петък, 23 октомври 2015 г.

allthebrightplaces: експедиция из баирите на Еленово

За четвърти път се качвам на автобус от градския транспорт и макар че ми беше лошо, напълно си струваше. Започвам да обичам Благоевград и това много ми харесва.
Миналата седмица бяхме навън и понеже цялата разходка беше в рамките на центъра, този път решихме да удостоим и друг квартал с присъствието си, така че здравей, Еленово.
Днес преоткрих една различна страна на града, място, където няма сгради, нито хора - просто трева и цветя, и храсти, и животни, и няколко дървета, и едно враждебно изглеждащо черно куче, и четирима идиоти.
Досега не бях ходила на баирите. Оказа се, че всъщност са доста интересно място за разходка (С изключение на времето след дъжд. Не ходете след дъжд.) Навсякъде е почти равно, накъдето и да се обърнеш има трева (освен ако не си с лице към квартала, там има блокове. Очевидно.) Като цяло е невероятно приятно - тихо, спокойно, равно и мнооого красиво. 
Не съм предполагала, че едно от любимите ми места в града ще бъде в Еленово.
За доказателство прикачвам част от днешните снимки:




Представата на Крис за букет цветя


На еленовските баири има три "кръга", които са възникнали вследствие на неопределени обстоятелства. Ние ходихме до два от тях. Единият всъщност прилича на малко блато, а другият - на рампа.


Кола в пустошта
Пустиняци в пустошта
Аз в пустошта


След като посетихме първия кръг, отидохме до едно по-ниско място, където имаше нещо като малка горичка. Нямаше много дървета, но част от тях бяха с вече пожълтели листа, а останалите - все още зелени. Беше много красиво, сякаш някои от тях вече са преминали през прехода, а другите още живеят в лятото.
Там се разхождахме известно време, направихме и много снимки. Нямаше никой друг и беше много спокойно и приятно.



Борче сред природата




Много ми харесва как измежду облаците я има тази част от небето, която е изцяло светлосиня.




След разходката между дърветата посетихме втория кръг, където едно голямо черно куче тръгна след нас (най-вече след Крис) и не ни остави известно време, което си беше доста притеснително, предвид факта, че беше огромно не изглеждаше особено дружелюбно. За съжаление не го снимахме.

Но пък снимахме нападението на козите
И не чак толкова враждебното нападение на кравите


Отново земя и все още сме живи
Като цяло тази разходка беше много интересна за мен, тъй като не бях виждала тази страна на града - толкова тихо и подредено. Сигурна съм, че е още по-хубаво, когато не замръзваш и няма толкова силен вятър. И все пак - беше невероятно и много различно преживяване, което поставя началото на градопреоткриването ми. Благодаря на Боби, Теди и Крис за прекрасната разходка. :)


неделя, 18 октомври 2015 г.

awareness: какво всеки от нас трябва да знае за менталните заболявания

(mental health issues)

 
Психичните (или още ментални) разстройства са заболявания точно като физическите, с тази разлика, че засягат мозъка и психиката на човек. Ежедневно съм свидетел на изказвания от рода на "Ще имаме тест по математика утре, това ме кара да се депресирам" или "Той/тя не ме харесва, отчаян/а съм от живота", или "Толкова е слаба, сигурно е анорексичка". Факт е, че хората не са достатъчно запознати с менталните заболявания, които засягат един на всеки четирима души през някакъв етап от живота му. Може би си мислите, че не познавате човек, който страда от психично разстройство, но е много вероятно да грешите. Повечето хора с такъв проблем страдат сами, без да казват на никого - и причината за това е, че обществото не предоставя достатъчно помощ и подкрепа за хора, чиято болка не е физическа. А причината за това, от друга страна, е че не сме достатъчно информирани по отношение на този вид заболявания. Хора по целия свят правят опити за самоубийство, в голяма част от случаите за съжаление успешни, защото това, което се приема като константно лошо настроение и самосъжаление от останалите, всъщност е дълбок психически проблем. Крайно време е хората да осъзнаят, че психичните разстройства трябва да бъдат третирани също като физическите болести, че човек не може просто да ги преодолее или забрави. Смятам, че всеки трябва да знае най-основните неща за тези заболявания и да се опита да помогне, когато забележи симптомите у някого - да покаже съпричастността си към хората с подобни проблеми, както симпатизира на болен приятел или човек с физическо увреждане.


Живеем в 21ви век, когато се променят толкова много неща, хората започват да се осъзнават и да се приемат такива, каквито са, а още я има стигмата на психичните заболявания. Хората са пълни с предразсъдъци по отношение на ментално болните хора, много от тях смятат, че човек в подобно положение всъщност няма проблем. Стигмата е причина повечето хора да са неосведомени и неинформирани, да пренебрегват проблемите на психично болните, да ги приемат просто като ненормални хора, които не заслужават и не са способни да са част от обществото. Но това не е вярно и трябва да спре, защото кара хората с ментален проблем да се чувстват засрамени, да се обвиняват, да се обезсърчават и в крайна сметка води до задълбочаване на проблема. Толкова ли е трудно да приемем, че не всички заболявания са физически, и да бъдем поне малко съпричастни?


Крайно време е да научим значението на тези думи и да не ги използваме с толкова лека ръка
 








На първо място трябва да осъзнаем, че психичните заболявания не са въпрос на избор. При някои хора те са генетично заложени, при други се появяват след загуба на близък човек, приключване на важна и продължителна връзка, някаква грешка или провал в личен и професионален план, проблеми с родителите/приятелите/училището/работата, пристрастяване или някакво разтърсващо събитие, което е причинило драстична промяна в живота на човек. Не може просто да се събудиш една сутрин и да решиш, че си психично болен; както не можеш и да си кажеш, че вече всичко е наред и ще продължиш напред с живота си, сякаш нищо не се е случило. Когато кажете на човек с ментално разстройство просто да мисли позитивно, да не се преструва с цел да привлече внимание и да спре да се чувства зле, не му помагате. Напротив, карате го да се чувства виновен, че е в такова състояние, при положение, че това не зависи от него. Вместо да кажете "Спри да се оправдаваш", "Има хора в много по-лошо състояние от твоето" или "Животът ти е толкова хубав, от какво се оплакваш?", пробвайте с "Не си сам. Няма да те оставя." или "Ти си важен за мен и искам да се чувстваш добре." Бъдете съпричастни и подкрепящи, дори човекът с ментален проблем да не ви е чак толкова близък - там навън има хора, които ежедневно се борят със собствените си мисли, плачат, чувстват се ужасно и си мислят за края. Те имат нужда от подкрепа, помощ, от някой, който да ги изслуша, дори и да не ги разбира напълно. Имат нужда от вас.


За човек с психично заболяване е достатъчно трудно да го приеме и признае пред близките си; изслушайте го и се опитайте да го разберете. Ако не се получи, просто го уверете, че сте там за него, каквото и да става.

Какво всъщност представлява психичното разстройство? Често това е разстройство, причинено от химически дисбаланс в мозъка. Има много видове ментални заболявания, като най-често срещаните са депресия, биполярно разстройство (или още маниакална депресия), (генерализирано, социално, паническо, обсесивно-компулсивно) тревожно разстройство, анорексия, булимия, инсомния, посттравматично стресово разстройство, различни фобии.


Депресията се характеризира с чувство на отчаяние, безнадеждност, празнота, отпадналост, непрекъсната тъга, болка, безсмисленост, проблеми с концентрацията, липса на апетит (или обратното - преяждане), промени в съня (безсъние или прекомерен сън), вина, безпомощност, самота. Други често срещани симптоми са летаргия, често срещани физически болки като главоболие или коремни болки, загуба на интерес към неща, които преди са били любими занимания, социални проблеми, липса на мотивация и удоволствие. В много случаи хората, страдащи от депресия, мислят прекалено много за смъртта, а от там и за самоубийството. Депресията има лека, средна и тежка форма, като се среща не само при възрастни, но много често и при деца и тийнейджъри.


