животът на момчето досега, как функционира всичко това, какво му се е случило. Истинска ли е представата ни за времето, което прекарваме на тази земя, или това е просто някаква виртуална измислица, в която хората са се потопили след като са унищожили собствения си свят? Какво ще стане, ако не умрем "както трябва" и станем причина за грешка в тази виртуална програма? Какво ще стане, ако изведнъж се събудим от съня, който сме смятали за истинския си живот, и осъзнаем каква е реалността? Какво ще стане, ако въпросната реалност се окаже просто едно пусто и изоставено от хората място? Има ли нещо повече от това, съществува ли нещо освен този живот, реално ли е, или и то е плод на някакъв абсурден проект за изкривяване на истината? Какво всъщност е реалното...?

-О, не, не, съвсем реално си беше! - отвръща момичето. - Ние живяхме онзи живот; бяхме там, в него. Ако ти се случи нещо и ти стиснеш зъби и го преживееш, ако го издържиш, независимо че повече от всичко ти се иска да избягаш - на това аз му викам шибана реалност!

"Освен този живот" е пълна с въпроси, като отговорите на всеки от тях се преплитат в изграждането на идеята, че единственото реално нещо, с което разполагаш, когато поставяш всичко останало под съмнение, си самият ти. Идеята, че животът е много повече от това, което виждаме, преживяваме и чувстваме в момента. Идеята, че има нещо друго, нещо отвъд, освен този живот. Някъде там. И един ден може би ще го намерим. Ще го достигнем, ще го познаем и ще го изживеем. Ще открием нашето "повече". Обичам тази книга, защото ме накара да погледна общата картинка от една по-различна гледна точка и въпреки това да повярвам, че сме способни да открием отговорите на въпросите, да разберем смисъла, да познаем себе си и да продължим напред с танцова стъпка. Защото трябва да има нещо повече от това, нали?

-Съществува и друго, освен този живот, Сети - каза Гудмунд. - Това тука е отвратително, но освен него има и друго. Просто трябва да се доберем до него.

сряда, 16 декември 2015 г.

Blogmas #16

Мога ли да обясня тази снимка с "Беше ни студено"?
Днес беше доста хубав ден (като за сряда.) Първия час имахме математика и с Калина попълвахме част от резултатите от олимпиадата. На два пъти ходихме до "а" клас, за да питаме за презимена, но това е друг въпрос. Аз и тя имаме по 18 точки, което значи, че минаваме на втори кръг (явно не моеше 21. :д) После в междучасието преди физическото в съблекалнята преоткрихме един дюшек, който беше оставен до парното, и седяхме там, докато господинът не ни извика.


Извод: Не трябва да има дюшек и шалове в съблекалнята.
По български правихме упражнения и госпожата ни пусна малко по-рано, след това  имахме 4 часа немски, в около два от които слушам музика е четох, а в междучасията пях на Теди twenty one pilots (май я запалих.) В училище почти си дочетох книгата, останаха ми 40 страници и я довърших чак вечерта (а бях спряла на един сърцеразбиващ момент.) 
След училище с Теди и Калина бяхме навън и за подаръци. Тук не мога да кажа какво сме взели, но важното е, че наистина започнах с подаръците и даже отметнах трима човека от списъка. Има още доста неща за правене и купуване, но до Нова година ще успея. И да, моите подаръци са повече новогодишни, отколкото коледни.
След като свършихме нещата, които бяхме предвидили за днес, си взехме царевица. Имам нова любима царевица, между другото (знаете ли колко е хубава с къри?) Бяхме до домашните потреби и Калина си взе "боклуджарник", който стана и кофа за портмонета, а аз си взех кофичка за разделители (съществува ли такова нещо или само на мен ми трябва?)


