вторник, 31 май 2016 г.

may favourites


Май беше най-хубавият месец от началото на годината досега - сравнително продуктивен и изпълнен с много хубави моменти. Знам, че вероятно можех да свърша още неща, но и така съм доволна. Освен това се случиха доста важни (и хубави) за мен събития - на 23-ти станах на 15 и въпреки че изобщо не чаках с нетърпение рождения си ден, той всъщност мина много добре и със сигурност е един от най-хубавите ми досега. Няколко дни по-късно посетихме и Пролетния панаир на книгата в НДК, като и този път си тръгнах от София с невероятни преживявания и книги, за които скоро ще направя отделен пост. На всичкото отгоре започнах да гледам "Приятели", т.е. гледам сериал, което си е събитие, така че реших все пак да го спомена тук. Като цяло месец май беше невероятен, имах много повече свободно време покрай почивните дни, доволна съм от себе си и нещата, които ми се случиха, и започвам новия месец с малко по-позитивно отношение. :)

Книги.



И така, през май прочетох 6 книги. Първата от тях - "Самодива" на Краси Зуркова, започнах още през последните дни на април. Като цяло останах с много добро впечатление от книгата, историята и идеята за преплитане на българския и гръцкия фолклор невероятно много ми харесаха и нямах търпение да видя как ще се развият нещата. Освен това изслушах плейлиста на Егмонт с класическа музика към книгата около... ами, 15 пъти, така че това също се причислява към хубавите неща, които свързвам със "Самодива". Единственото, което не ми допадна, бяха героите - Теа я харесвах до определен момент, но за пореден път се убеждавам, че щом има любовни триъгълници, ми е доста по-трудно да разбера и оценя героите както трябва. Това може би е и причината да не харесвам нито Рис, нито Джейк, макар че успях да разбера Джейк малко по-добре, отколкото брат му. В крайна сметка препоръчвам книгата, много е добра и е прекрасно доказателство за това, че сме съвременници на невероятни български автори.

Втората книга, която прочетох, беше 'Simon vs. the Homo Sapiens Agenda' на Becky Albertalli. Изключително сладка книга, стилът е лек и се чете бързо, но все пак успя да ме научи на доста неща. През половината и повече време се усмихвах и спирах за някой и друг фенгърлски изблик. Смятам, че познах кой е Блу преди Саймън, което само ме зарадва допълнително. Като цяло всичко в тази книга радва - от мислите на Саймън и имейлите, които си разменят с Блу (най-най-най-сладката част), през многообразните герои и отношенията между тях, до простичката, но невероятна история и нейния прекрасен край. Препоръчвам, особено ако си търсите нещо леко и супер сладко.
Следващите две книги, които прочетох през изминалия месец, отново са на български автор - а именно антологията на Георги Господинов "Балади и разпади" и новата му стихосбирка "Там, където не сме". (Пак благодаря на Криси за препоръката, заслужаваше си ^^) Все още не знам как да ви говоря за поезия, още по-малко за тази на Г.Г., но ще кажа само, че двете книги ми харесаха невероятно много - прекрасна игра на думи, прекрасни идеи, прекрасно оформление, прекрасно всичко. Може би най-много ми хареса "Лапидариум", но наистина е трудно да избера. Както и да е, доста често ще си ги препрочитам в бъдеще, а Господинов със сигурност се нарежда сред любимите ми съвременни поети.
След поезията започнах "Скритият оракул" на Рик Риърдън. Не знам дали има фен на чичо Рик, който да не е чакал тази книга от "Кръвта на Олимп" насам. В смисъл, нова поредица, в която главният герой е смъртният Аполон, действието се развива след войната с Гея, а на всичкото отгоре пак се срещаме с предишните герои - какво повече? Книгата ми хареса, беше изключително забавна. Хареса ми израстването на Аполон, който доста се промени за тези 350 страници. Освен това като цяло идеята беше интересна и ще се радвам да разбера какво става по-нататък.
Последната книга за месеца отново е на Георги Господинов, този път сборникът с разкази "И всичко стана луна". За него имам ревю тук. Наистина много ми хареса и в най-скоро време ще си взема и някои от другите книги на Господинов.

Музика.

















И така. Това е от мен за този месец. Надявам се и при вас май да е бил изпълнен с хубави моменти и емоции и ви пожелавам същото и за юни! :)
(предстоят рандъм снимки, на които съм мъничко по-голяма)





^.^

неделя, 29 май 2016 г.

