за музиката и следобедите

Понякога просто не съм в настроение за нищо, различно от леглото ми, книгата и слушалките. Всичко останало се смята за нарушаващо вътрешния ми мир и мързеливите ми следобеди.

Както и да е, напоследък слушам музика почти непрекъснато (наистина, мисля, че не го правя само докато съм на училище или спя, когато така или иначе не мога) и реших да направя пост с песните, които напоследък се въртят из главата и телефона ми.

Enjoy.

 

Are you deranged like me? Are you strange like me?

Lighting matches just to swallow up the flame like me?
Do you call yourself a fucking hurricane like me?
Pointing fingers cause you'll never take the blame like me?

 

Oh, I'm falling, so I'm taking my time on my ride

I've been thinking too much

Help me

 

I'm walking down the line

That divides me somewhere in my mind
On the border line
Of the edge and where I walk alone

 

If I should die before I wake

Pray no one my soul to take

If I wake before I die,

Rescue me with your smile

Polarize is taking your disguises,

Separating them, splitting them up from wrong and right,
It's deciding where to die and deciding where to fight,
Deny, deny, denial.

 

Please let me take you

Out of the darkness and into the light

'Cause I have faith in you

That you're gonna make it through another night

 

If I could be with you tonight

I would sing you to sleep
Never let them take the light behind your eyes
I’ll fail and lose this fight
Never fade in the dark
Just remember you will always burn as bright

 

Do or die, you'll never make me

Because the world will never take my heart

Go and try, you'll never break me

We want it all, we wanna play this part

I won't explain or say I'm sorry

I'm unashamed, I'm gonna show my scar

Give a cheer for all the broken

Listen here, because it's who we are

I'm just a man, I'm not a hero

 

So we can take the world back from a heart attack

One maniac at a time we will take it back
You know time crawls on when you're waiting for the song to start
So dance alone to the beat of your heart

 

Deception and perfection are wonderful traits

One will breed love

The other hate

You'll find me in the lonely hearts

Under 'I'm after a brand new start'

Mama, we're all full of lies.
Mama, we're meant for the flies.
And right now they're building a coffin your size,
Mama, we're all full of lies.

~

We're damned after all.

Through fortune and flame we fall.

And if you can stay then I'll show you the way,

To return from the ashes you call.

 

And I'll survive, paranoid
I have lost the will to change
And I am not proud, cold-blooded fake
I will shut the world away

 

I wanna be strong, but it's not easy anymore.
I'm hoping I'm wrong.

~

I know how it feels to be
At war with a world
That never loved me.

She was the wind, carrying in

All the troubles and fears you've for years tried to forget

He was the fire, restless and wild

And you were like a moth to that flame

 

I grew up on your back porch
And I watched the storms light up the clouds
They hung like paper lanterns
To guide the way back toward your house

 ~

If I'm in an airport
And you're in a hospital bed
Well then what kind of man does that make me?

 

This is a wasteland, my only retreat
With heaven above you, there's hell over me

A light to burn all the empires
So bright the sun is ashamed to rise and be
In love with all of these vampires
So you can leave like the sane abandoned me

 

Sometimes before it gets better
The darkness gets bigger
The person that you’d take a bullet for is behind the trigger

 

 

Blurring and stirring the truth and the lies.
So I don't know what's real and what's not 

Always confusing the thoughts in my head
So I can't trust myself anymore

I’m not evil to the core
What I shouldn't do I will fight
I know I’m emotional
What I wanna save I will try
I know who I truly am
I truly do have a chance
Tomorrow I’ll switch the beat
To avoid yesterday’s dance

позволи си да бъдеш щастлив

напоследък осъзнавам ужасно много неща за себе си.

