сряда, 6 януари 2016 г.

"Ние, останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес


(mental health issues)

"Ние, останалите, просто живеем тук" не случайно носи това заглавие. Това не е книга за супергерои, които спасяват света от странни същества, опитващи се да го превземат - това е книга за обикновените хора, които стоят встрани от подобни събития и се опитват просто да живеят и да бъдат доволни от съществуването си.
Мисля, че вече достатъчно говорих за любовта си към Патрик Нес и към всичко негово, което съм чела. Начинът, по който той пише и описва събитията не само в тази, но и в останалите си книги, е толкова специфичен и пленяващ - може би затова го харесвам толкова много. В "Ние, останалите" е представен животът на група тийнейждъри в последната им година от гимназията. Те се опитват да изяснят проблемите си и просто да продължат да живеят. Част от техния свят са така наречените "избрани" деца, които от години се бият с мистични същества, застрашаващи живота на човечеството. В хода на книгата въпросните деца са изправени пред Безсмъртните, които искат да превземат планетата. Но всички тези събития само бегло засягат главните герои в книгата, освен това са описани с по няколко изречения в началото на всяка глава. За мен това беше едно от нещата, които най-много харесах - не се набляга на фантастичния разказ, а на историята на хората, които стоят на страна от него. Невинаги е важно да си героят, който спасява света - понякога можеш да си по-различен герой; герой, който спасява себе си.

Друго от по-важните неща, които ми харесаха, беше, че в книгата са засегнати много от проблемите, с които може да се сблъска група обикновени, несупергероични тийнейждъри в съвременния свят - и това не са само семейните проблеми и взаимоотношенията. Психичните заболявания (анорексия, обсесивно-компулсивно разстройство, тревожно разстройство), суицидните мисли и въпросите, свързани с LGBTQA+ общността рядко са толкова добре представени в книгите, на които попадам. Но в случая имаме петима странни и объркани герои, всеки със собствените си проблеми, изправени пред трудностите на обикновения живот, на превъзмогването на препятствията по пътя и оцеляването. Проследяват се мислите на разказвача Майк, който страда от ОКР, но въпреки плашещите серии, в които попада, успява да намери начин да се справи, да постигне нещата, от които се страхува, и да повярва в себе си. Сестра му Мел, достигала ръба на смъртта вследствие на хранително разстройство, пък е достатъчно силна, за да продължи напред и да се бори с анорексията. Хена, тъмнокожа финландка, въпреки всичките си тревоги успява да отстоява себе си и своето мнение, дори и пред родителите си. Джаред, който е 1/4 бог на котките (да, знам) и 3/4 евреин, успява да признае открито чувствата към приятеля си въпреки всичко, а Нейтън, почти напълно непознат, все пак намира приятели и се приема такъв, какъвто е. Успях да открия част от себе си у героите. Всички те се подкрепят и си помагат независимо от обстоятелствата - още една от причините, поради които обичам всеки един от тях (също и Мередит, по-малката сестра на Майк и Мел, която е слънчице.)
"Ние, останалите" е различна. Хубаво е, когато откривам книги, в които толкова истински проблеми се разглеждат по толкова истински начин. Тя ме научи, че няма проблем без решение, че въпреки всички трудности винаги можеш да продължиш напред и да постигнеш всичко. Патрик Нес ни показва един отрязък от живота на обикновения човек на фона на всичко фантастично и героично, което се случва в книгата. Защото макар и да не си от избраните, дори и да не си герой, има причина ти да си тук. Имаш някаква цел, ти си важен. Има хора, които те обичат и винаги ще бъдат до теб. Има нещо, заради което си струва да живееш.

вторник, 5 януари 2016 г.

one lovely blog award


Много благодаря на Павлина, че ме е тагнала. Нейният прекрасен блог можете да посетите тук. :)

Правилата на One Lovely Blog Award:

1. Благодари на блогъра, който те е номинирал.
2. Копирай правилата.
3. Напиши 7 факта за себе си.
4. Номинирай 15 други блогъри за наградата и се подсигури, че знаят.
5. Сложи същата снимка в блога си и последвай блогъра, който те е номинирал.

7 факта за мен:

1. Искам да си гледам водни костенурки (което най-вероятно няма да се случи в близкото бъдеще.) Искам и куче. И змия. И тарантула.
2. Страх ме е от тъмното и от всякакви продавачи, затова мразя да е пълен мрак или да влизам в магазини. Или още по-зле - в тъмни магазини. Преди много ме беше страх и от градски транспорт, но май вече го преодолях?
3. Много трудно се сближавам с хора, като цяло трудно общувам, макар че много ми се иска да се запознавам с нови хора. (Това последното скоро се появи.)
4. Не ми пипайте книгата, кафето и слушалките. Никога.
5. Фотографията, психологията, литературата и астрономията винаги са ми били интересни. И да, знам колко са различни.
6. Досега съм имала 3 фотоапарата, първите два са цифрови, а сегашният е DSLR (и много се гордея с него, защото спестявах.)
7. Обичам Танцова академия. Всъщност е един от броящите се на пръсти сериали, които съм догледала. Мога да го гледам непрекъснато и пак ще плача на края на втори сезон.

Мисля, че съм от последните блогъри, които правят тага, и тъй като всички, които следя, вече са го правили или са номинирани да го направят, аз няма да тагвам никого. Но все пак ако някой все още не е номиниран, нека да се чувства поканен. :)

събота, 2 януари 2016 г.

12 days of Christmas book tag

Здравейте и честита Нова година! (с малко закъснение.) Надявам се новогодишната ви нощ да е минала чудесно и предстоящата ви година да бъде изпълнена с прекрасни и запомнящи се мигове.


Благодаря на Илияна за тага. ^^

1. A Partridge in a Pear Tree: Любима единична книга?
"Крадецът на книги" на Зюсак все още е любимата ми книга.

2. Two Turtle Doves: Любима двойка/шипване?
Тук няма никакъв шанс да избера само една двойка, тъй като всички, които шипвам, са ми любими.
Тод и Виола ("Живият хаос")
Лио и Калипсо ("Героите на Олимп")
Финик и Ани ("Игрите на глада")
Лизел и Руди ("Крадецът на книги")
Пърси и Анабет ("Пърси Джаксън")
Натали и Хана ("Писма до мъртвите с любов")
Финч и Вайълет ("Всички наши места")
Уил и Теса ("Адски устройства")

(Може ли да отбележа как дори не споменах Доби и Разпределителната шапка?)

3. Three French Hens: Любима трилогия?
Винаги и завинаги, "Живият хаос".

4. Four Calling Birds: Любимо измислено чудовище/създание?
В някоя алтернативна харипотърска вселена аз съм летифолд.
Иначе обичам феникси. И тестроли. И дракони. И русалки.
Не, всъщност. Русалките са истински.

5. Five Golden Rings: Посочи пет златни книги.
"Крадецът на книги", "Аз съм пратеникът", "1 страница на ден" (да кажем, че се брои), "The Help", българското издание на "Предимствата" (въпреки че корицата хич не ми харесва?)

6. Six Geese a Laying: Rotten Eggs: Коя е твоята най-нелюбима книга?
Наистина не можах да се сетя. Освен това избягвам да дочитам книги, които не ми харесват.

7. Seven Swans a Swimming: Покажи книга с вода на корицата.

(не обичам да виждам рецензии на Джон Грийн на корици)
8. Eight Maids a Milking: Каква измислена храна би искал/а да опиташ?
Всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот. (макар че с моя късмет почти със сигурност ще ми се падне с вкус на таласъм или повръщано.)

9. Nine Ladies Dancing: Любим танц между двама герои?
Не знам. Предполагам, че просто не обръщам чак такова внимание на подобни неща.

10. Ten Lords a Leaping: Любима адаптация на филм по книга?
Не мисля, че отговорът ми ще се промени в скоро време - филмът по "Възпламеняване" мога да го гледам безброй много пъти, а и книгата е една от малкото, които обичам да препрочитам. Наистина много добър филм. Харесват ми също двете части по "Сойка-присмехулка", "Вината в нашите звезди", "Хартиени градове" донякъде, "Крадецът на книги" (като пренебрегнем факта, че огромната ми любов към книгата и историята се дължи най-вече на стила на Зюсак) и повечето от филмите за Хари (макар че за мен да направят сериал винаги е бил по-добрият вариант. На всичкото отгоре щях да го гледам.)

