вторник, 29 септември 2015 г.

Аз, мен, себе си и всичко останало

Казвам се Катерина.
Не че това е важно. Нито възрастта ми. Нито откъде съм. Нито къде уча или живея...
Повечето неща, които смятам за сигурни, може дори да не са верни.
Затова мисля, че нищо не е сигурно. А когато нищо не е сигурно, всичко е възможно.
Обичам да обичам. Предполагам, че ми е като хоби. Обичам хората, обичам изкуството, обичам свободата, обичам музиката, обичам да пиша, обичам да чета, обичам да снимам, обичам да танцувам, обичам да създавам, обичам да съществувам, обичам да откривам нови неща, обичам да научавам, обичам да бъда, обичам да чувствам, обичам да се усмихвам, обичам да продължавам напред. Понякога обичам малко прекалено, но докато вярвам, че е истинско, не виждам нищо лошо в това. Обичам да обичам.
Аз съм една малка точица върху друга малка точица, която е част от една мъничка система от мънички точици, която пък е част от редица такива системи, обединени в една мнооого по-голяма...която пък е около една петдесет милиардна от всичко съществуващо.
В общи линии, аз съм нищожна. Но пък това няма никакво значение, защото отдавна се отказах да търся смисъла на живота. Няма такова нещо. Ти сам трябва да си го направиш.
Вярвам, че за да живееш пълноценно, трябва да грабнеш, да усетиш и да изживееш всеки. Един. Момент. Абсолютно винаги можеш да откриеш нещо красиво, стига да наблюдаваш и, разбира се, да си настроен към това, което искаш да видиш. Вярвам в позитивността. Вярвам в себе си. Вярвам в сега.
Вярвам в човешкото. И го търся. Понякога е много трудно, но дори в най-лошите моменти се старая да вярвам, че има надежда. Има път. Има начин. Мога да се справя с всичко. А ако не се справя днес - ще опитам утре. И на следващия ден, и на по-следващия... За мен точно това е животът - опитваш. Научаваш. И опитваш пак...
Така че ще опитам. Започвам от сега. Утре ще пробвам пак.
Но не се сърдете, ако нещо не се получи.
Още само опитвам.