сряда, 25 ноември 2015 г.

"Girl Online" от Зоуи Съг



"Всеки път, щом постнете нещо онлайн, имате избор.
Може то да е или нещо, което спомага за повдигането на нивата на щастие в света, или нещо, което ги смъква."

Поради оскъдните си познания в областта на влогърството, не бях чувала за Зоуи Съг, по-известна като Zoella, преди дебютният й роман "Girl Online" да излезе в България. (В това отношение вече се поправих, вчера цял ден бях вкъщи и имах известно време да се запозная с канала й.) Не знам точно каква част от книгата е изцяло нейна заслуга, тъй като четох, че не я написала напълно сама, в което лично аз не виждам никакъв проблем. Мнението ми за самата книга не се променя от името на корицата, а и без това не бях запозната със Zoella преди това, така че как е протекъл творческият процес не е най-важното нещо за мен.

Та, какво ме накара да си купя книгата, ако не фактът, че е написана от Зоуи Съг? Всъщност това, с което ме привлече историята, е че главната героиня, Пени Портър, е блогърка, която обича фотографията. Тя е доста затворена в себе си и е склонна към излагащи ситуации, което я подтиква да си направи блог, в който анонимно да споделя мислите и чувствата си, да бъде истинска. В началото на коледната ваканция родителите й получават предложение да организират сватба в Ню Йорк и Пени, майка й и баща й, заедно с най-добрия й приятел Елиът, заминават за Америка. Там момичето се среща с младия Ноа и в рамките на няколко дни животът й и начинът, по който възприема себе си, се променят...

"Girl Online" ме грабна още с първите няколко страници, най-вече с частицата от себе си, която открих у Пени. Тя е затворена, притеснителна, неуверена, но освен това е заинтересована, търси начин да се изрази. Харесва ми как с всяка следваща страница Пени се променя, докато накрая от несигурното и разтревожено момиче се превръща в момичето, което казва пред себе си: Аз избрах да вярвам в себе си... Аз съм добър човек. И няма никакво значение какво казват хората за мен в интернет. Аз знам истината, защото това е историята на моя живот, не на техния. Най-хубавото в главната героиня е точно това - че въпреки че е една типична тийнейджърка с типично тийнейждърски проблеми с приятелствата, връзките и живота в киберпространството, Пени претърпява промяна и става коренно различно момиче (което при други обстоятелства не би отрязало момчето, което харесва от години, и не би изляло шейк в лицето на бившата си най-добра приятелка).

Може би героят, който ми хареса най-много в цялата книга, е най-добрият приятел на Пени - Елиът. Още с първата си поява той спечели симпатиите ми. Елиът е приятелят, който винаги е готов да ти помогне и да те подкрепи - независимо дали със съвет, прегръдка или просто с рамо, на което да поплачеш. Мисля, че той заслужаваше малко повече присъствие в книгата, тъй като е от наистина важните образи. Също много ми харесаха родителите на Пени и колко хубаво е тяхното семейство като цяло - сплотеността им е нещо, което не мога да не отбележа. Освен това бабата и малката сестричка на Ноа също ми оставиха много приятно впечатление, излъчват топлина и позитивност. И, разбира се, Ноа - на когото поне според мен никак не му отива определението "рокбожественярски". Той е сладък и мил, и още при първия им разговор се вижда, че между него и Пени има привличане. (Всъщност за мен лично развръзката след прибирането на Пени от Америка си беше изненадваща, което е може би единственото в книгата, което ме обърка.) Любовната им история не е нещо невиждано, но е много сладка и изпълнена със споделяне както на малки и големи подробности от живота на всеки от тях, така и на любими места, занимания, преживявания...

 Освен типичните тийнейждърски неща от излагащите мигове до първото влюбване, и всички останали моменти, с които е изпълнена "Girl Online", книгата засяга и един по-сериозен проблем - а именно паникатаките, с които се сблъсква главната героиня след като тя и родителите й преживяват катастрофа. Пени описва въпросните паникатаки на доста места в книгата и за разлика от други young adult книги, в които подобен вид заболявания се интерпретират погрешно, мисля, че тук няма такъв проблем. За радост тя успява да ги овладее благодарение на семейството си, Елиът, Ноа и, разбира се, себе си, което за мен е най-важната част от нейната промяна.

Исках да отбележа и това, което може би най-много ми хареса в книгата (освен героите) - начинът, по който са описани местата. В книгата има много красиви места. Харесва ми как те са свързани с преживяванията на героите, особено когато става дума за хубавите мигове. Споделените моменти на щастие, които те карат да се усмихнеш. Малките детайли и жестовете, които сближават хората. Вниманието. Това, което прави всяко място и случка в книгата необикновени.

