сряда, 25 ноември 2015 г.

"Girl Online" от Зоуи Съг



"Всеки път, щом постнете нещо онлайн, имате избор.
Може то да е или нещо, което спомага за повдигането на нивата на щастие в света, или нещо, което ги смъква."

Поради оскъдните си познания в областта на влогърството, не бях чувала за Зоуи Съг, по-известна като Zoella, преди дебютният й роман "Girl Online" да излезе в България. (В това отношение вече се поправих, вчера цял ден бях вкъщи и имах известно време да се запозная с канала й.) Не знам точно каква част от книгата е изцяло нейна заслуга, тъй като четох, че не я написала напълно сама, в което лично аз не виждам никакъв проблем. Мнението ми за самата книга не се променя от името на корицата, а и без това не бях запозната със Zoella преди това, така че как е протекъл творческият процес не е най-важното нещо за мен.

Та, какво ме накара да си купя книгата, ако не фактът, че е написана от Зоуи Съг? Всъщност това, с което ме привлече историята, е че главната героиня, Пени Портър, е блогърка, която обича фотографията. Тя е доста затворена в себе си и е склонна към излагащи ситуации, което я подтиква да си направи блог, в който анонимно да споделя мислите и чувствата си, да бъде истинска. В началото на коледната ваканция родителите й получават предложение да организират сватба в Ню Йорк и Пени, майка й и баща й, заедно с най-добрия й приятел Елиът, заминават за Америка. Там момичето се среща с младия Ноа и в рамките на няколко дни животът й и начинът, по който възприема себе си, се променят...

"Girl Online" ме грабна още с първите няколко страници, най-вече с частицата от себе си, която открих у Пени. Тя е затворена, притеснителна, неуверена, но освен това е заинтересована, търси начин да се изрази. Харесва ми как с всяка следваща страница Пени се променя, докато накрая от несигурното и разтревожено момиче се превръща в момичето, което казва пред себе си: Аз избрах да вярвам в себе си... Аз съм добър човек. И няма никакво значение какво казват хората за мен в интернет. Аз знам истината, защото това е историята на моя живот, не на техния. Най-хубавото в главната героиня е точно това - че въпреки че е една типична тийнейджърка с типично тийнейждърски проблеми с приятелствата, връзките и живота в киберпространството, Пени претърпява промяна и става коренно различно момиче (което при други обстоятелства не би отрязало момчето, което харесва от години, и не би изляло шейк в лицето на бившата си най-добра приятелка).

Може би героят, който ми хареса най-много в цялата книга, е най-добрият приятел на Пени - Елиът. Още с първата си поява той спечели симпатиите ми. Елиът е приятелят, който винаги е готов да ти помогне и да те подкрепи - независимо дали със съвет, прегръдка или просто с рамо, на което да поплачеш. Мисля, че той заслужаваше малко повече присъствие в книгата, тъй като е от наистина важните образи. Също много ми харесаха родителите на Пени и колко хубаво е тяхното семейство като цяло - сплотеността им е нещо, което не мога да не отбележа. Освен това бабата и малката сестричка на Ноа също ми оставиха много приятно впечатление, излъчват топлина и позитивност. И, разбира се, Ноа - на когото поне според мен никак не му отива определението "рокбожественярски". Той е сладък и мил, и още при първия им разговор се вижда, че между него и Пени има привличане. (Всъщност за мен лично развръзката след прибирането на Пени от Америка си беше изненадваща, което е може би единственото в книгата, което ме обърка.) Любовната им история не е нещо невиждано, но е много сладка и изпълнена със споделяне както на малки и големи подробности от живота на всеки от тях, така и на любими места, занимания, преживявания...

 Освен типичните тийнейждърски неща от излагащите мигове до първото влюбване, и всички останали моменти, с които е изпълнена "Girl Online", книгата засяга и един по-сериозен проблем - а именно паникатаките, с които се сблъсква главната героиня след като тя и родителите й преживяват катастрофа. Пени описва въпросните паникатаки на доста места в книгата и за разлика от други young adult книги, в които подобен вид заболявания се интерпретират погрешно, мисля, че тук няма такъв проблем. За радост тя успява да ги овладее благодарение на семейството си, Елиът, Ноа и, разбира се, себе си, което за мен е най-важната част от нейната промяна.

Исках да отбележа и това, което може би най-много ми хареса в книгата (освен героите) - начинът, по който са описани местата. В книгата има много красиви места. Харесва ми как те са свързани с преживяванията на героите, особено когато става дума за хубавите мигове. Споделените моменти на щастие, които те карат да се усмихнеш. Малките детайли и жестовете, които сближават хората. Вниманието. Това, което прави всяко място и случка в книгата необикновени.

В заключение мога да кажа, че книгата ми хареса. Вярно, сюжетът е типичен, на моменти предвидим, но всяка книга е уникална сама по себе си и лично аз останах доволна. "Girl Online" е много приятна за четене, изпълнена е не само със забавни, но и със сериозни моменти, кара те да се усмихнеш, да се свържеш с преживяванията на героинята и да погледнеш на света по един малко по-различен начин, поне в рамките на тези 280 страници.

Оценка: 4/5

"Мечтая си как всички тийнейджърки тайно изпитват същото.
И може би един ден, когато всички осъзнаем, че се чувстваме по един и същи начин, ще можеш да спрем да се преструваме, че сме нещо, което не сме."