понеделник, 17 април 2017 г.

вишну

и като онзи индуистки бог
който сънува цялата вселена
и в чиито затворени очи
със теб сме просто
ходещи илюзии
търсещи смъртта
във любовта си
за да вкусят
от реалността

така
единствено във твоя ум
аз съм объркана
несъществуваща вселена
така и ти поддържаш равновесието
в обречения ми на корабокрушение свят
добавяш щипката любов
в смъртта
на илюзорния живот
и ме ровичкаш
докато не стигнеш до душата ми

а аз наричам те
богиня

строя безспирно храмове
в галактиките
разпръснати в протоните на атомите ми
издигам хиляди олтари по звездите
на всяка гънка в моя мозък
и посвещавам всичките си клетки
на твоето свещено име
дълбая го
в метеоритите
като във восък
който после
се разтапя по ръцете ми
и ме изгаря
докато не се разпадна пак
на междузвезден прах
разтворен във вода
докато с него нарисувам твоя образ
и го поставя в рамка -
пръстените на сатурн -
за да го окача завинаги
в сърцето си

но може би все пак съм само сън
във твоя толкова божествен ум
и може би познаваш слънцето ми
единствено когато спиш
и може би вселената ми цяла
няма да стигне
за да освети
така бленувания междузвезден път
по който да достигнеш
до реалността

но може би и затова
ти ме обичаш