четвъртък, 3 декември 2015 г.

Blogmas #3: Коледен Благоевград

Днес не ми се случи нищо по-различно от обикновено - денят започна ужасно, но после се пооправи и в крайна сметка когато се прибрах вкъщи се чувствах доста добре. Въпреки двете кафета проспах следобеда и към 18:30 със сестра ми, бате, кака и Ивана отидохме на площада при общината, за да гледаме първия коледен концерт за тази година. Програмата беше хубава, но имаше още какво да се желае. За сметка на това водещите бяха забавни и запалването на светлините се получи доста ефектно, след което имаше голяма заря. Лично на мен единственото, което не ми хареса, беше, че музиката по време на програмата и гласовете на децата, които пяха и рецитираха, не се чуваха достатъчно силно, въпреки че бяхме точно до сцената. Също така хората бяха много и нетърпеливи, и постоянно се бутаха, но като изключим тълпата, останалото беше много приятно.
Тук оставям няколко снимки от вечерта:




В програмата участваше и трупа по въздушна акробатика. Това беше може би най-доброто изпълнение за цялата вечер, а и е нещо, което досега не сме виждали на коледен концерт.


Дядо Коледа слиза с пожарната от покрива на общината
Луна Четвърта, с вече запалени светлини





Сега центърът на Благоевград споделя коледния ми дух и като цяло градът изглежда по-красив. Доволна съм от вечерта и от концерта, прекарах си добре и Благоевград отново ми харесва малко повече.

За финал оставям една снимка от страницата във фейсбук "Благоевград - Това си ти". Фигурите пред елхата са за първа година, днес обаче не успяхме да ги видим заради навалицата. Но Луна ще е тук още поне месец, така че има достатъчно време да се радваме на коледния дух.


Надявам се и вие да сте прекарали третия ден от декември добре. Запалиха ли вече светлините във вашия град?

сряда, 2 декември 2015 г.

Blogmas #2: Things I love about winter

Коледния дух
Горещ шоколад
Снежни човеци
Украсяване на къщата за Коледа
Правене на коледни подаръци
Шапки
Неутъпкан сняг
Седенето до печката/камината, когато е много студено
Фойерверки
Ледени висулки
Правене на сладки и бисквити
Коледни играчки за елха
Гирлянди
Пуловери
Елхата пред общината (Тази година е Луна четвърта)



Училището в дните преди коледната ваканция
Вечерята на Бъдни вечер
Семейните събирания
Шалове
Чай
Джинджифилови сладки и меденки
Коледни свещи
Ботуши (когато не се късат най-безцеремонно)
Хари Потър
Маратони на коледни филми
Като стана дума, "Сам вкъщи"
Обратното броене на Нова година
Храната
Търсенето на паричката в питката на Бъдни вечер



Градът през нощта
Ръкавици
Одеяла
Шоколадови фигурки
Пазаруване за Коледа
Коледни картичкиии
Детски коледни песни (Имам някаква обсесия с такава музика)
Шейни
Елхата вкъщи
Целодневното четене
Пижами
Коледни звезди
Опаковъчна хартия
Почивните дни
Късметчета
Бонбони



Преди, когато вкъщи си правихме коледни тържества
Коледни базари
Снежинки
Късното ставане
Когато подариш на някого нещо, което много му харесва
Прекарване на време с приятелите
Коледни проекти
Мандарини
Тъмен лак за нокти
Планове за новата година
Топли пантофи
Лампички
Пуканки
Дървета, покрити със сняг
Спомени
Прегръдки
Дядо Коледа
Отварянето на подаръците
Посрещането на Новата година

вторник, 1 декември 2015 г.

Blogmas #1: DIY Christmas Gifts #1

Тъй като отскоро се занимавам с по-сериозно блогърство, само преди месец научих за съществуването на Blogmas и оттогава насам се чудя дали да се пробвам тази година. Не знам дали ще се получи, но съм особено коледно настроена и наистина ще се постарая.

Първият ми пост е за handmade Christmas gifts, тъй като в момента си правя тазгодишните списъци и прекарах доста време, скролвайки из пинтерест в търсене на оригинални идеи. Тук ще включа и някои идеи от миналата година. Някои от проектите съм правила, други са варианти за подаръци тази година, трети просто много ми харесват. Надявам се да са полезни. :)

1. Gifts in a Jar
Подаръците в буркан може да варират от буркан, пълен с бонбони, през терариум/плаж в буркан, до комплект за шиене, спа или маникюр... Има безкрайно много идеи, компактно е и не е трудно да се направи, като може да се изнамери идея в буркан за всекиго.