мисля, че хората лесно свикват с това, което сами си причиняват. приемаме болката, начина на живот, който ни носи само страдания, свикваме с лошите навици, с това, което ни пречи да бъдем щастливи, защото си мислим, че то никога няма да свърши. приемаме всичко това и в един момент разбираме, че не можем да живеем без него. но всичко си има край. всичко, което преживяваме, колкото и непоносимо, безкрайно и болезнено да ни се струва, ще мине. животът отново ще бъде красив. пак ще открием надеждата. трябва да се борим с нещата, които ни пречат да бъдем щастливи, защото щастието на човек зависи само и единствено от самия него. да се отървеш от цялата тази болка, стрес, от нещата, които те измъчват вътрешно и те държат закотвен на едно и също място, може да бъде нечовешки трудно, но НЕ е невъзможно. нещо повече, струва си всяко. едно. нещо. което ще ти коства.

откъде да започна?

освободи се. от нещата, които те дърпат надолу. това не е твоята посока. спри да копаеш по-надълбоко и помисли какво ти пречи. кое те спира да полетиш. каквото и да е, освободи се от него. пусни го. независимо дали е човек или преживяване, то те спира да продължиш напред, задържа те на едно и също място, следователно не бива да е част от живота ти. отърви се от всичко, което те измъчва. не бъди роб на собствените си мисли. ти имаш контрол върху нещата, които ти влияят.

позволи си да бъдеш свободен.

стани приоритет в живота си. това е особено важно. не е егоистично да мислиш за себе си и да се грижиш за себе си, напротив - жизненоважно е. не бъди прекалено суров със себе си. ти си най-близкият си човек - не се наранявай. следвай сърцето си. глези се от време на време - заслужаваш го. не пренебрегвай себе си. грижи се.

позволи си да бъдеш добре.

не бъди немарлив по отношение на здравето си. то е най-важно. не прави неща, за които по-късно ще съжаляваш. храни се правилно, лягай си рано, прави упражнения, движи се. почивай си достатъчно, не се претоварвай. вслушвай се в тялото си - то знае най-добре какво е добре за него. яж, когато си гладен. когато имаш нужда от почивка, почини си. отново, грижи се.

позволи си да бъдеш здрав. 

създавай пълноценни и здрави връзки. не се отказвай от хората. социализирай се. не отказвай да излезеш навън с някого и да се забавляваш.  бъди близък със семейството си, прекарвай време с хора, които харесваш, с приятелите, на които можеш да разчиташ не само когато всичко е розово, но и когато нещата не вървят.

позволи си да бъдеш обичан и подкрепян.

научавай нови неща. чети книги, каквито не си чел преди, слушай музика, каквато досега не си слушал, бъди любопитен. това е талант. стреми се да откриваш все повече и повече нови неща, бъди осведомен, интересувай се. не само е изключително полезно за теб, но освен това ще те разсее и ще придаде смисъл на всичко, което правиш.

позволи си да знаеш.

откривай нови дейности, които те привличат и са ти интересни. get involved. стани доброволец, запиши се на някакъв спорт, научи се да свириш на инструмент, рисувай, пиши. бъди активен, не забравяй училището. слушай музика, танцувай, дори да не ти се излиза с приятели - направи го сам. бъди приятна компания за самия себе си.

позволи си да бъдеш пълноценен.

променяй. ако не си щастлив, причината може да се крие в нещо, което правиш ежедневно. много често промяната е много трудна, но необходима и полезна. с лоши навици трудно ще си пълноценен и балансиран. ако нещо те тормози, значи имаш нужда от промяна. дори най-малката такава може да бъде определяща за настроението ти през деня - като например да промениш маршрута до училище или да излизаш за кратка разходка следобед.

позволи си да имаш контрол.

бъди себе си. бъди различен. никога не се срамувай от истинското си аз. носи каквото искаш, изразявай се, бъди отражение на собствената си същност. споделяй какво мислиш, отстоявай мнението си, когато знаеш, че си прав. не се преструвай на нещо, което не си, само за да се харесаш на някого. точните хора ще те харесат такъв, какъвто си.

позволи си да бъдеш истински.

не се ограничавай. мисли, мечтай, бъди извън кутията - не позволявай това, което си, да бъде поставяно зад решетка. вярвай и преследвай това, което искаш и за което се бориш. няма нищо невъзможно, стига да вярваш, че можеш и никога, никога, никога да не се отказваш.

