събота, 31 октомври 2015 г.

fall playlist

Днес е последният ден от октомври, а след месец и половина вече ще е зима.
А след два месеца вече няма да е 2015. Времето минава толкова бързо и едновременно с това толкова бавно...
Както и да е, почти постоянно слушам музика и напоследък тя много ми помага. Затова в този пост споделям (част от) есенният ми плейлист с някои от песните, които най-много слушам тази есен. Песни, които с нещо ми напомнят за този прекрасен и цветен сезон. Които ме топлят, когато навън става все по-студено.
Enjoy. ^-^

 
Source: Pinterest


30 Seconds to Mars - City of Angels

Arctic Monkeys - One for the Road

Daughtry - September


Evanescence - Bring Me To Life 


The Mowgli's - Through the Dark


HIM - One Last Time


My Chemical Romance - Famous Last Words 


Melanie Martinez - Carousel


Halsey - Colors

 Fall Out Boy - Just One Yesterday ft. Foxes


The Mowgli's - San Francisco


The Neighbourhood - Sweater Weather

Twenty One Pilots - Car Radio


Imagine Dragons - It's Time


Three Days Grace - Never Too Late

Marina and The Diamonds - Forget


The Neighbourhood - Leaving Tonight


HIM - Gone With The Sin


Pierce the Veil - Hold On Till May
(ах, акустичната версия)

Twenty One Pilots - Truce


(Между другото новият албум на The Neighbourhood е невероятен, честито и браво)
(Докато пишех този пост вкъщи се развали пералнята, извикаха техник, купиха нова пералня и даже успяха да я сменят. Фактът, че чак сега разбирам за това, показва колко съм разсеяна.)

сряда, 28 октомври 2015 г.

pros and cons of school uniforms

За четвърта година съм в училище, където по правилник трябва да носим униформи. Не са от най-строгите, тъй като единственото, което си купуваме от училище, са елементите (шал, вратовръзка и значка), но освен това трябва задължително да носим бяла риза, черни/тъмносини панталони или дънки и нещо връхно (жилетка, пуловер) в същите цветове. Напоследък обаче им обръщат повече внимание, затова реших да разгледам предимствата и недостатъците на така мразените от някои училищни униформи.

Source: Pinterest
Pros (+)

1. Не се губи време сутрин/на обяд. Когато няма задължителни униформи и ученикът трябва сам да избира какво да носи на училище, това може да отнеме много време, особено при хора, които трудно правят избор по отношение на облеклото си. Много по-лесно е да избереш какво да облечеш, когато има някакви ограничения.
2. Униформите влияят положително на поведението и дисциплината на учениците. Много изследвания сочат, че в училищата с униформи (където всички се обличат приблизително еднакво) учениците се разсейват значително по-малко и са по-съсредоточени върху учебния процес.
3. Понижава се нивото на тормоз. Когато всички носят едно и също, броят на случаите, когато един ученик тормози друг, значително намалява. (Тъй като често се случва децата да бъдат тормозени заради дрехите, които носят.)

Source: Pinterest
4. Униформите са отличителна черта на училището, което даден ученик представлява. Когато нашите учители ни убеждават да носим униформи обикновено дават точно този пример - че когато някой ни види на улицата с отличителните елементи на униформата, ще разбере от кое училище сме, което ни кара да изглеждаме по-представителни и *кхъм* умни.
5. Повече се оценява възможността да се носят дрехи по избор вечер и през уикендите. Много по-удовлетворяващо е сам да избираш облеклото си, когато пет дни си носил точно определени дрехи. Вечерните излизания, както и тези през уикендите, дават свобода при избора на дрехи, затова в повечето случаи са очаквани и ценени от учениците.

Source: Pinterest
 
Cons (-)

1. Униформите не дават възможност на учениците да изразяват индивидуалността си. Това е най-често срещаният аргумент против задължителното облекло. В училище прекарваме много голяма част от времето си. Логично е да искаме да изразяваме себе си, най-вече там, сред връстниците си. Наличието на униформи не го позволява, което кара много ученици да не спазват това правило.
2. Често униформите всъщност са скъпи, макар че в повечето случаи се приема, че те са по-евтин вариант в сравнение с обикновените ежедневни облекла. Това е така, но някои училища изискват закупуването на пълна униформа, което често може да е прекалено скъпо за някои ученици.

