събота, 3 декември 2016 г.

slightly blue christmas

source

увивам сърцето си в коледни лампички,
душата - в гирлянди сребристи и сини,
окичвам се с панделки, топки, звънчета
и топля се вътрешно - вече е зима:
наместо кръвта ми ме топлят отвътре
горещ шоколад, разтопени звезди,
а под елхата в сърцето ми снежно
събирам наивни по детски мечти.
светя цялата днес,
но нали е декември,
а декември е коледа,
щастие... мраз.
и украсите в мене,
цветни, изпълващи
с радост
са затрупани
отново от сняг.
студен, леден сняг -
той обгръща ме цяла,
няма място, в което го няма студът.
сърце, душа, кажете ми -
какво да направя?
зимата тук също значела смърт.
"мили дядо коледа, не искам -
пише моето сърце от страх, -
нищо, нищо. само пламъче,
за да мога пак да светя аз.
едничко пламъче ми трябва,
а със него
ще си отидат всички ледове."
то казва, и във този миг усещам
натрупаните в мене снегове,
изгарящи, изпепеляващо горещи,
прогарят дупка, пълна със любов.
отново свети бляскаво сърцето ми,
отново чувам звън, едничък зов
и виждам светлинките-сърчица,
които знам, че мога да достигна.
и сякаш пак е лято,
пак съм аз.
оглеждам се - ала навън е зима.
студено е.
а аз горя.
горя и чакам утре - 
да съм снежна,
да е студено, зимно,
но в леда
да търся още
моята надежда.