позволи си да мечтаеш и да постигаш.

изживей деня. позволи си да усетиш всеки един момент, защото всяка секунда е важна, а може да бъде и определяща. живей в настоящето, защото не можеш да промениш миналото и няма как да си сигурен какво ще се случи в бъдеще. бъди тук, остави следа, промени света, живей, живей, живей. направи живота си изключителен.

позволи си да бъдеш безкраен.

бъди добър. в свят, който е студен и бездушен, помагай на хората, бъди състрадателен и отзивчив. важно е не колко взимаш, а колко даваш. стреми се да правиш по нещо хубаво за някого всеки ден - независимо колко голям е жестът, дали е за близък човек или просто за непознат. помагайки на хората, помагаш на себе си.

позволи си да направиш нечий ден по-хубав (в това число и своя)

не потискай чувствата си. няма нищо лошо в това да си емоционален и да даваш воля на емоциите си. когато са вътре, ще ти вредят повече, отколкото когато са навън. изразявай ги, дори да е по начин, по който никой друг няма да разбере за тях. или пък поговори с някого - това винаги действа. плачи, ако ти се плаче. крещи, ако имаш нужда. това не значи, че си слаб, напротив - означава, че чувстваш, което само те прави по-силен.

позволи си да изразиш чувствата, каквито и да са те.

имай надежда. винаги. колкото и безнадежден и отчаян да се чувстваш, надеждата винаги е някъде там. ако не я откриваш, направи си я сам. не позволявай историята ти да свърши. събуждай се устремен и пълен с идеи и амбиция. опитвай се. дори и да не се получи, имай куража вечерта да си кажеш, че на следващия ден ще опиташ отново. бъди силен. бори се. винаги има нещо, за което ще си струва.

позволи си да вярваш.

търси красивото навсякъде. бъди наблюдателен. но не се вглеждай само във външния вид, търси по-дълбоко. изследвай. разглеждай света от всички възможни гледни точки. откривай. стреми се към новото, непознатото. създавай. не се страхувай да се провалиш - каквото и да правиш, винаги ще научиш нещо полезно.

позволи си да откриваш.

избери щастието. това зависи само от теб. не започвай деня си с лоши мисли, настрой се положително и си кажи, че днес ще направиш нещо, което ще има значение. бъди сред хора, които те обичат и подкрепят, на които винаги можеш да разчиташ. бъди какъвто искаш. вярвай в себе си. усмихвай се по-често. мечтай. живей. прави нещата, които ти харесват. открий светлината в очите си и не позволявай да ти я вземат.

позволи си да бъдеш щастлив.

on redoing my room

Мразя еднообразието.

Повече от година се каня да променя стаята си така, че да я харесвам.

Обичам да променям. Както и да се занимавам с нещо, което ми е приятно и дава някакъв резултат, който също ми е приятен.

Затова този път съм доволна от себе си.

Имах една свободна стена, на която нямаше нищо освен три лампи. Планът ми беше да я облепя цялата със снимки и/или вдъхновяващи цитати. В момента на нея има 109 снимки на мен, семейството ми и приятелите ми от 9 години насам, като от двете странични лампи висят гирлянди от цветя, на които с капси са закачени цитати. Освен това има коркова дъска, която виси от оранжеви ягоди, и на която все още няма почти нищо, както и art print с цитат от Джъмбо (защото там знаят какво е art print!). Получи се много хубаво, поне според мен, и много ми харесва да поглеждам към стената и да си припомням всички хубави спомени.

На гардероба залепих цитат на Марк Твен, пак от Джъмбо, който стои много хубаво и е първото нещо, което чета сутрин:

Секцията е почти изцяло с морска тематика, защото обожавам морето. Има пясъчна рамка, която ми е подарък, буркан, пълен с мидички, отделно има морски звезди и раковинки. Също колаж, който направих преди около две години. Останалото са албуми, рамки със снимки и други по-малки неща:

Странно, има още снимки. Това тук е от Икеа и е едно от любимите ми неща:

Както и витрината:

Това ми е една от любимите рамки, снимките са правени през около пет години и очевидно съм си запазила любимата физиономия. В буркана има жълъди, орехи, кестени, шишарки, както и розови листа, а отзад е част от библиотеката ми:

И най-после постигнах някаква организация, което беше почти непостижимо. Успях да си подредя книгите, както и джунджуриите, което е още по-странно.