 Аз съм правила плаж в буркан и горичка в буркан за стаята ми, а на мен са ми подарявали "Веселото бурканче", в което има листчета със забавни цитати и вицове. Още идеи за подаръци в буркан тук, тук и тук.

2. Open When Letters
Този подарък ми е много любим и смятам тази година да го направя отново, защото е чудесна идея и не е само за близки хора, които живеят далеч едни от други. Цялата идея е да се направят няколко писма, започващи с "Отвори го, когато..." и някакво условие, като в самия плик може да има абсолютно всичко, за което се сетите.


Идеи за писма "Отвори, когато...":
1. Отвори го, когато имаш нужда да знаеш колко много те обичам
Тук може да се включат писмо, снимки, и различни картинки с цитати по темата, списък с "10 неща, които обичам в теб"...
2. Отвори го, когато си имал/а лош ден
Може да включва писмо, съвети как да се справим с лошите дни, снимки или картинки.
3. Отвори го, когато имаш нужда да се усмихнеш
Тук може да сложите различни шеги и картинки със смешни цитати, забавни снимки, бележки и inside jokes.
4. Отвори го, когато ти е скучно
Може да има кръстословици, судоку, картинки за оцветяване, различни главоблъсканици, малка книжка (ако се събира), списък с препоръчани от вас филми/книги/музика и т.н.
5. Отвори го, когато ти липсвам
Добавете писмо, ваши снимки, списък с любими ваши преживявания и... знам ли, вие се познавате по-добре.
6. Отвори го, когато имаш нужда от мотивация
Включете дълго мотивиращо писмо и картинки с вдъхновяващи цитати.
7. Отвори го, когато ти се плаче
Може да включва писмо, кърпички, успокояващи или забавни картинки и цитати...
8. Отвори го, когато си болен/болна
Добавете чай, кърпички, ментови бонбони, отново кръстословици/картинки за оцветяване или други неща, с които човек може да се занимава, докато е болен.
9. Отвори го, когато съм ти ядосан/а
Може да включва писмо и начини да се сдобрите, както и напомняне за това колко са важни отношенията ви.
10. Отвори го, когато си стресиран/а
Тук може да сложите писмо, балончета за опаковане (така де, пукане), мотивиращи цитати и т.н.


Разбира се, има още много идеи за подобни писма, миналата година прерових всички възможни сайтове и блогове, в които се беше споменавало за тях. Много добра идея е за подарък, отнема доста време, но ще значи много за човека, на когото подарявате. с: Още идеи тук и тук.

3. Handmade Jewelry
Доста пъти съм правила бижута и в повечето случаи много се ядосвам, но понякога пък се получава. В пинтерест има страхотни идеи за гривни, гердани, обеци и прочие, макар че на мен лично ми харесват основно гривните. Има много хубави специализирани комплекти за бижута, от там съм правила някои, които наистина харесвам. Миналата година правих гривни за подарък и се получиха доста добре всъщност. Като цяло правенето на бижута не е най-силната ми страна, но се получава много хубав подарък, когато се направи правилно.
Повече и по-компетентни идеи тук и тук.

Това е много сладкоо



4. Каквото и да е със снимки

Мноооого обичам снимки и мисля, че от тях стават страхотни подаръци. Тук имам пост за един пример за такъв подарък - колаж. Освен това може да се направи всичко, което се предлага във фотото (това вече не е съвсем diy, но подаръците със снимки са ми едни от любимите подаръци, така че). Например ключодържатели, пъзели, възглавници, календари, чаши, тениски, играчки за елха или просто снимки в рамка. Аз лично доста често използвам снимките като подарък и мисля, че е подходящо за всеки важен за вас човек.







Това е от мен за днес. Мисля да направя още 1-2 поста, свързани с коледните подаръци, защото за мен те са много важна част от празничното настроение и обичам всички приготовления покрай тях.
Надявам се да се получи с Blogmas и пожелавам чудесен декември на всички! :)

Картинките са от добрия стар пинтерест.