В заключение мога да кажа, че книгата ми хареса. Вярно, сюжетът е типичен, на моменти предвидим, но всяка книга е уникална сама по себе си и лично аз останах доволна. "Girl Online" е много приятна за четене, изпълнена е не само със забавни, но и със сериозни моменти, кара те да се усмихнеш, да се свържеш с преживяванията на героинята и да погледнеш на света по един малко по-различен начин, поне в рамките на тези 280 страници.

Оценка: 4/5

"Мечтая си как всички тийнейджърки тайно изпитват същото.
И може би един ден, когато всички осъзнаем, че се чувстваме по един и същи начин, ще можеш да спрем да се преструваме, че сме нещо, което не сме."

неделя, 22 ноември 2015 г.

Игрите на глада: Сойка-присмехулка - част 2



Когато за първи път видях плаката на последната филмова адаптация от поредицата "Игрите на глада", сметнах за глупаво тазгодишният слоган да е "Нищо не може да те подготви за края". Прочетох трилогията през лятото след 5 клас и сега, близо три години по-късно, смятах, че съм достатъчно подготвена да видя края, след като ми беше добре познат още тогава. Но не беше така. Работата е там, че "Сойка-присмехулка", както и трилогията изобщо, е изпълнена с толкова събития, емоции, моменти, които те карат да затаиш дъх, дори да знаеш какво ще се случи. Докато четях книгите, през цялото време бях под напрежение какво ще стане с героите по-нататък, а още по-хубавото е, че същото се появи и при филмите (след първия. Първият наистина не ми хареса.) "Възпламеняване" все още е най-хубавата филмова адаптация на книга, която съм гледала, а двете части на "Сойка-присмехулка", особено втората, ме оставиха без дъх и сълзи, може би за дни напред.



Имах големи очаквания към четвъртия филм по "Игрите на глада" - поредицата заслужаваше разтърсващ финал все пак - и за моя радост те бяха оправдани. За пореден път се убеждавам, че актьорският състав на продукцията не може да е по-добър. Всеки актьор е перфектен за ролята си - не само актьорите в главните роли, но и лицата, които по-рядко се появяват на екрана. Сюжетът на самия филм максимално се придържа към книгата. Аз лично не открих важен момент, който да е изпуснат (може би само един). Всяко действие е предадено по много реален и вълнуващ начин. Филмът е построен и направен невероятно добре, което не е изненадващо, предвид последните два филма от поредицата. Сценарият отново е страхотен, разтърсващ и сърцеразбиващ, а историята на революцията оживява по възможно най-добрия и изпипан начин на големия екран.


Напълно в реда на нещата, "Сойка присмехулка - част 2" е изпълнена с напрегнати и разтърсващи моменти, които те карат да зяпаш екрана с отворена уста и да се чудиш как е възможно това да се случва (въпреки че, разбира се, си знаел какво ще стане). Спойлери! Лично за мен имаше много такива моменти, които ме изненадаха, държаха ме в напрежение и на които не можах да спра да плача. Един от тях е когато Пийта казва на Катнис, че ако убие Сноу и приключи цялата война, загиналите хора няма да са дали живота си напразно. Идеята, че щом бунтовниците победят президента, цялата тази смърт ще бъде осмислена... Друг такъв момент е към края, когато Катнис се връща в градчето на победителите и намира котката на Прим, започва да плаче и да й крещи, че Прим е мъртва и няма да се върне повече. На тази сцена хората на по-задните редове се смееха (няма нищо смешно, наистина. С изключение може би на грозната котка), и на мен ми беше странно да седя там и... да плача. Също така разтърсваща за мен беше смъртта на Финик (на която не беше отдадено достатъчно внимание, но действието тогава се развиваше твърде бързо), който е един от любимите ми герои в цялата трилогия, както и смъртта на Прим (също много любим персонаж). Други моменти, които ме просълзиха, бяха сватбата на Финик и Ани; думите на Катнис, когато мъж от втори окръг беше на път да я убие; реакцията на Полукс след смъртта на Кастор; изобщо всеки път, когато умираше някой; предложението на Коин за нови Игри; сбогуването с Ефи и Гейл (този път наистина се издразних от начина, по който пренебрегнаха Гейл); краят преди епилога, когато Катнис казва на Пийта, че го обича. И не на последно място, смъртта на президента, на която всички чакахме да станем свидетели още от първата част насам. Само че по време на филма отново осъзнах колко силна е сцената, когато Катнис променя посоката на стрелата си, за да простреля Коин, и колко необходимо и логично беше тя да го направи. Отново много добре пресъздадена сцена. Особено силен е и епилогът, макар че на мен лично не ми допада самата идея за прекрасен и щастлив край след всичко случило се. Но Катнис и Пийта, както и всички останали, наистина заслужиха щастливия си край, след всички преживени кошмари. Край на спойлерите.


