петък, 23 октомври 2015 г.

allthebrightplaces: експедиция из баирите на Еленово

За четвърти път се качвам на автобус от градския транспорт и макар че ми беше лошо, напълно си струваше. Започвам да обичам Благоевград и това много ми харесва.
Миналата седмица бяхме навън и понеже цялата разходка беше в рамките на центъра, този път решихме да удостоим и друг квартал с присъствието си, така че здравей, Еленово.
Днес преоткрих една различна страна на града, място, където няма сгради, нито хора - просто трева и цветя, и храсти, и животни, и няколко дървета, и едно враждебно изглеждащо черно куче, и четирима идиоти.
Досега не бях ходила на баирите. Оказа се, че всъщност са доста интересно място за разходка (С изключение на времето след дъжд. Не ходете след дъжд.) Навсякъде е почти равно, накъдето и да се обърнеш има трева (освен ако не си с лице към квартала, там има блокове. Очевидно.) Като цяло е невероятно приятно - тихо, спокойно, равно и мнооого красиво. 
Не съм предполагала, че едно от любимите ми места в града ще бъде в Еленово.
За доказателство прикачвам част от днешните снимки:




Представата на Крис за букет цветя


На еленовските баири има три "кръга", които са възникнали вследствие на неопределени обстоятелства. Ние ходихме до два от тях. Единият всъщност прилича на малко блато, а другият - на рампа.


Кола в пустошта
Пустиняци в пустошта
Аз в пустошта


След като посетихме първия кръг, отидохме до едно по-ниско място, където имаше нещо като малка горичка. Нямаше много дървета, но част от тях бяха с вече пожълтели листа, а останалите - все още зелени. Беше много красиво, сякаш някои от тях вече са преминали през прехода, а другите още живеят в лятото.
Там се разхождахме известно време, направихме и много снимки. Нямаше никой друг и беше много спокойно и приятно.



Борче сред природата




Много ми харесва как измежду облаците я има тази част от небето, която е изцяло светлосиня.




След разходката между дърветата посетихме втория кръг, където едно голямо черно куче тръгна след нас (най-вече след Крис) и не ни остави известно време, което си беше доста притеснително, предвид факта, че беше огромно не изглеждаше особено дружелюбно. За съжаление не го снимахме.

Но пък снимахме нападението на козите
И не чак толкова враждебното нападение на кравите


Отново земя и все още сме живи
Като цяло тази разходка беше много интересна за мен, тъй като не бях виждала тази страна на града - толкова тихо и подредено. Сигурна съм, че е още по-хубаво, когато не замръзваш и няма толкова силен вятър. И все пак - беше невероятно и много различно преживяване, което поставя началото на градопреоткриването ми. Благодаря на Боби, Теди и Крис за прекрасната разходка. :)