събота, 30 януари 2016 г.

january favourites

Знам, че не съм поствала нищо от известно време, и съжалявам, но тези дни не можах да завърша никоя от започнатите идеи. Както и да е, реших да започна тази месечна поредица от постове още в края на декември и ако ентусиазмът ми не се изпари (което, надявам се, няма да се случи), в тези 'wrap up' постове ще споделям любимите ми книги, филми и музика за изминалия месец, както и някои неща, които са ми се случили. Надявам се да се получи, тъй като засега съм изненадващо мотивирана.

Книги.



Читателската ми година започна доста добре предвид факта, че по принцип не чета особено организирано и рядко следя какво, колко и кога съм прочела. Тази година реших да променя това, затова си поставих годишното предизвикателство в Goodreads - в моя случай то е да прочета 43 книги. През януари прочетох пет, препрочетох една и започнах две, които по някаква причина още не мога да завърша. Първата прочетена беше "Сняг вали", като точно след като я прочетох, заваля сняг. В Благоевград. Сняг. Който после се превърна в отвратително хлъзгав лед, от който се ужасявах всяка сутрин. Както и да е, книгата беше доста лека и приятна за четене, макар че на моменти сюжетът беше дразнещо клиширан и предсказуем. Веднага след нея обаче прочетох "Ние, останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес (клик), която, противно на доста от ревютата, които прочетох за нея, много ми хареса.

Най-после прочетох и "Алена кралица" от Виктория Айвярд (клик), която също много ме впечатли и се надявам втората част да бъде издадена в България възможно най-скоро след излизането на книгата в оригинал, защото краят беше просто. Твърде сърцеразбиващ. Донякъде за да преживея последната, прочетох "Скритият дар" - сборник, включващ 101 кратки истории за живота. Наистина имаше истории, които много ми харесаха, някои дори успяха да ме докоснат, но голяма част от разказите ме караха да въртя очи и до голяма степен оставах разочарована от тях. Все пак мога да кажа, че като цяло съм доволна. След тази книга прочетох "Изборът" от Кийра Кас. Тази поредица ми я препоръчват вече повече от година и преобладаващите мнения, които чувам или чета за нея, са положителни, така че реших да я започна. В книгата ми хареса почти всичко с изключение на някои от героите и начина, по който свърши. Все пак си взех и втората книга - "Елитът", но още не съм я започнала и не знам какво ще излезе. Затова пък започнах друга поредица - "Делириум", но все още не съм я довършила, макар че съм до средата и изглежда доста обещаваща. Същото се отнася и за новопубликуваната в България книга на Рейнбоу Роуъл - "Връзка", която в момента чета. Преди няколко дни обаче изведнъж ми се прииска да препрочета нещо, затова прочетох "Предимствата да бъдеш аутсайдер". Донякъде ме беше страх, че втория път книгата няма да ми хареса чак толкова, но сгреших и мисля, че успях да я възприема дори по-добре. И макар че има още няколко книги, които искам да препрочета в скоро време, смятам първо да довърша вече започнатите книги и поредици, затова се надявам февруари също да е успешен месец по отношение на четенето.

Филми/сериали.


Обвинявам Калина за новата ми мания по филмите за танци, след като един ден ме заведе у тях, за да гледаме Step Up 4. Затова в началото на месеца гледах основно части на Step Up и Street Dance. Влюбих се в Лосчо още по време на едноминутния му танц в четвъртата част на Step Up (в смисъл, вижте го), което е и причината на няколко места в тетрадката ми по немски да пише 'Moose'. Само че след като не знам друг да го харесва, нямаше с кого да говоря за това колко ужасно добър танцьор е Адам Севани и колко го обичам. <3 Както и да е, има още доста филми за танци, които трябва да изгледам, и смятам да го направя през следващия месец. Освен това си бях набелязала няколко сериала, които да започна. Доста са кратки, защото по принцип не понасям дълги сериали и рядко се случва някое предаване да задържи вниманието ми за повече от 4-5 епизода. Започнах My Mad Fat Diary и изгледах първи сезон, но след това героите започнаха много да ме дразнят, стана ми скучно и така и не го довърших.

Точно когато бях решила, че няма шанс да започна да гледам сериали, се сетих за Christmas special-а на Шерлок, който най-после изгледах. Мога да кажа, че напълно си струваше, въпреки че пак ми разби сърцето. Цялата история с връщането в 19 век и Мориарти, и как Айрийн така и не се появи, а аз бях толкова сигурна, че всичко се върти около нея... И все пак мисля, че The Abominable Bride е един от любимите ми епизоди досега (някъде след The Reichenbach Fall и The Sign of Three) и вече нямам търпение да дойде краят на годината и най-после да излезе 4-ти сезон!
Ходих на кино с Васи, Калина и сестра й на "Голямото чипоключение". Рядко харесвам филми като този, но любовта ми към поредицата за Алвин и чипоносковците е безкрайна. Преди няколко дни с мама ходихме и на "Завръщането". Беше ми доста интересно да го гледам, след като толкова нашумя покрай Златните глобуси и многото номинации за Оскар, а пък е и с Леонардо ди Каприо. На моменти беше доста пресилен по отношение на безсмисленото избиване на хората, затова понякога извръщах очи. Но трябва да призная, че като идея много ми допадна, а и беше добре направен. Може би утре ще ходим и на "Баща в излишък", не знам.
Тези дни съм болна, затова имах малко повече време за филми и сериали. Вчера гледах The Breakfast Club за n-ти път, след като реших, че ми се гледат филми от 80-те. Преди няколко дни пък започнах да гледам Mr. Robot, изгледах няколко епизода и го намирам за доста интересен. Скоро мисля да започна и In the Flesh, който съм си набелязала от известно време. Но засега Mr. Robot е единственият сериал, който гледам, и трябва да призная, че нямам намерение да се отказвам от него.

Музика.






^ Тази песен е едно от най-големите постижения в живота ми, честно. Мога да я изпея без да умра, все пак.


^ Това пък ми е любимата песен в момента и имам много голяма нужда от повече песни от тази група. Освен това, Майки Уей. <3




~

В крайна сметка за мен януари беше месец, изпълнен с най-различни събития и преживявания, с ужасяващ заледен сняг, чай и музика. Надявам се и следващите месеци да продължат в същия дух с изключение на снега. Стига толкова сняг. Благодаря.

рандъм снимка на снежинки в противоречие с последните няколко изречения

сряда, 20 януари 2016 г.

"Алена кралица" от Виктория Айвярд


Хората в антиутопичния свят на Норта са разделени според цвета на кръвта си - Сребърните са елитните и авторитетни личности със свръхестествени способности, а Червените представляват простолюдието, обречено да живее в робство на по-висшите от тях. През целия си живот Мер Бароу е била убедена в произхода си на Червена - тя е типична крадла без добро образование, работа и бъдеще, която се е примирила с идеята, че ще замине на война. Но след една случайна, странна и животопроменяща среща, Мер е назначена да прислужва в двореца, където по още една странна случайност тя разбира, че също като Сребърните притежава тайнствена и необикновена способност. След това откритие момичето е принудено да остане да живее в двореца, за да поддържа илюзията за живота си в името на запазването на досегашния ред в страната. Но опасностите, застрашаващи кралския двор, не се крият само отвън в лицето на бунтовническото общество - те са и вътре в двореца. В историята се преплитат интриги и непредсказуеми обрати, а властта, сигурността и доверието са под въпрос, тъй като всеки може да предаде всеки.

Не мога да се подхлъзна. Нито сега, нито когато и да било. Аз съм една от тях. Аз съм специална. Аз съм злощастна случайност. Аз съм лъжа. А животът ми зависи от поддържането на илюзията.

Прочетох "Алена кралица" преди около седмица и оттогава основните ми въпроси, свързани с нея са "Защо, по дяволите, свърши така?" и "Кога ще излезе следващата?". Трябва да призная, че в началото книгата не успя съвсем да ме грабне и й отне около стотина страници, за да привлече интереса ми и да го задържи до последното изречение. Светът, макар и създаден по типичния за антиутопиите начин, е много добре изграден и описан. Това вероятно се дължи на начина на писане на Виктория Айвярд - простичък, но завладяващ. Много харесвам книги, написани така, че да се почувстваш като свидетел на всичко случващо се, сякаш можеш отблизо да огледаш и да си представиш всеки описан детайл - за мен "Алена кралица" беше една от тези книги, което е и основната причина да я харесвам. 

Веднъж ти казах, че трябва да пазиш сърцето си. Трябваше да ме послушаш.

Като сюжет отначало беше леко монотонна - това е и причината да проточа началото, но след това наистина не можех да я оставя. Изпълнена е с обрати, постоянно се случва нещо объркващо и коренно различно от онова, което до този момент си смятал за факт. Събитията непрекъснато се променят - постоянно се намираш в разгара на една война, зад която стоят интриги, лъжи, коварство и предателства. Любовният триъгълник (или по-скоро четириъгълник) според мен също е много добре изграден и вместен между събитията. Обикновено не съм фенка на подобни любовни фигури?, но в случая не се наблягаше чак толкова на отношенията между героите - тази част от историята остана на заден план, като едновременно с това чудесно допринесе за нарастващото напрежение и засилващия се у мен интерес.

Пламък и сянка. Едното не може да съществува без другото.

Към всеки от героите изпитвам смесени чувства, тъй като никой от тях не успя да ме спечели напълно на своя страна. Мер, от чието име се разказва историята, на моменти наистина много ме дразнеше - не само с постъпките си, но и с начина си на мислене. И все пак тя е много силна и всеотдайна героиня, която въпреки обстоятелствата, в които попада, се държи човешки и не спира да се бори. Харесвах Кал в началото, но след това останах с впечатлението, че е поредният клиширан образ на перфектния принц престолонаследник. С приближаването на края обаче той отново успя да си спечели положителното ми мнение. Що се отнася до Мейвън, неговият образ много ми хареса, дори след края (леле, този край.) Мисля, че писателката е изградила личността му много добре - той е сладък, мил, почти перфектен, но в него има и нещо гнило. Усетих това малко след появата му, но въпреки това запазих мнението си за него през цялото време, а и сега съм изпълнена с надежда за един осъзнал се и по-различен Мейвън в следващите книги. Второстепенните герои като Килорн, Фарли, Гиза, Джулиан и Еванджелин, от друга страна, ме оставиха с много добро впечатление, като първите трима спечелиха всичките ми симпатии. Килорн за мен е най-подходящ за Мер - той притежава много голяма част от качествата, които търся у мъжките персонажи като смелост, всеотдайност, упоритост и независимост. Фарли пък е една от най-силните и борбени женски героини, за които съм чела. Обичам Гиза и много искам да разбера повече за нея и за това, което й се случва по-нататък, защото тя просто не присъстваше достатъчно. Джулиан е много важен за книгата и развитието на Мер като личност и ме остави с доста добро впечатление, макар че все пак очаквам да се окаже, че в него има нещо нередно. Колкото до Еванджелин, тя е героинята, която обичам да мразя - за нея също имам големи надежди. Наистина харесвам повечето второстепенни герои, но имам чувството, че техните собствени истории не бяха достатъчно развити в хода на книгата, така че очаквам да ги опозная по-добре в останалата част от поредицата (особено Гиза.)

Това е въпрос на живот и смърт. Не играя за трон или корона, или принц. Изобщо не играя. Аз съм различна.


След прочитането на книгата вече не съм изненадана защо спечели наградата на Goodreads за най-добра дебютна книга през изминалата година. Подходяща е за почитатели на "Игрите на глада", "Изборът" и "Дивергенти", и изобщо за хора, които харесват съвременни дистопии, пълни с обрати и интриги. "Алена кралица" ще ви остави без дъх и изпълнени с въпроси, ще ви накара да прелиствате страниците, за да разберете по-бързо какво се случва на края. След това вероятно мъничко ще съжалявате (понеже, отново, краят), но книгата е просто невероятна и страхотна, и уникална, затова напълно ще си струват сълзите, яда и нестихващото желание за още.
(Във връзка с това, според GR втората книга излиза в началото на февруари, така че силно се надявам скоро да е достъпна и за българските читатели, защото очевидно имаме огромна нужда от това.)

Снимки: tumblr

петък, 15 януари 2016 г.

малко вдъхновение никога не е излишно


“For what it’s worth: it’s never too late or, in my case, too early to be whoever you want to be. There’s no time limit, stop whenever you want. You can change or stay the same, there are no rules to this thing. We can make the best or the worst of it. I hope you make the best of it. And I hope you see things that startle you. I hope you feel things you never felt before. I hope you meet people with a different point of view. I hope you live a life you’re proud of. If you find that you’re not, I hope you have the courage to start all over again.” - F. Scott Fitzgerald

"A self that goes on changing is a self that goes on living." - Virginia Woolf

"Because in the end, you won't remember the time you spent working in the office or mowing your lawn. Climb that goddamn mountain." - Jack Kerouac


"One day, in retrospect, the years of struggle will strike you as the most beautiful." - Sigmund Freud

"Failure is a bruise. Not a tattoo." - Jon Sinclair

"Be wicked, be brave, be drunk, be reckless, be dissolute, be despotic, be a suffragette, be anything you like, but for pity's sake be it to the top of your bent. Live fully, live passionately, live disastrously. Let's live, you and I, as none have ever lived before." - Violet Trefusis


"Obstacles don't have to stop you. If you run into a wall, don't turn around and give up. Figure out how to climb it, go through it, or work around it." - Michael Jordan

 "It does not matter how slowly you go, so long as you do not stop." - Confucius

"Success is walking from failure to failure with no loss of enthusiasm." - Winston Churchill


"I have not failed. I've just found 10,000 ways that won't work." - Thomas Edison

"Great things are done by a series of small things brought together." - Vincent van Gogh

"The two most important days in your life are the day you are born and the day you find out why." - Mark Twain


"Twenty years from now you will be more disappointed by the things that you didn't do than by the ones you did do. So throw off the bowlines. Sail away from the safe harbor. Catch the trade winds in your sails. Explore. Dream. Discover." - Mark Twain

"Many of life's failures are people who did not realize how close they were to success when they gave up." - Thomas Edison

"If ever there is tomorrow when we're not together... there is something you must always remember. You are braver than you believe, stronger than you seem, and smarter than you think." - A. A. Milne


"No matter what anybody tells you, words and ideas can change the world." - John Keating (Robin Williams)

"It does not to dwell on dreams and forget to live, remember that." - Albus Dumbledore

"Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving." - Albert Einstein

вторник, 12 януари 2016 г.

bookish identity tag

Тези дни нямах намерение и особено желание да поствам, пък и нямам кой знае колко идеи. Дните ми минават в четене, музика и сериала (!!!), който загледах, а и напоследък доста пиша (но за нещата, които пиша, си направих отделен блог, който е ето тук.) И все пак през последните дни прочетох доста постове с този таг, а и въпросите ми харесват, така че много благодаря на Илияна за номинацията. ^^

1. В кой фантастичен свят бихте искали да живеете?
Така и не си получих писмото от Хогуортс (а бях на идеалната възраст...)
Предсказуема съм, зная.

2. Кой би бил вашият партньор?
Дейвид Прентис Младши, любов моя. <3
Но не отказвам и Лио Валдес, и Луна Лъвгуд, и Уил Херондейл, и Хърмаяни.

3. От поредицата за Пърси Джаксън, кой би бил твоят бог родител?
Харесвам Атина, Хефест, Аполон, Арес и Хадес, но бих била потенциална дъщеря на Атина или Аполон.

4. От поредицата "Реликвите на смъртните" какъв предпочиташ да бъдеш - долноземец или нефилим?
Не съм чела "Реликвите", така че познанията ми по отношение на света на Касанда Клеър (на която се съмнявам, че ще прочета нещо повече някога) се изчерпва с "Адски устройства". Предполагам, че повече би ми подхождало да съм от долноземците, но какво пък, предпочитам нефилимите, така че - нефилим.

5. В поредицата "Хари Потър", в кой дом бихте били?
Wit beyond measure is man's greatest treasure. :)
Според мен, Потърмор и всички останали тестове - Рейвънклоу завинаги. Много харесвам и Слидерин, обаче.

6. В поредицата "Дивергенти" коя би била вашата каста?
Мисля, че мога да принадлежа към Ерудитите, Безстрашните и Миротворците, така че явно съм Дивергент. Но бих избрала Ерудитите (за сметка на Слидерин тук поне ще съм от лошите.)

7. От поредицата The Northern Lights, кой би бил вашият демон?
Не съм чела поредицата.

Пак съм от последните, които правят тага, но все пак ще номинирам Yulia K. и MrsDreamerx.

петък, 8 януари 2016 г.

let's talk about twenty one pilots


През последните няколко месеца (които минаха изненадващо бързо) twenty one pilots са любимата ми група и е наистина трудно да не говоря за тях непрекъснато, след като всичко тяхно ми е на replay през цялото време. Още повече, че никой около мен не проявява интерес (освен Теодора, на която поне мога да пея Lane Boy.) А пък тук мога да си говоря за всичко, така че.
За грешните изгубени души, които не знаят за съществуването на TØP, те са група от Охайо, формирана през 2009 от вокалиста Тайлър Джоузеф (в когото съм влюбена) и двама негови приятели, които по-късно напускат. През 2011 се появява Джош Дън (в когото също съм мъничко влюбена) и двамата с Тайлър създават това прекрасно-невероятно-животоспасяващо нещо, което е twenty one pilots сега. Преди подписването си с Fueled by Ramen през 2012, издават два албума - Twenty One Pilots и Regional at Best (за които няма да говоря в този пост, но чуйте все пак Trapdoor и Johnny Boy. Просто така, защото са сърцеразбиващи.) След това издават още два албума - Vessel и Blurryface, които може би са най-любимите ми албуми изобщо. Жанрът им като цяло е трудно определим, защото всяка песен е различна (което е хубаво, защото не можеш да ги объркаш), но е някаква смесица от алтернативен хип-хоп, рап, електропоп, рок, реге, инди поп/рок и още хиляда неща, повечето от които са много подходящи за танцуване. А текстовете им са чиста поезия и са едно от най-хубавите неща, които съм чела и слушала някога. Понякога докато ги слушам просто си стоя и се чудя как човек може да пише толкова гениални неща, и как откривам толкова много от себе си в тези текстове, и колко ми помагат. И си стоя. И слушам. (И пея, и танцувам също.) И си мисля.

~


Започвам с Blurryface, тъй като преди него не бях слушала нищо от групата. Този албум значи много за мен, слушала съм го безброй много пъти, а наскоро го получих и като подарък от няколко приятели (обичам ви, хора.)

01. Heavydirtysoul

This doesn't mean I lost my dream,
It's just right now I got a really crazy mind to clean.


Първоначално мнението ми за тази песен беше доста... странно, защото за първи път слушах нещо такова. В момента много я обичам - музиката е страхотна, текстът - също, макар че е един от текстовете, за които ми трябваше повече време да ги разбера. Не е от песните, които най-много се доближават до мен, но е любимата ми за танцуване.

02. Stressed Out


We used to play pretend, give each other different names,
We would build a rocket ship and then we'd fly it far away,
Used to dream of outer space but now they're laughing at our face,
Saying, "Wake up, you need to make money."


От тази песен идва името на целия албум (My name's 'Blurryface' and I care what you think.) Текстът е толкова истински - за важните неща, които хората забравят, за порастването и света, в който живеем - затова и ми стана едновременно странно, тъжно и много приятно, когато я чух за пръв път. Мисля, че с тази песен ме спечелиха, поради което е и една от любимите ми.

03. Ride

All these questions they're for real like
Who would you live for?
Who would you die for?
And would you ever kill?