пъзели


Споменът за теб
висеше на стената ми,
нереален, мъртъв и студен.
Протегнах се да те докосна
през хартията,
но осъзнах, че този допир
е поредната заблуда.
Опитах да се върна там, където
сърцето ми не беше на парчета.
Надявах се, отваряйки очи,
да съм до теб отново.
Но през сълзи виждах само
нашите отминали усмивки
върху снимката.
Не успях да върна щастието.
Полетях закратко,
после се разпаднах -
теб те нямаше.
А аз останах,
гледайки обърканите си парчета
като дефектен пъзел, който никога
не може да се нареди.
В мен всичко беше счупено, разбъркано.
Дори изгубих някои от частичките
и не успях да полетя отново.

Сега, събирайки парчетата,
аз късам спомена за теб
и гледам образа,
разпадащ се в ръцете ми.
Това си ти. Далечна, недействителна
илюзия,
заминала си с липсващата част от мен.
Аз трябва да забравя този миг -
заблудата, красивата усмивка,
безкрайностите, във които вярвах
и смисъла в разбитите парчета.
Сега крещя на мъртвото ти "аз",
защото твоето лице на снимката
за мен е вече непознато и далечно.
А миналото е унищожено.
Така не чувам глупавия глас,
напомнящ ми, че спомените в мене
са истински,
дори когато снимката
е мъртва.

Парчетата ти вече са зад мене,
разкъсаната снимка е забравена.
Сега пред мен е само моят хаос.
Преди ти беше тук
и ми помагаше да подредя картината,
но аз отдавна знаех - моят пъзел
бе твърде непосилен и за теб.
Отново съм сама.
Редя парчетата на своите "сега" и "утре",
а миналото ми е вече в кошчето.
Защото споменът за теб и мен е пъзел, който
отказвам вече да редя.

Иленд

сряда, 25 ноември 2015 г.

"Girl Online" от Зоуи Съг



"Всеки път, щом постнете нещо онлайн, имате избор.
Може то да е или нещо, което спомага за повдигането на нивата на щастие в света, или нещо, което ги смъква."

Поради оскъдните си познания в областта на влогърството, не бях чувала за Зоуи Съг, по-известна като Zoella, преди дебютният й роман "Girl Online" да излезе в България. (В това отношение вече се поправих, вчера цял ден бях вкъщи и имах известно време да се запозная с канала й.) Не знам точно каква част от книгата е изцяло нейна заслуга, тъй като четох, че не я написала напълно сама, в което лично аз не виждам никакъв проблем. Мнението ми за самата книга не се променя от името на корицата, а и без това не бях запозната със Zoella преди това, така че как е протекъл творческият процес не е най-важното нещо за мен.

Та, какво ме накара да си купя книгата, ако не фактът, че е написана от Зоуи Съг? Всъщност това, с което ме привлече историята, е че главната героиня, Пени Портър, е блогърка, която обича фотографията. Тя е доста затворена в себе си и е склонна към излагащи ситуации, което я подтиква да си направи блог, в който анонимно да споделя мислите и чувствата си, да бъде истинска. В началото на коледната ваканция родителите й получават предложение да организират сватба в Ню Йорк и Пени, майка й и баща й, заедно с най-добрия й приятел Елиът, заминават за Америка. Там момичето се среща с младия Ноа и в рамките на няколко дни животът й и начинът, по който възприема себе си, се променят...

"Girl Online" ме грабна още с първите няколко страници, най-вече с частицата от себе си, която открих у Пени. Тя е затворена, притеснителна, неуверена, но освен това е заинтересована, търси начин да се изрази. Харесва ми как с всяка следваща страница Пени се променя, докато накрая от несигурното и разтревожено момиче се превръща в момичето, което казва пред себе си: Аз избрах да вярвам в себе си... Аз съм добър човек. И няма никакво значение какво казват хората за мен в интернет. Аз знам истината, защото това е историята на моя живот, не на техния. Най-хубавото в главната героиня е точно това - че въпреки че е една типична тийнейджърка с типично тийнейждърски проблеми с приятелствата, връзките и живота в киберпространството, Пени претърпява промяна и става коренно различно момиче (което при други обстоятелства не би отрязало момчето, което харесва от години, и не би изляло шейк в лицето на бившата си най-добра приятелка).