Минахме през още няколко магазина (ходихме до Скарлет и не умряхме там!), но за подаръци не мога да говоря. Прибрах се чак в 5 и нещо, дочетох си книгата и за един кратък период от време не знаех какво да правя, за да я преживея. После започнах "Белжар". Мислех да гледам "Обществото", но се отнесох и после стана късно (а не съм го гледала от месеци..)
И в момента слушам музика на немски и си мисля за книги.
Това е за днес.
Лека нощ. ^^

вторник, 15 декември 2015 г.

Blogmas #15

Днес половината ми ден мина ето така:


Защото Патрик Нес е невероятен и продължава да ме изненадва с всяко следващо изречение. "Освен този живот" много, много ми харесва, до утре ще съм я завършила и съм решила да напиша ревю, защото страшно ми се говори за нея.
Иначе вторникът си започна ужасно, като всеки друг вторник. Имахме два часа математика и пак, линейни функции. А пък госпожата проверяваше олимпиадите и аз имам 18 точки (отново, последния ред на последната задача. Добре, явно ми е навик.) После по информационни седях в другата част на стаята, и донякъде беше забавно, като изключим, че слушаха чалга (отвратителна при това.) Правихме първата част на класното по български и госпожата ми го провери още в междучасието. Имам 6, което е хубаво. Сега се надявам и втората част в петък да мине добре, понеже не съм препрочитала анализите и нямам намерение да го правя. Иначе немският мина нормално, днес имахме само три часа и правихме упражнения. (Встрани виждате втори вариант за процедиране на олимпиада по математика, ако вече сте решили съвсем да си просите точките.)


Следобед се прибрах към 3 и едва си оставих книгата, за да отида на йога в 18.30. Този път мина много добре, направих доста неща, които не съм правила досега ("Това дете ще стане жестоко.") Освен това направих пълен гълъб (!!!), с което много се гордея, защото само още един човек от групата го прави (а аз ходя отскоро.) Оставям доказателство встрани, тъй като на всичкото отгоре успях да го повторя! И още отсега усещам мускулната треска през следващите няколко дни, но си струваше и сега се чувствам много по-добре.

Като цяло денят ми мина добре, въпреки че през голяма част от времето не бях в настроение. Но като гледам съм свършила доста неща.
Това е от мен за днес.
Лека нощ и приятна сряда. ^^

понеделник, 14 декември 2015 г.

Blogmas #14

Днес ще съм кратка, защото имам да уча, а не ми се пропуска ден.
Денят ми мина добре, първо имахме четири часа немски, отново правихме някакви упражнения за класното (между и понякога по време на които слушах музика и си четях стихотворенията). След това по математика взимахме обратна пропорционалност и решавахме задачи от функции. По музика проверявахме контролни. После в часа на класа слязохме в кабинета по музика, за да си разменим коледните подаръци. Господинът беше поръчал пица, имаше и неща за пиене (аз пих кола, отбележете го някъде), както и сладки (които май само на мен ми харесаха.) На мен ми се беше паднало да подарявам на Ради П. и му взех един (наистина много хубав, как не си го запазих) парфюм, а на мен Калоян ми подари слушалки. (не точно каквито исках, но ще ми свършат работа :д) Като цяло беше доста забавно и мисля, че е едно от малкото неща, които наистина правим като клас. И е хубаво.
Прибрах се към два и нещо, пропуснах обяда и прекарах целия следобед в четене на "Освен този живот". Започнах я преди няколко седмици и постоянно я отлагам. В началото за едни странни 10 страници книгата не ми харесваше, но сега не мога да я оставя. А и, Патрик. Днес попаднах на едно ревю на "Ние, останалите, просто живеем тук", но прочетох само 1/3 от него, защото реших, че не искам да си издавам нищо. Имам да чета много книги. Защо това винаги се случва в моменти като седмицата преди коледната ваканция? Знам ли.
Снощи прочетох "Нощта е действие" на Илиян Любомиров (и почти се разплаках от тристишие, много е добър), както и половината от "Улица щастие" на Оля Стоянова (която дочетох днес в училище.) Усещам как скоро ще ходя до книжарницата за още поезия. Много обичам чувството, когато четеш поезия, която те докосва, споменах ли?
Да, наистина имам много за четене. Имам работа и по подаръците (много, много работа по подаръците.) Имам и класно по български и немски. Но.
Засега почти си запазвам радостта от събота.
Надявам се седмицата ви да е започнала добре и да си продължи все така. с:

П.С. АГнетата превземат света и тетрадките ми. АГне номер 1 е в един четириъгълник в тетрадката ми по математика. (не съм виновна аз, сериозно.) 