*сладури* Source: Pinterest
3. Една униформа никога не е еднакво удобна за всички ученици. Някои от тях може да имат непоносимост към определен материал или част от облеклото. Няма униформа, която да отговаря на личните изисквания и предпочитания на абсолютно всеки ученик, което значи, че винаги ще има недоволни.
4. Много хора не виждат смисъл в носенето на униформи. Голяма част от учениците, както и техните семейства, а понякога и учителите, смятат, че е безсмислено да се плаща допълнително за униформи, при положение, че от тях всъщност няма полза.

~

Source: Pinterest
Лично аз нямам нищо против униформите в моето училище. Улесняват избора ми и не ми се е налагало да плащам състояние за тях. Имам доста пуловери и жилетки, които могат да се носят върху ризите (макар че пуловерите може да се носят и без риза, а жилетките/саката - върху нещо друго, което ги прави алтернатива за обикновено облекло). Предполагам, че мнението ми едва ли би било толкова положително, ако училището, което посещавам, изискваше пълна униформа, тъй като смятам за ненужно задължителното облекло да е чак толкова строго определено. Съгласна съм, че униформите влияят добре и е хубаво учениците да си приличат по нещо в облеклото си, но мисля, че няма смисъл всяка дреха да показва от кое училище си. Налагането на дрескод с цел постигане на еднаквост и дисциплина не трябва да е толкова строго, че да потиска учениците с невъзможността да изразяват себе си. Вярно е, че униформите често имат положително влияние върху учебния процес, както и много други предимства, но според мен е излишно да се налагат невероятни ограничения, които в много от случаите може да накарат учениците да се чувстват зле. Мисля, че винаги трябва да има някаква възможност за избор при съчетаването на дрехите, дори да има определено задължително облекло.

Снимката е мнооого стара, но общо взето униформите се виждат

А какво е вашето мнение по въпроса?

неделя, 25 октомври 2015 г.

персонализиране: как да добавим нещо лично към личните си вещи

Винаги ми е харесвала идеята нещо, което притежаваш, да изразява собствената ти индивидуалност. В началото на месеца направих пост за начина, по който персонализирах стаята си, така че сега тя изглежда много повече... ами, като мен. Същото нещо може да бъде постигнато с почти всичко, за което се сетите. Можем да направим еднообразно изглеждащите вещи, които присъстват в ежедневието ни, далеч по-красиви и близки до нас, като им добавим малко от себе си.

Персонализираните вещи отразяват личността на човек, чрез тях той може да се изразява. Освен това самото персонализиране е интересен и много забавен diy проект, който ще ви даде възможност да направите вещите си повече "вас" и да вложите време в нещо, което ви е приятно и ще даде резултат, предизвикващ удовлетворение у вас и въодушевление у другите.

Цветове навсякъде

Слушалки
 (същото нещо може да се направи с всичко, което включва кабел - например кабел за лаптоп или зарядно; със същата плетка може да се направят гривни, гердани и други украшения)
Персонализирането на слушалки ми е любимо. Много е лесно - трябва ви тънка прежда; единият й край се връзва в началото на кабела и след това се правят последователни единични възли. Може да добавите мъниста, копчета, висулки и каквото друго се сетите.

Ето какво се получи при мен:




Използвах синя, лилава и оранжева прежда. Закачих мъниста, копчета и висулки от гердани, които не нося. Отне ми няколко дни, всеки по един, два или три часа, както и доста песни, но крайният резултат ми харесва. В училище няколко пъти ме попитаха дали не нося гердан и като цяло слушалките ми се радваха на доста внимание. Няколко човека ми казаха, че ще направят същото със своите слушалки, което много ме зарадва.