Може би героят, който ми хареса най-много в цялата книга, е най-добрият приятел на Пени - Елиът. Още с първата си поява той спечели симпатиите ми. Елиът е приятелят, който винаги е готов да ти помогне и да те подкрепи - независимо дали със съвет, прегръдка или просто с рамо, на което да поплачеш. Мисля, че той заслужаваше малко повече присъствие в книгата, тъй като е от наистина важните образи. Също много ми харесаха родителите на Пени и колко хубаво е тяхното семейство като цяло - сплотеността им е нещо, което не мога да не отбележа. Освен това бабата и малката сестричка на Ноа също ми оставиха много приятно впечатление, излъчват топлина и позитивност. И, разбира се, Ноа - на когото поне според мен никак не му отива определението "рокбожественярски". Той е сладък и мил, и още при първия им разговор се вижда, че между него и Пени има привличане. (Всъщност за мен лично развръзката след прибирането на Пени от Америка си беше изненадваща, което е може би единственото в книгата, което ме обърка.) Любовната им история не е нещо невиждано, но е много сладка и изпълнена със споделяне както на малки и големи подробности от живота на всеки от тях, така и на любими места, занимания, преживявания...

 Освен типичните тийнейждърски неща от излагащите мигове до първото влюбване, и всички останали моменти, с които е изпълнена "Girl Online", книгата засяга и един по-сериозен проблем - а именно паникатаките, с които се сблъсква главната героиня след като тя и родителите й преживяват катастрофа. Пени описва въпросните паникатаки на доста места в книгата и за разлика от други young adult книги, в които подобен вид заболявания се интерпретират погрешно, мисля, че тук няма такъв проблем. За радост тя успява да ги овладее благодарение на семейството си, Елиът, Ноа и, разбира се, себе си, което за мен е най-важната част от нейната промяна.

Исках да отбележа и това, което може би най-много ми хареса в книгата (освен героите) - начинът, по който са описани местата. В книгата има много красиви места. Харесва ми как те са свързани с преживяванията на героите, особено когато става дума за хубавите мигове. Споделените моменти на щастие, които те карат да се усмихнеш. Малките детайли и жестовете, които сближават хората. Вниманието. Това, което прави всяко място и случка в книгата необикновени.

В заключение мога да кажа, че книгата ми хареса. Вярно, сюжетът е типичен, на моменти предвидим, но всяка книга е уникална сама по себе си и лично аз останах доволна. "Girl Online" е много приятна за четене, изпълнена е не само със забавни, но и със сериозни моменти, кара те да се усмихнеш, да се свържеш с преживяванията на героинята и да погледнеш на света по един малко по-различен начин, поне в рамките на тези 280 страници.

Оценка: 4/5

"Мечтая си как всички тийнейджърки тайно изпитват същото.
И може би един ден, когато всички осъзнаем, че се чувстваме по един и същи начин, ще можеш да спрем да се преструваме, че сме нещо, което не сме."

неделя, 22 ноември 2015 г.

Игрите на глада: Сойка-присмехулка - част 2



Когато за първи път видях плаката на последната филмова адаптация от поредицата "Игрите на глада", сметнах за глупаво тазгодишният слоган да е "Нищо не може да те подготви за края". Прочетох трилогията през лятото след 5 клас и сега, близо три години по-късно, смятах, че съм достатъчно подготвена да видя края, след като ми беше добре познат още тогава. Но не беше така. Работата е там, че "Сойка-присмехулка", както и трилогията изобщо, е изпълнена с толкова събития, емоции, моменти, които те карат да затаиш дъх, дори да знаеш какво ще се случи. Докато четях книгите, през цялото време бях под напрежение какво ще стане с героите по-нататък, а още по-хубавото е, че същото се появи и при филмите (след първия. Първият наистина не ми хареса.) "Възпламеняване" все още е най-хубавата филмова адаптация на книга, която съм гледала, а двете части на "Сойка-присмехулка", особено втората, ме оставиха без дъх и сълзи, може би за дни напред.



Имах големи очаквания към четвъртия филм по "Игрите на глада" - поредицата заслужаваше разтърсващ финал все пак - и за моя радост те бяха оправдани. За пореден път се убеждавам, че актьорският състав на продукцията не може да е по-добър. Всеки актьор е перфектен за ролята си - не само актьорите в главните роли, но и лицата, които по-рядко се появяват на екрана. Сюжетът на самия филм максимално се придържа към книгата. Аз лично не открих важен момент, който да е изпуснат (може би само един). Всяко действие е предадено по много реален и вълнуващ начин. Филмът е построен и направен невероятно добре, което не е изненадващо, предвид последните два филма от поредицата. Сценарият отново е страхотен, разтърсващ и сърцеразбиващ, а историята на революцията оживява по възможно най-добрия и изпипан начин на големия екран.