неделя, 13 декември 2015 г.

Blogmas #12 & #13: Панаир на книгата 2015

12 декември официално е един от най-любимите ми дни през тази година. Все още съм в еуфория от вчера. Страшно се радвам, че имах шанса да посетя тазгодишния панаир на книгата в НДК, както и да се срещна с един от най-любимите си автори (та чак и да говоря с него. Донякъде.) Но да започна отначало. (Ще гледам да говоря възможно най-свързано.)

Вчера сутринта бях на олимпиада по математика, която беше сравнително лесна и излязох доста рано. След олимпиадата с Калина отидохме на гарата, където дойде и мама, и в 12:10 хванахме автобуса за София. Към 2 без нещо вече бяхме на "Руски паметник", а 10 минути по-късно - в НДК.


Те... оцветяваха Хари, Рон и Хърмаяни. И има книга за оцветяване на Хари Потър (в случай че някой се чуди какво да ми подари за Коледа)
Още с влизането у мен се появи едно много хубаво чувство при вида на толкова много щандове с толкова много книги и толкова много хора. Беше невероятно - не мисля, че съм виждала толкова книги на едно място друг път. Аз предварително си бях набелязала книгите, които искам (и които всъщност бяха само три), затова тази част беше лесна за изпълнение. Взех си "Алена кралица" от щанда на Сиела и "Писма до мъртвите с любов" от Софтпрес (които си имаха колело, което завърташ и получаваш талонче с някакъв процент намаление.)  След това продължихме обиколката из етажите и отделните щандове (като преди това, разбира се, трябваше да проверя къде е щанд 102).

А на щанд 102 си умрях, там беше ЧУДОВИЩЕТО, вижте го просто, и всички книги на Патрик, и не могааа 
Всъщност така и не успяхме да обиколим абсолютно всички щандове (явно два часа не са достатъчни. За съжаление.) Но пък от първите два етажа освен моите книги взехме и за мама, тате и Ивана.

Пък от един от щандовете си купих най-яката коледна картичка на света.


На щандовете за детски книги си умрях за втори път, купих си две книжки на Франклин (не ме убивайте, имам си колекция.) Дори се снимах с него с:


И Калина не остана по-назад.
Открихме ето това прекрасно място:


Където имаше вещица, която ни почерпи с бонбони. И като я попитах дали са отровни, тя каза да ги опитаме на наша отговорност. (И не, не бяха.)

Три вещици в една снимка
След това открихме друга моя голяма любов, Падингтън. (Защо се влюбвам в детски герои??)


Имаше и друг много интересен щанд, където продаваха макети на различни животни (и динозаври) за сглобяване от хартия. От там взехме макет на папагал за Васи, също ни подариха разделители и програми.


А после намерихме щанда на Бард. И на Жанет 45. От първия Калина си взе книга за оцветяване на "Игра на тронове" и втората част на "Аз, вещицата" (добре че имаше много хора, иначе щяхме да се приберем с още няколко фентъзита.) На втория щанд... ами там имаше поезия... и не знам колко време прекарах при стихосбирките, но беше доста. Накрая си взех три. И сега ме чакат.

Блогър не иска да публикува обърнатата снимка
Не. Мога.
При щанда на Бард
А, да, също пихме горещ шоколад и гадно мокачино от една машина (затова не си купувам кафе от машина, когато не е 3в1, да)


И сега видях, че хората на тази снимка ми се усмихват <3
Като стана дума, имаше много хора, което страшно много ме радва. Не очаквах да са чак толкова много, а още по-хубавото е, че голяма част от тях бяха ученици. Радвам се, че интересът е толкова голям.

