четвъртък, 29 септември 2016 г.

why i started blogging (or a mainstream way to celebrate my first blogiversary)


Честно казано изобщо не мога да повярвам, че пиша този пост. И преди съм споменавала, че това е третият (или може би четвъртият?) ми опит да поддържам блог, като предишните такива се провалиха с гръм и трясък, след като само след няколко месеца вече ми омръзваше и се отказвах. Затова макар и от по-различна гледна точка поддържането на подобно място в интернет в продължение на една година да не е кой знае какво постижение, в моите очи наистина си е голяма работа. По този повод реших да напиша този кратък (и може би леко несвързан) пост, за да ви споделя защо все пак създадох това място и какво значи то за мен.

Идеята като цяло (става дума за третия или четвъртия? път) започна от нещо, наречено The Semicolon Project. Това е движение, чието лого - точката и запетаята, символизира стремежа да продължиш, когато си на ръба да се откажеш. Точка и запетая се поставят, когато авторът е имал възможността да завърши изречението, което е започнал, но вместо това е избрал да го продължи. Затова проектът е посветен на хора, страдащи от депресия и други ментални заболявания, като идеята му е да вдъхне надежда и желание за живот на хора, които са изгубили вярата в себе си и в щастието, което заслужават. Все още смятам тази идея за изключително важна и необходима, защото много хора някъде там имат нужда точно от това - леко подтикване, малко надежда и съпричастен човек, с когото да поговорят. Всеки заслужава това, но е много важно и сами да се борим за него. Аз лично направих първата крачка към промяната преди година, тъй като тогава ми беше доста трудно да приема и да преживея някои неща и в един момент просто нямах идея какво да направя, за да се почувствам поне малко по-добре. Може би това е и причината да избера точно това име за блога, който създадох по същото време - това място всъщност беше моята точка и запетая и едно от нещата, които ми даваха надежда и смисъл да продължа напред.

Мога да кажа, че през изминалата година се промених значително и, доколкото мога сама да преценя, към по-добро. През последните месеци започнах да пиша за доста по-позитивни неща и като цяло интересите ми в много отношения се промениха. Радвам се, че благодарение на блога имам възможност да проследя тази промяна у себе си, тъй като наистина се гордея, че успях да я постигна (макар и още да не съм стигнала там, където ми се иска.) Това място също така ми помогна да се запозная с много нови хора с подобни на моите интереси, да намеря нови приятели, книги, филми, сериали и изобщо всичко, от което бих могла да се интересувам. Много се зарадвах, когато разбрах, че има и други хора, които са избрали да се занимават с поддържането на собствено местенце в мрежата, където да споделят идеите, мислите и преживяванията си. Смятам, че това е нещо много ценно, и затова приемам блога си като приятел, с когото мога да споделя всичко (колкото и клиширано да звучи.) Харесва ми да знам, че някъде там, макар и виртуално, си имам мое собствено място, където мога да публикувам нещата, които пиша, снимки от интересни места, които съм посетила; мнението си за дадена книга или филм; да споделя любимите си песни; цитати, които ме вдъхновяват, или просто идеи и предложения, които смятам, че могат да бъдат полезни на мен и на хората около мен. А още по-хубаво е да знам, че някой все пак отделя от времето си да чете всички тези неща. Помня първите няколко пъти, когато видях, че някой е споделил моя публикация или пък е оставил коментар. Имало е случаи, когато съм изпадала в някакви състояния на еуфория заради някой положителен feedback. В общи линии да знам, че нещо, което съм оставила тук, на това място, има значение за някого другиго, е едно от най-най-хубавите неща, за които мога да се сетя в момента. Така че искам да благодаря на всеки, който някога е попадал тук и е отделил 2-3 минутки, за да обърне внимание на нещо, което е важно за мен - надявам се да съм успяла да ви усмихна поне веднъж, защото вие ме усмихвате всеки ден. :)

понеделник, 12 септември 2016 г.

