сряда, 6 януари 2016 г.

"Ние, останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес


(mental health issues)

"Ние, останалите, просто живеем тук" не случайно носи това заглавие. Това не е книга за супергерои, които спасяват света от странни същества, опитващи се да го превземат - това е книга за обикновените хора, които стоят встрани от подобни събития и се опитват просто да живеят и да бъдат доволни от съществуването си.
Мисля, че вече достатъчно говорих за любовта си към Патрик Нес и към всичко негово, което съм чела. Начинът, по който той пише и описва събитията не само в тази, но и в останалите си книги, е толкова специфичен и пленяващ - може би затова го харесвам толкова много. В "Ние, останалите" е представен животът на група тийнейждъри в последната им година от гимназията. Те се опитват да изяснят проблемите си и просто да продължат да живеят. Част от техния свят са така наречените "избрани" деца, които от години се бият с мистични същества, застрашаващи живота на човечеството. В хода на книгата въпросните деца са изправени пред Безсмъртните, които искат да превземат планетата. Но всички тези събития само бегло засягат главните герои в книгата, освен това са описани с по няколко изречения в началото на всяка глава. За мен това беше едно от нещата, които най-много харесах - не се набляга на фантастичния разказ, а на историята на хората, които стоят на страна от него. Невинаги е важно да си героят, който спасява света - понякога можеш да си по-различен герой; герой, който спасява себе си.

Друго от по-важните неща, които ми харесаха, беше, че в книгата са засегнати много от проблемите, с които може да се сблъска група обикновени, несупергероични тийнейждъри в съвременния свят - и това не са само семейните проблеми и взаимоотношенията. Психичните заболявания (анорексия, обсесивно-компулсивно разстройство, тревожно разстройство), суицидните мисли и въпросите, свързани с LGBTQA+ общността рядко са толкова добре представени в книгите, на които попадам. Но в случая имаме петима странни и объркани герои, всеки със собствените си проблеми, изправени пред трудностите на обикновения живот, на превъзмогването на препятствията по пътя и оцеляването. Проследяват се мислите на разказвача Майк, който страда от ОКР, но въпреки плашещите серии, в които попада, успява да намери начин да се справи, да постигне нещата, от които се страхува, и да повярва в себе си. Сестра му Мел, достигала ръба на смъртта вследствие на хранително разстройство, пък е достатъчно силна, за да продължи напред и да се бори с анорексията. Хена, тъмнокожа финландка, въпреки всичките си тревоги успява да отстоява себе си и своето мнение, дори и пред родителите си. Джаред, който е 1/4 бог на котките (да, знам) и 3/4 евреин, успява да признае открито чувствата към приятеля си въпреки всичко, а Нейтън, почти напълно непознат, все пак намира приятели и се приема такъв, какъвто е. Успях да открия част от себе си у героите. Всички те се подкрепят и си помагат независимо от обстоятелствата - още една от причините, поради които обичам всеки един от тях (също и Мередит, по-малката сестра на Майк и Мел, която е слънчице.)
"Ние, останалите" е различна. Хубаво е, когато откривам книги, в които толкова истински проблеми се разглеждат по толкова истински начин. Тя ме научи, че няма проблем без решение, че въпреки всички трудности винаги можеш да продължиш напред и да постигнеш всичко. Патрик Нес ни показва един отрязък от живота на обикновения човек на фона на всичко фантастично и героично, което се случва в книгата. Защото макар и да не си от избраните, дори и да не си герой, има причина ти да си тук. Имаш някаква цел, ти си важен. Има хора, които те обичат и винаги ще бъдат до теб. Има нещо, заради което си струва да живееш.