петък, 6 ноември 2015 г.

my sister's birthday + gift ideas

Постът е леко закъснял, тъй като рожденият ден на моята невероятно дразнеща, но в същото време прекрасна сестра, беше на 27 октомври.
Прекарахме си много добре, бяхме цялото семейство във Феникс и беше чудесно. Обичам рождени дни и изобщо поводи да се съберем всички заедно, дори само за една вечер. Подобни събирания винаги много ме радват и ми напомнят кои са най-важните хора в живота ми и защо са толкова важни за мен. ^-^

~

Тази година моят подарък за Васи беше колаж с наши снимки. Имаше снимки, на които сме по-малки, както и съвсем скорошни такива. Правя такъв колаж за четвърти път и мисля, че е много добра идея за подарък за близък човек. Всичко, което ви трябва, е:
- лист хартия или картон (размерът е по избор, аз използвам А4, но върху по-голям се събират повече снимки)
- рамка за съответния размер
- любими снимки на вас и човека, за когото е колажът (до 20 снимки е достатъчно)
- ножица (обикновена и/или къдрава)
- лепило


Листът/картонът може да не ви стигне за всички снимки, затова първо трябва да решите кои от тях със сигурност искате да включите. След това помислете каква част от снимката ще изрежете и приблизително какво може да е разположението на снимките върху листа (тъй като трябва да запълните целия лист). 
И така, след като сте решили кои са най-важните ви снимки, с къдравата ножица изрежете частта от тях, която искате да включите в колажа. Това може да са само хората на снимката, а ако сте се снимали пред някаква забележителност или по-специален обект, изрежете и него. Ще се получи още по-ефектно, ако използвате различни къдрави ножици за отделните снимки или ако ги изрежете в различни форми - например сърце, звезда и т.н.



След като вече сте изрязали няколко снимки, започнете да ги подреждате върху листа. Ако не сте рязали снимката отдолу, отгоре или отстрани, може да я разположите на листа по такъв начин, че страната й да съвпада с някоя от страните на листа (като снимката с гладиола). Освен това може някои от снимките да се припокриват. Опитайте се да ги подредите така, че възможно най-голяма част от листа да бъде покрита.
Когато изрежете и подредите всички снимки по начин, който ви харесва, се уверете, че сте използвали снимките, които сте искали, че подредбата е подходяща и ви харесва.
Преди да залепя снимките, при мен се получи това:


След като сте постигнали приемлива подредба (след няколко пренареждания), започнете да лепите снимките, като не забравяте кои къде се припокриват. Внимавайте с лепенето, най-вече за да запазите начина, по който сте решили да подредите снимките.
При мен след лепенето се получи това:


При залепянето се изчистват недостатъците на първоначалната подредба, така че то е много важна част от цялата процедура (и, предполагам както забелязвате, между двете има разлика)
След като сте готови с лепенето на снимките, сложете колажа в рамка и оригиналният ви подарък е вече готов. :)


Мисля, че се получи добре, на мен ми беше приятно, докато го правех, и най-важното - Васи го хареса. :з

~

И накрая, ето няколко снимки от рождения ден. с:





(:

неделя, 1 ноември 2015 г.

allthebrightplaces: есенно бачиново

Обичам Бачиново. Малко са местата в Благоевград, които харесвам толкова.  Паркът е много хубав и е едно от най-приятните места за разходка пеша или с колело, за джогинг, за прекарване на време с приятели, семейство или домашен любимец, за размисъл върху красотата на природата, или просто за размисъл.

Днес с Ати се разходихме до Бачиново и всичко беше толкова... есенно, което е абсолютно в реда на нещата. Но наистина беше много красиво. Дърветата и листата, и реката, и другите дървета, и езерото, и лебедите...
Мисля, че казах достатъчно за самия парк, така че ще оставя снимките да говорят вместо мен.



Слязохме до реката, където имаше няколко патици. Може би ги уплашихме, защото като се приближихме, влязоха във водата и, както се изрази Ати, течението ги отнесе.






След като посетихме част от семейството си (визирам грубите патици), се върнахме на алеята. Там видяхме едно дърво, чието стъбло беше хоризонтално, но не успяхме да седнем, защото беше... ами, малко високо.

А: Не мога да се кача на дървото. Какво съм кежо...
К: Какво е кежо?
А: Не знам.
К: Тогава защо го казваш?
А: Ми звучи яко.

Дървото на кежовците...
...на което имаше цвете с:

Тръгнахме по една пътека, водеща до нищото. (Което значи, че хората преди нас се връщаха и не стигнахме съвсем до края)




Отстрани на алеята има малка горичка, която е просто невероятна...










След горичката се върнахме на алеята...





Когато стигнахме до края на алеята, вече бяхме много гладни, но наоколо продаваха само семки и захаросани ябълки, които обожавам, но не беше особено подходящо за захаросани ябълки... седнахме в едно заведение, но не ни обслужиха? затова отидохме до езерото, където има патици, бели лебеди и двойка мноооого красиви черни лебеди. Казват се Пепи и Пепка. Последния път, когато ходих до Бачиново, ги храних със солети и от тогава официално сме приятели.


Толкова е сладичко... и дори ми позираше, докато го снимах. <3




Ааах, черните лебеди са толкова прекрасни... Наистина е ужасно, че са застрашени от изчезване.
А тук си имаме цели два, при това невероятно красиви. 



Ако сте забелязали, пак се върнахме при семейството си. Тук им даваха да ядат, направо е изненадващо колко са нахални.
Езерото е едно от най-хубавите места в парка.
 След като бяхме при лебедите и патиците, се отбихме до едно огромно дърво с беседка до него, а после се върнахме обратно по алеята.






На алеята ни хвана залезът, който беше много красив и, както каза Ати, е едно от нещата, за които си струва да се живее.


А: Сякаш слънцето минава през мен. <3



И разходката завърши с лилаво небе и дебела черна котка (известна още като "пиленцето златно")



За мен това беше един много хубав ден. Напомних си защо обичам Бачиново и си прекарах наистина чудесно, преоткривайки за пореден път едно от всичките наши места. ^-^