да бъдеш позитивен не е най-трудното нещо на света

Старая се да съм полезна. Чувствам се поласкана, когато някой приятел или познат реши да ми се довери, като ми сподели свой проблем и ме помоли за съвет. Но ако предложа например питащият да промени нагласата си по отношение да проблема и да се опита да гледа голямата картинка в малко по-позитивна светлина, отговорът от другата страна е отчаяно-подигравателна усмивка, придружена с израза "Лесно е да се каже."
Да, знам, че е лесно да се каже. Трудно е да промениш убеждения, които са се вкоренили в теб след като дълго време са ти били повтаряни от околните, както и от самия теб. И аз, ако бях попаднала на подобен пост преди година, щях да си кажа, че при мен позитивното мислене няма да свърши работа и не си струва дори да се опитвам. Но ето ме сега, пиша тази статия, посветена на неща, в които допреди няколко месеца не вярвах. И, за да съм честна, промяната на нагласата ми е най-хубавото нещо, което съм правила за себе си. Затова не смятам, че да се опитваш всеки ден малко по малко да промениш отношението си към себе си и външния свят трябва да се приема за непостижимо. Някои хора казват: "А, не, аз съм си така от много време. Добре съм си така. Това заслужавам." С което не постигат нищо освен още повече да се отдалечат от възможността за един по-добър живот, която позитивното мислене предлага. Това, че си в такова състояние от седмици, месеци, години... не означава, че е твърде късно да се промениш, защото ти все още си тук и, колкото и странно да звучи за някои, все още имаш контрол над собствените си живот и начин на мислене. Освен това, приемайки сегашното си положение с думите "Добре съм си така", ти избираш да останеш на същото място, на което се намираш в момента, защото отказваш да погледнеш възможността за нещо повече, нещо по-добро от това. Защото убеждаваш себе си, че заслужаваш да се чувстваш зле. И съответно това е твоята истина.