Напълно в реда на нещата, "Сойка присмехулка - част 2" е изпълнена с напрегнати и разтърсващи моменти, които те карат да зяпаш екрана с отворена уста и да се чудиш как е възможно това да се случва (въпреки че, разбира се, си знаел какво ще стане). Спойлери! Лично за мен имаше много такива моменти, които ме изненадаха, държаха ме в напрежение и на които не можах да спра да плача. Един от тях е когато Пийта казва на Катнис, че ако убие Сноу и приключи цялата война, загиналите хора няма да са дали живота си напразно. Идеята, че щом бунтовниците победят президента, цялата тази смърт ще бъде осмислена... Друг такъв момент е към края, когато Катнис се връща в градчето на победителите и намира котката на Прим, започва да плаче и да й крещи, че Прим е мъртва и няма да се върне повече. На тази сцена хората на по-задните редове се смееха (няма нищо смешно, наистина. С изключение може би на грозната котка), и на мен ми беше странно да седя там и... да плача. Също така разтърсваща за мен беше смъртта на Финик (на която не беше отдадено достатъчно внимание, но действието тогава се развиваше твърде бързо), който е един от любимите ми герои в цялата трилогия, както и смъртта на Прим (също много любим персонаж). Други моменти, които ме просълзиха, бяха сватбата на Финик и Ани; думите на Катнис, когато мъж от втори окръг беше на път да я убие; реакцията на Полукс след смъртта на Кастор; изобщо всеки път, когато умираше някой; предложението на Коин за нови Игри; сбогуването с Ефи и Гейл (този път наистина се издразних от начина, по който пренебрегнаха Гейл); краят преди епилога, когато Катнис казва на Пийта, че го обича. И не на последно място, смъртта на президента, на която всички чакахме да станем свидетели още от първата част насам. Само че по време на филма отново осъзнах колко силна е сцената, когато Катнис променя посоката на стрелата си, за да простреля Коин, и колко необходимо и логично беше тя да го направи. Отново много добре пресъздадена сцена. Особено силен е и епилогът, макар че на мен лично не ми допада самата идея за прекрасен и щастлив край след всичко случило се. Но Катнис и Пийта, както и всички останали, наистина заслужиха щастливия си край, след всички преживени кошмари. Край на спойлерите.


Наистина рядко се случва да не намирам грешки във филм, направен по книга - но в случая всичко беше пресъздадено по прекрасен и вълнуващ начин. Филмът е много, много добър - толкова добър, че в един момент просто оставам без думи и мога само да премислям това, което съм видяла по-рано. (Всъщност след филма обсъждахме ужасните панталони на Гейл, роклята на Катнис и бебето, тъй като други недостатъци явно не намерихме :д). Смятам, че "Игрите на глада: Сойка-присмехулка - част 2" е достоен финал на историята за Игрите, бунта и революцията, за сойката-присмехулка, представена ни както от Сюзан Колинс, така и от режисьорите (Франсис. Лорънс. Е невероятен режисьор.) и сценаристите на четирите филмови адаптации. Наистина ми е малко тъжно, че поредицата вече окончателно свърши, но знам, че винаги мога да се върна към историята на Катнис. Филмът ме разтърси, предизвика у мен гняв, сълзи, вълнение, облекчение, държа ме в напрежение дори по време на финалните надписи (защото песента, песента) и ме накара още веднъж да се замисля за света, в който живеем, и за бъдещето, което ни предстои. 

петък, 20 ноември 2015 г.

отношения

Човекът е променлива величина.
Не можеш с прости сметки
да намериш неговата стойност.
Защото той
е винаги различен.
Веднъж извадил е малко
от себе си;
друг път прибавил е
и е увеличил.
В щастлив ден умножил е
своите числа
или пък се е разделил.

Как се изразява отношение,
щом живеем в свят без константи
и никои две неща
не са пропорционални завинаги?

Как да кажа,
че аз към теб е равно
на хикс към игрек,
щом като извадя мъничко
от своя числов израз,
се променя цялата пропорция?
Отношението ни
вече не е същото.
Нужно е толкова малко,
за да се превърне уравнението
в неравенство.

Всичко свърши, след това
стойността ми намали се
с игрек.
Изгубих, а сега прибавям.
И създавам новото.

Числата са различни вече
и резултатът не е същият.
Защото моята променлива е променена
и продължавам пак със сметките.
Защото отношението ни
се преобърна
и сега съм просто
неизвестно хикс.

Но пак съм тук,
каквото и да правя със числата си,
за да открия най-накрая
стойността.


Иленд