11. Eleven Pipers Piping: Любим саундтрак на адаптация на филм по книга?
Тръгнах да отговарям с втората част на "Невероятният Спайдърмен", преди да се сетя, че не е по книга (макар че комиксите се броят, нали?) Иначе харесвам песните на Ед от "Хобит: Пущинакът на Смог" и "Вината" (I See Fire и All of the Stars.) Също от "Вината", Boom Clap на Charlie XCX.



12. Twelve Drummers Drumming: Това е краят на песента; кой е любимият ти край на книга?
Хм, тук странното е, че обичам финали, които в началото мразя. В смисъл, когато краят е разтърсващ и не ме оставя да спя, за мен е добър. Така че предполагам, че любимите ми финали са на "Ние, лъжците" (около месец след това не можех дори да докосна книгата), и "Белжар" (много, много добър край, наистина.)

Това е от мен. Тагвам всеки, който още е в достатъчно коледно настроение. :)

сряда, 30 декември 2015 г.

2015 in a blog post

През 2015 ми се случиха много неща, някои прекрасни, други - не чак толкова. Годината беше много значима за мен, тъй като коренно се промених във всяко едно отношение. Преживях много и смятам, че оставям зад гърба си една от най-важните години в живота ми досега. Както казах и в предишния пост, успях да изпълня голяма част от целите си през годината - завърших училище добре, постигнах доста успехи, пътувах много, най-после успях да завърша стаята си, започнах да се занимавам с йога, четох, гледах филми, слушах музика, запознах се с невероятни хора и преживях много.
Ако започна да се връщам назад през последните 365 дни, със сигурност ще ви засипя със страшно много информация за нещата, които ми се случиха, хората, с които се срещнах, и местата, които посетих. Но това са прекалено много неща, за които, дори и да искам, не мога да говоря само в един пост.

2015 беше дълга и объркана година. За някои хора вероятно е изминала бързо, но аз имам чувството, че първият ден от годината е бил преди векове. Всичко започна много монотонно и еднообразно - бях в 7 клас и основният проблем в живота на всички ни бяха прословутите матури. Ходих на много състезания и олимпиади, повечето от които минаха доста добре за мен. Класирах се за национален кръг по физика и български език, като по БЕЛ станах трета, с което изкарах пълно 6 за кандидатстването (и в крайна сметка считам това за най-големия си успех тази година.) Останалите състезания бяха по математика и английски, като благодарение на тях посетих доста градове - Бургас (два пъти, в интервал от две седмици), Несебър, Кърджали, Враца, София (за кой ли път) и така нататък, и се запознах с много страхотни хора.


В Несебър бяхме в отбор с Юрий от Беларус

Отбора за милиони


Това е от олимпиадата по БЕЛ


Много се радвам, че имах шанса да посетя тези прекрасни български градове, въпреки че вече бях ходила в някои от тях. Морската в Бургас още ни помни, как търчахме по брега през февруари и събирахме мидички. А хотел Пешев в Несебър е най-хубавият хотел на всички времена. :д (Целогодишно сме на морето, явно.)


Следсъстезателна процедура (Не забравяй! Калина е в десния ъгъл.)

С командировъчните за Бургас ние си купуваме пуловери

Между индивидуалното и отборното ние ходим на плаж

Нямам никаква идея за къде пътуваме тук

Освен в България, през 2015 имах невероятния шанс да пътувам и в чужбина. Посетих някои от най-красивите европейски столици - Будапеща, Братислава, Виена и любимата ми Прага. Това е едно от любимите ми пътувания изобщо, посетих страшно красиви и пълни с история места, които ми трябваше доста време да осмисля. Никога няма да забравя това пътуване - обожавам всеки един от тези градове.

Будапеща.



Прага.


Тук се срещнах с Маги и много се радвам, че след повече от 5 години най-накрая имах възможността да се видя с нея на живо.