Поради тази причина позитивното мислене не е особено сложно като идея - просто трябва да промениш своята истина така, че да погледнеш по друг начин на живота, да си по-сигурен във възможностите си, да се обичаш и приемаш такъв, какъвто си. Разбирам обаче, че изпълнението на тази идея далеч не е толкова лесно, както и че всеки човек се намира в различна фаза от живота си и съответно никой не може да бъде обвиняван от някого другиго, че се чувства зле или страда, тъй като никой не знае какво се случва в личния свят на останалите. Това обаче не значи, че трябва да се оправдаваме с тези неща просто защото отказваме да променим нагласата си. Ние сме отговорни за това как приемаме нещата, които ни се случват. Затова трябва да опитаме да се преместим на някое от по-слънчевите места в автобуса на живота и да погледаме за малко през прозореца, където може би пред нас ще се отвори някоя невероятно красива гледка. И - кой знае, може пък и да ни хареса.
А в случай, че все още си мислите "Лесно е да се каже", тук оставям няколко идеи за по-позитивно мислене, които лично на мен ми помогнаха да се променя към (надявам се) по-добро.
1. Обръщайте внимание на мислите си. Те създават вашето утре, затова не си мислете за неща, които не искате да присъстват в реалността ви. Не забравяйте, че негативната енергия привлича негативна енергия - както и обратното. И, наистина, колкото и странно да ви звучи в момента - ако мислите позитивно, външният свят ще ви отвърне със същото и животът ви ще бъде много по-добър. Всеки път, когато се усетите, че си мислите за нещо негативно, веднага заменете мисълта с позитивна. Може дори да си "събирате" оптимизъм за такива случаи - потърсете позитивни мисли в интернет и си направете папка в телефона с вдъхновяващи картинки и цитати, или пък си ги записвайте в тефтерче и ги поглеждайте, когато започнете да мислите негативно.
2. Направете средата, в която се намирате най-често, малко по-позитивна. Добра идея е да си залепите позитивни мисли на видими места в стаята така, че те да са първото нещо, което виждате сутрин. За целта продават много хубави надписи и art print-ове в Jumbo, но има и стотици diy идеи за по-вдъхновяваща обстановка. (През последната година непрекъснато добавям подобни неща в стаята си; за част от тях съм говорила в този пост.)
3. Говорете на себе си. Още по-добре е ако го правите с помощта на огледало. Колкото и странно да звучи, това може наистина да ви помогне да приемете и заобичате себе си. Казвайте си положителни неща, повтаряйте си, че сте способни на всичко, че се справяте отлично и че заслужавате най-доброто. По този начин най-добре утвърждавате тези убеждения и, дори и в началото да не вярвате напълно в тях, с времето ще се убедите в тяхната истинност. Вярвайте в себе си, вярвайте на себе си, концентрирайте се върху всичко прекрасно във вас, вместо да виждате само недостатъците си. Започнете да се обичате.
4. Визуализирайте нещата, които искате да ви се случат. Мислете си за ситуации, в които бихте се чувствали щастливи. Позволете си наистина да се чувствате така, дори и щастието ви да е безпричинно. Може би ще се опитате да отхвърлите такива мисли, но се постарайте да ги задържите, защото само така наистина ще повярвате в тях. Освен това установете към какво бихте искали да се стремите в близкото бъдеще и се старайте да постигате малки, но важни цели. По този начин ще се вълнувате за това, което ви предстои да направите, и ще бъдете доволни от себе си.
5. Общувайте с позитивни хора, които да ви заразяват с добро настроение. Избягвайте хора, които ви карат да се чувствате зле, натоварват ви психически и ви спират да преследвате това, за което мечтаете. Бъдете с хора, които ви подкрепят и с които наистина се чувствате добре. Винаги е важно каква енергия ни носят хората, с които общуваме - затова е и много нездравословно да поддържаме токсични взаимоотношения. Целта на връзките би трябвало да бъде личностно развитие и обогатяване, а не обратното. Бъдете приоритет в живота си и не позволявайте на някого другиго да ви отчайва и да ви отклонява от пътя, по който сте решили да поемете.
6. Правете неща, които ви харесват и ви доставят удоволствие. Не се насилвайте да се занимавате с неприятни дейности, защото по този начин ще внесете още повече стрес и негативни емоции в живота си. Давайте си почивка, когато е нужно - здравето ви, било то физическо или психическо, винаги е на първо място. Изразявайте себе си, бъдете креативни, усмихвайте се по-често. Може да медитирате или да слушате/четете мотивационни речи, видеа, постове, etc... Освен това избягвайте музика, книги и филми, които ви карат да се чувствате зле и да мислите негативно. Стремете се да бъдете и физически активни - колкото и банално да звучи, помага наистина много, а дори не е нужно да се занимавате с нещо кой знае колко натоварващо. (Аз например много харесвам йога и пилатес.) Вслушвайте се в себе си и изпълнявайте вътрешните си желания и потребности. Вие го заслужавате, а освен това по този начин ще бъдете по-спокойни и уверени.
7. Когато ви се случи нещо лошо, си дайте няколко минути, за да се успокоите и да го приемете. Не прибързвайте с гнева. Първо се успокойте и си повтаряйте, че такива случки не са фатални и животоопределящи - досега сте превъзмогнали всяка трудна ситуация в живота ви, колкото и непреодолима да е изглеждала тя на момента. Всичко минава, това ще мине също. Просто трябва да продължавате в същия дух и да не се оставяте отново на негативното мислене. Не се съсредоточавайте върху негативните неща, които ще ви донесе въпросната ситуация. Вместо това помислете за ползите, които можете да си извлечете от нея. Дори в края на най-дългия и мрачен тунел пак има светлина, към която да се стремим.


source of the pictures: pinterest

петък, 9 септември 2016 г.

allthebrightplaces: лято в снимки #2

Дряново & Дряновският манастир











Златни пясъци


френска любов

и немска бира













черно и бяло



гледката от виенското колело



Варна



Още Златни пясъци


от морето с любов

летиим

и после летим още




от морето с още повече любов