петък, 29 април 2016 г.

Любими цитати от "Гневът и зората" на Рене Ахдие


Днес съм тук с един малко по-различен книжен пост, тъй като реших, че няма как да напиша адекватно ревю на "Гневът и зората". За всеки, който за първи път чува това заглавие - книгата  ни пренася в Хорасан, където управлява младият халиф Халид, известен сред хората като жесток убиец. Всяка нощ халифът взима за съпруга младо момиче, което бива убито на следващата сутрин. Именно по този начин Шахризад губи най-добрата си приятелка Шива и решава да се яви доброволно за жена на Халид с цел да си отмъсти за нея и за всяко момиче, чийто живот е бил безсмислено отнет с изгрева на слънцето. Но какво ще стане, когато тя разбере, че за убийствата има причина; че зад зловещата маска на убиец се крие едно момче, пълно с тайни, което просто има нужда от любов?
Тъй като не знам как точно да говоря за тази книга, ще ви кажа само, че тя е наистина прекрасна. Написана е по толкова красив начин - а това се дължи на невероятния, но същевременно лек и приятен стил на писане на Рене Ахдие. Героите са удивителни - изключително добре изградени и силни персонажи, които въпреки това са реалистични. Няма как да не се влюбите и в историята. Преразказан, сюжетът може и да ви звучи клиширан или пък да ви напомня за приказките от "Хиляда и една нощ" (от които всъщност е вдъхновена книгата), но историята е прекрасна и е изпълнена с много тайни и загадки, които я правят още по-интересна. Краят е невероятен - нали знаете, че обичам епични финали, които не те оставят на мира в продължение на няколко дни? Ето такъв е и финалът на "Гневът и зората", след прочитането на който осъзнаваш, че си чел цяла нощ и зората вече е дошла, а на теб не ти остава друго, освен да се гневиш, че продължението на книгата още не е излязло.
Сега ви оставям с любимите ми цитати от "Гневът и зората" и ви препоръчвам да я добавите в списъка си за четене, в случай че още не сте го направили. Книгата е прекрасна и със сигурност няма да ви разочарова, а историята и невероятните й герои ще ви оставят без дъх.
(Междувременно можете да прочетете някои прекрасни ревюта туктуктуктуктук и тук.)


Аз съм млада и затова знам, че думите ми не тежат много в този свят, но също така съм узнала достатъчно, че да разбера, че не можеш да контролираш действията на другите. Можеш да контролираш единствено какво ще направиш със себе си след това.

~

Единственото нещо, което съм научил с абсолютно сигурност през живота си, е, че човек не може да развие пълния си потенциал без любовта на другите. Ние не сме създадени да бъдем сами, Шахризад. Колкото повече един човек се стреми да докаже противното, толкова по-ясно става, че той има нужда най-вече от любов.

~

Умолявам те, звездице моя... моля те, надзърни зад тъмата. В момчето, което познавах, се крие потенциал за безкрайно добро. Повярвай ми, че мъжът, който виждаш сега, е просто сянка на това, което се крие в него. Ако успееш, дай му любовта, която ще му позволи да го осъзнае. За една изгубена душа такова съкровище струва колкото теглото си в злато. Струва теглото си в мечти.

~

Но дори моментът, в който листата се отронват от клоните, има своята красота. Своя слава.

~

Шахризад вече не вярваше в слуховете, които се носеха из улиците на Рей. Халид ибн ал Рашид не беше безумец от род на безумни убийци, настървен от безчувствена жестокост.
Той беше момче с тайни.

~

- Какво се е случило?
- Нищо.
- Съжалявам, но този отговор не се връзва със ситуацията.

~

- Аз не съм глупачка.
- Не. Не си. Все още - усмихна се Деспина. - Но е неизбежно. Когато срещнеш човека, който те кара да се усмихваш, както никога не си се усмихвала преди, да плачеш, както никога преди не си плакала... тогава не можеш да направиш нищо, освен да се предадеш.

~

Винаги съм вярвала, че човек е това, което прави, а не каквото казват за него. Но Джалал ал Хури прави много малко, за да опровергае думите на другите.

~


Ние сме от една кръв, сайиди. Аз съм също толкова упорит като теб. За теб ще е добре да ми се довериш, защото рано или късно няма да устоиш на желанието да се отървеш от постоянните ми глупости.

~

- Значи искаш да хвърля Шази на вълците?
- Шази? - усмихна се още по-широко капитанът. - Честно казано, жал ми е за вълците.

~

Знам съвсем малко и пак знам повече, отколкото ти, Халид-джан. Знам, че любовта е крехка. А да обичаш някого като теб е почти невъзможно. Все едно да удържиш нещо разбито да не се разпадне сред бушуваща пясъчна буря. Ако искаш тя да те обича, я запази от бурята... И се постарай тази буря да не си ти.

~

Хората се влюбват и разлюбват толкова често, колкото и слънцето изгрява и залязва. По-скоро са като момче, което един ден харесва зеления цвят, но на другия решава, че всъщност предпочита синьото.

~

А толкова арогантно ли е да искаш нещо, което не се променя като вятъра? Което не започва да се рони при първите признаци на беда?

~

Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе.

~

Всичко около Шахризад замлъкна и потъна в сенки. В горчивото знание и във великолепието на осъзнаването.

~

- Не съм съгласен, затова разговорът приключи - отсече Халид и отново закрачи по коридора.

~


- Ако ти си просто едно момиче, то аз съм просто едно момче.
...
- Ако е така, значи няма какво повече да искам от небесата.

~

Ти не си слаба. Ти не си нерешителна. Ти си силна. Яростна. Способна си на какво ли не.

~

Омраза. Възмездие. Отплата. Както каза, отмъщението никога няма да замени това, което съм изгубила. Каквото ти си изгубил. Всичко, което имаме, е сега. И нашето обещание да го направим по-добро.

~

Душата ми вижда равна на себе си в теб.

~

Разбирам колко е трудно да оставиш сърцето си в нечии чужди ръце. Но ако не го направиш, как би могла наистина да опознаеш човека?

~

Той се усмихна така, че направо заслепи слънцето.

~

Когато бях малко момче, майка ми казваше, че едно от най-хубавите неща в живота е да знаеш, че историята ти все още не е приключила. Нашата история може и да е стигнала до края си, но твоята история все още не е разказана.
Направи я такава, че да е достойна за теб.