неделя, 1 ноември 2015 г.

allthebrightplaces: есенно бачиново

Обичам Бачиново. Малко са местата в Благоевград, които харесвам толкова.  Паркът е много хубав и е едно от най-приятните места за разходка пеша или с колело, за джогинг, за прекарване на време с приятели, семейство или домашен любимец, за размисъл върху красотата на природата, или просто за размисъл.

Днес с Ати се разходихме до Бачиново и всичко беше толкова... есенно, което е абсолютно в реда на нещата. Но наистина беше много красиво. Дърветата и листата, и реката, и другите дървета, и езерото, и лебедите...
Мисля, че казах достатъчно за самия парк, така че ще оставя снимките да говорят вместо мен.



Слязохме до реката, където имаше няколко патици. Може би ги уплашихме, защото като се приближихме, влязоха във водата и, както се изрази Ати, течението ги отнесе.






След като посетихме част от семейството си (визирам грубите патици), се върнахме на алеята. Там видяхме едно дърво, чието стъбло беше хоризонтално, но не успяхме да седнем, защото беше... ами, малко високо.

А: Не мога да се кача на дървото. Какво съм кежо...
К: Какво е кежо?
А: Не знам.
К: Тогава защо го казваш?
А: Ми звучи яко.

Дървото на кежовците...
...на което имаше цвете с:

Тръгнахме по една пътека, водеща до нищото. (Което значи, че хората преди нас се връщаха и не стигнахме съвсем до края)




Отстрани на алеята има малка горичка, която е просто невероятна...










След горичката се върнахме на алеята...





Когато стигнахме до края на алеята, вече бяхме много гладни, но наоколо продаваха само семки и захаросани ябълки, които обожавам, но не беше особено подходящо за захаросани ябълки... седнахме в едно заведение, но не ни обслужиха? затова отидохме до езерото, където има патици, бели лебеди и двойка мноооого красиви черни лебеди. Казват се Пепи и Пепка. Последния път, когато ходих до Бачиново, ги храних със солети и от тогава официално сме приятели.


Толкова е сладичко... и дори ми позираше, докато го снимах. <3




Ааах, черните лебеди са толкова прекрасни... Наистина е ужасно, че са застрашени от изчезване.
А тук си имаме цели два, при това невероятно красиви. 



Ако сте забелязали, пак се върнахме при семейството си. Тук им даваха да ядат, направо е изненадващо колко са нахални.
Езерото е едно от най-хубавите места в парка.
 След като бяхме при лебедите и патиците, се отбихме до едно огромно дърво с беседка до него, а после се върнахме обратно по алеята.






На алеята ни хвана залезът, който беше много красив и, както каза Ати, е едно от нещата, за които си струва да се живее.


А: Сякаш слънцето минава през мен. <3



И разходката завърши с лилаво небе и дебела черна котка (известна още като "пиленцето златно")



За мен това беше един много хубав ден. Напомних си защо обичам Бачиново и си прекарах наистина чудесно, преоткривайки за пореден път едно от всичките наши места. ^-^