вторник, 26 юли 2016 г.

booktube-a-thon 2016: wrap-up


И така, в неделя вечер тазгодишният Booktube-A-Thon официално приключи и аз съм тук, за да споделя как протече изминалата седмица за мен. Това е първият читателски маратон, в който взимам участие, и трябва да отбележа, че съм изключително доволна от себе си - успях да прочета очаквания брой книги в рамките на тези 7 дни и да изпълня 6 от 7-те категории. Разбира се, наложи се да редувам четенето с ходене на английски, излизане навън, гледане на "Приятели" и пилатес, а в събота бях и на рожден ден, но все пак изпълних целта, която си поставих, така че мога да смятам маратона за успешен - макар и не напълно.

18.07

Бях толкова ентусиазирана за маратона, че започнах да чета още в полунощ. Успях да преполовя "Аз още броя дните" от Георги Бърдаров, която, въпреки малкия си обем, в началото ми вървеше изключително бавно. И все пак книгата ми хареса страшно много и когато я завърших след като се прибрах от английски, ми трябваше доста време, за да се съвзема. "Аз още броя дните" е тежко четиво и разбирам, че не е за всеки, но въпреки това заслужава да му се обърне внимание, защото е изключително разтърсващо и наистина те кара да се замислиш.

19-20.07

Тъй като през останалата част от първия ден бях навън и се занимавах със странични неща, успях да започна втората книга чак вечерта. Стоях до към 2, за да прочета възможно най-много от "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ланди - една много забавна и разтоварваща книжка, подходяща за фенове на чичо Рик. Завърших я в сряда следобед и мога да кажа, че макар да не беше нещо кой знае колко забележително, ми хареса и се забавлявах, докато я четох. Нямам намерение веднага да продължа с останалите книги от поредицата просто защото не съм в настроение за приключенски фентъзита в момента, но задължително ще я довърша някой ден.

21.07

Тъй като се вдъхнових (и изненадах) от цялата тази продуктивност, започнах "Да се биеш с Рубен Улф" още в сряда вечерта, но понеже прочетох по-голямата част от книгата след полунощ, я отбелязвам като прочетена в четвъртък. Не знам как да говоря за това четиво - просто не можах да го оставя. Затова и прочетох въпросните 180 странички само за няколко часа, като приключих малко след 2 през нощта. Нямам обяснение защо не съм успяла да завърша книгата досега, след като съм я започвала поне два или три пъти. Въпреки това се радвам, че този маратон стана причина да се върна към "Да се биеш с Рубен Улф", тъй като книгата е наистина, наистина невероятна - за пореден път се убедих, че Маркъс Зюсак не може да ме разочарова.
За съжаление желанието ми за четене се беше изпарило на сутринта, за което донякъде ме беше яд, защото нямах никаква друга работа в четвъртък и можех доста да напредна. Единственото, което направих, беше да прочета 20 страници от "Да убиеш присмехулник", които обаче не бяха достатъчни, за да задържат вниманието ми върху книгата.

22-23.07

През тези два дни бях доста заета, а на всичкото отгоре нямах особено желание да чета никоя от двете оставащи ми книги. В петък беше втората половина от финалния ми тест по английски (първата част беше в сряда), а след това с Теди бяхме навън, за да вземем подарък на Крис, който имаше рожден ден в събота. Въпреки това реших, че няма да загърбя маратона - вече се бях отказала да чета "Реквием" като книга след залез, затова си взех "Когато кучетата плачат" - последната част от трилогията за братята Улф. Започнах я вечерта в петък и я завърших към 3 след полунощ в събота. Книгата ми хареса изключително много и се радвам, че реших да направя тази промяна в tbr списъка си, тъй като нямаше как да прочета "Реквием" само за два дни четене след 9 вечерта.
Обвинявам невероятно увлекателния стил на Маркъс Зюсак за трудното ми събуждане на следващата сутрин. Когато все пак успях да стана, беше време пак да изляза навън. От рождения ден пък се прибрах чак към 10 вечерта, така че нямах никакво време за четене. Въпреки това не съжалявам, защото успях да свърша доста неща и освен това се видях с няколко приятели, които не бях виждала от края на учебната година насам.

24.07

През последния ден от маратона си казах, че при всички положения ще завърша "Да убиеш присмехулник" (макар че мама каза, че съм голям инат и че няма нужда да го правя.) Започнах да чета малко след полунощ и отметнах около 80 страници. Сутринта се надявах да стана към 10, за да ми стигне времето, но се успах и започнах да чета към 13. Въпреки първоначалните ми впечатления от книгата, тя започна да ми харесва все повече и повече - стилът е страшно увлекателен, а историята е наистина интересна. Не можех да оставя "Да убиеш присмехулник", през цялото време исках да разбера какво ще стане накрая - затова и четох през целия ден. Към 9 вечерта най-после завърших книгата и мога да кажа, че тя се нареди сред най-любимите ми произведения - влюбих се в историята, в стила на писане, в героите, а краят беше просто прекрасен. За съжаление в рамките на маратона не ми остана време да изгледам и филмовата адаптация, но със сигурност ще го направя тези дни.

В крайна сметка:
Прочетени книги: 5/5
Прочетени страници: 1266

По този начин премина седмицата на BookTube-A-Thon-а при мен. Много се радвам, че реших да взема участие в маратона, защото прочетох някои прекрасни книги, които отлагам от доста време. Не помня някога да съм успявала да прочета 5 книги в рамките на една седмица, което също е голямо постижение за мен, затова не мога да съм по-доволна.
А вие как се справихте с тазгодишния маратон?