Явно съм способна на всичко:

Може би най-приятното след лепенето на снимките по стената беше лепенето на звездички по тавана. Не исках да са разположени хаотично, затова ги подредих в съзвездия. Не са подредени по същия начин, но не можах по-добре. Тук са Малката и Голямата мечка, Пегас, Бик, Орион, Близнаци и Овен:

Overall, стаята ми вече е доста по-приятно място, в което да прекарвам голяма част от времето си. Смятам, че всяка спалня трябва да отразява същността на обитаващия я човек, така че ако имате някакви идеи за своята (а аз съм сигурна, че е така), направете промяна. Особено ако прекарвате много време във въпросната стая, тя трябва да ви е удобна и да ви кара да се чувствате добре. Направете я каквато поискате. Понякога и най-малката промяна може напълно да преобърне ежедневието ви.

среднощно

агония.

къде си? чакам те. на същото място - в стаята ми. сама съм. непоносимо е да съм сама. още по-непоносимо е да съм сама заедно с теб.

не те искам. знаеш го. но ме изкушаваш. липсваш ми. имам нужда от теб.

късно е, агония. всички спят. само аз съм будна, защото знам, че ще дойдеш. винаги идваш. дебнеш ме. изчакваш да остана сама и безпомощна. да няма хора около мен, да няма нищо, което може да ми даде достатъчно сила, за да се изправя срещу теб и да те победя. идваш в момент, в който няма как да се спася. когато съм така близо до дъното, че ми трябва само малко побутване, за да стигна до долу. взимаш всичко, което имам. оставяш ме без въздух. караш ме да плача, докато от очите ми останат две малки пустинни разочарования. човъркаш душата ми, преравяш един по един всеки мой болезнен спомен, всички мигове, от които се опитвам да избягам, и ми ги припомняш толкова ясно, че да изпитам болката от тях поне няколко пъти по-силно. играеш си със сърцето ми... колко лесно е да протегнеш ръка и да го докоснеш, а то става студено и безчувствено под допира на пръстите ти. само присъствието ти в празната тъмна стая до мен е достатъчно, за да преобърне мислите ми, да събуди гласовете в мен и да ме убеди в неизбежната лъжлива истина... да ме накара да забравя всичко хубаво. да мисля в черно. да виждам всичко в черно. колко ти е лесно, агония, да ме погубиш. да ме направиш слаба, да ме разбиеш на хиляди малки парченца... смееш ми се, нали? смешно ти е, разбира се. подхвърляш живота ми от едната си ръка в другата и се опитваш да ме убедиш, че не го заслужавам. приклещваш ме до стената и ми казваш, че нямам избор.

това е всичко. болката. сълзите. неспособността да направя каквото и да било. толкова добре ме познаваш, агония. знаеш точно къде се чупя. кога ме боли. защо страдам. и ме докосваш точно там, където съм най-чуплива. точно когато най-много ме боли. по начина, който ми носи най-много страдание.

знам, че никога не идваш за постоянно, агония. разбрах го още първия път, когато дойде при мен. идваш, за да ме натрошиш на парчета. после си тръгваш - и без това сама ще си ги събирам. навестяваш ме само за да ме разбъркаш още повече, да ми покажеш, че колкото и безпомощна, самотна и безнадеждна да се чувствам, ти винаги ще си там, за да ми донесеш още болка. все пак това е моят наркотик, нали? и щом се увериш, че съм достатъчно слаба и наранена, за да се справя и без теб, ме оставяш. напълно сама. оставяш ме на безсънието и собствените ми мисли. знаеш, че ако в мен има някаква надежда, те ще довършат и нея.

всичко ще свърши.

чакам те, агония. така те мразя... толкова не искам да идваш.

но не мога без теб.

