неделя, 18 октомври 2015 г.

awareness: какво всеки от нас трябва да знае за менталните заболявания

(mental health issues)

 
Психичните (или още ментални) разстройства са заболявания точно като физическите, с тази разлика, че засягат мозъка и психиката на човек. Ежедневно съм свидетел на изказвания от рода на "Ще имаме тест по математика утре, това ме кара да се депресирам" или "Той/тя не ме харесва, отчаян/а съм от живота", или "Толкова е слаба, сигурно е анорексичка". Факт е, че хората не са достатъчно запознати с менталните заболявания, които засягат един на всеки четирима души през някакъв етап от живота му. Може би си мислите, че не познавате човек, който страда от психично разстройство, но е много вероятно да грешите. Повечето хора с такъв проблем страдат сами, без да казват на никого - и причината за това е, че обществото не предоставя достатъчно помощ и подкрепа за хора, чиято болка не е физическа. А причината за това, от друга страна, е че не сме достатъчно информирани по отношение на този вид заболявания. Хора по целия свят правят опити за самоубийство, в голяма част от случаите за съжаление успешни, защото това, което се приема като константно лошо настроение и самосъжаление от останалите, всъщност е дълбок психически проблем. Крайно време е хората да осъзнаят, че психичните разстройства трябва да бъдат третирани също като физическите болести, че човек не може просто да ги преодолее или забрави. Смятам, че всеки трябва да знае най-основните неща за тези заболявания и да се опита да помогне, когато забележи симптомите у някого - да покаже съпричастността си към хората с подобни проблеми, както симпатизира на болен приятел или човек с физическо увреждане.


Живеем в 21ви век, когато се променят толкова много неща, хората започват да се осъзнават и да се приемат такива, каквито са, а още я има стигмата на психичните заболявания. Хората са пълни с предразсъдъци по отношение на ментално болните хора, много от тях смятат, че човек в подобно положение всъщност няма проблем. Стигмата е причина повечето хора да са неосведомени и неинформирани, да пренебрегват проблемите на психично болните, да ги приемат просто като ненормални хора, които не заслужават и не са способни да са част от обществото. Но това не е вярно и трябва да спре, защото кара хората с ментален проблем да се чувстват засрамени, да се обвиняват, да се обезсърчават и в крайна сметка води до задълбочаване на проблема. Толкова ли е трудно да приемем, че не всички заболявания са физически, и да бъдем поне малко съпричастни?


Крайно време е да научим значението на тези думи и да не ги използваме с толкова лека ръка
 








На първо място трябва да осъзнаем, че психичните заболявания не са въпрос на избор. При някои хора те са генетично заложени, при други се появяват след загуба на близък човек, приключване на важна и продължителна връзка, някаква грешка или провал в личен и професионален план, проблеми с родителите/приятелите/училището/работата, пристрастяване или някакво разтърсващо събитие, което е причинило драстична промяна в живота на човек. Не може просто да се събудиш една сутрин и да решиш, че си психично болен; както не можеш и да си кажеш, че вече всичко е наред и ще продължиш напред с живота си, сякаш нищо не се е случило. Когато кажете на човек с ментално разстройство просто да мисли позитивно, да не се преструва с цел да привлече внимание и да спре да се чувства зле, не му помагате. Напротив, карате го да се чувства виновен, че е в такова състояние, при положение, че това не зависи от него. Вместо да кажете "Спри да се оправдаваш", "Има хора в много по-лошо състояние от твоето" или "Животът ти е толкова хубав, от какво се оплакваш?", пробвайте с "Не си сам. Няма да те оставя." или "Ти си важен за мен и искам да се чувстваш добре." Бъдете съпричастни и подкрепящи, дори човекът с ментален проблем да не ви е чак толкова близък - там навън има хора, които ежедневно се борят със собствените си мисли, плачат, чувстват се ужасно и си мислят за края. Те имат нужда от подкрепа, помощ, от някой, който да ги изслуша, дори и да не ги разбира напълно. Имат нужда от вас.


За човек с психично заболяване е достатъчно трудно да го приеме и признае пред близките си; изслушайте го и се опитайте да го разберете. Ако не се получи, просто го уверете, че сте там за него, каквото и да става.