Иии, стигаме до любимия ми момент, заради който всъщност отидох точно вчера. Патрик Нес е един от най-най-най-любимите ми писатели изобщо, когато преди месец разбрах, че ще идва в София, изпаднах в еуфория, после почти се бях отчаяла, преди да обявят конкретната дата, след което изпаднах в още по-голяма еуфория. Отново, имаше мноого хора, което е невероятно, предвид факта, че когато за първи път потърсих негова книга, в Хеликон ме попитаха кой е Патрик Нес... да, добре. Както и да е. Радвам се, че толкова хора в България го четат; също се радвам, че отидох по-рано и не се наложи да чакам чак толкова дълго (понеже имахме и ограничено време.) Преди да се побъркам напълно си купих най-новата му книга, "Ние, останалите, просто живеем тук". Вечерта преди това известно време се чудих кои негови книги да си взема, и в един момент бях помъкнала всички, но после оставих само "Не пускай ножа", която и досега си ми е най-любимата негова.
Самото чакане беше изненадващо забавно, защото зад мен бяха две момичета, които през цялото време си говореха за Патрик и за книгите, и в момента, в който една от тях отбеляза, че едно момиче носи суитшърт на Грифиндор, аз реших, че просто няма как да не се запозная. Та докато чакахме и откачахме, си говорехме за "Живият хаос", за това как сме открили Патрик и книгите му, от колко време сме фенове и т.н. Също и за Хари Потър. И за Дейви Прентис младши. И за Манчи (едно от момичетата имаше избродирано куче на якето си и беше мноого сладко). И за филма по "Часът на чудовището". И за всичко.

Снимката е от страницата на Арт Лайн във фейсбук, ако се вгледате, аз съм зад високия човек.
После дойде моят ред и нивото ми на радост беше толкова високо, че след като подадох двете книги на Патрик Нес (Патрик Нес, наистина беше той), му казах просто "Hi. I love you." И той каза, че е много мило. И като цяло аз не говорих особено свързано, но му казах, че "Живият хаос" е любимата ми трилогия и книгите му като цяло са едни от любимите ми. Той ме попита дали съм чела историите към трилогията и на листчето с името ми записа сайта, където да ги потърся (макар че съм ги търсила, но каза да пробвам пак). Иии беше много сладко, и останах страшно доволна и щастлива, и още не ми е минала радостта не само от срещата, но от деня като цяло, и да, ето ви най-хубавата снимка на света:


Веднага след срещата с Патрик се запознах с Ева, но се видяхме само за кратко, понеже още не си беше направила обиколката и пазара. Въпреки това тази среща също допринесе за невероятния ми ден. Освен това останах и докато момичетата, с които се бях запознала, също минаха (а те бяха толкова ужасно сладки, сериозно, бяха по-щастливи и от мен.)
И тук оставям новите ми любими неща:



След НДК взехме метрото, вечеряхме в някакъв мол, после бащата на Калина дойде да ни вземе. Вечерта останах у тях и спах с "Не пускай ножа".
Толкова съм щастлива, чак не е истина.
Надявам се и вие да сте имали невероятен уикенд. ^_^

петък, 11 декември 2015 г.

Blogmas #11

Днес беше сравнително хубав петък. Първите три часа по немски писахме примерни писма и упражнения за класното другата седмица. По математика взимахме линейни функции и беше много смешно, по изобразително рисувахме морски свят?, а по литература имахме презентация за интерпретативно съчинение. После имахме допълнителен по физическо и с Калина (така де, Петранка) пак играхме федербал. Този път си имахме и коментатори ("Крисо, виждаш ли я тая хилка? - Да. - Ами след малко няма да я виждаш.")
Следобед решавах задачи за утре и слушах музика (защо не мога да изслушам целия албум на Трой?) Преди малко вечерях и сега с четвърт ухо слушам ужасния сериал по бтв. Утре след олимпиадата ще ходим в София, след това ще спя у Калина. (дано да оживея и този път)
Днес осъзнах, че последните 4 страници от тетрадката ми по немски са пълни с глупости от часовете, и тъй като днес нямам друго интересно нещо, за което да пиша, ще оставя някои от тях тук. Между другото си взех отделен тефтер за това. Може и да го изпишем до 12ти клас.