Suddenly the lights go out

Let forever drag me down

I will fight for one last breath

I will fight until the end

събуждане

As my memory rests

But never forgets what I lost

Днес се събудих. Беше последният ден от септември.

Обичам преходите между сезоните. Самата промяна...начина, по който лятото се превръща в есен. Топлината - в студ. Зеленото - в шарено. Шумът - в тишина.

Есен е. И макар че всичко става някак си по-сиво и самотно, за мен е по-красиво. Има надежда в цялото това затишие...умиращ свят, в който още има светлина. Сякаш краят идва, но едновременно с това всичко е така живо...

Днес се събудих. И както през повечето мрачни студени сутрини, първоначално не намерих надеждата. Есен е. Понякога не знам какво да правя. Понякога дори не знам как да вярвам. В какво да вярвам. Не обичам септември. Плаши ме. Толкова много неща се случват едновременно, всичко се променя толкова бързо, че трудно успявам да усетя прехода. И аз се променям. Толкова много съм променена. Променям се всеки ден, с всяко нещо, което правя, с всяка сутрин, в която успея да се събудя. Това е плашещото, предполагам. Начинът, по който успявам да променям живота си. Фактът, че се опитвам да го подредя. Стремежът. Надеждата.

Всеки ден вярвам малко повече в това, което предстои. В себе си. Всеки ден се опитвам да направя поне едно значимо нещо, поне едно миниатюрно мъничко нещо, което е важно за мен. Защото ми трябва усещане за пълнота вечер. И вълнение за следващия ден.

Това, към което се стремя, е да усетя собствения си преход. Наблюдавам природата и всичко е толкова красиво. Може ли и моята промяна да е такава...? Иска ми се. 

Септември свърши и аз се събуждам. Имам надежда, проверих вече няколко пъти. Имам себе си. Имам начин. Аз съм тук. И това е най-важното.

Септември свърши. Днес се събудих.

Надявам се утре да се събудя пак.

Аз, мен, себе си и всичко останало

Казвам се Катерина.
Не че това е важно. Нито възрастта ми. Нито откъде съм. Нито къде уча или живея...
Повечето неща, които смятам за сигурни, може дори да не са верни.
Затова мисля, че нищо не е сигурно. А когато нищо не е сигурно, всичко е възможно.
Обичам да обичам. Предполагам, че ми е като хоби. Обичам хората, обичам изкуството, обичам свободата, обичам музиката, обичам да пиша, обичам да чета, обичам да снимам, обичам да танцувам, обичам да създавам, обичам да съществувам, обичам да откривам нови неща, обичам да научавам, обичам да бъда, обичам да чувствам, обичам да се усмихвам, обичам да продължавам напред. Понякога обичам малко прекалено, но докато вярвам, че е истинско, не виждам нищо лошо в това. Обичам да обичам.
Аз съм една малка точица върху друга малка точица, която е част от една мъничка система от мънички точици, която пък е част от редица такива системи, обединени в една мнооого по-голяма...която пък е около една петдесет милиардна от всичко съществуващо.
В общи линии, аз съм нищожна. Но пък това няма никакво значение, защото отдавна се отказах да търся смисъла на живота. Няма такова нещо. Ти сам трябва да си го направиш.
Вярвам, че за да живееш пълноценно, трябва да грабнеш, да усетиш и да изживееш всеки. Един. Момент. Абсолютно винаги можеш да откриеш нещо красиво, стига да наблюдаваш и, разбира се, да си настроен към това, което искаш да видиш. Вярвам в позитивността. Вярвам в себе си. Вярвам в сега.
Вярвам в човешкото. И го търся. Понякога е много трудно, но дори в най-лошите моменти се старая да вярвам, че има надежда. Има път. Има начин. Мога да се справя с всичко. А ако не се справя днес - ще опитам утре. И на следващия ден, и на по-следващия... За мен точно това е животът - опитваш. Научаваш. И опитваш пак...
Така че ще опитам. Започвам от сега. Утре ще пробвам пак.
Но не се сърдете, ако нещо не се получи.
Още само опитвам.