Какво всъщност представлява психичното разстройство? Често това е разстройство, причинено от химически дисбаланс в мозъка. Има много видове ментални заболявания, като най-често срещаните са депресия, биполярно разстройство (или още маниакална депресия), (генерализирано, социално, паническо, обсесивно-компулсивно) тревожно разстройство, анорексия, булимия, инсомния, посттравматично стресово разстройство, различни фобии.


Депресията се характеризира с чувство на отчаяние, безнадеждност, празнота, отпадналост, непрекъсната тъга, болка, безсмисленост, проблеми с концентрацията, липса на апетит (или обратното - преяждане), промени в съня (безсъние или прекомерен сън), вина, безпомощност, самота. Други често срещани симптоми са летаргия, често срещани физически болки като главоболие или коремни болки, загуба на интерес към неща, които преди са били любими занимания, социални проблеми, липса на мотивация и удоволствие. В много случаи хората, страдащи от депресия, мислят прекалено много за смъртта, а от там и за самоубийството. Депресията има лека, средна и тежка форма, като се среща не само при възрастни, но много често и при деца и тийнейджъри.


Истината е, че в началото дори не изглежда като толкова голям проблем, но с времето започва да превзема живота ти и накрая го поглъща напълно.
Биполярното разстройство се характеризира с маниакални и депресивни "епизоди" в настроението, които се редуват, а често се случват едновременно. Симптомите са повишена енергичност, липса на нужда от сън, прекомерно говорене, импулсивно поведение при маниакалните епизоди; понижаване на активността, енергията и настроението при депресивните епизоди. Хората, страдащи от маниакална депресия, се намират едновременно в двата полюса на настроенията. (Лично на мен ми е невероятно трудно само да го осъзная и разбера.)


Тревожното разстройство се появява, когато нормалната тревожна реакция при стрес или разтърсващо събитие прерасне в тежко и продължително състояние. Има различни видове тревожно разстройство - генерализирано, паническо, социално, обсесивно-компулсивно. Симптомите са различни при всеки човек, но включват страх, непрекъснато напрежение, раздразнителност, слаба концентрация, притеснение, необяснима тревожност, че може нещо лошо да се случи в бъдеще; както и физически симптоми като виене на свят, изпотяване, сухота в устата. Социалното разстройство включва страх от обществени изяви и социални контакти; паническото - внезапни и неконтролируеми пристъпи на паника, свързани с нервност и страх; обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с повтарящи се (обсебващи) мисли, които водят до страхове, каращи човек да извършва определени ритуали непрекъснато.


Анорексия нервоза се изразява в нежеланието на човек да се храни. При тази болест страдат всички органи и системи, тъй като без храна тялото не може да работи правилно. Повечето хора отказват да се хранят, обзети от желанието да отслабнат или да имат перфектно тяло, но не осъзнават как с времето това се превръща в навик и в един момент тялото вече е неспособно да функционира правилно. Симптоми са драстично намаляване на теглото, в който случай индексът на телесната маса е под 17, страх от напълняване, изключително ниско самочувствие, хиперактивност и прекомерно физическо натоварване.
                                     
Булимията също е хранително разстройство, при което човек се храни оскъдно или прекомерно, а след това повръща приетата храна. Симптомите са подобни на тези при анорексията, като се срещат и червенини по лицето, подувания, язви, обезводняване, замайване. Основният проблем в случая е, че когато човек се храни, започва да изпитва вина от факта, че яде, както и страх от напълняване, след което повръща (като в някои случаи приема и очистителни), а след това изпитва срам.


Инсомнията представлява липса на сън, като тази липса може да е остра или хронична. Тя може да бъде причинена от личен проблем или от друго заболяване. Честото или постоянно безсъние води до понижаване на настроението и способността да се извършват нормалните ежедневни задачи, като в много от случаите може да доведе до друго психично разстройство.

Посттравматичното стресово разстройство (PTSD) се причинява от определени стресиращи травматични събития. Хората с такъв проблем продължават да преживяват тези събития; страдат от неспокоен сън, кошмари, внезапни спомени, раздразнителност, гняв, проблеми с концентрацията. Те се опитват да избегнат и забравят случилото се, да се отдалечат от местата и хората, които им напомнят за тези събития. В много случаи това води до притъпяване на чувствата и отчуждаване.