- Как си?
- Кат магаре в такси. Всъщност съм добре, но на магарето в таксито сигурно му е много тясно. (Снежана)

Какво си се разчекнала тука? Ще раждаш ли? (госпожата по немски)

- Good morning. (Теодора, раздразнена)
- Guten Morgen се казва.
- Фани се гръмни се казва. 

Sein е един мнооого неправилен глагол. (г-жа по немски)

Bürgermeister значи кмет, не майстор на бургери. (немски)

Schmetterling значи пеперуда => пеперудите са шматки.

- Да, така е. Браво дете. (най-използваният израз в часовете по математика.)

- Домашната ли проверяваме? 
- Да.
- Много ви здраве. (Теодора, отново раздразнена)

Този глагол също е малко неправилен. (немски)

Абе, тоя правоъгълен триъгълник дали може да е равностранен? (Калина)

Ето тук на къдравата страна на триъгълника... (г-жа по математика)

- Преведи Was passiert hier?
- Ох колко ме мързи... тук. (Теодора)

Правим упражнение за слушане и се говори за езда:
Теди: Стига бе, всеки път ли ще го повтарят? Омръзна ми кона умрел...

Остават zwei Minuten до края на часа. (Известно още като най-познатият израз в часовете по немски.)

Как се процедира на олимпиада по математика:
Най-отдолу пишем "Лесно се вижда, че сме яки".
И отдолу госпожата пише "Да, така е."

- Госпожо, таблицата е грешна.
- Знам, че е грешна. Сега видях, де. (г-жа по математика)

Какво си шиленце... (г-жа по немски)

Ако правите са криви, ще се пресекат в повече от една точка. (Калина)

Според условието триъгълникът е изцъклен.

Сега застанах от тази страна и всичко се обърка. Момент, да мина от другата страна.
Чакайте, че ми се преплетоха линиите.
Сега, за да имам по-добра видимост на чертежа... (математика)

Трапец е, гледай! (математика)

"лирическата говориня в произведението..." (литература)

Всичко е b. (Калина)

В час по ФВС: Горен лицев удар във волейбола значи да те ударят с топка по челото. Долен лицев е да те ударят по брадичката.

Е туй е Etui. (каза Теодора, сочейки несесера)

Овладей си изражението, Л.! (математика)

Локва е Pfütze, защото като стъпиш в локвата и тръгнеш да падаш, се чуда "пфюют". (или моята логика при ученето на думи)

Глава е като тенджере. (Теди за Kopf и Topf)

Крава, коза, гъска, патица - женски род.
Магаре и маймуна - мъжки род.
Муле и прасе - среден род => става и за двете. (хората от Немция знаят)

Тука има кома. (диктовка по немски)

Аз затова говоря така, напосоки... (математика)

- С., защо гледаш така?
- Как?
- Ами не знам... (математика)

- Защо е dem? (Теодора)
- Защото е das.
- Да бе, верно. Ще се гръмна с тоя Dativ.

В час пеят:
- Бясно карай на червено...
- И после на контролната ще е само червено. (г-жа по немски)

Ей ся ще дойда аз да те наджаркам, искаш ли? (немски)

- Спрегни "къща".
- Спрегни "майка ти". (Калина)
- Аз съм майка ти, ти си майка ти...

К., още веднъж ако те видя, че водиш някоя престрелка, навънка и с отсъствие! (г-жа по немски)


Това е от мен за днес.
Лека нощ и приятен уикенд. с: