вторник, 26 юли 2016 г.

booktube-a-thon 2016: wrap-up


И така, в неделя вечер тазгодишният Booktube-A-Thon официално приключи и аз съм тук, за да споделя как протече изминалата седмица за мен. Това е първият читателски маратон, в който взимам участие, и трябва да отбележа, че съм изключително доволна от себе си - успях да прочета очаквания брой книги в рамките на тези 7 дни и да изпълня 6 от 7-те категории. Разбира се, наложи се да редувам четенето с ходене на английски, излизане навън, гледане на "Приятели" и пилатес, а в събота бях и на рожден ден, но все пак изпълних целта, която си поставих, така че мога да смятам маратона за успешен - макар и не напълно.

18.07

Бях толкова ентусиазирана за маратона, че започнах да чета още в полунощ. Успях да преполовя "Аз още броя дните" от Георги Бърдаров, която, въпреки малкия си обем, в началото ми вървеше изключително бавно. И все пак книгата ми хареса страшно много и когато я завърших след като се прибрах от английски, ми трябваше доста време, за да се съвзема. "Аз още броя дните" е тежко четиво и разбирам, че не е за всеки, но въпреки това заслужава да му се обърне внимание, защото е изключително разтърсващо и наистина те кара да се замислиш.

19-20.07

Тъй като през останалата част от първия ден бях навън и се занимавах със странични неща, успях да започна втората книга чак вечерта. Стоях до към 2, за да прочета възможно най-много от "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ланди - една много забавна и разтоварваща книжка, подходяща за фенове на чичо Рик. Завърших я в сряда следобед и мога да кажа, че макар да не беше нещо кой знае колко забележително, ми хареса и се забавлявах, докато я четох. Нямам намерение веднага да продължа с останалите книги от поредицата просто защото не съм в настроение за приключенски фентъзита в момента, но задължително ще я довърша някой ден.

21.07

Тъй като се вдъхнових (и изненадах) от цялата тази продуктивност, започнах "Да се биеш с Рубен Улф" още в сряда вечерта, но понеже прочетох по-голямата част от книгата след полунощ, я отбелязвам като прочетена в четвъртък. Не знам как да говоря за това четиво - просто не можах да го оставя. Затова и прочетох въпросните 180 странички само за няколко часа, като приключих малко след 2 през нощта. Нямам обяснение защо не съм успяла да завърша книгата досега, след като съм я започвала поне два или три пъти. Въпреки това се радвам, че този маратон стана причина да се върна към "Да се биеш с Рубен Улф", тъй като книгата е наистина, наистина невероятна - за пореден път се убедих, че Маркъс Зюсак не може да ме разочарова.
За съжаление желанието ми за четене се беше изпарило на сутринта, за което донякъде ме беше яд, защото нямах никаква друга работа в четвъртък и можех доста да напредна. Единственото, което направих, беше да прочета 20 страници от "Да убиеш присмехулник", които обаче не бяха достатъчни, за да задържат вниманието ми върху книгата.

22-23.07

През тези два дни бях доста заета, а на всичкото отгоре нямах особено желание да чета никоя от двете оставащи ми книги. В петък беше втората половина от финалния ми тест по английски (първата част беше в сряда), а след това с Теди бяхме навън, за да вземем подарък на Крис, който имаше рожден ден в събота. Въпреки това реших, че няма да загърбя маратона - вече се бях отказала да чета "Реквием" като книга след залез, затова си взех "Когато кучетата плачат" - последната част от трилогията за братята Улф. Започнах я вечерта в петък и я завърших към 3 след полунощ в събота. Книгата ми хареса изключително много и се радвам, че реших да направя тази промяна в tbr списъка си, тъй като нямаше как да прочета "Реквием" само за два дни четене след 9 вечерта.
Обвинявам невероятно увлекателния стил на Маркъс Зюсак за трудното ми събуждане на следващата сутрин. Когато все пак успях да стана, беше време пак да изляза навън. От рождения ден пък се прибрах чак към 10 вечерта, така че нямах никакво време за четене. Въпреки това не съжалявам, защото успях да свърша доста неща и освен това се видях с няколко приятели, които не бях виждала от края на учебната година насам.

24.07

През последния ден от маратона си казах, че при всички положения ще завърша "Да убиеш присмехулник" (макар че мама каза, че съм голям инат и че няма нужда да го правя.) Започнах да чета малко след полунощ и отметнах около 80 страници. Сутринта се надявах да стана към 10, за да ми стигне времето, но се успах и започнах да чета към 13. Въпреки първоначалните ми впечатления от книгата, тя започна да ми харесва все повече и повече - стилът е страшно увлекателен, а историята е наистина интересна. Не можех да оставя "Да убиеш присмехулник", през цялото време исках да разбера какво ще стане накрая - затова и четох през целия ден. Към 9 вечерта най-после завърших книгата и мога да кажа, че тя се нареди сред най-любимите ми произведения - влюбих се в историята, в стила на писане, в героите, а краят беше просто прекрасен. За съжаление в рамките на маратона не ми остана време да изгледам и филмовата адаптация, но със сигурност ще го направя тези дни.

В крайна сметка:
Прочетени книги: 5/5
Прочетени страници: 1266

По този начин премина седмицата на BookTube-A-Thon-а при мен. Много се радвам, че реших да взема участие в маратона, защото прочетох някои прекрасни книги, които отлагам от доста време. Не помня някога да съм успявала да прочета 5 книги в рамките на една седмица, което също е голямо постижение за мен, затова не мога да съм по-доволна.
А вие как се справихте с тазгодишния маратон?


събота, 16 юли 2016 г.

booktube-a-thon 2016: tbr

По някаква причина през последния месец по-трудно завършвам книги и ми се чете все по-рядко, което изобщо не е хубаво, тъй като списъкът ми с книги за четене само се увеличава. Във връзка с това реших тази година да участвам в ежегодния BookTubeAThon - маратон за четене на книги, чиято цел е в рамките на една седмица да се прочетат възможно най-много книги, отговарящи на всяка от седем предварително обявени категории. Тази година маратонът ще се проведе от 18 до 24 юли, а повече информация за него можете да откриете на официалния канал в YouTube. По принцип не съм особено голям почитател на маратоните, понеже бързо ми омръзва да се занимавам с едно и също нещо в продължение на повече от ден-два. Но още миналото лято, когато разбрах за съществуването на BookTubeAThon, реших, че тази година ще участвам, пък и това е добър повод да си върна желанието за четене и да наваксам с tbr списъка си.


i. Read a book with yellow on the cover.
За тази категория избрах "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ланди. Жълтото не е преобладаващият цвят на корицата, но все пак присъства, а това също се брои. Взех си книгата от намалението на издателство "Artline Studios" преди няколко седмици и оттогава все я отлагам, но мисля, че вече е време да й дам шанс. Чувала съм много добри отзиви за поредицата и от много време искам да я започна, затова нямам търпение да прочета първата книга.


ii. Read a book only after sunset.
Тук се спрях на "Реквием" от Лорън Оливър. Както споменах в book haul поста, книгата е подарък за рождения ми ден, а освен това е третата книга от трилогията "Делириум". Останах много доволна от първите две книги - особено от финала на втората - и ще се радвам най-после да прочета и тази.


iii. Read a book you discovered through booktube.
Книгата, която избрах за тази категория, не отговаря напълно на изискването, тъй като не я открих чрез BookTube, а чрез букблогър обществото. Всъщност причината за повечето книги, които добавям в списъка си за четене, са именно книжните блогове, като чрез BookTube откривам значително по-малко просто защото винаги съм предпочитала блоговете. Затова тук избрах "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров (ревюта тук и тук.)


iv. Read a book by one of your favourite authors.
Тук доста се колебаех, защото има много автори, които харесвам. И все пак реших, че най-подходящата книга за тази категория е "Да се биеш с Рубен Улф" на Маркъс Зюсак, втората книга от трилогията за братята Улф. Зюсак е един от най-най-любимите ми автори, но след като прочетох "Аутсайдерът" преди година и половина, така и не успях да завърша втората книга от поредицата. Затова пък този маратон отново насочи вниманието ми към трилогията и нямам търпение да се върна към нея.


v. Read a book that is older than you. & vi. Read and watch a book-to-movie adaptation.
Реших да (се опитам да) покрия тези две категории с една книга - а именно "Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли. Взех си книгата преди около две години, а предвид всички хубави отзиви, които прочетох за нея, наистина е крайно време да й обърна внимание. Преди няколко дни дори си свалих филма, за да не се разубеждавам.

И последното предизвикателство е да прочетеш общо 7 книги в рамките на тази една седмица, което значи по книга на ден. Нямам някакви надежди, че ще успея да покрия всички категории, защото и без това съм доста бавен читател и успявам да прочета пет книги за цял месец. Затова пък да прочета поне 3 от тези книги пак ще си е огромно постижение за мен, така че се радвам, че ще участвам. А и важното е да се чете, без значение колко и какво.
Това е от мен засега. Пожелавам успех на всички, които смятат да участват в маратона - и нека шансовете бъдат винаги на ваша страна.

сряда, 13 юли 2016 г.

just keep swimming

Аз не разбирам хората. Не проумявам как може сам да правиш дупката, в която си попаднал, още по-дълбока, а след това да се оплакваш, че постоянно си на дъното. Не виждам защо след като човек се чувства тъжен и самотен и е осъзнал, че той е единствената си надежда за нещо по-добро, продължава да допуска тези мисли до себе си, като по този начин става все по-потиснат и приклещен в собствената си болка. Не разбирам как може да си толкова негативно настроен към себе си и да повтаряш колко ужасен си и как заслужаваш да изпитваш тъгата и самотата, които те преследват толкова усилено, и в същото време да изискваш от хората около теб да показват любовта и загрижеността си, след като с всички сили се опитваш да ги отблъснеш и да им покажеш колко си нищожен.
Тези дни се улавям, че клоня към тези мисли. Само че не е вярно, защото аз напълно разбирам всичко това. Просто след като осъзнах някои неща, явно съм спряла да обръщам внимание на останалото до такава степен, че вече ми се струва, че никога не съм го разбирала. Което вероятно се дължи на факта, че често се случва да си говоря с хора с ниска самооценка, които смятат, че са длъжни да живеят живота си по определен начин, защото не са достатъчно добри и заслужават да ги боли. Това, от друга страна, ме ядосва и ме кара да си мисля нещата, написани в началото. А после се сещам, че доскоро аз бях един от тези хора с подобно ниско мнение за себе си, които търсят одобрението във външния свят, защото си мислят, че от самите тях не е останало нищо, което може да им помогне да се измъкнат от дъното. Те смятат, че след като не откриват нищо стойностно в себе си, достатъчно, за да се изправят на крака и да продължат, останалите трябва да им върнат искрата и желанието за живот, като същевременно са убедени, че няма как въпросните хора да се интересуват от тях, тъй като те са ужасни хора и не заслужават обич и внимание.
Не мисля, че има как да обясня тези мисли, особено сега, когато на моменти съм почти сигурна, че не ги разбирам. Но да мислиш по този начин за себе си е ужасно. Мазохистично и нездравословно. И никой не заслужава да си причинява подобни мисли, защото те те съсипват и преди да се осъзнаеш, вече копаеш собствената си дупка и слизаш все по-дълбоко и по-дълбоко... а после се питаш защо си на дъното. Плачеш, боли те, а мислите продължават и продължават да прииждат, и ти не можеш да направиш нищо, за да ги спреш, защото те просто нямат край. Изпиват всичките ти сили, съсипват те и оставят една развалина след себе си. А точно когато решиш, че вече си по-добре и че въпросните мисли повече няма да се върнат... и ето ги отново.