Наистина рядко се случва да не намирам грешки във филм, направен по книга - но в случая всичко беше пресъздадено по прекрасен и вълнуващ начин. Филмът е много, много добър - толкова добър, че в един момент просто оставам без думи и мога само да премислям това, което съм видяла по-рано. (Всъщност след филма обсъждахме ужасните панталони на Гейл, роклята на Катнис и бебето, тъй като други недостатъци явно не намерихме :д). Смятам, че "Игрите на глада: Сойка-присмехулка - част 2" е достоен финал на историята за Игрите, бунта и революцията, за сойката-присмехулка, представена ни както от Сюзан Колинс, така и от режисьорите (Франсис. Лорънс. Е невероятен режисьор.) и сценаристите на четирите филмови адаптации. Наистина ми е малко тъжно, че поредицата вече окончателно свърши, но знам, че винаги мога да се върна към историята на Катнис. Филмът ме разтърси, предизвика у мен гняв, сълзи, вълнение, облекчение, държа ме в напрежение дори по време на финалните надписи (защото песента, песента) и ме накара още веднъж да се замисля за света, в който живеем, и за бъдещето, което ни предстои. 

петък, 20 ноември 2015 г.

отношения

Човекът е променлива величина.
Не можеш с прости сметки
да намериш неговата стойност.
Защото той
е винаги различен.
Веднъж извадил е малко
от себе си;
друг път прибавил е
и е увеличил.
В щастлив ден умножил е
своите числа
или пък се е разделил.

Как се изразява отношение,
щом живеем в свят без константи
и никои две неща
не са пропорционални завинаги?

Как да кажа,
че аз към теб е равно
на хикс към игрек,
щом като извадя мъничко
от своя числов израз,
се променя цялата пропорция?
Отношението ни
вече не е същото.
Нужно е толкова малко,
за да се превърне уравнението
в неравенство.

Всичко свърши, след това
стойността ми намали се
с игрек.
Изгубих, а сега прибавям.
И създавам новото.

Числата са различни вече
и резултатът не е същият.
Защото моята променлива е променена
и продължавам пак със сметките.
Защото отношението ни
се преобърна
и сега съм просто
неизвестно хикс.

Но пак съм тук,
каквото и да правя със числата си,
за да открия най-накрая
стойността.


Иленд

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

50 facts about me

Plus, the name is Nuwanda.
1. Много харесвам името си.
2. Не помня период от живота си, в който да не съм обичала книгите.
3. Почти винаги съм с три различни обеци.
4. Любимият ми филм е Dead Poets Society и всеки път, когато го гледам, ми въздейства по един и същи начин.
5. Вкусът ми за музика се променя постоянно. Склонна съм да харесам песен без значение от жанра, а и обикновено зависи от настроението ми.
6. Много трудно се сприятелявам.
7. Обожавам маруля, царевица, сладолед и картофената яхния на баба.
8. Харесвам математиката (макар че понякога я мразя, но това е друг въпрос).
9. Използвам няколко кутии за обувки, за да си събирам хартийки, опаковки, билети, бележки и прочие, които иначе бих изхвърлила. Официално съм обявена за вехтошарка, а просто събирам спомени...
10. Обичам екстремни неща.

11. Нося очила, макар и не през цялото време. Всъщност първите ми очила бяха в трети клас; след това сложих пак в шести и сега продължават да ме питат откога ги нося.
12. Обичам да снимам. Всичко.
13. Пиша от петгодишна, като започнах малко по-сериозно като бях на 12. Подписвам се с "Иленд".
14. В началното училище не четях особено много, но след това една коледна ваканция преди няколко години прочетох "Хари Потър" и това ми върна любовта към книгите.
15. Като стана дума, любимите ми са "Крадецът на книги", трилогията "Живият хаос", "Птиците умират сами", "Стъкленият похлупак", цялата поредица "Хари Потър", "Чудо", "Аз съм пратеникът", "Спасителят в ръжта", "Всички наши места" и... добре, спирам.
16. Топ три на най-успокояващите за мен неща включва редене на кубчето на Рубик, дълъг горещ душ и слушане на музика.

17. В детската градина много исках да ми се падне Цветка Кокетка от шоколадово яйце. След толкова много шоколадови яйца и цяла кутия играчки тя не ми се падна, затова пък преди няколко месеца Ати ми подари нейната. Ати сбъдва мечти.
18. Любимият ми град е Прага. Част от сърцето ми още си танцува някъде там. (Има вероятност други части от него да са из Италия, също. И Виена. Най-вероятно и на други места.)
19. Любимият ми остров е Капри.
20. Обичам да разглеждам снимки. Обичам снимки като цяло.


21. Мама казва, че винаги правя "от нищо нещо".
22. Една от основните ми цели в четвърти клас беше да спечеля медал от състезание и много се дразнех, че не дават почти никъде. В момента имам 11, първият ми е от Spelling Bee в пети клас.
23.Ръцете ми имат непоносимост към студа и през зимата се разраняват.

24. Последните осем години от живота си ходих на народни танци. Тази година спрях. 
25. Първият ми опит да изплета кукла беше безуспешен, затова пък "главата", която се получи, вече повече от две години е една от най-ценните ми вещи. Според Калина прилича на патица-кифла, иначе се казва Фред Лио Нюанда Филип Руди Валдес Щайнер. Почти не излизам без него. На няколко пъти реших, че съм го загубила. Беше ужасно.
26. Обичам Дисни отпреди да го развалят, между 2000 и 2012. Гледала съм всички филми и повечето сериали по няколко пъти и все още са ми интересни.


27. Като по-малка наистина вярвах, че можеш да станеш русалка, ако е пълнолуние и се намокриш.
28. Много си обичам стаята. Трябва й само един хладилник и вече единствената причина, поради която ще трябва да излизам от тук, е да отида до банята.
29. Когато си говоря сама, е на английски. Често се случва.
30.  Не мога да гледам сериали. Много рядко се случва някой сериал да задържи вниманието ми за повече от пет епизода. По-лесно е когато някой друг го гледа заедно с мен и се старая да съм по-напред от другия човек.


31. Обичам да правя подаръци.

32. Преди колекционирах салфетки, сега освен спомени събирам и разделители за книги.
33. Не давам на никого да ми пипа тетрадките.
34. Имам тефтер, в който си събирам цитати, макар че доста рядко пиша в него. Но и той не се пипа.
35. Понякога много обичам да ми е подредено, но като цяло предпочитам хаоса.
36. Освен това често закъснявам и мама казва, че съм загори тенджере. Когато питат двегодишната ми племенница какво ще каже на Катето, тя казва "бързо, бързо". (Затова ако някога се случи да си уговаряме среща, трябва да се разбираме поне за десет минути по-рано)


37. Много, много, много обичам пътуването. Където и да е. Не мога без да пътувам.

38. Обичам да танцувам и го правя без значение къде съм и дали съм сама.
39. Обожавам морето.
40. Има едно чувство, което свързвам с Коледа, и ми е едно от любимите.


41. Имам някакви мои си ритуали, в които няма абсолютно никакъв смисъл. Ама. Ритуали са.
42. Обичам да ходя при баба и дядо в Дряново през лятото.
43. Любимият ми месец е август.
44. Аз съм позитивен реалист и никой не може да ме убеди, че подобно нещо не съществува.
45. Обичам плюшени играчки.
46. Любимите ми поети са мама и Веселин Ханчев.
47. Една от най-големите грешки, които човек може да направи, е да излезе с мен по магазините за обувки.
48. Кръстила съм всяка лампа на стълбището ни. Лампите са ми приятели.
49. Помня всички дати, които са важни за мен. Също и рождени дни. Което невинаги е хубаво нещо.
50. Имам навика да си пиша по ръката. Ако не е цитат или символ, ще са нещата, които трябва да свърша. (Много съм разсеяна.)

(:


Снимки: Pinterest и личен архив

неделя, 15 ноември 2015 г.

вечности


Нашите "сега" оставиха
едно "завинаги" след теб
безкрайно.
Обещаваше ми вечност
толкова красива, че повярвах
в думата "завинаги", 
защото ти ме уверяваше,
че съществува.
И беше вярно - 
"винаги" го имаше,
ала за твърде кратко може би.
Но после вечността приключи
и се събудихме от сън горчиво-сладък.
 А стъпките ти, все по-тихи и далечни,
отекваха в душата ми,
където пазех нашите "сега"
и ги обезсмъртявах,
за да може да останат вечни
дори когато обещаното "завинаги"
си тръгне.
А то си тръгна с теб
и с всички обещания.
Останаха ми само спомени,
безкрайни и отминали.
Но ти не искаше да ги запазиш.
Ти искаше да си отидат,
за да ги забравим
и да продължим
към други вечности.
А аз изгубих вяра
в думата "завинаги"
и затова запазих нашите "сега".
Сега наричам ги
забравените вечности,
които винаги ще помня,
докато "винаги" не си отиде пак
и не остави вечността ни в миналото.
Вече за последно може би.

Иленд

не съм писала от половин година...

петък, 13 ноември 2015 г.

the book colour tag

Благодаря на Виктен за тага, досега не съм правила нещо такова и ми беше много забавно. ^^

1. Изберете цвят - Чудех се между синьо и зелено, понеже са любимите ми цветове, но имам повече сини книги, така че избрах синьото.

2. Покажете всичките си книги от този цвят.



3. Разделете книгите от този цвят на прочетени и непрочетени.

Това са книгите, които още не съм прочела

4. Коя книга искате да прочетете най-много? 

Миналата седмица си взех "Girl Online" и "Освен този живот". Стигнах до средата на "Girl Online" и скоро ще я довърша, след това много искам да прочета "Освен този живот", понеже обожавам Патрик Нес. От "The Lonely Bones" малко ме е страх, а "Тайнственият остров" преди време я бях започнала, но явно съм изгубила интерес.

5. Коя е любимата ви книга?


Избрах "Часът на чудовището", "Стъкленият похлупак", "Чудо" и "Всички наши места"... това са едни от най-любимите ми книги изобщо, не можех да избера само една.

6. Коя е любимата ви корица?


Това са любимите ми корици, особено тази на "Приказките на барда Бийдъл". <з С "Ние, лъжците" бяхме в много сложни отношения след като я прочетох, но е много красива.

7. Коя е най-нелюбимата ви корица?


Обичам "Предимствата да бъдеш аутсайдер", както книгата, така и филма и актьорите, но просто предпочитам оригиналната корица. "Стрелецът" като цяло не ми хареса, а колкото до "Синът на Нептун" - корицата доста обърка представата ми за Пърси докато четях книгата.

8. Коя книга в този цвят искате да си купите?

В момента се сещам само за "Момчето с раираната пижама" - от много време искам да я прочета, макар че съм гледала филма. (който всъщност много ми хареса; не знам дали е добър като адаптация, но със сигурност си заслужава)

9. И за финал - нещо синьо на рафтовете ви с книги или близо до тях.


Това е от мен. с: Аз ще тагна Миш и всеки друг, който има желание да направи тага. (:

понеделник, 9 ноември 2015 г.

allthebrightplaces (and people): в околностите на ловния дом

Тази седмица пак бяхме навън - този път до обсерваторията при ловния дом. Не стигнахме много далеч, но се разходихме в околността. Тук е много красиво през есента - има най-различни дървета, а навсякъде по земята е пълно с пъстроцветни листа. Изобщо, приятно е за разходка и е тихо и спокойно. Освен когато ние сме там, де... Бях с Калина и Ати и беше много забавно. Тъй като направихме доста снимки, тук прикачам част от тях. (:

Който го може, си го може #1
Първо се разходихме в началото на парка, преди обсерваторията.

Много ми харесва как листата на всяко дърво са в различен цвят



Който го може, си го може #2


Обсерваторията
 Пред обсерваторията има две детски площадки - едната е за деца до 3 години, другата е... ами за до 12, но възрастта нищо не значи... (:





Отстрани на обсерваторията пък има малки тераси и поляна, покрита с жълти листа.

Рапунцел, пусни си косата..!

Скачащият принц (който го може, си го може #3)

Рапунцел, отегчена от невниманието, което получава отстрана на принца

След площадката и поляната продължихме разходката в парка по посока на пътя, който води обратно към центъра на града.



Стигнахме до още една полянка, на която имаше много интересни дървета и беше пълно с паднали жълти листа.

Това ленивец ли е?


"Хайде да се замеряме с листа"




Тъжно еленче (ленивец? принц?)


А това е дървото на некежовците




Ати казва нещо гениално от рода на "Не мога да съзерцая колко струва тортата"



 
И за финал, красивите дървета пред общината




 Това е от вчерашната разходка из още едно от всички наши места.
 (Макар че хората всъщност са по-важни.)
:)