Тук се влюбих. Наистина. Малко са местата, които обичам колкото пражките улици.


Синята сграда ще е домът ми някой ден. Впрочем в Прага си харесах около 36 къщи, блокове и изобщо сгради, в които искам да живея. (Един ден ще го превзема тоя град.)


Пък ако не стане с нито една от 36-те сгради, имам си Карлов мост.


Вижте колко се вписвам, аз съм си родена за там.
Някой ден отново.

Братислава.



Виена.



Посетихме Шьонбрун и част от сърцето ми си остана там. И по едно време сериозно обмислях да го ограбя. (замъничко. Много е хубав, а принцеса Сиси си остава една от любимите ми исторически личности.)


В Пратера мога да живея. Обещала съм си един ден да се върна и да обиколя всичко.


Споменах ли колко обичам да танцувам по улицата?

Едни от най-хубавите ми спомени през изминалата година са свързани именно с пътуванията - без значение къде са били те. Но и тук, в Благоевград, се случваха страхотни неща. Влюбих се отново. Предпочитам Прага. Освен това успях да завърша училище (ти да видиш), 30-годишният юбилей на ансамбъла мина чудесно, срещах се с прекрасни хора и имам някои много хубави спомени.

Игнорирайте ужасното състояние на коилата ми

Още нещо, което не знаете за мен: Аз съм част от трио феи и обичам Италия.

Споменах ли колко сълзи имаше на края на годината? Не. Не съм го очаквала от себе си. :д

Това може би е един от най-напрегнатите моменти, когато държах реч на тържествения съвет. Но. Мина добре.

И моят прекрасен ужасен бивш клас. (Обичам ви?)

Имах прекрасно лято. Наистина прекрасно, изпълнено с невероятни моменти, нови хора, красиви места и така нататък...
В началото на ваканцията бях в Несебър със сър, Калина, двете Ани и двамата Митко. После около месец прекарах в Дряново с баба и дядо (това от много време си ми е любимата част от цялата ваканция.) Видях се с Ивета, Ая (която си беше дошла от София) и Грейс, освен това след като дойде и братовчед ми ходихме до Етъра, Трявна и Шипка (отново.)


Впрочем, много обичам Етъра. Особено частта с ореховките.






Бяхме на море, на същото място като миналата година (и беше много хубаво.)







През изминалата година вкусът ми за... горе-долу всичко, много се промени. Прочетох част от книгите, които в момента са ми любими, гледах някои страхотни филми, започнах да слушам съвсем различна музика и преоткрих доста групи и изпълнители, в които в момента съм влюбена. Ако започна да пиша за любимите ми неща през 2015, ще трябва да отделя темата в друг пост, а аз нямам намерение да го правя, тъй като за повечето от тях съм говорила доста в блога. Ще кажа само, че съм страшно щастлива, и се надявам следващата година да е още по-ползотворна в това отношение.
Освен всичко това, снимах доста. Това е едно от любимите ми хобита и се радвам, че успях да го развия. 






Старая се да разглеждам основно положителните неща, които ми се случиха през 2015, но няма как да не спомена колко трудна беше тя за мен. В края на лятото се случиха някои доста неположителни неща, заради които не започнах учебната година особено добре, но след това нещата се подобриха - започнах да се храня значително по-добре и да обръщам повече внимание на себе си. Въпреки всичко смятам, че колкото и да ме е наранило, всяко нещо, което съм преживяла, ме е оформило като човека, който съм сега. Надявам се 2016 да е по-хубава и изпълнена с положителни емоции година, а дотогава аз също ще се опитам да съм по-добра.

И за да завърша все пак с нещо положително, като всяка година, 2015 беше изпълнена с много нови запознанства с чудесни хора, прекрасни преживявания, както и странни и луди моменти, за повечето от които нямам никакво обяснение.


Ето, Ати, и за теб намерих място.


Не питайте. Нямам идея.





В крайна сметка мога да кажа, че годината ми беше много хубава и имам прекрасни спомени, към които ще се връщам с усмивка. Пожелавам на себе си и на вас една успешна и красива нова година, изпълнена с невероятни моменти, много усмивки и прекрасни преживявания! :)