Разбирам това. Наистина. Разбирам и факта, че съвземането може да отнеме ужасно много време, дори и след като си осъзнал, че си по-силен от мислите си и че можеш да ги надвиеш и да ги замениш с по-пълноценни и полезни такива. Всичко, което се иска да направиш, е да проявиш воля и да не се отказваш. Ще бъде трудно, но с достатъчно усилия и упорство можеш да се измъкнеш от всяка дупка, в която си попаднал.
Идеята ми е, че човек не е виновен за нещата от външния свят, които по някакъв начин влияят на живота му. Има неща, които не можем да променим сами, и не трябва да се обвиняваме за случващото се извън нашия контрол. Но дали ще започнеш да изграждаш стълбата си и да се изкачваш нагоре към светлината, или пък ще предпочетеш да си стоиш на дъното и да слизаш все по-надолу и по-надолу - това зависи от начина, по който възприемаш въпросните външни влияния. Всичко започва от вътрешния ни свят - затова силно вярвам, че каквото и да се случва, човек е способен да го преживее и да го победи, като всичко, което е нужно, е просто да промени начина, по който вижда проблема. Защото той всъщност не е проблем, а една нова възможност, която да те направи по-силен и опитен. Може би ще си кажете: "Лесно е да се каже", само че аз изобщо не харесвам този израз - представете си само колко мечти и цели са били разрушени просто защото сме си мислели, че нещо е прекалено трудно и дори непостижимо за нашите възможности. Финиъс веднъж беше казал, че няма нищо невъзможно, стига да вярваш, че можеш. (Вероятно и примерите с анимационни герои няма да ви харесат, обаче на теория ви предупредих още със заглавието.)
Сега вярвам, че човек създава собствената си реалност въз основа на начина си на мислене, затова е изключително важно как мислим и как сме настроени към света навън и вътре в нас. Някои хора се отнасят доста пренебрежително към този факт и затова не обръщат внимание на мислите си. Но всяка негативна мисъл трябва да се отчита и да се заменя с позитивна такава - дори да е трудно и да коства много усилия и най-вече време. Старая се след всяка "лоша" мисъл да си казвам, че всичко е наред. Всичко ще се оправи. Справяш се добре. Продължавай в същия дух. Просто плувай.
И смятам, че това е наистина важно. Затова пиша този пост, в случай че някой, който би имал нужда от това напомняне, попадне тук. Важно е какво мислиш за себе си. Важно е как възприемаш нещата около себе си. Защото когато нещо лошо ти се случи, можеш да си кажеш просто, че това е поредното нещастие в скапания ти живот и че заслужаваш подобни неща да ти се случват. Но можеш и да си напомниш, че макар и в момента положението да не е особено розово, всичко ще бъде наред и ти ще се справиш с проблема, защото си силен и способен, и можеш да постигнеш всичко, което поискаш. Затова следващия път, когато засечеш присъствието на негативна мисъл, натисни големия червен бутон с надпис "Стоп" в ума си и си помисли за нещо, което те кара да се чувстваш добре.
Защото всеки заслужава да си позволи да бъде щастлив и да изгради своята собствена реалност около тази идея, макар и основите й да са положени на онова, същото дъно. Всички трябва да си дадем това право и да започнем да възприемаме света и хората около нас, и себе си в малко по-позитивна светлина. Всичко е наред, стига да не се отказваш, да вярваш в себе си и да знаеш, че си по-силен от онези негативни мисли, и че можеш да ги победиш, дори и на моменти да ти изглежда невъзможно. Ти си достатъчен. Справяш се чудесно. Всичко е наред. Просто не спирай. Плувай, плувай...
Добре, стига толкова. Ето ви бебе Дори.


вторник, 12 юли 2016 г.

music recommendations #1

Electric Century


Преди няколко месеца, докато си търсех нови неща, които да слушам, съвсем случайно попаднах на EP-то на новата група на Майки Уей (бившия басист на My Chemical Romance) - а именно Electric Century. Тогава не можех да спра да слушам тези четири песни и най-вече I Lied, която все още е сред любимите ми. Оказа се, че това е музикално дуо, създадено от Майки и приятеля му David Debiak, който е вокалист на групата. Единственото, което мога да ви кажа за тях, е че наистина заслужават да им дадете шанс - музиката им е изключително приятна, текстовете са много добри, а гласът на Дейвид е просто завладяващ. Това са и някои от причините, поради които когато най-после успях да си сваля албума им For The Night To Control, го слушах непрекъснато - наистина са невероятни.

Sleeping At Last


Открих Sleeping At Last наскоро и отново случайно. Поразрових се и се оказа, че в началото групата се е състояла от трима човека, но двама от тях в последствие са напуснали и е останал само Ryan O'Neal, който е продължил сам под същото име, като оттогава се занимава основно с EP-та вместо с албуми. Проектите му в момента са изключително интересни - има например EP с по няколко песни за всеки месец от годината под общото заглавие Yearbook. Интересна е и поредицата Atlas, а на мен лично особено много ми харесват Space 1 & 2, които включват песни, посветени на планетите от Слънчевата система (аз съм много Neptune и Jupiter, и Mars, и Mercury). Има също песни със заглавия посоките на света, човешките сетива и т.н., и т.н., все интересни неща. Освен това музиката му е невероятно успокояваща, текстовете са си чиста поезия, общо взето - космос. Космос, който си струва да се изслуша.

Alt-J


Алт-Джей са просто. Невероятни. Британска алтернативна и инди рок група с текстове, пълни с интересни и объркващи стихове, които те карат да се върнеш и да чуеш песента отново, и да прочетеш текста пак, и да се замислиш. Какво повече? Сигурно сте чували Breezeblocks, но и останалите им песни заслужават да им се обърне внимание - ако това е вашият стил, със сигурност няма да останете разочаровани. Рядко слушам песни с прекалено объркващи и пълни с препратки текстове, но при alt-J наистина си струва да се поразровиш и да прочетеш малко повече, защото голяма част от песните им (например Taro или Nara) разказват някои доста интересни истории. Освен това музиката им е много catchy, клиповете им са интересни и като цяло са много, много добри.

Kodaline


Тези дни това е всичко, което слушам. Не знам дали е понеже съм в инди настроение, или пък просто защото песните на Kodaline са едни от най-добрите, на които съм попадала в последно време. Текстовете им са просто невероятни - простички и пълни със смисъл, и много красиви. Песните им са толкова... проникновени и мъничко меланхолични, но едновременно с това изпълнени с позитивизъм и много зарибяващи. Изобщо - чуйте ги. Прекрасни са. Тук оставям само High Hopes, защото ми е много любима в момента (а клипът е невероятен), но си заслужават също One Day, All I Want, Honest, Talk, Brand New Day, Love Like This, After The Fall, The One и т.н...

The Lumineers


Музиката на The Lumineers е страшно приятна за слушане, дори без да се заслушвате в текста. Китара, пиано, барабани, дори мандолина и чело... резултатът е зареждащо звучене и мелодия, която те кара да танцуваш и да си я тананикаш непрекъснато. Текстовете им са не по-малко добри - изключително интересни и смислени, когато се заслушаш. Много от историите им са тъжни и меланхолични, но все пак звучат приповдигнато. Почти съм сигурна, че сте слушали Ho Hey - имаше я в една реклама, която още дават по телевизията - но и другите им песни също са доста добри. Лични фаворити са ми Big Parade, Ophelia, Stubborn Love, Dead Sea, Flowers In Your Hair, Angela.

неделя, 10 юли 2016 г.

spring/summer book haul



И така, причина за първия ми book haul пост са изминалите два месеца, през които имаше доста поводи за нови попълнения сред лавиците ми - като например Пролетния панаир на книгата в НДК и рождения ми ден. Затова и получих някои книги като подаръци, покупката на други обмислях доста време, а трети избирах спонтанно. В крайна сметка съм тук с 20 нови книжни придобивки, някои от които вече прочетох, а с други нямам търпение да се запозная.