Ride означава много за мен, тъй като до голяма степен я свързвам със себе си. Освен това ме кара да се чувствам по-добре, въпреки че накрая, когато се пее 'I've been thinking too much, help me', вече ми се плаче. Но пък през останалото време просто много, много я обичам. Още една от любимите ми песни изобщо.

04. Fairly Local

Yo, you, bulletproof in black like a funeral
The world around us is burning but we’re so cold
It’s the few, the proud, and the emotional


Жестока и зверски добра. Първия път, когато чух албума, това ми беше любимата песен. И още много я обичам. Не знам какво повече мога да кажа за нея, така че просто я чуйте.

05. Tear In My Heart

You fell asleep in my car, I drove the whole time,
But that's ok, I'll just avoid the holes so you sleep fine,
I'm driving here I sit, cursing my government,
For not using my taxes to fill holes with more cement.


Една от двете романтични песни в албума (бих казала любовни, ама звучи клиширано и ми напомня на онзи тип песни, които не мога да понасям.) Текстът е много добър, да споменавам ли и че музиката е невероятна? (Слушаш и си мислиш 'Oh my Josh') Преди често пропусках тази песен, защото ми ставаше тъжно, докато я слушах, но заслужено си е спечелила признанията. И не мога да я слушам, без да започна да пея.

06. Lane Boy

I wasn't raised in the hood
But I know a thing or two about pain and darkness
If it wasn't for this music, I don't know how I would've fought this
Regardless, all these songs I'm hearing are so heartless
Don't trust a perfect person and don't trust a song that's flawless


Ах, тази песен. Тази песен е просто. Жестока. Наистина не мога да я опиша. Песен за това как никой не може да определя какъв си и какво трябва да правиш. Песен за това да останеш верен на себе си. Песен, на която да танцуваш, докато си вървиш по коридора и да я пееш на всеки, който се опита да говори с теб, защото те трябва да я чуят. Баси яката песен, общо взето.

07. The Judge

But I'm not good with directions and I hide behind my mouth,
I'm a pro at imperfections and I'm best friends with my doubt


Още една от песните, които ми направиха най-голямо впечатление при първото слушане. Има нещо много специфично в The Judge (освен укулелето, което я прави още по-прекрасна), което не мога да обясня, но. Всичко, което мога да кажа е, че наистина много я обичам.

08. Doubt

I'm not sure if I can see this ever stopping,
Shaking hands with the dark parts of my thoughts, no,
You are all that I've got, no.

Тази песен е сред по-малко любимите ми, главно защото първия път, когато я чух, бях сигурна, че съм я чувала и преди. Звученето й е по-типично от това на останалите песни на групата, но въпреки това си остава страхотна.

09. Polarize

Polarize is taking your disguises,
Separating them, splitting them up from wrong and right,
It's deciding where to die and deciding where to fight,
Deny, deny, denial.


Ох, тази много си я обичам. И да, знам, че го казвам за почти всяка песен. Но музиката е страхотна (oh my josh x2), а текста не мога да го опиша. Още една от песните, на които танцувам по коридорите и ми се иска да я пея постоянно. (Радвам се, че на Теди й хареса и взе, че я научи, та поне нямам чувството, че досаждам. :д)


10. We Don't Believe What's On TV

I just want to know what's on your mind,
I used to say, "I want to die before I'm old,"
But because of you I might think twice.


Отново, баси яката песен. Втората ми любима за танцуване, както и втората романтична (или любовна, както там се водят) от този албум. Просто. Текстът. И музиката - особено музиката. И всичко. Преди пропусках и нея, поради същата причина, като Tear In My Heart, но песента е добра. Много.

11. Message Man

You don't know my brain the way you know my name,
You don't know my heart the way you know my face


Текстът на тази песен за мен е от най-сложните, на които съм попадала, затова ми е трудно да разбера някои части от него. Мелодията е страхотна и някак си запленяваща. Наистина трябва да призная, че Джош е страхотен музикант. Ама наистина страхотен.
Edit: Message Man е едно от най-най-най-добрите неща, които Тайлър и Джош са правили. Със сигурност е една от любимите ми. И със сигурност всеки просто трябва да я изслуша.

12. Hometown

We don't know, we don't know,
How to put back the power in our soul,
We don't know, we don't know,
Where to find what was once in our bones.


Тази песен също ми звучеше доста познато първия път, въпреки че не съм я слушала преди това. Изпълнена е с носталгия, на моменти е доста меланхолична и тъй като и от нея ми става тъжно, имах навика да я прескачам (макар че гласът на Тайлър тук ми харесва особено много.) И все пак много я обичам.

13. Not Today

Heard you say, "not today, "
Tore the curtains down, windows open now, make a sound,
Heard your voice, "there's no choice, "
Tore the curtains down, windows open now, make a noise


Това е една от любимите ми песни на TØP като цяло. Имаше един момент, когато нея си я обичах най-много. Not Today е тъжна, но едновременно с това е изпълнена с надежда. Тази песен много ми помага, което може би е причината да я обичам толкова.



14. Goner

Though I'm weak and beaten down,
I'll slip away into this sound,
The ghost of you is close to me,
I'm inside-out, you're underneath.


Може ли да поговорим за това как накрая Тайлър крещи и когато пее 'I wanna be known by you', изпява 'you' тихо и това е най-добрият възможен финал??
Вече ми се плаче. След всички тези танцувални песни с музика, която звучи толкова приповдигнато (за разлика от текстовете), тази балада идва доста тежка и докосва едни кътчета от душата ми, които обикновено не се посещават особено често. Една от най-тъжните, но и най-истинските песни, които съм чувала. До голяма степен намерих себе си в нея. Обичам я. Просто.

~


Изслушах Vessel известно време, след като чух Blurryface за първи път, тъй като според мен песните на twenty one pilots се възприемат по-трудно и поне на мен ми трябваше време да се приобщя към един от албумите. Не очаквах Vessel да ми хареса чак толкова, честно. След Blurryface просто бях сигурна, че няма друг албум, в който да ми харесва всяка една песен. Ама не.

01. Ode To Sleep

I swear I heard demons yelling,
Those crazy words they were spelling,
They told me I was gone, they told me I was gone.


Преди казах, че песните на групата са абсолютно различни помежду си. Понякога такъв е случаят и с отделни части само от една песен. Ode to Sleep е страхотна, сама по себе си е толкова различна и... реална. Текстът е един от най-добрите, поезия, при това гениална. Просто. Жестока.




02. Holding On To You

Fight it,
Take the pain, ignite it,
Tie a noose around your mind
Loose enough to breathe fine and tie it
To a tree. Tell it, "You belong to me.
This ain't a noose, this is a leash.
And I have news for you: you must obey me."


Тази песен ми е много близко до сърцето, всеки път като я слушам, ми идва да я изкрещя на всички, защото и нея трябва да слушате, да. Обичам текста, обичам музиката, обичам всичко.

03. Migraine


My mind's shipwrecked, this is the only land my mind could,
Find, I did not know it was such a violent island,
Full of tidal waves, suicidal crazed lions,
They're trying to eat me, blood running down their chin,
And I know that I can fight or I can let the lion win,
I begin to assemble what weapons I can find,
'Cause sometimes to stay alive you got to kill your mind.



Migraine носи титлата на моя любима песен на twenty one pilots от първия път, когато я чух, досега. Не съм слушала песен с по-добър текст, честно. Съмнявам се, че някой е представял депресията и суицидните мисли по начина, по който го правят TØP. Това е една от любимите ми песни изобщо, кара ме да се чувствам разбрана, макар че понякога ми става и много тъжно. Но е просто толкова истинска, и е написана и изобщо направена по толкова красив начин, и просто искам да я изпея цялата на всеки, който ме е питал как се чувствам.
(Освен това: как песента свършва по средата на думата far и ме кара едновременно да се разкъсвам отвътре и да се чудя как му е дошло всичко това наум..)

04. House of Gold

I will make you queen of everything you see,
I'll put you on the map,
I'll cure you of disease.


Тази песен ми стопля сърцето по един много особен начин, макар че противно на веселото й звучене, винаги съм я смятала за тъжна песен. Текстът е много хубав, мелодията е прекрасна, клипът също много ми харесва. Чуйте я, общо взето.

05. Car Radio

I hate this car that I'm driving
There's no hiding for me
I'm forced to deal with what I feel
There is no distraction to mask what is real
I could pull the steering wheel


Може би втората ми любима. Станало ми е нещо като ритуал да я слушам, когато ми предстои нещо важно? Car Radio е най-доближаващата се до перфектното песен, която съм чувала. Всичко - и прекрасният текст, който ти разтапя сърцето, гласът на Тайлър (невероятният му глас), музиката, която на моменти те кара да танцуваш (Oh my Josh x3), а понякога просто искаш да се сгушиш някъде и да си поплачеш или просто да помислиш (And I will try with every rhyme/To come across like I am dying/To let you know you need to try to think.) Още една от песните, които просто трябва да чуете. И после да я чуете още милион пъти.

06. Semi-Automatic

By the time the night wears off,
The dust is down and shadows burn,
I will rise and stand my ground,
Waiting for the night's return.


Думите ми вече са на свършване и се чудя как да ви кажа колко много обичам тази песен, понеже нещо не се получава изобщо? Semi-Automatic е една от най-близките до мен песни, от онези, в които открих част от себе си. Голяма част от себе си. Наистина много харесвам текста - отново един от любимите ми текстове от twenty one pilots. А за музиката въобще нямам думи.

07. Screen

I do not know why I would go
In front of you and hide my soul
Cause you're the only one who knows it


Тази много си я обичам, макар че винаги, когато се заслушам в текста, ми става наистина тъжно и понякога я пропускам. Предполагам, че просто я свързвам с мои си неща. Песента е наистина добра, текстът е много близък до мен, а музиката едновременно ме натъжава още повече и ме кара да си танцувам из стаята.

08. The Run And Go

You'll have to watch me struggle
From several rooms away
But tonight I'll need you to stay.


Една от по-малко любимите ми песни, но въпреки всичко страхотна. Това е една от най-весело звучащите песни на twenty one pilots, макар че, както при Screen, текстът е много тъжен (поне за мен, но отново - аз я свързвам с мои си неща.) Мисля, че в това отношение самата подредба на песните в албума се е получила отлично, защото се получава една история. Като добавим и че всяка песен е гениална.

09. Fake You Out

What kids are doing are killing themselves
They feel they have no control of their prisoner's cell
And if you're one of them then you're one of me
And you would do almost anything just to feel free...


Поредната песен, която е толкова близко до сърцето ми, че чак боли. Специално в този албум в песните се говори за ментални заболявания, мисли за самоубийство, за страха от собственото съзнание, за хората с химически дисбалансирани умове (Our brains are sick but that's okay; или както се пее в Screen - We're broken people.) Затова тези няколко песни, и специално Fake You Out, са толкова тъжни, и толкова реални, и толкова важни и нужни, защото трябва да ги чуете, хора.

10. Guns For Hands

But there's hope out the window,
So that's where we'll go,
Let's go outside and all join hands,
But until then you'll never understand.


Една от най-емблематичните за албума - и за пореден път се убеждавам колко добре са подредени. В Guns For Hands Тайлър пее за хората, които не искат да живеят повече, за това, че предпочита да наранят него с пистолетите си вместо ръце, отколкото да вредят на себе си. И това ме кара да обичам TØP още повече, както и да се натъжавам още повече, но и по-ясно да виждам желанието им да помогнат. В тези песни има колкото тъга, толкова и надежда. А и колко често всъщност попадате на подобна музика или филми, или книги, в които психичните заболявания са представени толкова добре и истински?

11. Trees

I can feel your breath.
I can feel my death.
I want to know you.


Ако по някаква причина не съм започнала да плача от началото на албума досега, тук вече рева. Ама много. Мисля, че това е достатъчно обяснение.

12. Truce

Now, the night, is coming to an end,
The sun, will rise, and we will try again.

В целия свят няма думи, с които да изразя любовта си към тази песен, побираща се в един толкова малък отрязък от време и в една толкова голяма част от сърцето ми. Плакала съм на нея, пяла съм с нея, пускала съм си я по десетки пъти един след друг. Най-добрият възможен финал на подобен истински докосващ албум. Благодарна съм за тази песен, честно.

Бонус тракове към Vessel от Regional at Best:

13. Glowing Eyes

We all know somebody who knows somebody who's doing great,
I know some people who know people who are flying straight,
But I'll kindly enter into rooms of depression,
While ceiling fans and idle hands will take my life again.


Отново весело звучаща песен с много тъжен текст (и много добър, все пак.) Не знам как мога да опиша подобна песен, затова просто я чуйте. И най-вече текста, текстът е много важен.

14. Kitchen Sink

You'll see purpose start to surface
No one else is dealing with your demons
Meaning maybe defeating them
Could be the beginning of your meaning, friend.


Трябва да си отделим време да поговорим просто за това колко е гениална тази песен. Логото на групата е свързано с част от текста й (тук прикачам обяснението). Има определени моменти, когато просто имам нужда да я слушам. Това е песен за онези моменти, когато си отчаян и всичко ти се струва безсмислено - и имаш нужда просто от някаква цел и от стимул да продължиш да живееш. За да откриеш призванието си, трябва да създадеш нещо. Именно от там ще започне твоята цел. (Просто я изслушайте, нали?)

15. Lovely

Won't you stay alive
I'll take you on a ride
I will make you believe you are lovely.


Подобно на House of Gold, тази песен ми стопля сърцето, но по един съвсем обясним начин. Много обичам както текста, така и музиката - музиката особено много в случая (Oh my Josh x4). Lovely е прекрасна песен и заема специално място там, където си пазя чувствата към песни. Освен това: как тук Тайлър пее 'Don't be gone', а в Goner крещи 'Don't let me be gone'...

16. Forest

There's a stomach inside my brain
I don't wanna be heard
I want to be listened to


Отново песен, която има голямо значение за мен, тъй като я чувствам много близка до себе си. Текстът е доста дълъг и до един момент ми беше малко труден за разбиране, но в крайна сметка си остана един от любимите ми. Освен това се причислява и към песните, които искам да изпея на всички. Много, много важна.

~

Мисля, че няма какво повече да кажа за twenty one pilots, освен че техните песни са единствените, които чувствам толкова близки до себе си. Те много ми помагат и наистина се радвам, че ги открих. Карат ме да се чувствам разбрана, връщат ми надеждата и оправят настроението ми. И много, много ги обичам.
Стига толкова думи, сега си направете услуга и изслушайте двата албума. :д
Ще се радвам да намеря някой и друг фен.
От мен чао и до следващия път.
|-/


Снимки: Добрият стар Pinterest.

сряда, 6 януари 2016 г.

"Ние, останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес


(mental health issues)

"Ние, останалите, просто живеем тук" не случайно носи това заглавие. Това не е книга за супергерои, които спасяват света от странни същества, опитващи се да го превземат - това е книга за обикновените хора, които стоят встрани от подобни събития и се опитват просто да живеят и да бъдат доволни от съществуването си.
Мисля, че вече достатъчно говорих за любовта си към Патрик Нес и към всичко негово, което съм чела. Начинът, по който той пише и описва събитията не само в тази, но и в останалите си книги, е толкова специфичен и пленяващ - може би затова го харесвам толкова много. В "Ние, останалите" е представен животът на група тийнейждъри в последната им година от гимназията. Те се опитват да изяснят проблемите си и просто да продължат да живеят. Част от техния свят са така наречените "избрани" деца, които от години се бият с мистични същества, застрашаващи живота на човечеството. В хода на книгата въпросните деца са изправени пред Безсмъртните, които искат да превземат планетата. Но всички тези събития само бегло засягат главните герои в книгата, освен това са описани с по няколко изречения в началото на всяка глава. За мен това беше едно от нещата, които най-много харесах - не се набляга на фантастичния разказ, а на историята на хората, които стоят на страна от него. Невинаги е важно да си героят, който спасява света - понякога можеш да си по-различен герой; герой, който спасява себе си.

Друго от по-важните неща, които ми харесаха, беше, че в книгата са засегнати много от проблемите, с които може да се сблъска група обикновени, несупергероични тийнейждъри в съвременния свят - и това не са само семейните проблеми и взаимоотношенията. Психичните заболявания (анорексия, обсесивно-компулсивно разстройство, тревожно разстройство), суицидните мисли и въпросите, свързани с LGBTQA+ общността рядко са толкова добре представени в книгите, на които попадам. Но в случая имаме петима странни и объркани герои, всеки със собствените си проблеми, изправени пред трудностите на обикновения живот, на превъзмогването на препятствията по пътя и оцеляването. Проследяват се мислите на разказвача Майк, който страда от ОКР, но въпреки плашещите серии, в които попада, успява да намери начин да се справи, да постигне нещата, от които се страхува, и да повярва в себе си. Сестра му Мел, достигала ръба на смъртта вследствие на хранително разстройство, пък е достатъчно силна, за да продължи напред и да се бори с анорексията. Хена, тъмнокожа финландка, въпреки всичките си тревоги успява да отстоява себе си и своето мнение, дори и пред родителите си. Джаред, който е 1/4 бог на котките (да, знам) и 3/4 евреин, успява да признае открито чувствата към приятеля си въпреки всичко, а Нейтън, почти напълно непознат, все пак намира приятели и се приема такъв, какъвто е. Успях да открия част от себе си у героите. Всички те се подкрепят и си помагат независимо от обстоятелствата - още една от причините, поради които обичам всеки един от тях (също и Мередит, по-малката сестра на Майк и Мел, която е слънчице.)
"Ние, останалите" е различна. Хубаво е, когато откривам книги, в които толкова истински проблеми се разглеждат по толкова истински начин. Тя ме научи, че няма проблем без решение, че въпреки всички трудности винаги можеш да продължиш напред и да постигнеш всичко. Патрик Нес ни показва един отрязък от живота на обикновения човек на фона на всичко фантастично и героично, което се случва в книгата. Защото макар и да не си от избраните, дори и да не си герой, има причина ти да си тук. Имаш някаква цел, ти си важен. Има хора, които те обичат и винаги ще бъдат до теб. Има нещо, заради което си струва да живееш.

вторник, 5 януари 2016 г.

one lovely blog award


Много благодаря на Павлина, че ме е тагнала. Нейният прекрасен блог можете да посетите тук. :)

Правилата на One Lovely Blog Award:

1. Благодари на блогъра, който те е номинирал.
2. Копирай правилата.
3. Напиши 7 факта за себе си.
4. Номинирай 15 други блогъри за наградата и се подсигури, че знаят.
5. Сложи същата снимка в блога си и последвай блогъра, който те е номинирал.

7 факта за мен:

1. Искам да си гледам водни костенурки (което най-вероятно няма да се случи в близкото бъдеще.) Искам и куче. И змия. И тарантула.
2. Страх ме е от тъмното и от всякакви продавачи, затова мразя да е пълен мрак или да влизам в магазини. Или още по-зле - в тъмни магазини. Преди много ме беше страх и от градски транспорт, но май вече го преодолях?
3. Много трудно се сближавам с хора, като цяло трудно общувам, макар че много ми се иска да се запознавам с нови хора. (Това последното скоро се появи.)
4. Не ми пипайте книгата, кафето и слушалките. Никога.
5. Фотографията, психологията, литературата и астрономията винаги са ми били интересни. И да, знам колко са различни.
6. Досега съм имала 3 фотоапарата, първите два са цифрови, а сегашният е DSLR (и много се гордея с него, защото спестявах.)
7. Обичам Танцова академия. Всъщност е един от броящите се на пръсти сериали, които съм догледала. Мога да го гледам непрекъснато и пак ще плача на края на втори сезон.

Мисля, че съм от последните блогъри, които правят тага, и тъй като всички, които следя, вече са го правили или са номинирани да го направят, аз няма да тагвам никого. Но все пак ако някой все още не е номиниран, нека да се чувства поканен. :)