Истината е, че в началото дори не изглежда като толкова голям проблем, но с времето започва да превзема живота ти и накрая го поглъща напълно.
Биполярното разстройство се характеризира с маниакални и депресивни "епизоди" в настроението, които се редуват, а често се случват едновременно. Симптомите са повишена енергичност, липса на нужда от сън, прекомерно говорене, импулсивно поведение при маниакалните епизоди; понижаване на активността, енергията и настроението при депресивните епизоди. Хората, страдащи от маниакална депресия, се намират едновременно в двата полюса на настроенията. (Лично на мен ми е невероятно трудно само да го осъзная и разбера.)


Тревожното разстройство се появява, когато нормалната тревожна реакция при стрес или разтърсващо събитие прерасне в тежко и продължително състояние. Има различни видове тревожно разстройство - генерализирано, паническо, социално, обсесивно-компулсивно. Симптомите са различни при всеки човек, но включват страх, непрекъснато напрежение, раздразнителност, слаба концентрация, притеснение, необяснима тревожност, че може нещо лошо да се случи в бъдеще; както и физически симптоми като виене на свят, изпотяване, сухота в устата. Социалното разстройство включва страх от обществени изяви и социални контакти; паническото - внезапни и неконтролируеми пристъпи на паника, свързани с нервност и страх; обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с повтарящи се (обсебващи) мисли, които водят до страхове, каращи човек да извършва определени ритуали непрекъснато.


Анорексия нервоза се изразява в нежеланието на човек да се храни. При тази болест страдат всички органи и системи, тъй като без храна тялото не може да работи правилно. Повечето хора отказват да се хранят, обзети от желанието да отслабнат или да имат перфектно тяло, но не осъзнават как с времето това се превръща в навик и в един момент тялото вече е неспособно да функционира правилно. Симптоми са драстично намаляване на теглото, в който случай индексът на телесната маса е под 17, страх от напълняване, изключително ниско самочувствие, хиперактивност и прекомерно физическо натоварване.
                                     
Булимията също е хранително разстройство, при което човек се храни оскъдно или прекомерно, а след това повръща приетата храна. Симптомите са подобни на тези при анорексията, като се срещат и червенини по лицето, подувания, язви, обезводняване, замайване. Основният проблем в случая е, че когато човек се храни, започва да изпитва вина от факта, че яде, както и страх от напълняване, след което повръща (като в някои случаи приема и очистителни), а след това изпитва срам.


Инсомнията представлява липса на сън, като тази липса може да е остра или хронична. Тя може да бъде причинена от личен проблем или от друго заболяване. Честото или постоянно безсъние води до понижаване на настроението и способността да се извършват нормалните ежедневни задачи, като в много от случаите може да доведе до друго психично разстройство.

Посттравматичното стресово разстройство (PTSD) се причинява от определени стресиращи травматични събития. Хората с такъв проблем продължават да преживяват тези събития; страдат от неспокоен сън, кошмари, внезапни спомени, раздразнителност, гняв, проблеми с концентрацията. Те се опитват да избегнат и забравят случилото се, да се отдалечат от местата и хората, които им напомнят за тези събития. В много случаи това води до притъпяване на чувствата и отчуждаване.


Суицидността е често срещан проблем и симптом при всички психични разстройства, както и при други заболявания. Тя включва непрекъснати размисли за смъртта, желание за самонараняване и болка, мисли (и опити) за самоубийство. Ако имате суицидни мисли: не им позволявайте да надделеят. Дайте си 24 часа преди да предприемате каквото и да било. Починете си. Бъдете около хора, не оставайте сами. Занимавайте се с нещо, което ви успокоява и ви е приятно. Запомнете - самоубийството е перманентно решение на временен проблем! Ако познавате човек, който изпитва подобни неща, бъдете до него. Не го оставяйте сам. Помогнете му. Оставете го да ви сподели това, което го измъчва. Не е нужното да знаете какво да правите - просто бъдете там.

