За четвърти път се качвам на автобус от градския транспорт и макар че ми беше лошо, напълно си струваше. Започвам да обичам Благоевград и това много ми харесва.
Миналата седмица бяхме навън и понеже цялата разходка беше в рамките на центъра, този път решихме да удостоим и друг квартал с присъствието си, така че здравей, Еленово.
Днес преоткрих една различна страна на града, място, където няма сгради, нито хора - просто трева и цветя, и храсти, и животни, и няколко дървета, и едно враждебно изглеждащо черно куче, и четирима идиоти.
Досега не бях ходила на баирите. Оказа се, че всъщност са доста интересно място за разходка (С изключение на времето след дъжд. Не ходете след дъжд.) Навсякъде е почти равно, накъдето и да се обърнеш има трева (освен ако не си с лице към квартала, там има блокове. Очевидно.) Като цяло е невероятно приятно - тихо, спокойно, равно и мнооого красиво.
Не съм предполагала, че едно от любимите ми места в града ще бъде в Еленово.
За доказателство прикачвам част от днешните снимки:
 |
Представата на Крис за букет цветя |
На еленовските баири има три "кръга", които са възникнали вследствие на неопределени обстоятелства. Ние ходихме до два от тях. Единият всъщност прилича на малко блато, а другият - на рампа.
 |
| Кола в пустошта |
 |
| Пустиняци в пустошта |
 |
| Аз в пустошта |
След като посетихме първия кръг, отидохме до едно по-ниско място, където имаше нещо като малка горичка. Нямаше много дървета, но част от тях бяха с вече пожълтели листа, а останалите - все още зелени. Беше много красиво, сякаш някои от тях вече са преминали през прехода, а другите още живеят в лятото.
Там се разхождахме известно време, направихме и много снимки. Нямаше никой друг и беше много спокойно и приятно.
 |
| Борче сред природата |
 |
| Много ми харесва как измежду облаците я има тази част от небето, която е изцяло светлосиня. |
След разходката между дърветата посетихме втория кръг, където едно голямо черно куче тръгна след нас (най-вече след Крис) и не ни остави известно време, което си беше доста притеснително, предвид факта, че беше огромно не изглеждаше особено дружелюбно. За съжаление не го снимахме.
 |
| Но пък снимахме нападението на козите |
 |
| И не чак толкова враждебното нападение на кравите |
 |
| Отново земя и все още сме живи |
Като цяло тази разходка беше много интересна за мен, тъй като не бях виждала тази страна на града - толкова тихо и подредено. Сигурна съм, че е още по-хубаво, когато не замръзваш и няма толкова силен вятър. И все пак - беше невероятно и много различно преживяване, което поставя началото на градопреоткриването ми. Благодаря на Боби, Теди и Крис за прекрасната разходка. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар