четвъртък, 29 септември 2016 г.

why i started blogging (or a mainstream way to celebrate my first blogiversary)


Честно казано изобщо не мога да повярвам, че пиша този пост. И преди съм споменавала, че това е третият (или може би четвъртият?) ми опит да поддържам блог, като предишните такива се провалиха с гръм и трясък, след като само след няколко месеца вече ми омръзваше и се отказвах. Затова макар и от по-различна гледна точка поддържането на подобно място в интернет в продължение на една година да не е кой знае какво постижение, в моите очи наистина си е голяма работа. По този повод реших да напиша този кратък (и може би леко несвързан) пост, за да ви споделя защо все пак създадох това място и какво значи то за мен.

Идеята като цяло (става дума за третия или четвъртия? път) започна от нещо, наречено The Semicolon Project. Това е движение, чието лого - точката и запетаята, символизира стремежа да продължиш, когато си на ръба да се откажеш. Точка и запетая се поставят, когато авторът е имал възможността да завърши изречението, което е започнал, но вместо това е избрал да го продължи. Затова проектът е посветен на хора, страдащи от депресия и други ментални заболявания, като идеята му е да вдъхне надежда и желание за живот на хора, които са изгубили вярата в себе си и в щастието, което заслужават. Все още смятам тази идея за изключително важна и необходима, защото много хора някъде там имат нужда точно от това - леко подтикване, малко надежда и съпричастен човек, с когото да поговорят. Всеки заслужава това, но е много важно и сами да се борим за него. Аз лично направих първата крачка към промяната преди година, тъй като тогава ми беше доста трудно да приема и да преживея някои неща и в един момент просто нямах идея какво да направя, за да се почувствам поне малко по-добре. Може би това е и причината да избера точно това име за блога, който създадох по същото време - това място всъщност беше моята точка и запетая и едно от нещата, които ми даваха надежда и смисъл да продължа напред.

Мога да кажа, че през изминалата година се промених значително и, доколкото мога сама да преценя, към по-добро. През последните месеци започнах да пиша за доста по-позитивни неща и като цяло интересите ми в много отношения се промениха. Радвам се, че благодарение на блога имам възможност да проследя тази промяна у себе си, тъй като наистина се гордея, че успях да я постигна (макар и още да не съм стигнала там, където ми се иска.) Това място също така ми помогна да се запозная с много нови хора с подобни на моите интереси, да намеря нови приятели, книги, филми, сериали и изобщо всичко, от което бих могла да се интересувам. Много се зарадвах, когато разбрах, че има и други хора, които са избрали да се занимават с поддържането на собствено местенце в мрежата, където да споделят идеите, мислите и преживяванията си. Смятам, че това е нещо много ценно, и затова приемам блога си като приятел, с когото мога да споделя всичко (колкото и клиширано да звучи.) Харесва ми да знам, че някъде там, макар и виртуално, си имам мое собствено място, където мога да публикувам нещата, които пиша, снимки от интересни места, които съм посетила; мнението си за дадена книга или филм; да споделя любимите си песни; цитати, които ме вдъхновяват, или просто идеи и предложения, които смятам, че могат да бъдат полезни на мен и на хората около мен. А още по-хубаво е да знам, че някой все пак отделя от времето си да чете всички тези неща. Помня първите няколко пъти, когато видях, че някой е споделил моя публикация или пък е оставил коментар. Имало е случаи, когато съм изпадала в някакви състояния на еуфория заради някой положителен feedback. В общи линии да знам, че нещо, което съм оставила тук, на това място, има значение за някого другиго, е едно от най-най-хубавите неща, за които мога да се сетя в момента. Така че искам да благодаря на всеки, който някога е попадал тук и е отделил 2-3 минутки, за да обърне внимание на нещо, което е важно за мен - надявам се да съм успяла да ви усмихна поне веднъж, защото вие ме усмихвате всеки ден. :)