(Източници: http://www.lundbeck.com/bg ; http://feelgood.bg/ ; http://www.psyhoterapevt.info/ ; скромният ми житейски опит)


Много хора не осъзнават колко е трудно да живееш с психично разстройство, да се налага всеки ден да се бориш със собствените си мисли, да се разпадаш вечер, а на сутринта да трябва сам да събираш парчетата. Но възстановяването е възможно. Винаги има надежда. Ако страдате от ментално заболяване или имате близък с такъв проблем, не си позволявайте да губите вяра и не забравяйте, че нещата ще се оправят, всичко отново ще бъде наред. Има хора, които се занимават с всяко от гореописаните психични заболявания, както и с останалите съществуващи. Те са професионалисти и знаят какво е най-добре за човек, страдащ от конкретното ментално разстройство. Поддържането на правилен режим, здравословното хранене, движението и вършенето на приятни занимания винаги помагат. Хората винаги казват, че здравето е най-важно, и това е абсолютно вярно - в това число и психическото здраве. Най-важното за ментално болния човек е да се грижи за себе си. В някои случаи това включва употребата на медикаменти или посещение на терапия, но всичко е с цел заболяването да бъде победено.
Да обичаш човек с психичен проблем е трудно, но не е невъзможно. Винаги можете да помогнете на ваш близък или познат да преодолее трудностите. Невинаги е нужно да сте перфектно осведомени или да можете да се поставите на негово място - защото без да сте изпитвали същото, няма как със сигурност да знаете какво е. Достатъчно е да сте там, когато нещата не са съвсем розови. Бъдете съпричастни, изслушайте всичко, което близкия или познатия ви човек има да каже, прегърнете го и го уверете, че всичко ще бъде наред. Ще се справите заедно с него.


Възстановяването може да е най-разклонената и объркваща линия, която може да съществува, но в края й все пак има стрелка.

Невинаги е нужно нещата да имат смисъл или да правиш нещо велико всеки ден. Понякога е достатъчно вечер да си легнеш с идеята, че все още си жив и утре ще опиташ пак. Не трябва да се отказваш. Колкото и черна и безнадеждна да ти се струва ситуацията, нещата ще се оправят, винаги има изход, начин да се справиш с всяка трудност по пътя. Аз вярвам в теб. Ти ще успееш. Не си сам. Ти си силен, способен, целеустремен, оценяващ хубавите неща в живота, достатъчен, пълноценен. Възстановяването е дълъг и сложен процес, изисква воля и постоянство, понякога продължава по-дълго от очакваното, но в крайна сметка достига някаква точка, в която спираш, оглеждаш се наоколо и си казваш: "Успях. Направих го." Бъди благодарен. Търси позитивното. Избери щастието и се стреми към него. Спазвай режима си. Взимай лекарствата си. Говори. Казвай това, което се върти в главата ти. Ти си важен и по-обичан, отколкото можеш да си представиш. Там има хора, които искат и са готови да ти помогнат. Позволи им. Споделяй. Изразявай мислите и емоциите си. Всичко, което търсиш, е вътре в теб. Ти си уникален, нужен и невероятен. Толкова е хубаво да си жив... и ти ще се справиш.





вторник, 13 октомври 2015 г.

за музиката и следобедите



Понякога просто не съм в настроение за нищо, различно от леглото ми, книгата и слушалките. Всичко останало се смята за нарушаващо вътрешния ми мир и мързеливите ми следобеди.
Както и да е, напоследък слушам музика почти непрекъснато (наистина, мисля, че не го правя само докато съм на училище или спя, когато така или иначе не мога) и реших да направя пост с песните, които напоследък се въртят из главата и телефона ми.
Enjoy.


 

Are you deranged like me? Are you strange like me?
Lighting matches just to swallow up the flame like me?
Do you call yourself a fucking hurricane like me?
Pointing fingers cause you'll never take the blame like me?

