сряда, 13 юли 2016 г.

just keep swimming

Аз не разбирам хората. Не проумявам как може сам да правиш дупката, в която си попаднал, още по-дълбока, а след това да се оплакваш, че постоянно си на дъното. Не виждам защо след като човек се чувства тъжен и самотен и е осъзнал, че той е единствената си надежда за нещо по-добро, продължава да допуска тези мисли до себе си, като по този начин става все по-потиснат и приклещен в собствената си болка. Не разбирам как може да си толкова негативно настроен към себе си и да повтаряш колко ужасен си и как заслужаваш да изпитваш тъгата и самотата, които те преследват толкова усилено, и в същото време да изискваш от хората около теб да показват любовта и загрижеността си, след като с всички сили се опитваш да ги отблъснеш и да им покажеш колко си нищожен.
Тези дни се улавям, че клоня към тези мисли. Само че не е вярно, защото аз напълно разбирам всичко това. Просто след като осъзнах някои неща, явно съм спряла да обръщам внимание на останалото до такава степен, че вече ми се струва, че никога не съм го разбирала. Което вероятно се дължи на факта, че често се случва да си говоря с хора с ниска самооценка, които смятат, че са длъжни да живеят живота си по определен начин, защото не са достатъчно добри и заслужават да ги боли. Това, от друга страна, ме ядосва и ме кара да си мисля нещата, написани в началото. А после се сещам, че доскоро аз бях един от тези хора с подобно ниско мнение за себе си, които търсят одобрението във външния свят, защото си мислят, че от самите тях не е останало нищо, което може да им помогне да се измъкнат от дъното. Те смятат, че след като не откриват нищо стойностно в себе си, достатъчно, за да се изправят на крака и да продължат, останалите трябва да им върнат искрата и желанието за живот, като същевременно са убедени, че няма как въпросните хора да се интересуват от тях, тъй като те са ужасни хора и не заслужават обич и внимание.
Не мисля, че има как да обясня тези мисли, особено сега, когато на моменти съм почти сигурна, че не ги разбирам. Но да мислиш по този начин за себе си е ужасно. Мазохистично и нездравословно. И никой не заслужава да си причинява подобни мисли, защото те те съсипват и преди да се осъзнаеш, вече копаеш собствената си дупка и слизаш все по-дълбоко и по-дълбоко... а после се питаш защо си на дъното. Плачеш, боли те, а мислите продължават и продължават да прииждат, и ти не можеш да направиш нищо, за да ги спреш, защото те просто нямат край. Изпиват всичките ти сили, съсипват те и оставят една развалина след себе си. А точно когато решиш, че вече си по-добре и че въпросните мисли повече няма да се върнат... и ето ги отново.
Разбирам това. Наистина. Разбирам и факта, че съвземането може да отнеме ужасно много време, дори и след като си осъзнал, че си по-силен от мислите си и че можеш да ги надвиеш и да ги замениш с по-пълноценни и полезни такива. Всичко, което се иска да направиш, е да проявиш воля и да не се отказваш. Ще бъде трудно, но с достатъчно усилия и упорство можеш да се измъкнеш от всяка дупка, в която си попаднал.
Идеята ми е, че човек не е виновен за нещата от външния свят, които по някакъв начин влияят на живота му. Има неща, които не можем да променим сами, и не трябва да се обвиняваме за случващото се извън нашия контрол. Но дали ще започнеш да изграждаш стълбата си и да се изкачваш нагоре към светлината, или пък ще предпочетеш да си стоиш на дъното и да слизаш все по-надолу и по-надолу - това зависи от начина, по който възприемаш въпросните външни влияния. Всичко започва от вътрешния ни свят - затова силно вярвам, че каквото и да се случва, човек е способен да го преживее и да го победи, като всичко, което е нужно, е просто да промени начина, по който вижда проблема. Защото той всъщност не е проблем, а една нова възможност, която да те направи по-силен и опитен. Може би ще си кажете: "Лесно е да се каже", само че аз изобщо не харесвам този израз - представете си само колко мечти и цели са били разрушени просто защото сме си мислели, че нещо е прекалено трудно и дори непостижимо за нашите възможности. Финиъс веднъж беше казал, че няма нищо невъзможно, стига да вярваш, че можеш. (Вероятно и примерите с анимационни герои няма да ви харесат, обаче на теория ви предупредих още със заглавието.)
Сега вярвам, че човек създава собствената си реалност въз основа на начина си на мислене, затова е изключително важно как мислим и как сме настроени към света навън и вътре в нас. Някои хора се отнасят доста пренебрежително към този факт и затова не обръщат внимание на мислите си. Но всяка негативна мисъл трябва да се отчита и да се заменя с позитивна такава - дори да е трудно и да коства много усилия и най-вече време. Старая се след всяка "лоша" мисъл да си казвам, че всичко е наред. Всичко ще се оправи. Справяш се добре. Продължавай в същия дух. Просто плувай.
И смятам, че това е наистина важно. Затова пиша този пост, в случай че някой, който би имал нужда от това напомняне, попадне тук. Важно е какво мислиш за себе си. Важно е как възприемаш нещата около себе си. Защото когато нещо лошо ти се случи, можеш да си кажеш просто, че това е поредното нещастие в скапания ти живот и че заслужаваш подобни неща да ти се случват. Но можеш и да си напомниш, че макар и в момента положението да не е особено розово, всичко ще бъде наред и ти ще се справиш с проблема, защото си силен и способен, и можеш да постигнеш всичко, което поискаш. Затова следващия път, когато засечеш присъствието на негативна мисъл, натисни големия червен бутон с надпис "Стоп" в ума си и си помисли за нещо, което те кара да се чувстваш добре.
Защото всеки заслужава да си позволи да бъде щастлив и да изгради своята собствена реалност около тази идея, макар и основите й да са положени на онова, същото дъно. Всички трябва да си дадем това право и да започнем да възприемаме света и хората около нас, и себе си в малко по-позитивна светлина. Всичко е наред, стига да не се отказваш, да вярваш в себе си и да знаеш, че си по-силен от онези негативни мисли, и че можеш да ги победиш, дори и на моменти да ти изглежда невъзможно. Ти си достатъчен. Справяш се чудесно. Всичко е наред. Просто не спирай. Плувай, плувай...
Добре, стига толкова. Ето ви бебе Дори.