А ето и клипче:


Цитати навсякъде

Калъф за очила и кецове
(същото може да се направи с калъф за телефон, несесер, тениска, раница, чаша, моливи и много други неща)
Обичам цитати. Колекционирам цитати. От книги, филми, песни, известни личности и т.н. Един от най-добрите начини за персонализиране на лични вещи е като добавите любимите си цитати. Това ще ви накара да се усмихвате всеки път, когато погледнете към телефона, калъфа за очила, кецовете, раницата... Тези цитати може да ви мотивират и да подобряват настроението ви. Освен това е много оригинално.
Аз използвах черен перманентен маркер, за да надпиша кецовете си, и бял перманентен за калъфа ми за очила. (Изумително е колко неща могат да се направят с няколко маркера.)

Ето какво се получи при мен:




При калъфите и несесерите може да се добавят всякакви мъниста, камъчета, лепенки и изобщо всичко, което ви харесва.
А ето и една блуза отпреди две години, върху която бях написала откъси от мои стихотворения, пак с перманентни маркери:


В крайна сметка съм доволна от резултата, беше ми забавно, а и успях да вдъхновя няколко човека. Сега кецовете ми ми напомнят да не се отказвам, а слушането на музика извън къщи е още по-приятно.
Всъщност открих персонализирането като идея за подарък за близък човек, но има страхотни начини да персонализираш и собствените си лични вещи. Освен тези, които аз изпробвах, в интернет има още много идеи - най-вече за персонализиране на ученически пособия, които също са много интересни.

Мисля, че персонализирането (на каквото и да е) е чудесен проект в случай, че еднообразието ви е омръзнало. По този начин ще направите личните си вещи още по-лични и оригинални. :)

петък, 23 октомври 2015 г.

allthebrightplaces: експедиция из баирите на Еленово

За четвърти път се качвам на автобус от градския транспорт и макар че ми беше лошо, напълно си струваше. Започвам да обичам Благоевград и това много ми харесва.
Миналата седмица бяхме навън и понеже цялата разходка беше в рамките на центъра, този път решихме да удостоим и друг квартал с присъствието си, така че здравей, Еленово.
Днес преоткрих една различна страна на града, място, където няма сгради, нито хора - просто трева и цветя, и храсти, и животни, и няколко дървета, и едно враждебно изглеждащо черно куче, и четирима идиоти.
Досега не бях ходила на баирите. Оказа се, че всъщност са доста интересно място за разходка (С изключение на времето след дъжд. Не ходете след дъжд.) Навсякъде е почти равно, накъдето и да се обърнеш има трева (освен ако не си с лице към квартала, там има блокове. Очевидно.) Като цяло е невероятно приятно - тихо, спокойно, равно и мнооого красиво. 
Не съм предполагала, че едно от любимите ми места в града ще бъде в Еленово.
За доказателство прикачвам част от днешните снимки:




Представата на Крис за букет цветя


На еленовските баири има три "кръга", които са възникнали вследствие на неопределени обстоятелства. Ние ходихме до два от тях. Единият всъщност прилича на малко блато, а другият - на рампа.


Кола в пустошта
Пустиняци в пустошта
Аз в пустошта


След като посетихме първия кръг, отидохме до едно по-ниско място, където имаше нещо като малка горичка. Нямаше много дървета, но част от тях бяха с вече пожълтели листа, а останалите - все още зелени. Беше много красиво, сякаш някои от тях вече са преминали през прехода, а другите още живеят в лятото.
Там се разхождахме известно време, направихме и много снимки. Нямаше никой друг и беше много спокойно и приятно.



Борче сред природата




Много ми харесва как измежду облаците я има тази част от небето, която е изцяло светлосиня.




След разходката между дърветата посетихме втория кръг, където едно голямо черно куче тръгна след нас (най-вече след Крис) и не ни остави известно време, което си беше доста притеснително, предвид факта, че беше огромно не изглеждаше особено дружелюбно. За съжаление не го снимахме.

Но пък снимахме нападението на козите
И не чак толкова враждебното нападение на кравите


Отново земя и все още сме живи
Като цяло тази разходка беше много интересна за мен, тъй като не бях виждала тази страна на града - толкова тихо и подредено. Сигурна съм, че е още по-хубаво, когато не замръзваш и няма толкова силен вятър. И все пак - беше невероятно и много различно преживяване, което поставя началото на градопреоткриването ми. Благодаря на Боби, Теди и Крис за прекрасната разходка. :)


неделя, 18 октомври 2015 г.

awareness: какво всеки от нас трябва да знае за менталните заболявания

(mental health issues)

 
Психичните (или още ментални) разстройства са заболявания точно като физическите, с тази разлика, че засягат мозъка и психиката на човек. Ежедневно съм свидетел на изказвания от рода на "Ще имаме тест по математика утре, това ме кара да се депресирам" или "Той/тя не ме харесва, отчаян/а съм от живота", или "Толкова е слаба, сигурно е анорексичка". Факт е, че хората не са достатъчно запознати с менталните заболявания, които засягат един на всеки четирима души през някакъв етап от живота му. Може би си мислите, че не познавате човек, който страда от психично разстройство, но е много вероятно да грешите. Повечето хора с такъв проблем страдат сами, без да казват на никого - и причината за това е, че обществото не предоставя достатъчно помощ и подкрепа за хора, чиято болка не е физическа. А причината за това, от друга страна, е че не сме достатъчно информирани по отношение на този вид заболявания. Хора по целия свят правят опити за самоубийство, в голяма част от случаите за съжаление успешни, защото това, което се приема като константно лошо настроение и самосъжаление от останалите, всъщност е дълбок психически проблем. Крайно време е хората да осъзнаят, че психичните разстройства трябва да бъдат третирани също като физическите болести, че човек не може просто да ги преодолее или забрави. Смятам, че всеки трябва да знае най-основните неща за тези заболявания и да се опита да помогне, когато забележи симптомите у някого - да покаже съпричастността си към хората с подобни проблеми, както симпатизира на болен приятел или човек с физическо увреждане.


Живеем в 21ви век, когато се променят толкова много неща, хората започват да се осъзнават и да се приемат такива, каквито са, а още я има стигмата на психичните заболявания. Хората са пълни с предразсъдъци по отношение на ментално болните хора, много от тях смятат, че човек в подобно положение всъщност няма проблем. Стигмата е причина повечето хора да са неосведомени и неинформирани, да пренебрегват проблемите на психично болните, да ги приемат просто като ненормални хора, които не заслужават и не са способни да са част от обществото. Но това не е вярно и трябва да спре, защото кара хората с ментален проблем да се чувстват засрамени, да се обвиняват, да се обезсърчават и в крайна сметка води до задълбочаване на проблема. Толкова ли е трудно да приемем, че не всички заболявания са физически, и да бъдем поне малко съпричастни?


Крайно време е да научим значението на тези думи и да не ги използваме с толкова лека ръка
 








На първо място трябва да осъзнаем, че психичните заболявания не са въпрос на избор. При някои хора те са генетично заложени, при други се появяват след загуба на близък човек, приключване на важна и продължителна връзка, някаква грешка или провал в личен и професионален план, проблеми с родителите/приятелите/училището/работата, пристрастяване или някакво разтърсващо събитие, което е причинило драстична промяна в живота на човек. Не може просто да се събудиш една сутрин и да решиш, че си психично болен; както не можеш и да си кажеш, че вече всичко е наред и ще продължиш напред с живота си, сякаш нищо не се е случило. Когато кажете на човек с ментално разстройство просто да мисли позитивно, да не се преструва с цел да привлече внимание и да спре да се чувства зле, не му помагате. Напротив, карате го да се чувства виновен, че е в такова състояние, при положение, че това не зависи от него. Вместо да кажете "Спри да се оправдаваш", "Има хора в много по-лошо състояние от твоето" или "Животът ти е толкова хубав, от какво се оплакваш?", пробвайте с "Не си сам. Няма да те оставя." или "Ти си важен за мен и искам да се чувстваш добре." Бъдете съпричастни и подкрепящи, дори човекът с ментален проблем да не ви е чак толкова близък - там навън има хора, които ежедневно се борят със собствените си мисли, плачат, чувстват се ужасно и си мислят за края. Те имат нужда от подкрепа, помощ, от някой, който да ги изслуша, дори и да не ги разбира напълно. Имат нужда от вас.


За човек с психично заболяване е достатъчно трудно да го приеме и признае пред близките си; изслушайте го и се опитайте да го разберете. Ако не се получи, просто го уверете, че сте там за него, каквото и да става.

Какво всъщност представлява психичното разстройство? Често това е разстройство, причинено от химически дисбаланс в мозъка. Има много видове ментални заболявания, като най-често срещаните са депресия, биполярно разстройство (или още маниакална депресия), (генерализирано, социално, паническо, обсесивно-компулсивно) тревожно разстройство, анорексия, булимия, инсомния, посттравматично стресово разстройство, различни фобии.


Депресията се характеризира с чувство на отчаяние, безнадеждност, празнота, отпадналост, непрекъсната тъга, болка, безсмисленост, проблеми с концентрацията, липса на апетит (или обратното - преяждане), промени в съня (безсъние или прекомерен сън), вина, безпомощност, самота. Други често срещани симптоми са летаргия, често срещани физически болки като главоболие или коремни болки, загуба на интерес към неща, които преди са били любими занимания, социални проблеми, липса на мотивация и удоволствие. В много случаи хората, страдащи от депресия, мислят прекалено много за смъртта, а от там и за самоубийството. Депресията има лека, средна и тежка форма, като се среща не само при възрастни, но много често и при деца и тийнейджъри.


Истината е, че в началото дори не изглежда като толкова голям проблем, но с времето започва да превзема живота ти и накрая го поглъща напълно.
Биполярното разстройство се характеризира с маниакални и депресивни "епизоди" в настроението, които се редуват, а често се случват едновременно. Симптомите са повишена енергичност, липса на нужда от сън, прекомерно говорене, импулсивно поведение при маниакалните епизоди; понижаване на активността, енергията и настроението при депресивните епизоди. Хората, страдащи от маниакална депресия, се намират едновременно в двата полюса на настроенията. (Лично на мен ми е невероятно трудно само да го осъзная и разбера.)


Тревожното разстройство се появява, когато нормалната тревожна реакция при стрес или разтърсващо събитие прерасне в тежко и продължително състояние. Има различни видове тревожно разстройство - генерализирано, паническо, социално, обсесивно-компулсивно. Симптомите са различни при всеки човек, но включват страх, непрекъснато напрежение, раздразнителност, слаба концентрация, притеснение, необяснима тревожност, че може нещо лошо да се случи в бъдеще; както и физически симптоми като виене на свят, изпотяване, сухота в устата. Социалното разстройство включва страх от обществени изяви и социални контакти; паническото - внезапни и неконтролируеми пристъпи на паника, свързани с нервност и страх; обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с повтарящи се (обсебващи) мисли, които водят до страхове, каращи човек да извършва определени ритуали непрекъснато.


Анорексия нервоза се изразява в нежеланието на човек да се храни. При тази болест страдат всички органи и системи, тъй като без храна тялото не може да работи правилно. Повечето хора отказват да се хранят, обзети от желанието да отслабнат или да имат перфектно тяло, но не осъзнават как с времето това се превръща в навик и в един момент тялото вече е неспособно да функционира правилно. Симптоми са драстично намаляване на теглото, в който случай индексът на телесната маса е под 17, страх от напълняване, изключително ниско самочувствие, хиперактивност и прекомерно физическо натоварване.
                                     
Булимията също е хранително разстройство, при което човек се храни оскъдно или прекомерно, а след това повръща приетата храна. Симптомите са подобни на тези при анорексията, като се срещат и червенини по лицето, подувания, язви, обезводняване, замайване. Основният проблем в случая е, че когато човек се храни, започва да изпитва вина от факта, че яде, както и страх от напълняване, след което повръща (като в някои случаи приема и очистителни), а след това изпитва срам.


Инсомнията представлява липса на сън, като тази липса може да е остра или хронична. Тя може да бъде причинена от личен проблем или от друго заболяване. Честото или постоянно безсъние води до понижаване на настроението и способността да се извършват нормалните ежедневни задачи, като в много от случаите може да доведе до друго психично разстройство.

Посттравматичното стресово разстройство (PTSD) се причинява от определени стресиращи травматични събития. Хората с такъв проблем продължават да преживяват тези събития; страдат от неспокоен сън, кошмари, внезапни спомени, раздразнителност, гняв, проблеми с концентрацията. Те се опитват да избегнат и забравят случилото се, да се отдалечат от местата и хората, които им напомнят за тези събития. В много случаи това води до притъпяване на чувствата и отчуждаване.