 

Oh, I'm falling, so I'm taking my time on my ride

I've been thinking too much
Help me

 

I'm walking down the line
That divides me somewhere in my mind
On the border line
Of the edge and where I walk alone

 

If I should die before I wake
Pray no one my soul to take
If I wake before I die,
Rescue me with your smile



Polarize is taking your disguises,
Separating them, splitting them up from wrong and right,
It's deciding where to die and deciding where to fight,
Deny, deny, denial.

 

Please let me take you
Out of the darkness and into the light
'Cause I have faith in you
That you're gonna make it through another night

 

If I could be with you tonight
I would sing you to sleep
Never let them take the light behind your eyes
I’ll fail and lose this fight
Never fade in the dark
Just remember you will always burn as bright

 

Do or die, you'll never make me
Because the world will never take my heart
Go and try, you'll never break me
We want it all, we wanna play this part
I won't explain or say I'm sorry
I'm unashamed, I'm gonna show my scar
Give a cheer for all the broken
Listen here, because it's who we are
I'm just a man, I'm not a hero

 

So we can take the world back from a heart attack
One maniac at a time we will take it back
You know time crawls on when you're waiting for the song to start
So dance alone to the beat of your heart


 

Deception and perfection are wonderful traits
One will breed love
The other hate
You'll find me in the lonely hearts
Under 'I'm after a brand new start'


Mama, we're all full of lies.
Mama, we're meant for the flies.
And right now they're building a coffin your size,
Mama, we're all full of lies.
~
We're damned after all.
Through fortune and flame we fall.
And if you can stay then I'll show you the way,
To return from the ashes you call.

 

And I'll survive, paranoid
I have lost the will to change
And I am not proud, cold-blooded fake
I will shut the world away
 
I wanna be strong, but it's not easy anymore.
I'm hoping I'm wrong.
~
I know how it feels to be
At war with a world
That never loved me.


She was the wind, carrying in
All the troubles and fears you've for years tried to forget
He was the fire, restless and wild
And you were like a moth to that flame


 

I grew up on your back porch
And I watched the storms light up the clouds
They hung like paper lanterns
To guide the way back toward your house
 ~
If I'm in an airport
And you're in a hospital bed
Well then what kind of man does that make me?

 

This is a wasteland, my only retreat
With heaven above you, there's hell over me


A light to burn all the empires
So bright the sun is ashamed to rise and be
In love with all of these vampires
So you can leave like the sane abandoned me
 

Sometimes before it gets better
The darkness gets bigger
The person that you’d take a bullet for is behind the trigger

 
 
Blurring and stirring the truth and the lies.
So I don't know what's real and what's not 
Always confusing the thoughts in my head
So I can't trust myself anymore


I’m not evil to the core
What I shouldn't do I will fight
I know I’m emotional
What I wanna save I will try
I know who I truly am
I truly do have a chance
Tomorrow I’ll switch the beat
To avoid yesterday’s dance

неделя, 4 октомври 2015 г.

позволи си да бъдеш щастлив

напоследък осъзнавам ужасно много неща за себе си.
мисля, че хората лесно свикват с това, което сами си причиняват. приемаме болката, начина на живот, който ни носи само страдания, свикваме с лошите навици, с това, което ни пречи да бъдем щастливи, защото си мислим, че то никога няма да свърши. приемаме всичко това и в един момент разбираме, че не можем да живеем без него. но всичко си има край. всичко, което преживяваме, колкото и непоносимо, безкрайно и болезнено да ни се струва, ще мине. животът отново ще бъде красив. пак ще открием надеждата. трябва да се борим с нещата, които ни пречат да бъдем щастливи, защото щастието на човек зависи само и единствено от самия него. да се отървеш от цялата тази болка, стрес, от нещата, които те измъчват вътрешно и те държат закотвен на едно и също място, може да бъде нечовешки трудно, но НЕ е невъзможно. нещо повече, струва си всяко. едно. нещо. което ще ти коства.
откъде да започна?


