сряда, 10 февруари 2016 г.

favourite male characters

Source

Руди Щайнер от "Крадецът на книги"

"He was the crazy one who had painted himself black and defeated the world."

Мисля, че е излишно да повтарям колко обичам тази книга и колко много значи тя за мен. Едно от любимите ми неща в "Крадецът на книги" е именно Руди, в когото се влюбих още при първата му поява. Освен сладък, мил и лоялен, Руди е невероятно смел и винаги готов да помогне. Той притежава всички качества, които бих потърсила у един приятел, което е една от основните причини да го обичам. Някои от любимите ми моменти в книгата се дължат точно на присъствието на Руди - например когато се разказваше за това как се е боядисал в черно и е отишъл да тича на стадиона, след като е разбрал, че Хитлер не признава Джеси Оуенс заради цвета на кожата му. Или когато влезе в реката, за да вземе книгата на Лизел, макар че беше ужасно студено... Изобщо момчето, чиято коса завинаги си остана с цвят на лимон, винаги ще ме кара да се усмихвам през сълзи и ще си остане един от най-любимите ми герои.

Source

Лио Валдес от "Героите на Олимп"

"Lots of death, huh? Personally, I'm trying to avoid lots of death, but you guys have fun!"

Толкова много обичам Лио. Имам слабост към герои (а предполагам и хора) като огненото момче от поредицата за героите на Олимп (впрочем доскоро имах негов плакат в стаята си.) Докато четях книгите, просто се бях обсебила от него. Предполагам, че винаги харесвам този тип герои - с тежко минало, но винаги оптимистично настроени. Лио може да е седмото колело в групата, но аз го почувствах особено близък. Той винаги се опитва да забавлява всички останали и да поддържа настроението на хората около себе си, независимо през какви препятствия преминават. Лио е страшно забавен и сладък, дори е абсолютен фенбой на моменти, но си има и своята тъмна страна, което ме кара да го обичам още повече, защото след всичко, което е преживял, успява да бъде толкова весел и позитивен. Много съм щастлива от начина, по който се развиха нещата с огненото момче в последните две книги, защото Лио наистина заслужава да бъде щастлив. А пък Калио са една от най-любимите ми двойки в YA литературата... но за това в някой друг пост.

Source

Албус Дъмбълдор от "Хари Потър"

"Of course it is happening inside your head, Harry, but why on earth should that mean that it is not real?"

Добре. Безкрайната ми любов към "Хари Потър" е всеизвестна и, предполагам, споделена с повечето хора, които биха прочели това. Разбира се, едно от любимите ми неща в поредицата са героите - просто не мога да избера един герой, за когото да кажа, че ми е по-любим от другите. Но Албус Дъмбълдор се превърна в мой личен идол още от първата книга и си остава такъв и досега. Каквото и да кажа за него, ще е твърде малко, а и мисля, че има много различни гледни точки, от които Дъмбълдор може да бъде разглеждан като герой. Но това, с което професорът най-ярко остава в съзнанието ми, е всичко, на което ме научи в рамките на седемте книги. Не мисля, че някой друг герой е бил толкова важен за мен в това отношение. Докато четях книгите за пръв път, имах чувството, че наистина съм в "Хогуортс" и Дъмбълдор е мой собствен учител. Той е един от героите, които не мога да преживея, и за чието съществуване въпреки всичко съм истински благодарна. Знам, че много пъти ще се обръщам към книгите и най-вече към Дъмбълдор, когато се чувствам зле - и мисля, че професорът действа по този начин на повечето читатели, което е още една причина да го обичам.


Финик Одеър от "Игрите на глада"

"It takes ten times as long to put yourself together as it does to fall apart."

Не мога да избера между Пийта и Гейл, но пък знам, че любимият ми мъжки персонаж от трилогията със сигурност е Финик. Харесва ми, когато в хода на книгите се дава все повече информация за даден герой така, че накрая представата ти за героя е много по-различна, отколкото е била в началото. Така се получи при Финик - той е най-младият победител в историята на Игрите и макар че при първата си поява във "Възпламеняване" изглеждаше доста арогантен и самовлюбен, всъщност се оказа, че той е много повече от това. Финик е невероятно добър човек, лоялен е, смел е, също красив... Освен това е готов на всичко, за да помогне на хората, които обича, и най-вече на Ани, която е единствената и най-голяма любов в живота му. Историята на Финик много ми хареса (с изключение на сърцеразбиващия край, разбира се.) Още един герой, когото никога няма да преживея, след като в рамките на последните две книги от "Игрите на глада" успя да ме накара да го обичам с всяко нещо, което правеше. Финик притежава всички качества, които бих потърсила у персонаж в подобна поредица, затова си остава един от любимите ми герои изобщо.

Source

Дейви Прентис Младши от "Живият хаос"

"Yer the only friend I got, pigpiss... Ain't that the biggest tragedy you ever heard?"

Не мога да бъда по-благодарна за развитието на Дейви във втората книга от трилогията. Факт е, че в началото го мразех и то с абсолютно основание, но след това се разкриха толкова много страни от неговия характер, че просто беше невъзможно да не го заобичам. Дейви имаше огромен потенциал, беше толкова добър, макар и да не бе готов да се опълчи на баща си. Всичко, свързано с него, както и при Руди ме кара едновременно да се усмихвам и да плача. Развитието на Дейви като герой е едно от най-хубавите неща, които се случиха в книгите, заедно с приятелството му с Тод. Развоят на събитията въпреки всичко беше много несправедлив и все още не съм го преживяла съвсем, така че мога да кажа, че Дейви е и един от героите с най-сърцеразбиваща история в този списък. Въпреки това си остава един от любимите ми второстепенни герои и ще се радвам да се върна отново към неговата история, колкото и да е болезнено на моменти.

Уил Херондейл от "Адски устройства"

"It was books that made me feel that perhaps I was not completely alone. They could be honest with me, and I with them."

Не харесвам стила на Касандра Клеър и по принцип не съм й фенка, но трябва да призная, че най-голямо впечатление у мен след прочитането на трилогията "Адски устройства" оставиха именно прекрасно изградените й герои. Уил е различен от повечето герои, които срещам в книгите. Подобно на Лио, зад гърба си ловецът на сенки е оставил едно изключително мрачно минало, но за сметка на това все пак успява да продължи напред. Едно от нещата, които най-много обичам в Уил, е начинът му на изразяване - винаги харесвам саркастични герои, които същевременно с това успяват да са забавни. Освен това той обича да чете и често цитира книги или поезия, което (предполагам всички сме съгласни) си е един доста важен фактор. Въпреки, че е прекрасен приятел и ловец на сенки, на моменти много ме дразнеше с постъпките си, но мисля, че успях да го разбера и осмисля. Освен това никога не съм харесвала идеализирани герои, тъй като се старая да оценявам и недостатъците, а образът на Уил беше много добре изграден в това отношение, което, разбира се, е още една причина да го харесвам.
(Също така обичам и Джем и Гидеон, и други герои, които са ми разбили сърцето, но това е друг въпрос за някой по-дълъг пост.)