Суицидността е често срещан проблем и симптом при всички психични разстройства, както и при други заболявания. Тя включва непрекъснати размисли за смъртта, желание за самонараняване и болка, мисли (и опити) за самоубийство. Ако имате суицидни мисли: не им позволявайте да надделеят. Дайте си 24 часа преди да предприемате каквото и да било. Починете си. Бъдете около хора, не оставайте сами. Занимавайте се с нещо, което ви успокоява и ви е приятно. Запомнете - самоубийството е перманентно решение на временен проблем! Ако познавате човек, който изпитва подобни неща, бъдете до него. Не го оставяйте сам. Помогнете му. Оставете го да ви сподели това, което го измъчва. Не е нужното да знаете какво да правите - просто бъдете там.

(Източници: http://www.lundbeck.com/bg ; http://feelgood.bg/ ; http://www.psyhoterapevt.info/ ; скромният ми житейски опит)


Много хора не осъзнават колко е трудно да живееш с психично разстройство, да се налага всеки ден да се бориш със собствените си мисли, да се разпадаш вечер, а на сутринта да трябва сам да събираш парчетата. Но възстановяването е възможно. Винаги има надежда. Ако страдате от ментално заболяване или имате близък с такъв проблем, не си позволявайте да губите вяра и не забравяйте, че нещата ще се оправят, всичко отново ще бъде наред. Има хора, които се занимават с всяко от гореописаните психични заболявания, както и с останалите съществуващи. Те са професионалисти и знаят какво е най-добре за човек, страдащ от конкретното ментално разстройство. Поддържането на правилен режим, здравословното хранене, движението и вършенето на приятни занимания винаги помагат. Хората винаги казват, че здравето е най-важно, и това е абсолютно вярно - в това число и психическото здраве. Най-важното за ментално болния човек е да се грижи за себе си. В някои случаи това включва употребата на медикаменти или посещение на терапия, но всичко е с цел заболяването да бъде победено.
Да обичаш човек с психичен проблем е трудно, но не е невъзможно. Винаги можете да помогнете на ваш близък или познат да преодолее трудностите. Невинаги е нужно да сте перфектно осведомени или да можете да се поставите на негово място - защото без да сте изпитвали същото, няма как със сигурност да знаете какво е. Достатъчно е да сте там, когато нещата не са съвсем розови. Бъдете съпричастни, изслушайте всичко, което близкия или познатия ви човек има да каже, прегърнете го и го уверете, че всичко ще бъде наред. Ще се справите заедно с него.


Възстановяването може да е най-разклонената и объркваща линия, която може да съществува, но в края й все пак има стрелка.

Невинаги е нужно нещата да имат смисъл или да правиш нещо велико всеки ден. Понякога е достатъчно вечер да си легнеш с идеята, че все още си жив и утре ще опиташ пак. Не трябва да се отказваш. Колкото и черна и безнадеждна да ти се струва ситуацията, нещата ще се оправят, винаги има изход, начин да се справиш с всяка трудност по пътя. Аз вярвам в теб. Ти ще успееш. Не си сам. Ти си силен, способен, целеустремен, оценяващ хубавите неща в живота, достатъчен, пълноценен. Възстановяването е дълъг и сложен процес, изисква воля и постоянство, понякога продължава по-дълго от очакваното, но в крайна сметка достига някаква точка, в която спираш, оглеждаш се наоколо и си казваш: "Успях. Направих го." Бъди благодарен. Търси позитивното. Избери щастието и се стреми към него. Спазвай режима си. Взимай лекарствата си. Говори. Казвай това, което се върти в главата ти. Ти си важен и по-обичан, отколкото можеш да си представиш. Там има хора, които искат и са готови да ти помогнат. Позволи им. Споделяй. Изразявай мислите и емоциите си. Всичко, което търсиш, е вътре в теб. Ти си уникален, нужен и невероятен. Толкова е хубаво да си жив... и ти ще се справиш.