"И всичко стана луна" от Георги Господинов


От известно време книга не ме е докосвала по начина, по който сборникът с разкази "И всичко стана луна" успя да го направи. Към края на почти всеки разказ се налагаше да спра, за да осмисля какво точно съм прочела и защо ми е повлияло по този начин. В някои случаи стигах до отговор, а в други просто приемах, че това е всеизвестната способност на Георги Господинов да представя света в една малко по-различна светлина, да го разнищва и да показва малките и простички неща от ежедневието, които всъщност са най-красиви и значими. Да оставя у читателя онова топло чувство, от което те побиват тръпки, а пък очите ти се насълзяват. И нещата сякаш придобиват малко повече смисъл...

Едва видимо клюмване на главата, скръбна извивка на шията - поза на човек, когото напускат с всяка изминала секунда. И скръбта на напуснатия растеше със същата скорост, сантиметър по сантиметър и секунда след секунда. Сякаш не смее да се натъжи рязко, да вдигне шлюза на тъгата си, да пусне реките на плача, за да не оскърби от своя страна отиващото си. Или да не усили бягството му.

Всеки разказ е прекрасен по свой си начин, всеки има своето значимо място в сборника и съдържа голяма доза истина, представена невероятно красиво - неведнъж се връщах, за да си препрочитам някои изречения. Фаворитът ми безспорно е "Старецът и морето" - доста отдавна не бях плакала на книга, какво остава пък за разказ, толкова много. Определено най-сърцераздирателният разказ в сборника, тъжен по онзи красив начин, който ще ме кара да си го чета отново от време на време. Голямо впечатление ми направи и едноименният "И всичко стана луна", който със сигурност се нарежда и сред любимите ми разкази изобщо - прекрасни идея, история, стил, въобще всичко, което бих потърсила в един разказ. Историята за сирачето, което си търси баща, в "Обащиняване", както и тази за малко по-различната "Дъщеря", чийто баща е болен, също са изключително разтърсващи и ме оставиха без думи (което е и причината да не мога да ги опиша добре - те трябва просто да се прочетат.) Последната сватба на селяните от "Ритуалът", чаканата 40 години среща в "Пред хотел "България", планирането на едно самоубийство в един не-толкова-обикновен ден в "Do Not Disturb" - все докосващи истории, след които ми трябваше известно време, за да си събера мислите. Истории, които ще ви разчувстват и ще ви накарат да се замислите за това, което е важно, което носи смисъл в живота ви. За разминаването в "О, Хенри!", което съдържа в себе си повече любов, отколкото всяка среща. За живота и смъртта във "Фотография" и въпросът от коя страна на обектива се намираме всъщност. За обреченото търсене в "Да търсиш Карла в Лисабон", за ненамирането и осъзнаването въпреки всичко. За онези "8 минути и 19 секунди", с които разполагаме, след като Слънцето спре, за последните минути живот. За "Лицата от последните дни" преди края - за всички уморени, незабелязани, наблюдавани, пясъчни... За хората. За света около нас. За малките неща и посланията, които ни носят. За щастието, сервирано с голяма доза страдание. За нас.

Препоръчвам сборника на всеки, който търси нещо истинско. Вярно, може би някои разкази няма да ви "проговорят", но други ще ви докоснат и разчувстват изключително много. Аз поне знам със сигурност, че неведнъж ще се връщам към написаното от Георги Господинов, когато ми трябва мъничко смисъл. Преди всичко да стане луна.

Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си. ... Някога самотата беше по-концентрирана и по-малка, можеше да си я опитомяваш, да я галиш като котка. Сега вече не мога да се оправям с космическите размери.

неделя, 15 май 2016 г.

awareness: the importance of self-love

През последната седмица в Buzzfeed се появиха десетки постове, посветени на Body Positivity Week, или още - необходимостта от позитивно отношение към тялото, в което живеем, и начина, по който изглеждаме. Във връзка с това пиша този пост за всеки, който по някаква причина не се чувства удобно в кожата си или смята, че не е "достатъчно" красив. Колкото до постовете в Buzzfeed по въпроса, тях можете да откриете тук.


Наясно съм, че фразата "Обичай себе си" е доста клиширана и за много от вас тя може би е изгубила своето значение. Но ако съм научила нещо от миниатюрния отрязък от време, който съм прекарала на тази планета, то е, че човек трябва да бъде приоритет в живота си. Доскоро аз също не спазвах този принцип, но преди няколко месеца осъзнах, че да поставяш себе си на първо място не е егоистично, а необходимо. Разбира се, за да общуваме пълноценно с хората около нас, трябва да проявяваме съчувствие и да бъдем състрадателни, но това не значи да загърбваме собствения си начин на живот и да пренебрегваме емоциите и нуждите си. Вие сте най-важният човек в живота си. Вие сте на първо място. Вие и вашето щастие и добър живот сте приоритет номер едно.
Точно затова не трябва да позволявате на никого да ви казва обратното, да ви кара да се чувствате сякаш сте по-нисши или заслужавате да бъдете щастливи и да живеете добре по-малко от другите. Каквото и да става, трябва да бъдете наясно със собствените си качества и възможности, да отстоявате правото си да се изразявате и развивате, да вървите напред - най-малкото от уважение към себе си. А любовта ще се появи, щом осъзнаете, че заслужавате всички тези неща - заслужавате да сте щастливи; заслужавате да отделяте повече време за себе си; заслужавате да си подарите онази рокля, която страшно харесвате, но някой ви е казал, че няма да ви стои добре; заслужавате да си вземете нещо сладко, когато ви се яде, без значение от човека, който ви казва, че не трябва да ядете такива неща, защото сте изглеждали "дебели"; заслужавате да се развивате във сферите, които намирате за интересни, независимо от това какво смятат другите за вашия избор, защото точно тези ваши решения са това, което ви прави хора. Щастливи, пълноценни, добри хора.
Не трябва да се опитваме непрекъснато да отговаряме на нечии чужди стандарти. Вярно е, че живеем в общество, пълно със стереотипи. Израстваме и се развиваме, мислейки, че всички момичета "трябва" да са супер слаби, да носят грим, да имат перфектни кожа, вежди, коса, тяло, да носят поли, рокли и прочие, докато момчетата "трябва" да са мускулести, да спортуват, да са с "момчешки" прически, да носят "момчешки" дрехи и т.н. И се получава така, че ако не отговаряш на стереотипа, по-голямата част от хората те пренебрегват, смятат те за по-нисш от тях, приемат те за странен, различен (в лошия смисъл на думата), решават, че след като ти не изглеждаш така, както те биха искали да те виждат, то ти заслужаваш да си част от това общество по-малко от тях.

Което, разбира се, е абсолютна глупост. Ние сме много, много повече от начина, по който изглеждаме, от външния си вид и от всички неща, които не можем да променим. Да обичаш себе си значи да се приемаш такъв, какъвто си - с всичките си хубави и не чак толкова хубави качества, с всичките си предимства и недостатъци. Значи да можеш да се погледнеш в огледалото, да видиш, че бедрата ти са по-големи, отколкото би ти се искало; да забележиш, че кожата ти не е идеално гладка и че косата ти може да изглежда далеч по-добре; че имаш коремче или че носът ти е твърде издаден напред - и да си кажеш: "Да, тези неща са така. Но въпреки това изглеждам adorable as hell и се чувствам добре в кожата си, защото се приемам такъв, какъвто съм, оценявам всичко положително, което имам в себе си, и не се обвинявам заради нещата, които не мога да променя."
Затова следващия път, когато погледнете в огледалото, вместо да търсите всички недостатъци по себе си - просто се усмихнете на отражението си и му кажете колко невероятно изглежда. Кажете му колко го обичате и оценявате. Обещайте му да прекарате малко време насаме с него, за да правите заедно нещата, които най-много обичате. Когато имате нужда от нещо - потърсете го, осигурете си го. Не пренебрегвайте нуждите и желанията си и винаги си отделяйте време за малките удоволствия. Гледайте от позитивната страна на живота, не се обвинявайте, бъдете оптимистично настроени, защото когато се заредите с положителни чувства и емоции, ще изглеждате и ще се чувствате още по-добре, а тогава ще зареждате и хората около вас с оптимизъм и усмивки. Приемайте себе си и другите около вас, но не се сравнявайте с останалите и никога не се извинявайте заради това, което сте. Грижете се за себе си, развивайте се и вървете напред с гордо вдигната глава, защото вие сте си вие - красиви, уникални, единствени по рода си.


Това, което искам да ви кажа с този пост, е просто да обичате себе си. От опит знам, че в повечето случаи никой не е по-критичен към някого повече от самия него. Може би смятате, че тялото ви има прекалено много недостатъци, за да се чувствате удобно в кожата си и да можете с увереност да кажете, че сте красиви - но това не е вярно. Вие сте красиви. Всеки от нас е красив по свой собствен начин, защото на света никога не е имало, няма и няма да има човек като мен, като теб, като момичето, с което днес си се разминал по улицата, като продавача в магазина на ъгъла или непознатия, който веднъж ти се е усмихнал. Красиви сме не защото сме перфектни според стереотипа за това как трябва да изглеждаме - красиви сме заради блясъка в очите ни, когато говорим за нещата, които обичаме. Красиви сме заради картата, която представлява тялото ни - заради формите, извивките, белезите и всички малки несъвършенства, които в нашите очи изглеждат като огромни недостатъци, а всъщност ни правят такива, каквито сме. Красиви сме, защото се чувстваме уверени в собствените си качества, защото сме добри, защото помагаме на хората около нас, защото сме пълноценни. Красиви сме, защото изпитваме чувства, защото споделяме, защото преживяваме, израстваме, развиваме се... Красиви сме, защото се усмихваме. Красиви сме, защото сме хора.