Суицидността е често срещан проблем и симптом при всички психични разстройства, както и при други заболявания. Тя включва непрекъснати размисли за смъртта, желание за самонараняване и болка, мисли (и опити) за самоубийство. Ако имате суицидни мисли: не им позволявайте да надделеят. Дайте си 24 часа преди да предприемате каквото и да било. Починете си. Бъдете около хора, не оставайте сами. Занимавайте се с нещо, което ви успокоява и ви е приятно. Запомнете - самоубийството е перманентно решение на временен проблем! Ако познавате човек, който изпитва подобни неща, бъдете до него. Не го оставяйте сам. Помогнете му. Оставете го да ви сподели това, което го измъчва. Не е нужното да знаете какво да правите - просто бъдете там.

(Източници: http://www.lundbeck.com/bg ; http://feelgood.bg/ ; http://www.psyhoterapevt.info/ ; скромният ми житейски опит)


Много хора не осъзнават колко е трудно да живееш с психично разстройство, да се налага всеки ден да се бориш със собствените си мисли, да се разпадаш вечер, а на сутринта да трябва сам да събираш парчетата. Но възстановяването е възможно. Винаги има надежда. Ако страдате от ментално заболяване или имате близък с такъв проблем, не си позволявайте да губите вяра и не забравяйте, че нещата ще се оправят, всичко отново ще бъде наред. Има хора, които се занимават с всяко от гореописаните психични заболявания, както и с останалите съществуващи. Те са професионалисти и знаят какво е най-добре за човек, страдащ от конкретното ментално разстройство. Поддържането на правилен режим, здравословното хранене, движението и вършенето на приятни занимания винаги помагат. Хората винаги казват, че здравето е най-важно, и това е абсолютно вярно - в това число и психическото здраве. Най-важното за ментално болния човек е да се грижи за себе си. В някои случаи това включва употребата на медикаменти или посещение на терапия, но всичко е с цел заболяването да бъде победено.
Да обичаш човек с психичен проблем е трудно, но не е невъзможно. Винаги можете да помогнете на ваш близък или познат да преодолее трудностите. Невинаги е нужно да сте перфектно осведомени или да можете да се поставите на негово място - защото без да сте изпитвали същото, няма как със сигурност да знаете какво е. Достатъчно е да сте там, когато нещата не са съвсем розови. Бъдете съпричастни, изслушайте всичко, което близкия или познатия ви човек има да каже, прегърнете го и го уверете, че всичко ще бъде наред. Ще се справите заедно с него.


Възстановяването може да е най-разклонената и объркваща линия, която може да съществува, но в края й все пак има стрелка.

Невинаги е нужно нещата да имат смисъл или да правиш нещо велико всеки ден. Понякога е достатъчно вечер да си легнеш с идеята, че все още си жив и утре ще опиташ пак. Не трябва да се отказваш. Колкото и черна и безнадеждна да ти се струва ситуацията, нещата ще се оправят, винаги има изход, начин да се справиш с всяка трудност по пътя. Аз вярвам в теб. Ти ще успееш. Не си сам. Ти си силен, способен, целеустремен, оценяващ хубавите неща в живота, достатъчен, пълноценен. Възстановяването е дълъг и сложен процес, изисква воля и постоянство, понякога продължава по-дълго от очакваното, но в крайна сметка достига някаква точка, в която спираш, оглеждаш се наоколо и си казваш: "Успях. Направих го." Бъди благодарен. Търси позитивното. Избери щастието и се стреми към него. Спазвай режима си. Взимай лекарствата си. Говори. Казвай това, което се върти в главата ти. Ти си важен и по-обичан, отколкото можеш да си представиш. Там има хора, които искат и са готови да ти помогнат. Позволи им. Споделяй. Изразявай мислите и емоциите си. Всичко, което търсиш, е вътре в теб. Ти си уникален, нужен и невероятен. Толкова е хубаво да си жив... и ти ще се справиш.