освободи се. от нещата, които те дърпат надолу. това не е твоята посока. спри да копаеш по-надълбоко и помисли какво ти пречи. кое те спира да полетиш. каквото и да е, освободи се от него. пусни го. независимо дали е човек или преживяване, то те спира да продължиш напред, задържа те на едно и също място, следователно не бива да е част от живота ти. отърви се от всичко, което те измъчва. не бъди роб на собствените си мисли. ти имаш контрол върху нещата, които ти влияят.
позволи си да бъдеш свободен.

стани приоритет в живота си. това е особено важно. не е егоистично да мислиш за себе си и да се грижиш за себе си, напротив - жизненоважно е. не бъди прекалено суров със себе си. ти си най-близкият си човек - не се наранявай. следвай сърцето си. глези се от време на време - заслужаваш го. не пренебрегвай себе си. грижи се.
позволи си да бъдеш добре.


не бъди немарлив по отношение на здравето си. то е най-важно. не прави неща, за които по-късно ще съжаляваш. храни се правилно, лягай си рано, прави упражнения, движи се. почивай си достатъчно, не се претоварвай. вслушвай се в тялото си - то знае най-добре какво е добре за него. яж, когато си гладен. когато имаш нужда от почивка, почини си. отново, грижи се.
позволи си да бъдеш здрав. 

създавай пълноценни и здрави връзки. не се отказвай от хората. социализирай се. не отказвай да излезеш навън с някого и да се забавляваш.  бъди близък със семейството си, прекарвай време с хора, които харесваш, с приятелите, на които можеш да разчиташ не само когато всичко е розово, но и когато нещата не вървят.
позволи си да бъдеш обичан и подкрепян.

научавай нови неща. чети книги, каквито не си чел преди, слушай музика, каквато досега не си слушал, бъди любопитен. това е талант. стреми се да откриваш все повече и повече нови неща, бъди осведомен, интересувай се. не само е изключително полезно за теб, но освен това ще те разсее и ще придаде смисъл на всичко, което правиш.
позволи си да знаеш.


откривай нови дейности, които те привличат и са ти интересни. get involved. стани доброволец, запиши се на някакъв спорт, научи се да свириш на инструмент, рисувай, пиши. бъди активен, не забравяй училището. слушай музика, танцувай, дори да не ти се излиза с приятели - направи го сам. бъди приятна компания за самия себе си.
позволи си да бъдеш пълноценен.

променяй. ако не си щастлив, причината може да се крие в нещо, което правиш ежедневно. много често промяната е много трудна, но необходима и полезна. с лоши навици трудно ще си пълноценен и балансиран. ако нещо те тормози, значи имаш нужда от промяна. дори най-малката такава може да бъде определяща за настроението ти през деня - като например да промениш маршрута до училище или да излизаш за кратка разходка следобед.
позволи си да имаш контрол.


бъди себе си. бъди различен. никога не се срамувай от истинското си аз. носи каквото искаш, изразявай се, бъди отражение на собствената си същност. споделяй какво мислиш, отстоявай мнението си, когато знаеш, че си прав. не се преструвай на нещо, което не си, само за да се харесаш на някого. точните хора ще те харесат такъв, какъвто си.
позволи си да бъдеш истински.

не се ограничавай. мисли, мечтай, бъди извън кутията - не позволявай това, което си, да бъде поставяно зад решетка. вярвай и преследвай това, което искаш и за което се бориш. няма нищо невъзможно, стига да вярваш, че можеш и никога, никога, никога да не се отказваш.
позволи си да мечтаеш и да постигаш.


изживей деня. позволи си да усетиш всеки един момент, защото всяка секунда е важна, а може да бъде и определяща. живей в настоящето, защото не можеш да промениш миналото и няма как да си сигурен какво ще се случи в бъдеще. бъди тук, остави следа, промени света, живей, живей, живей. направи живота си изключителен.
позволи си да бъдеш безкраен.