Снимки: Pinterest

петък, 13 май 2016 г.

клаустрофобично

Source

клаустрофобия е,
когато
празнината, която
остави след себе си
ме задушава.
клаустрофобия е,
когато
безкрайната дупка
в душата ми
ме смазва с тежестта си.
клаустрофобия е,
когато
се давя
в широките мисли
за теб
и загърбвам света,
за да бъда отново
притисната в себе си.
клаустрофобия е,
когато
пространството
е необятно в мен,
оставя ме без дъх
и ме убива.
клаустрофобия е,
когато
погребана съм в тази празнота,
в това безсмислено несъществуване.
стоя приклещена във мислите си.
не дишам.
теб те няма.
клаустрофобия е.

25.01.16

събота, 7 май 2016 г.

allthebrightplaces: по стъпките на вятъра

Днешният ден ще остане в историята като деня, в който успях да стигна от центъра до Еленово за 15 минути. Разбира се, закъснях за срещата с Теди, Боби и Крис, но хей, все пак стигнах. :)
Както и да е. От известно време планираме да си направим разходка до Кръста и тази седмица най-после успяхме да го осъществим. Кръстът представлява една от забележителностите на Благоевград - той е разположен в местността Заева поляна над квартал Вароша и е висок около 38 метра. Имаме си го от близо три години. Достатъчно голям е, за да се види от почти всяка точка на града, а около него има цял парк с пейки и информационни табла със снимки. Наскоро дори организираха светлинно шоу по случай Великден, което изглеждаше наистина много красиво.
Но ние не отидохме толкова заради самия кръст, колкото заради разходката. Тръгнахме по маршрута през любимото ми Еленово, като в крайна сметка ни отне около два часа и половина да стигнем (като в това време са включени набавянето на провизии от супермаркета и многобройните спирки по пътя, за да снимам нещо.) Обядвахме в парка до кръста, след като пихме осветена от Борислава вода (която, впрочем, извира от дърво.) Връщането сякаш беше два пъти по-кратко, но предполагам, че това си е в реда на нещата, хах. Трябва да кажа, че разходката беше много приятна и ме накара да се почувствам много добре от факта, че съм сред природата. (Като изключим многото боклуци в началото на пътя, но за мнението ми по въпроса ви говорих в един предишен пост.) Заслужава си човек да ходи на такива разходки от време на време, а и винаги е хубаво да тръгнеш по стъпките на вятъра. :)
Това е от мен, а сега ви оставям със снимките. ^^ Пригответе се за много цветя.

"Това не ви ли прилича на дървото от листопад?" - Боби, 2к16










По едно време спряхме, защото гледката беше много хубава и трябваше да се снимаме...





"Кате, снимай ме, докато си хвърлям шишето." - Крис, 2к16

Впрочем, подобни разходки са още по-хубави на фона на музика. При нас се получи много добре - през по-голямата част от пътя слушахме музика и си пеехме, което направи ходенето на отиване много по-приятно. Добре, че нямаше почти никого наоколо.
Е, да, Gasoline и Empty Gold на Halsey никога повече няма да са същите след "гъзолина" и "празната коза", но пък си струваше.

Ами, какво да кажа. Теди искаше да снима, аз танцувах на Heavydirtysoul...

"Искам да седна на тревата." - аз, 2к16






Тук пеперудата ми позираше, за което искам да изкажа искрени благодарности, тъй като никога преди не ми бяха позирали пеперуди.


И така, стигнахме до кръста. В началото не отбелязах, че освен, че се вижда от почти всяка точка на града, той също така открива гледка към целия град. Преди тази разходка бях ходила на кръста веднъж и знаех какво е, но въпреки това гледката е прекрасна.




cause i'm on top of the world, ay



Тук можете да станете свидетели на осветяването на водата и на моята физиономия а ла "Теди, остави ми фотоапарата."

След кратък престой в парка до кръста, по време на който обядвахме, пихме сок и обмисляхме как да се изстреляме до центъра, тръгнахме обратно към Еленово. На връщане ми се стори, че сме вървели най-много половин час, въпреки че бяха минали поне час и половина.




В общи линии това беше нашата мини експедиция този път. Наистина се радвам, че най-после отделихме време за тази разходка, тъй като много се забавлявах и ми беше невероятно приятно. Надявам се скоро пак да имам повод да ви споделя снимки от всички наши места.
А дотогава - следвайте пътя. :)