Не съм особено върл почитател на Свети Валентин и не го празнувам, но нямам нищо против празника като цяло. Това не единственият ден в годината, на който би трябвало да споделяме любовта си, но пък всеки може да отбелязва които празници пожелае.
Както и да е, независимо дали празнувате нещо днес или планирате ден с близките си хора (или пък с книга, филм, сериал...), се надявам да си прекарате добре, а междувременно тук ви оставям няколко фен валентинки и ви пожелавам честит Свети Валентин (или Трифон Зарезан, или просто неделя. Както искате.)
Хари Потър:
Не че някой може да откаже, когато става дума за Драко
И моята любима:
(Впрочем ако някой търси човек, с когото да фенгърлства във връзка с книга №8 - знаете къде да ме намерите)
"He was the crazy one who had painted himself black and defeated the world."
Мисля, че е излишно да повтарям колко обичам тази книга и колко много значи тя за мен. Едно от любимите ми неща в "Крадецът на книги" е именно Руди, в когото се влюбих още при първата му поява. Освен сладък, мил и лоялен, Руди е невероятно смел и винаги готов да помогне. Той притежава всички качества, които бих потърсила у един приятел, което е една от основните причини да го обичам. Някои от любимите ми моменти в книгата се дължат точно на присъствието на Руди - например когато се разказваше за това как се е боядисал в черно и е отишъл да тича на стадиона, след като е разбрал, че Хитлер не признава Джеси Оуенс заради цвета на кожата му. Или когато влезе в реката, за да вземе книгата на Лизел, макар че беше ужасно студено... Изобщо момчето, чиято коса завинаги си остана с цвят на лимон, винаги ще ме кара да се усмихвам през сълзи и ще си остане един от най-любимите ми герои.
"Lots of death, huh? Personally, I'm trying to avoid lots of death, but you guys have fun!"
Толкова много обичам Лио. Имам слабост към герои (а предполагам и хора) като огненото момче от поредицата за героите на Олимп (впрочем доскоро имах негов плакат в стаята си.) Докато четях книгите, просто се бях обсебила от него. Предполагам, че винаги харесвам този тип герои - с тежко минало, но винаги оптимистично настроени. Лио може да е седмото колело в групата, но аз го почувствах особено близък. Той винаги се опитва да забавлява всички останали и да поддържа настроението на хората около себе си, независимо през какви препятствия преминават. Лио е страшно забавен и сладък, дори е абсолютен фенбой на моменти, но си има и своята тъмна страна, което ме кара да го обичам още повече, защото след всичко, което е преживял, успява да бъде толкова весел и позитивен. Много съм щастлива от начина, по който се развиха нещата с огненото момче в последните две книги, защото Лио наистина заслужава да бъде щастлив. А пък Калио са една от най-любимите ми двойки в YA литературата... но за това в някой друг пост.
"Of course it is happening inside your head, Harry, but why on earth should that mean that it is not real?"
Добре. Безкрайната ми любов към "Хари Потър" е всеизвестна и, предполагам, споделена с повечето хора, които биха прочели това. Разбира се, едно от любимите ми неща в поредицата са героите - просто не мога да избера един герой, за когото да кажа, че ми е по-любим от другите. Но Албус Дъмбълдор се превърна в мой личен идол още от първата книга и си остава такъв и досега. Каквото и да кажа за него, ще е твърде малко, а и мисля, че има много различни гледни точки, от които Дъмбълдор може да бъде разглеждан като герой. Но това, с което професорът най-ярко остава в съзнанието ми, е всичко, на което ме научи в рамките на седемте книги. Не мисля, че някой друг герой е бил толкова важен за мен в това отношение. Докато четях книгите за пръв път, имах чувството, че наистина съм в "Хогуортс" и Дъмбълдор е мой собствен учител. Той е един от героите, които не мога да преживея, и за чието съществуване въпреки всичко съм истински благодарна. Знам, че много пъти ще се обръщам към книгите и най-вече към Дъмбълдор, когато се чувствам зле - и мисля, че професорът действа по този начин на повечето читатели, което е още една причина да го обичам.
"It takes ten times as long to put yourself together as it does to fall apart."
Не мога да избера между Пийта и Гейл, но пък знам, че любимият ми мъжки персонаж от трилогията със сигурност е Финик. Харесва ми, когато в хода на книгите се дава все повече информация за даден герой така, че накрая представата ти за героя е много по-различна, отколкото е била в началото. Така се получи при Финик - той е най-младият победител в историята на Игрите и макар че при първата си поява във "Възпламеняване" изглеждаше доста арогантен и самовлюбен, всъщност се оказа, че той е много повече от това. Финик е невероятно добър човек, лоялен е, смел е, също красив... Освен това е готов на всичко, за да помогне на хората, които обича, и най-вече на Ани, която е единствената и най-голяма любов в живота му. Историята на Финик много ми хареса (с изключение на сърцеразбиващия край, разбира се.) Още един герой, когото никога няма да преживея, след като в рамките на последните две книги от "Игрите на глада" успя да ме накара да го обичам с всяко нещо, което правеше. Финик притежава всички качества, които бих потърсила у персонаж в подобна поредица, затова си остава един от любимите ми герои изобщо.
"Yer the only friend I got, pigpiss... Ain't that the biggest tragedy you ever heard?"
Не мога да бъда по-благодарна за развитието на Дейви във втората книга от трилогията. Факт е, че в началото го мразех и то с абсолютно основание, но след това се разкриха толкова много страни от неговия характер, че просто беше невъзможно да не го заобичам. Дейви имаше огромен потенциал, беше толкова добър, макар и да не бе готов да се опълчи на баща си. Всичко, свързано с него, както и при Руди ме кара едновременно да се усмихвам и да плача. Развитието на Дейви като герой е едно от най-хубавите неща, които се случиха в книгите, заедно с приятелството му с Тод. Развоят на събитията въпреки всичко беше много несправедлив и все още не съм го преживяла съвсем, така че мога да кажа, че Дейви е и един от героите с най-сърцеразбиваща история в този списък. Въпреки това си остава един от любимите ми второстепенни герои и ще се радвам да се върна отново към неговата история, колкото и да е болезнено на моменти.
"It was books that made me feel that perhaps I was not completely alone. They could be honest with me, and I with them."
Не харесвам стила на Касандра Клеър и по принцип не съм й фенка, но трябва да призная, че най-голямо впечатление у мен след прочитането на трилогията "Адски устройства" оставиха именно прекрасно изградените й герои. Уил е различен от повечето герои, които срещам в книгите. Подобно на Лио, зад гърба си ловецът на сенки е оставил едно изключително мрачно минало, но за сметка на това все пак успява да продължи напред. Едно от нещата, които най-много обичам в Уил, е начинът му на изразяване - винаги харесвам саркастични герои, които същевременно с това успяват да са забавни. Освен това той обича да чете и често цитира книги или поезия, което (предполагам всички сме съгласни) си е един доста важен фактор. Въпреки, че е прекрасен приятел и ловец на сенки, на моменти много ме дразнеше с постъпките си, но мисля, че успях да го разбера и осмисля. Освен това никога не съм харесвала идеализирани герои, тъй като се старая да оценявам и недостатъците, а образът на Уил беше много добре изграден в това отношение, което, разбира се, е още една причина да го харесвам.
(Също така обичам и Джем и Гидеон, и други герои, които са ми разбили сърцето, но това е друг въпрос за някой по-дълъг пост.)
Знам, че не съм поствала нищо от известно време, и съжалявам, но тези дни не можах да завърша никоя от започнатите идеи. Както и да е, реших да започна тази месечна поредица от постове още в края на декември и ако ентусиазмът ми не се изпари (което, надявам се, няма да се случи), в тези 'wrap up' постове ще споделям любимите ми книги, филми и музика за изминалия месец, както и някои неща, които са ми се случили. Надявам се да се получи, тъй като засега съм изненадващо мотивирана.
Книги.
Читателската ми година започна доста добре предвид факта, че по принцип не чета особено организирано и рядко следя какво, колко и кога съм прочела. Тази година реших да променя това, затова си поставих годишното предизвикателство в Goodreads - в моя случай то е да прочета 43 книги. През януари прочетох пет, препрочетох една и започнах две, които по някаква причина още не мога да завърша. Първата прочетена беше "Сняг вали", като точно след като я прочетох, заваля сняг. В Благоевград. Сняг. Който после се превърна в отвратително хлъзгав лед, от който се ужасявах всяка сутрин. Както и да е, книгата беше доста лека и приятна за четене, макар че на моменти сюжетът беше дразнещо клиширан и предсказуем. Веднага след нея обаче прочетох "Ние, останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес (клик), която, противно на доста от ревютата, които прочетох за нея, много ми хареса.
Най-после прочетох и "Алена кралица" от Виктория Айвярд (клик), която също много ме впечатли и се надявам втората част да бъде издадена в България възможно най-скоро след излизането на книгата в оригинал, защото краят беше просто. Твърде сърцеразбиващ. Донякъде за да преживея последната, прочетох "Скритият дар" - сборник, включващ 101 кратки истории за живота. Наистина имаше истории, които много ми харесаха, някои дори успяха да ме докоснат, но голяма част от разказите ме караха да въртя очи и до голяма степен оставах разочарована от тях. Все пак мога да кажа, че като цяло съм доволна. След тази книга прочетох "Изборът" от Кийра Кас. Тази поредица ми я препоръчват вече повече от година и преобладаващите мнения, които чувам или чета за нея, са положителни, така че реших да я започна. В книгата ми хареса почти всичко с изключение на някои от героите и начина, по който свърши. Все пак си взех и втората книга - "Елитът", но още не съм я започнала и не знам какво ще излезе. Затова пък започнах друга поредица - "Делириум", но все още не съм я довършила, макар че съм до средата и изглежда доста обещаваща. Същото се отнася и за новопубликуваната в България книга на Рейнбоу Роуъл - "Връзка", която в момента чета. Преди няколко дни обаче изведнъж ми се прииска да препрочета нещо, затова прочетох "Предимствата да бъдеш аутсайдер". Донякъде ме беше страх, че втория път книгата няма да ми хареса чак толкова, но сгреших и мисля, че успях да я възприема дори по-добре. И макар че има още няколко книги, които искам да препрочета в скоро време, смятам първо да довърша вече започнатите книги и поредици, затова се надявам февруари също да е успешен месец по отношение на четенето.
Филми/сериали.
Обвинявам Калина за новата ми мания по филмите за танци, след като един ден ме заведе у тях, за да гледаме Step Up 4. Затова в началото на месеца гледах основно части на Step Up и Street Dance. Влюбих се в Лосчо още по време на едноминутния му танц в четвъртата част на Step Up (в смисъл, вижте го), което е и причината на няколко места в тетрадката ми по немски да пише 'Moose'. Само че след като не знам друг да го харесва, нямаше с кого да говоря за това колко ужасно добър танцьор е Адам Севани и колко го обичам. <3 Както и да е, има още доста филми за танци, които трябва да изгледам, и смятам да го направя през следващия месец. Освен това си бях набелязала няколко сериала, които да започна. Доста са кратки, защото по принцип не понасям дълги сериали и рядко се случва някое предаване да задържи вниманието ми за повече от 4-5 епизода. Започнах My Mad Fat Diary и изгледах първи сезон, но след това героите започнаха много да ме дразнят, стана ми скучно и така и не го довърших.
Точно когато бях решила, че няма шанс да започна да гледам сериали, се сетих за Christmas special-а на Шерлок, който най-после изгледах. Мога да кажа, че напълно си струваше, въпреки че пак ми разби сърцето. Цялата история с връщането в 19 век и Мориарти, и как Айрийн така и не се появи, а аз бях толкова сигурна, че всичко се върти около нея... И все пак мисля, че The Abominable Bride е един от любимите ми епизоди досега (някъде след The Reichenbach Fall и The Sign of Three) и вече нямам търпение да дойде краят на годината и най-после да излезе 4-ти сезон!
Ходих на кино с Васи, Калина и сестра й на "Голямото чипоключение". Рядко харесвам филми като този, но любовта ми към поредицата за Алвин и чипоносковците е безкрайна. Преди няколко дни с мама ходихме и на "Завръщането". Беше ми доста интересно да го гледам, след като толкова нашумя покрай Златните глобуси и многото номинации за Оскар, а пък е и с Леонардо ди Каприо. На моменти беше доста пресилен по отношение на безсмисленото избиване на хората, затова понякога извръщах очи. Но трябва да призная, че като идея много ми допадна, а и беше добре направен. Може би утре ще ходим и на "Баща в излишък", не знам.
Тези дни съм болна, затова имах малко повече време за филми и сериали. Вчера гледах The Breakfast Club за n-ти път, след като реших, че ми се гледат филми от 80-те. Преди няколко дни пък започнах да гледам Mr. Robot, изгледах няколко епизода и го намирам за доста интересен. Скоро мисля да започна и In the Flesh, който съм си набелязала от известно време. Но засега Mr. Robot е единственият сериал, който гледам, и трябва да призная, че нямам намерение да се отказвам от него.
Музика.
^ Тази песен е едно от най-големите постижения в живота ми, честно. Мога да я изпея без да умра, все пак.
^ Това пък ми е любимата песен в момента и имам много голяма нужда от повече песни от тази група. Освен това, Майки Уей. <3
~
В крайна сметка за мен януари беше месец, изпълнен с най-различни събития и преживявания, с ужасяващ заледен сняг, чай и музика. Надявам се и следващите месеци да продължат в същия дух с изключение на снега. Стига толкова сняг. Благодаря.
рандъм снимка на снежинки в противоречие с последните няколко изречения