бъди добър. в свят, който е студен и бездушен, помагай на хората, бъди състрадателен и отзивчив. важно е не колко взимаш, а колко даваш. стреми се да правиш по нещо хубаво за някого всеки ден - независимо колко голям е жестът, дали е за близък човек или просто за непознат. помагайки на хората, помагаш на себе си.
позволи си да направиш нечий ден по-хубав (в това число и своя)

не потискай чувствата си. няма нищо лошо в това да си емоционален и да даваш воля на емоциите си. когато са вътре, ще ти вредят повече, отколкото когато са навън. изразявай ги, дори да е по начин, по който никой друг няма да разбере за тях. или пък поговори с някого - това винаги действа. плачи, ако ти се плаче. крещи, ако имаш нужда. това не значи, че си слаб, напротив - означава, че чувстваш, което само те прави по-силен.
позволи си да изразиш чувствата, каквито и да са те.

имай надежда. винаги. колкото и безнадежден и отчаян да се чувстваш, надеждата винаги е някъде там. ако не я откриваш, направи си я сам. не позволявай историята ти да свърши. събуждай се устремен и пълен с идеи и амбиция. опитвай се. дори и да не се получи, имай куража вечерта да си кажеш, че на следващия ден ще опиташ отново. бъди силен. бори се. винаги има нещо, за което ще си струва.
позволи си да вярваш.


търси красивото навсякъде. бъди наблюдателен. но не се вглеждай само във външния вид, търси по-дълбоко. изследвай. разглеждай света от всички възможни гледни точки. откривай. стреми се към новото, непознатото. създавай. не се страхувай да се провалиш - каквото и да правиш, винаги ще научиш нещо полезно.
позволи си да откриваш.

избери щастието. това зависи само от теб. не започвай деня си с лоши мисли, настрой се положително и си кажи, че днес ще направиш нещо, което ще има значение. бъди сред хора, които те обичат и подкрепят, на които винаги можеш да разчиташ. бъди какъвто искаш. вярвай в себе си. усмихвай се по-често. мечтай. живей. прави нещата, които ти харесват. открий светлината в очите си и не позволявай да ти я вземат.

позволи си да бъдеш щастлив.

петък, 2 октомври 2015 г.

on redoing my room

Мразя еднообразието.
Повече от година се каня да променя стаята си така, че да я харесвам.
Обичам да променям. Както и да се занимавам с нещо, което ми е приятно и дава някакъв резултат, който също ми е приятен.
Затова този път съм доволна от себе си.

Имах една свободна стена, на която нямаше нищо освен три лампи. Планът ми беше да я облепя цялата със снимки и/или вдъхновяващи цитати. В момента на нея има 109 снимки на мен, семейството ми и приятелите ми от 9 години насам, като от двете странични лампи висят гирлянди от цветя, на които с капси са закачени цитати. Освен това има коркова дъска, която виси от оранжеви ягоди, и на която все още няма почти нищо, както и art print с цитат от Джъмбо (защото там знаят какво е art print!). Получи се много хубаво, поне според мен, и много ми харесва да поглеждам към стената и да си припомням всички хубави спомени.






На гардероба залепих цитат на Марк Твен, пак от Джъмбо, който стои много хубаво и е първото нещо, което чета сутрин:


Секцията е почти изцяло с морска тематика, защото обожавам морето. Има пясъчна рамка, която ми е подарък, буркан, пълен с мидички, отделно има морски звезди и раковинки. Също колаж, който направих преди около две години. Останалото са албуми, рамки със снимки и други по-малки неща:



Странно, има още снимки. Това тук е от Икеа и е едно от любимите ми неща:


Както и витрината:


Това ми е една от любимите рамки, снимките са правени през около пет години и очевидно съм си запазила любимата физиономия. В буркана има жълъди, орехи, кестени, шишарки, както и розови листа, а отзад е част от библиотеката ми:


И най-после постигнах някаква организация, което беше почти непостижимо. Успях да си подредя книгите, както и джунджуриите, което е още по-странно.
Явно съм способна на всичко:


Може би най-приятното след лепенето на снимките по стената беше лепенето на звездички по тавана. Не исках да са разположени хаотично, затова ги подредих в съзвездия. Не са подредени по същия начин, но не можах по-добре. Тук са Малката и Голямата мечка, Пегас, Бик, Орион, Близнаци и Овен:


Overall, стаята ми вече е доста по-приятно място, в което да прекарвам голяма част от времето си. Смятам, че всяка спалня трябва да отразява същността на обитаващия я човек, така че ако имате някакви идеи за своята (а аз съм сигурна, че е така), направете промяна. Особено ако прекарвате много време във въпросната стая, тя трябва да ви е удобна и да ви кара да се чувствате добре. Направете я каквато поискате. Понякога и най-малката промяна може напълно да преобърне ежедневието ви.

среднощно

агония.
къде си? чакам те. на същото място - в стаята ми. сама съм. непоносимо е да съм сама. още по-непоносимо е да съм сама заедно с теб.
не те искам. знаеш го. но ме изкушаваш. липсваш ми. имам нужда от теб.
късно е, агония. всички спят. само аз съм будна, защото знам, че ще дойдеш. винаги идваш. дебнеш ме. изчакваш да остана сама и безпомощна. да няма хора около мен, да няма нищо, което може да ми даде достатъчно сила, за да се изправя срещу теб и да те победя. идваш в момент, в който няма как да се спася. когато съм така близо до дъното, че ми трябва само малко побутване, за да стигна до долу. взимаш всичко, което имам. оставяш ме без въздух. караш ме да плача, докато от очите ми останат две малки пустинни разочарования. човъркаш душата ми, преравяш един по един всеки мой болезнен спомен, всички мигове, от които се опитвам да избягам, и ми ги припомняш толкова ясно, че да изпитам болката от тях поне няколко пъти по-силно. играеш си със сърцето ми... колко лесно е да протегнеш ръка и да го докоснеш, а то става студено и безчувствено под допира на пръстите ти. само присъствието ти в празната тъмна стая до мен е достатъчно, за да преобърне мислите ми, да събуди гласовете в мен и да ме убеди в неизбежната лъжлива истина... да ме накара да забравя всичко хубаво. да мисля в черно. да виждам всичко в черно. колко ти е лесно, агония, да ме погубиш. да ме направиш слаба, да ме разбиеш на хиляди малки парченца... смееш ми се, нали? смешно ти е, разбира се. подхвърляш живота ми от едната си ръка в другата и се опитваш да ме убедиш, че не го заслужавам. приклещваш ме до стената и ми казваш, че нямам избор.
това е всичко. болката. сълзите. неспособността да направя каквото и да било. толкова добре ме познаваш, агония. знаеш точно къде се чупя. кога ме боли. защо страдам. и ме докосваш точно там, където съм най-чуплива. точно когато най-много ме боли. по начина, който ми носи най-много страдание.
знам, че никога не идваш за постоянно, агония. разбрах го още първия път, когато дойде при мен. идваш, за да ме натрошиш на парчета. после си тръгваш - и без това сама ще си ги събирам. навестяваш ме само за да ме разбъркаш още повече, да ми покажеш, че колкото и безпомощна, самотна и безнадеждна да се чувствам, ти винаги ще си там, за да ми донесеш още болка. все пак това е моят наркотик, нали? и щом се увериш, че съм достатъчно слаба и наранена, за да се справя и без теб, ме оставяш. напълно сама. оставяш ме на безсънието и собствените ми мисли. знаеш, че ако в мен има някаква надежда, те ще довършат и нея.
всичко ще свърши.
чакам те, агония. така те мразя... толкова не искам да идваш.
но не мога без теб.


Suddenly the lights go out
Let forever drag me down
I will fight for one last breath
I will fight until the end