През май в Благоевград имаше книжно изложение на няколко издателства, сред които и Жанет-45 - което значи, че нямаше как да го пропусна. От там си взех "Балади и разпади" и "Там, където не сме" на Георги Господинов, както и "Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)" на Е. Е. Къмингс. Прочетох стихосбирките на Господинов още тогава - просто нямаше как да ги отлагам, невероятни са, затова само последната книга все още е в tbr списъка ми.
Както споменах и в wrap-up поста за месец май, с няколко приятелки посетихме Панаира на книгата в София. От там се върнах със 7 книги - "Тайната история" на Дона Тарт, "Светлината, която не виждаме" на Антъни Доер, "Първите петнайсет живота на Хари Август" на Клер Норт, "Нощният цирк" на Ерин Моргънстърн, "И всичко стана луна" на Георги Господинов, "Закуска в Тифани" на Труман Капоти и "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл. От изброените вече прочетох "И всичко стана луна" и "Закуска в Тифани", а в момента чета "Тайната история", която е в списъка ми за четене от доста време заедно със "Светлината, която не виждаме" и "Нощният цирк". Колкото до останалите книги - "Закуска в Тифани" и "Първите петнайсет живота на Хари Август" бяха импулсивни покупки, но все пак първата ми хареса, а за втората прочетох някои доста добри отзиви. "Човекът в търсене на смисъл" е книга от малко по-нетипичен за мен жанр, но въпреки това имам големи очаквания. А пък след стихосбирките на Георги Господинов нямаше как да не си взема и някоя от другите му книги - освен това със сигурност не останах разочарована.
"Реквием" на Лорън Оливър беше един от подаръците ми за рождения ден, но все още не съм я прочела, въпреки че ми е интересно да разбера как свършва трилогията. Другата книга, която получих, е "Еманципирана магия" на Тери Пратчет. Няколко пъти досега съм започвала книги на Пратчет, но тъй като съм близначка и не обичам да докарвам нещата до край, така и не ги завърших. Вероятно няма да започна книгата в скоро време, но със сигурност възнамерявам отново да опитам.
През май също така получих два ваучера за книжарници - единия като подарък, а другия като награда от томбола на книжарница "Хермес" (за което е виновна Калина.) С първия си взех "Излекувай живота си" от Луиз Хей, както и две адаптирани книжки на немски език с разкази на Братя Грим и Карл Май (от всички книги в book haul-а те май най-много ме плашат.) Вторият беше само за български книги, затова си взех "Войната на таралежите" на Братя Мормареви и "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров, която доста нашумя напоследък и ще ми е много интересно да я прочета.
Колкото до последните три книги, те също не бяха планирани. Две от тях си взех от намалението на издателство "Artline Studios" по повод 20-тата му годишнина. Това е едно от любимите ми издателства и се радвам, че имах шанса да си взема "Огненото слово" на Франческа Хейг и "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ланди - особено последната, тъй като от много време искам да я прочета. А с "Книга за мечтатели: Тънка червена нишка" от Инна Учкунова се сдобих преди няколко дни, тъй като пак ходихме до София. Нея също чета в момента и засега съм много доволна - книгата е изключително вдъхновяваща и зареждаща.


Е, това беше моят първи book haul. Чели ли сте някоя от книгите и коя ми препоръчвате да прочета най-напред?

неделя, 3 юли 2016 г.

allthebrightplaces: несебър #3

Така.
Първо следва да се извиня за липсата на всякаква активност през последния месец, но всичко беше много натоварено покрай края на учебната година и въпреки че имах доста идеи за постове, не намерих мотивация за каквото и да било.
Но вече е лято, а това значи, че ще имам повече време да наваксам с всичко, което бях изоставила през юни. Което е добре.
Но сега съм тук, за да ви разкажа за Несебър.

За трета поредна година в Несебър се провежда финалният кръг на международния турнир "Математика без граници" и съответно вече трета година от училище също взимаме участие в него. Тази година не ми се ходеше особено, защото нямах кой знае какви очаквания, но все пак мина добре и си прекарахме чудесно. Колкото до резултатите, последните две години бях на точка от бронзовия медал в индивидуалното състезание, но тази година имах достатъчно висок резултат за него, което си беше доста изненадващо (поне за мен.) Останалите се представиха още по-добре и в крайна сметка се върнахме с осем медала и две купи. Yay us!
Но стига за състезанието. Хубавото на събитието е, че събира много хора от различни държави на едно място, и макар през доста голяма част от времето да ми говореха за математика, в крайна сметка си изкарах една хубава минипочивка с приятели на морето. Аз лично съм много доволна и въпреки че не знам дали догодина пак ще участвам в турнира, наистина искам да се върна в Несебър отново - най-вече защото за три години най-после успях да го разуча и в момента даже мога да се ориентирам!
За доказателство ви оставям със снимките от последните четири дни и с красивите кътчета на Стария и Новия Несебър.













shoutout to Гошко, който предложи да ни покаже улицата на Българ. Така де, понеже я търсим от две години. с:




Разбира се, нямаше как да минем без снимки с медалите и купите.








 И така, това е от мен засега. Пожелавам на всички приятно (и продуктивно) лято, изпълнено с много, много усмивки. ^^
И до следващия път. :)